Р Е Ш Е Н И Е № 69
гр. Варна, 22.06..2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 103 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Интереко“ ЕООД, гр.
Варна чрез адв. Н. Т. ***, насочена срещу решение № 1446/05.12.19г. по гр.д. №
2706/18г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя субективно съединени искове срещу „Централна
Кооперативна Банка“ АД, ЕИК *********, гр. София и ЕТ
„Дионисий Е.Д.“***, представлявано
от физическото лице Е.Д.Т., с правно
основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, за приемане на установено между ищеца и ответниците, че ответникът ЕТ
„Дионисий Е.Д.“, не е
собственик на 2/3 идеални части
от следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Цариброд“, № 47, ет. 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.891.5.2, с площ от
116 кв.метра, с предназначение: „за склад“, при описани граници на самостоятелния обект, находящ се на втория етаж от Склад No 1, на
две нива, представляващ сграда с идентификатор: 10135.1506.891.5, на два етажа,
с площ по кадастрална карта: 126 кв.м., при граници на цялата сграда: ул.
„Цариброд“, двор, сгради № 3 и 2 в
същия имот, двор и сграда № 6 в същия
имот, разположен в западната част на дворното място, към ул. „Цариброд“,
представляващо ПИ с идентификатор 10135.1506.891, с площ от 585 кв.м. с
отразени два самостоятелни обекта в
сградата с идентификатори: 10135.1506.891.5.1 и 10135.1506.891.5.2., като
неоснователни; и жалбоподателят е осъден да
заплати на „Централна Кооперативна Банка“ АД, гр. София, сумата от 2500 лв., представляващи сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК. Счита се, че решението е незаконосъобразно, тъй като е било преиначено
съдържанието на подписаният между ищеца и втория ответник нотариален акт, тъй
като с него се изпълняват само част от задълженията по предварителния договор,
но останалите уговорки по същия не се отменят. Сочи се, че съдът е пропуснал да
обсъди факта, че при извършения опис на имота по изпълнителното дело, същият е
заварен в държане на ищеца. Счита се, че ако към този факт съдът е бил приложил
презумпциите по чл. 69 и чл. 83 от ЗС, които не са били оборени от насрещната
страна, то съдът е щял да достигне до извода за основателност на предявения иск
поради придобиването на процесния имот по давност именно от ищеца. Претендира
се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
„Централна Кооперативна Банка“ АД, гр. София, представлявана от адв. М. Н. ***,
с който същата е оспорена като неоснователна. Претендира се обжалваното решение
да бъде потвърдено. Изложени са подробни съображения и аргументи, изведени от
събрания по делото доказателствен материал, /който подробно е коментиран/,
които според въззиваемата страна налагат извода, че процесният имот е
собственост именно на длъжника по изпълнението и втори ответник по настоящото
дело.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба и от другата насрещна
страна - ЕТ „Дионисий Е.Д.“***, представлявано от физическото лице Е.Д.Т., с
който същата се счита за основателна. Поддържа, че ищцовото дружество е било
добросъвестен купувач на имота още от 2007г. и е изпълнило всички поети към ЕТ
задължения, поради което последният няма никакви финансови, правни, морални и
чисто човешки претенции върху процесния имот, поради което моли да не бъде натоварван
с разноски по делото. Акцентира се на наличието на възникнали след 2015г.
наемни отношения относно първия етаж + един офис от втори етаж на въпросната
сграда, отдавани под наем от ищеца на „ДИО ТРЕЙД“ ЕООД. Изведени са аргументи в
подкрепа на предявения по делото иск и от гласните доказателства на разпитаните
по инициатива на ищеца свидетели. Счита се, че от тези доказателства се налага
извода, че имотът е владян изцяло от ищцовото дружество и поради това не е ясно
защо искът му е отхвърлен.
За
да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и
правна страна:
С подадената на 11.12.18г.
