№ 293
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100902877 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „К.**“ ЕООД твърди, че е длъжник на изискуеми публичноправни
задължения в размер от 44 406,19 лв. – главница и 2 186,32 лв. лихви, които били
установени с влязъл в сила акт и за събирането им било образувано изпълнително
производство. Поддържа, че не е в състояние да погаси задълженията си, тъй като не
разполага с активи и не осъществява търговска дейност, считано от 01.12.2021 г. Ето защо
моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Молителят е търговско дружество, което съгласно вписания в търговския регистър
предмет на дейност осъществява дейност в областта на различни отрасли на търговията.
От издадената от НАП справка, се установява, че молителят е длъжник на
публичноправни задължения съгласно данъчна декларация по ЗКПО и наказателно
постановление в общ размер от 44 406,19 лв. – главница и 2 186,32 лв. лихва. Според
справката тези задължения са изискуеми и плащанията по тях подлежат на разпределение от
публичен изпълнител.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е молителят. За
отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
1
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Липсата на изпълнение сама по себе си
не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства – установява се, че молителят е имал банкова сметка в „Токуда Банк“ АД,
която е закрита на 11.10.2021 г.; същият не притежава МПС, нито на негово име има
вписване в имотния регистър за притежание на право на собственост върху недвижими
имоти. Според представения от молителя счетоводен баланс към 30.12.2021 г. същият няма
вземания и парични средства на каса, като единственият му актив е формиран от стоки (за
притежанието на които не са представени други доказателства освен баланса).
Изложеното сочи, че по отношение на молителя е налице състояние на
неплатежоспособност като икономическо понятие и същевременно е осъществен и
юридическият критерий за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска
дейност, която да е източник на доходи (според неговото признание), нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда
да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а трайно, като
обстоятелството дали то е настъпило по обективни причини или по волята на самия
молител, е ирелевантно при преценката относно необходимостта от откриване на
производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото обаче самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и
трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от справката от НАП се установява, че на 30.06.2021 г. е
изтекъл срокът за доброволно изпълнение на публичноправното задължение в размер от
43 006,19 лв. С оглед установеното по-горе финансово състояние на длъжника може да се
заключи, че към тази дата длъжникът не е разполагал с ликвидни средства за погасяването
му. Ето защо и в приложение на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ следва да се заключи, че с
изтичане на срока за изпълнение на горепосоченото задължение длъжникът е изпаднал в
2
неплатежоспособност и нейната начална дата е 01.07.2021 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично
имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване
е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага
такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични средства за
покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от
справката за открити банкови сметки. В указания с определение от 23.02.2022 г. срок не е
внесена определената сума за покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да
приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „К.**“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.07.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „К.**“ ЕООД, ЕИК
*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „К.**“ ЕООД,
ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.**“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2877/2021 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „К.**“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда сумата от 250
лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.
3
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4