Решение по дело №1099/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 32
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20214310201099
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Ловеч, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310201099 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 594600-F615075 от 19.08.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е наложено
на „А.” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.„Т.“
№ ** ** ** **, представлявано от И. М. И., административно наказание на основание чл.185,
ал.1, предл.2-ро, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700
лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС.
Недоволни от постановлението останали от санкционираното дружество, които чрез
управителя И.И. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. В жалбата е изложено
възражение, че обективно фактите не съответстват на посоченото в наказателното
постановление, тъй като изложените в НП мотиви не се подкрепят от събраните
доказателства. Изтъква, че не е ясно как наказващият орган е преценил, че предполагаемото
деяние разкрива висока степен на обществена опасност, а не е маловажен случай, при
условия, че покупката, за която не е бил издаден касов бон е била на стойност 4,90 лева, а
установената касова наличност е била в размер на 834,19 лева. Развити са доводи и за това,
че наказващият орган не е спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като не е изследвал
всички релевантни за случая обстоятелства, като напр. свръхвисокия стрес за служителите в
обекта, създаден от необходимостта да бъде извършван непрекъснат надзор върху клиентите
в обекта за спазване на въведените противоепидемични мерки, както и че не са били
съобразени възрастта и личността на лицето, извършило предполагаемата продажба. Счита,
че наложената имуществена санкция не е в състояние да постигне целите на чл.12 от ЗАНН,
тъй като е явно несправедлива.
1
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. Съдът е
дал ход и разгледал делото при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН (сега ал.4, ДВ, бр.109 от
2020 г., в сила от 23.01.2021 г.), тъй като жалбоподателят в няколко поредни заседания не е
могъл да бъде открит на посочения адрес за призоваване в адресната част на жалбата, както
и по седалището и адреса на управление на дружеството.
След приключване на съдебните прения по делото са били представени писмени
бележки от управителя на дружеството, в които се поддържа жалбата с наведените в нея
възражения и моли обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.
Сочи, че описаното в НП деяние не представлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, а е маловажен случай. Изложени са доводи в този смисъл, които в
голямата си част преповтарят тези в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.И.,
която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление. Развива доводи в тази насока. Изтъква, че нарушението е безспорно
доказано и законосъобразно, в съответствие със закона е било издадено наказателното
постановление. Претендира на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Представя писмени бележки, в които оспорва
наведените с жалбата възражения и излага доводи в подкрепа тезата за законосъобразност
на обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р. Н.
А. и К. К. С., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
„А.” ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ул.„Т.“ № ** ** **
** и се представлявало от И. М. И.. Дружеството стопанисвало търговски обект по смисъла
на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин, намиращ се в гр.Ловеч, ул.„Т.” № 55. В магазина се
предлагали за продажба основно плодове и зеленчуци и в ограничени количества ядки и
подправки.
На 30.04.2021 г., в 13:25 часа, в търговския обект на дружеството била извършена
проверка от служители на ТД на НАП – свидетелите Р. А. и К. С.. Проверката започнала
като първо свидетелят А., в 13:13 часа закупил в качеството си на клиент 0,544 кг ягоди, на
обща стойност 4,90 лева, които заплатил в брой. Плащането приела Р. И. И. – продавач в
обекта, но не издала за него фискална касова бележка от наличното и работещо фискално
устройство. След като свидетелите А. и С. се легитимирали като служители на НАП и
започнали проверка, те установили, че в обекта е било налично работещо фискално
устройство модел „DATECS DP-25X“ с индивидуален номер /ИН/ № DT575725, фискална
памет /ФП/ № 02575725 и с регистрационен номер в НАП № 4178279/30.04.2019 година.
Била разпечатана от устройството и контролна лента на електронен носител /КЛЕН/, за
периода от деня 30.04.2021 г., от 13:00 часа до 13:37 часа, като била установената
положителна разлика на касовата наличност в обекта в размер на + 32,16 лева.
2
За установените при проверката факти и обстоятелства бил съставен протокол за
извършена проверка № 0448585/30.04.2021 г. /л.13-15/, който протокол бил съставен в
присъствието на служителите в обекта – Р. И. И. и В.М.П., които го подписали. На
основание чл. 13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК, представляващият дружеството или негов
пълномощник били поканени да се явят на 10.05.2021 г. в гр.Плевен, ул.„Дойран“ № 160,
сектор „Оперативни дейности" към Главна Дирекция "Фискален контрол", за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение. Изрично в предписанието
било посочено, че при неявяване АУАН ще бъде съставен при условията на чл.40, ал.2 от
ЗАНН, в отсъствие на нарушителя.