искова молба, уточнена с молба от 18.12.18г., ищецът претендира да бъде прието
за установено по отношение на двамата ответници, че вторият от тях ЕТ „Дионисий
Е.Д.“, не е собственик на 2/3 ид.ч. от имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2, с площ от 116 кв.метра, с предназначение: „за
склад“, находящ се на втория етаж от Склад No 1, който е сграда с идентификатор
10135.1506.891.5, построен в ПИ с идентификатор 10135.1506.891, находящ се в гр. Варна, ул. „Цариброд“, № 47. Ищцовото дружество твърди, че е придобило описаната идеална част от
процесния втори етаж въз основа на придобивна давност чрез упражнявано
непрекъснато владение за периода от средата на 2007г. до 12.06.18г., когато е
бил извършен опис на имота по изп.д. № 20158080400432 по описа на ЧСИ З. Д. ***. Правният интерес от предявения отрицателен установителен иск се
обосновава именно с насочването на изпълнението по посоченото изпълнително дело
от страна на взискателя /първият ответник по делото „ЦКБ“ АД, гр. София/ за
събиране на негово парично вземане от длъжника /вторият ответник по делото/
спрямо описания имот. В исковата молба са наведени твърдения, че ищцовото дружество
е придобило от втория ответник 2/3 ид.ч. от първия етаж от склад № 1, който е с
идентификатор 10135.1506.891.5.1, , която сделка е оформена с НА № 77, т. І,
н.д. № 59 от 16.03.2015г. на нотариус М. Т., Варна. Този договор е бил сключен
като последица на сключения между същите страни предварителен договор през
2007г., с който ЕТ е обещал да прехвърли на ищцовото дружество до 01.07.07г.
2/3 ид.ч. от целия склад № 1, който е на два етажа /нива/. При сключването на
предварителния договор бъдещият продавач се е легитимирал като собственик на
обещаната вещ чрез НА № 72, н.д. № 372/23.12.05г. на нотариус М. Т. Страните по
предварителния договор са имали и уговорката продавачът да придобие и
останалата 1/3 ид.ч. от целия имот и така да прехвърли целия склад на ищеца.
Твърди се още, че при сключването на предварителния договор е било предадено на
ищеца владението на цялата сграда, като на първия етаж той е настанил
наематели, а на втория етаж е извършил ремонти, след което той също е бил
отдаден частично под наем и частично е бил използван за собствени нужди. Поради
възникнали разногласия между бъдещия продавач и неговия съсобственик, ЕТ
„Дионисий Е.Д.“ не е успял да придобие собствеността върху целия имот и да го
прехвърли на ищеца. Междувременно на втория ответник се е наложило да защити по
съдебен ред обема от правата си върху втория етаж на склад № 1 /процесния имот/
предвид предявената претенция на И.Л. К. /баща на част от праводателите на ЕТ
„Дионисий Е.Д.“ за имота/, че той е собственик на този втори етаж, тъй като е
твърдял, че е прехвърлил на децата си правото на собственост само върху първия
етаж от склада. Правата на ЕТ са били защитени чрез постановеното решение по
гр.д. № 495/16г. на ВОС, по което е бил разпитан и съсобственика П. К. /син на
ответника И. К./ и същият е заявил, че не е съсобственик на втория етаж от
склада. В уточняващата молба от 18.12.18г. ищецът е посочил, че по цитираното
по-горе изпълнително дело по искане на взискателя е била наложена възбрана
върху 2/3 ид.ч. от процесния имот, а през 2019г. са били насрочени и публични
продани за същия. В първото по делото с.з. ищецът чрез процесуалния си
представител е навел допълнително твърдение, че от 2015г. той е отдавал под
наем процесния имот, тъй като преди това не е притежавал нотариален акт за
имота /л. 155/.
В депозирания от ответника „ЦКБ“ АД отговор на исковата молба, предявеният
иск е оспорен като неоснователен, тъй като се отрича ищецът да е придобил
процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за
посочения период. Оспорва се твърдението на ищеца да е установил владение върху
процесния имот от момента на сключване на предварителния договор с втория
ответник на 15.04.07г. Поддържа се, че този предварителен договор е изцяло
симулативен, тъй като страните по него не са желали да се проявят правните
последици от него, а освен това същият няма достоверна дата. Оспорен е факта на
извършени плащания по този предварителен договор, за което ищецът е представил
разписка. В тази връзка е изложено, че Е.Т. и управителят на ищцовото дружество
П. Д. са свързани лица, тъй като са имали участие в различни качества в
търговско дружество, чиито едноличен собственик на капитала е Е.Д.. Счита се,
че ищцовото дружество действа изцяло в интерес на длъжника по изпълнителното
дело и целта им е избягване на принудителната продан на имота на длъжника по
него и удовлетворяването на взискателя. Добавя се още, че договорът за замяна
от 16.03.15г. е сключен при знанието на Е.Д. за необслужвания дълг на
кредитополучателя „Интериор глас“ ЕООД и след получени предварителни покани за
доброволно плащане на дълга. Между банката и Е.Т. се е развило и производство
за установяването на вземането на банката спрямо него в качеството му на
поръчител по договора за банков кредит – гр.д. № 13/15г. на ОС-Велико Търново.
Освен това и настоящият съдебен процес по иска, предявен от ищеца против ЕТ
„Дионисий Е.Д.“ е симулативен, тъй като целта отново е да се увреди банката при
удовлетворяване на нейните вземания. Оспорва се ищецът да е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот в продължение на 10 години, считано от
15.04.07г., още повече, че обособяването на двата етажа като самостоятелни
обекти и отразяването им по този начин в кадастралната карта, е станало през
2008г. Освен това се счита, че защитаваната позиция от ЕТ „Дионисий Е.Д.“ по
гр.д. № 495/16г. на ВОС е била, че именно той е ползвал склада, състоящ се от
два етажа, извършвайки неговото стопанисване чрез ремонти и реално ползване.
Освен това седалището на ищеца до 2015г. е било в гр. Елена, а не в гр. Варна,
а и самият управител няма данни да е осъществявал фактическата власт от името и
за сметка на дружеството. Като противоречиви се считат и представените от самия
ищец доказателства, че от една страна цената за двата етажа по предварителния
договор е била изцяло изплатена през 2007г., а същевременно при договора за
замяна отново е извършена насрещна престация само за първия етаж. Дори и да е
текла придобивна давност за ищеца въз основа на владение, предадено по
предварителния договор, то се счита, че с подписването на договора за замяна
през 2015г. за 2/3 ид.ч. само от първия етаж, е налице признание, че собственик
все пак е ЕТ, на когото се предоставя движима вещ като насрещна престация. След
като предварителния договор е бил сключен за идеална част от целия склад, а
през 2015г. се придобива възмездно само първия етаж, това ответникът счита за
факт, прекъсващ придобивната давност на ищеца за втория етаж. Претендира се
отхвърляне изцяло на предявения отрицателен установителен иск. В първото по
делото с.з. е релевирано възражение, че и договора за замяна, сключен между
ищеца и втория ответника на 16.03.15г., е привиден /л. 154/. В същото с.з. този
ответник чрез процесуалния си представител не отрича факта, че от 2016г.
ищцовото дружество е на адреса на имота, който е и негов адрес на управление
/л. 158/.
Вторият ответник ЕТ
„Дионисий Е.Д.“ е депозирал извън предвидения срок отговор на исковата молба, с
който е признал предявеният срещу него иск за основателен. Потвърждава и
твърденията по фактите, изложени от ищеца в исковата молба – относно
сключването на предварителния договор и предаване на владението върху целия
склад на ищцовото дружество, което го е владяло от 2007г. непрекъснато.
Становището е поддържано през цялото производство по делото.
По правната квалификация и допустимостта на иска.