На 04.06.2021 г. свидетелят Р. А. съставил на „А.” ЕООД, в присъствието на
управителя И. И., АУАН № F615075 /л.12/. Актосъставителят описал гореустановената
фактическа обстановка и приел, че на 30.04.2021 г., в 13:13 часа, търговецът не е изпълнил
задължението си за издаване на фискална касова бележка от наличното в обекта фискално
устройство за всяка извършена покупка, която е заплатена в брой. Квалифицирал това като
нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС.
Като свидетел при извършване на проверката и съставянето на акта се подписала К.
С..
Актът бил връчен на управителя на дружеството И. И., който го подписал и получил
препис от него. В графата за възражения не е вписал такива.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са
представили писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 19.08.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била
отразена и в него. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (в редакцията
на тази норма с ДВ, бр.8 от 2020 г., действаща към момента на извършване на нарушението,
респективно и издаването на НП), във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС и
дружеството-жалбоподател било санкционирано на основание чл.185, ал.1, предл.2-ро, във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за неиздаване на касова бележка, с имуществена санкция в
размер на 700 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима.
3
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповеди № ЗЦУ-ОПР-
1149/25.08.2020 г. и № 3754/20.12.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.23-26/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да
водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Императивните разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ задължават всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект, да издават фискална касова бележка от ФУ. С конкретика това
задължение е развито и в нормата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., съобразно
която, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба
на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Начинът по
който следва да става това е при извършване на плащането, като едновременно с
получаването му се предоставя на клиента издадената фискална касова бележка.
Безспорно се установи по делото, че в търговския обект на дружеството
жалбоподател, не са спазили цитираните разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ, като не са издали фискална касова бележка при извършеното плащане за закупената
нощувка от страна на проверяващите инспектори от НАП. Именно дружеството, като
стопанисващо и експлоатиращо проверения търговски обект /магазин/ е задължено лице по
смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. В
този смисъл доводите на жалбоподателя относно това, че наказващият орган не е съобразил
възрастта и личността на продавача в обекта Р. И., касаят по-скоро нейната
административнонаказателна отговорност (за която няма данни по делото дали е била
ангажирана), в частност субективната страна, но не и тази на дружеството, като
юридическо лице. Изпълнението или неизпълнението на конкретни нейни задължения не
освобождава дружеството, като лице стопанисващо търговски обект по смисъла на § 1, т.41
от ДР на ЗДДС от задължението да организира по такъв начин дейността си и работата на
наетите от него лица, че императивните разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. да
бъдат стриктно спазвани. Безспорно се доказа фактът, че за извършеното плащане не е била
издадена фискална бележка, който факт жалбоподателя също не отрича. В тази насока съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите А. и С., които имат ясен спомен за проверката
и излагат последователни, логични и взаимно допълващи се показания. Същите безусловно
се подкрепят и от ангажираните по случая писмени доказателства.
Не бяха представени и събрани други доказателства, които да са в противоречие с
показанията на свидетелите А. и С., нито са налице конкретни данни и обстоятелства, които
биха внесли съмнение в достоверността им.
4
От анализа на цитираните по-горе разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-1882006 г.
безспорно се налага изводът, че изначално задължението за издаване на касова бележка е на
търговеца (ЮЛ или ЕТ), защото именно той е лицето, което осъществява Т. дейност и
извършва по занятие продажби на стоки или услуги във или от търговски обект.
Следователно, отговорността по чл.185, ал.1 от ЗДДС се понася самостоятелно от
дружеството нарушител, тъй като продавача в обекта, не е страна по продажбените сделки,
за регистрирането и отчитането на които се изисква издаване на касови бележки по смисъла
на ЗДДС. Този извод се налага и от санкционната разпоредба на чл.185, ал.3 от ЗДДС, която
въвежда диференцирана отговорност и за физическото лице, което фактически е било
длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да
издаде такава.