Видно от Протокол за опис
на недвижим имот от 12.06.18г., съобщения за насрочена публична продан изх. №
26368/30.10.18г. и изх. № 15629/27.08.19г. и вписана възбрана за 2/3 ид.ч. от
имот на длъжника ЕТ „Дионисий Е.Д.“ по изп.д. № 20158080400432 по описа на ЧСИ
З. Д. /съответно на л. 206-208, л.
14-16, л. 205 и л. 32/, че взискателя по изпълнителното дело „Централна
Кооперативна банка“ АД, гр. София е насочил изпълнението към този имот за
събиране на свои парични вземания по изпълнителен лист от 07.04.15г., издаден
по ч.гр.д. № 66/15г. на РС-Елена. Изпълнителният лист е представен на л. 61 и
от същия се установява, че „Интериор глас“ ЕООД, гр. Елена и Е.Д.Т. са осъдени
да заплатят солидарно на банката сумата от 631 000 евро, представляваща
главница по договор за предоставяне на кредит овърдрафт реф. №
80700РО-АА-1104/06.11.08г., анекс № 1/28.04.11г. и анекс № 2/30.11.12г. към
този договор и договор за поръчителство от 30.11.12г. към този договор и
промените му с двата анекса /на л. 68-72 са приложени два договора за
поръчителство – от 16.07.10г. и цитирания от 30.11.12г./; сумата от 88042.86
евро – договорна лихва за периода от 30.09.13г. до 15.02.15г.; сумата от 946.50
евро – обезщетение за забава за периода от 16.02.15г. до 05.04.15г.; сумата от
1787.83 евро – просрочена такса за периода от 02.12.13г. до 15.02.15г., ведно
със законната лихва върху главницата от 06.04.15г. до окончателното ѝ
изплащане, както и направените разноски по делото от 28233.47 лв.
Видно от представеното от
първия ответник копие на решение № 19/06.01.17г., постановено по т.д. №
113/15г. на ОС-Велико Търново, че е бил уважен предявеният от банката против Е.Д.Т.
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуването на вземането на
банката за сумите и на основанието по издадения и цитиран по-горе изпълнителен
лист /л. 63-66/. Няма данни решението да е влязло в сила, но твърдението на
ответната банка в тази насока не е оспорено от втория ответник.
С определения от
12.12.18г. и от 03.10.19г. първоинстанционният съд е спрял изпълнението по посоченото
изпълнително дело по отношение на 2/3 ид.ч. от процесния имот като обезпечение
на предявения отрицателен установителен иск по настоящото дело /л. 25-26 и л.
209-210/. Няма данни изпълнителното дело да е приключило.
Горните факти, установени
чрез коментираните доказателства, ведно с отправения до съда петитум, обуславят
допустимостта на предявения иск, който следва да се квалифицира като такъв по
чл. 440, ал. 1 от ГПК.
По основателността на предявения иск.
Видно от НА № 72, т. ІV,
рег. № 3736, дело № 372 от 23.12.05г. на нотариус М. Ташева, рег. № 334 на НК,
че С. И. К. и Т. И.К. са продали на ЕТ
„Дионисий Е.Д.“ общо двамата 2/3 ид.ч. от склад № 1, целият с площ от 116 кв.м.
в гр. Варна, ул. „Цариброд“, № 47, в западната част на дворното място, ведно с
1/12 ид.ч. от дворното място, цялото от 328 кв.м., съставляващо ПИ № 599, кв.
111 „А“ по плана на 7 м.р. на града.