С оглед на така изложените съображения, настоящия състав намира, че извършването
на нарушение на посочените в НП норми от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от
жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това положение, правилно
актосъставителят, съответно и наказващият орган са дали правната квалификация на
нарушението. Правилно също така, наказващият орган е приложил за това нарушение
санкционната норма на чл.185, ал.1, предл.2-ро от ЗДДС. Същата, в една от хипотезите си
предвижда санкция за лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, пред какъвто
случай сме изправени в настоящия казус. На практика за сумата от контролната покупка от
4,90 лева не е имало издадена касова бележка.
Разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ са част от установения от законодателя ред за регистрация и отчетност
и които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Тези норми имат за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните от
фискалното устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане
на суми във всеки един момент. Това освен, че дисциплинира търговците, спомага и
контрола относно издаването на касови бележки и своевременното и точно отчитане на
реализираните обороти. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че чл.28 от
ЗАНН е неприложим в настоящия случай, в какъвто смисъл са наведени аргументи от
жалбоподателя. Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си
служи и с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в
разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е задължението на наказващият
орган да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са налице основанията
по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки „маловажните” случаи на административни нарушения
от нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. В разглеждания случай,
наказващият орган извършвайки това отграничаване е достигнал до правилния извод, че не
са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице
маловажен случай. В тази връзка съдът намира, че извършеното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид, а
напротив – разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне
5
състава на нарушението. Обстоятелството, че фактически неиздаването на фискална касова
бележка е било извършено от консултант-продавача в обекта, не снема обективната,
безвиновна отговорност от дружеството, която носи съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1,
предл.2-ро от ЗДДС.
В същото време обаче съдът намира, че определената на „А.“ ЕООД имуществена
санкция за това нарушение, в размер между минимума и средния, се явява несправедлива и
не съответства на тежестта на нарушението. Безспорно всяко наказание следва да бъде
конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, довели до извършване на нарушението. В
конкретния случай наказващият орган е наложил санкцията в посочения размер от 700 лева,
без да са изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такъв размер. Посочено е в
НП, че нарушението е първо за дружеството, като явно това е било отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но не е отчетен факта, че липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства. По мнение на настоящия състав, като смекчаващо
отговорността обстоятелство е следвало да бъде отчетен големината на търговския обект
(малък – 12 кв.м.) и оборотите, които е реализирал и които с оглед предлаганият асортимент
стоки не са били големи. Що се отнася до наведеният с жалбата аргумент, че вниманието на
продавач-консултанта е било ангажирано и със съблюдаване спазването на
противоепидемичните мерки (действително съществуващи към този момент), то същият не
се споделя от съда, тъй като в обекта, видно от съставения протокол за проверка е работел
още един продавач – Виктория Петрова. Не е имало проблем в този смисъл (предвид и
големината на обекта) двамата да си поделяли изпълнението на това задължение.
Ето защо, предвид на изложеното, съдът намира, че размерът на санкцията се явява
необосновано завишен и следва да бъде намален до минимума на предвиденото в
санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно в размер на 500 лева, като
обжалваното НП следва да се измени в тази му част, а в останалата се потвърди.
При този изход на делото и тъй като процесуалният представител на въззиваемата
страна е претендирал присъждането на юрисконсултско възнаграждение, то по тези
претенции съдът прие следното :
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 на
същия текст страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ето защо, с
оглед доказването в обсъждания тук случай на извършеното от страна на жалбоподателя
административно нарушение, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло сторените от
наказващия орган разноски. По делото административнонаказващият орган е бил
защищаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били
защищавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Последният от своя страна препраща към чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в рамките от 80 до 120
6
лева. В настоящият случай, предвид правната сложност и извършените действия, съдът
счита, че справедлив размер на конкретното юрисконсултско възнаграждение се явява 100
лева и тази сума дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с ал.7, т.4 и чл.63д, ал.4
от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 594600-F615075 от 19.08.2021 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление
на НАП, с което е наложено на „А. ” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, ул.„Т.“ № ** ** ** **, представлявано от И. М. И., административно
наказание на основание чл.185, ал.1, предл.2-ро, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС
имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 594600-F615075 от
19.08.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при
Централно управление на НАП в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „А.” ЕООД – гр.Ловеч, с горните данни, да заплати на Национална
агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7