Видно от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, датиран 15.04.07г., че със същия ЕТ „Дионисий Е.Д.“ се задължил
да прехвърли на купувача „Интереко“ ЕООД, гр. Елена правото на собственост
върху 2/3 ид.ч. от склад № 1, целият със застроена площ от 116 кв.м.,
представляващ сграда на два етажа, всеки по 116 кв.м., в гр. Варна, ул. „Цариброд“, № 47, общо за
сумата от 63 200 лв., платима, както следва: 30 000 лв. в момента на
сключване на този договор /на която сума е придадено и предназначението на
капаро – чл. 9, а на самия договор е
придадено значението на разписка/ и сумата от 33 200 лв. - в срок до
01.07.07г. В чл. 3 е било уговорено, че от момента на подписването на договора
купувачът не дължи на продавача наемни такси по горепосочените обекти и
идеалните части от дворното място и се въвежда във владение на имота, като
купувачът има право да извършва за своя сметка ремонти и подобрения в имота. В
чл. 6 е уговорено, че предвиденият срок за сключване на окончателен договор се
продължава с не повече от два месеца, ако продавачът не е придобил собствеността
върху имота и/или не се е снабдил с необходимите документи, скица, данъчна
оценка, удостоверение за тежести и др. /л. 17/.
Видно от разписка от
30.06.07г., издадена от Е.Т. като ЕТ „Дионисий Е.Д.“ като продавач, че същият е
удостоверил получаването от Пенко Г. Д. в качеството му на управител на
ищцовото дружество – като купувач, сумата от 33 200 лв., представляваща
остатък от продажната цена по предварителния договор от 15.04.07г. /л. 18/.
Видно от представените от
първия ответник доказателства, че Е. Д. Т. е едноличен собственик на капитала
на „ДИО ТРЕЙД“ ЕООД гр. Варна и с решение от 09.12.03г. на ВОС в търговския
регистър е вписано заличаването му като управител и вписването като такъв на П.Г.
Д.. Последният по-късно е бил освободен като управител на посоченото търговско
дружество с ново решение на едноличния собственик на капитала Таш ков на 16.09.10г. /л. 73-76/.
Посоченото търговско дружество е със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, ул. „Цариброд“, № 47, ет. 1 и с нов едноличен собственик на капитала В.
Х. М. /л. 77/.
Видно от издаденото на
04.05.15г. от П. Г. Д. като управител на ищцовото дружество, че е овластил В. Х.
М. и Е.Д.Т. чрез генерално пълномощно да представляват и управляват „Интереко“
ЕООД и цялото му имущество /л. 145-150/.
С договор за замяна,
оформен с НА № 77, т. І, рег. № 927, дело № 59 от 16.03.15г. на нотариус М. Т., рег. № 334 на НК, ЕТ „Дионисий Е.Д.“ е прехвърлил
на ищцовото дружество, представлявано от В. Р. П. като пълномощник на
управителя П. Г. Д., 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с предназначение
за склад – Склад № 1 с идентификатор 10135.1506.891.5.1, с площ от 116 кв.метра,
ведно с 1/12 ид.ч. от дворното място, а в замяна е получил собствеността върху
подемна машина (трактор), представляващ Колесен челен товарач (ФАДРОМА) с
посочени индивидуализиращи белези. Данъчната оценка на прехвърлените имоти е
била 38 527.90лв., а застрахователната стойност на движимата вещ –
39 000 лв. /л. 10-11/.
Видно от представените от
първия ответник доказателства, приложени на л. 103-111, че на 18.12.15г. ЕТ „Дионисий Е.Д.“ е
предявил против И. Л. К. положителен установителен иск за установяване на
правото си на собственост върху 2/3 ид.ч. върху целия склад № 1, с площ от 116
кв.м., на две нива, разположен в западната част на дворното място, находящо се
в гр. Варна, ул., „Цариброд“, № 47, който склад е отразен с идентификатор 10135.1506.891.5, а в същия са отразени два самостоятелни обекта
- с идентификатори 10135.1506.891.5.1 и 10135.1506.891.5.2. Ищецът е твърдял, че е придобил собствеността върху 2/3 идч. от
посочения склад № 1 на две нива, ведно с 1/12 ид.ч. от поземления имот чрез
покупката, оформена с обсъдения по-горе НА № 72, т. ІV, рег. № 3736, дело № 372
от 23.12.05г. на нотариус М. Т., рег. № 334 на НК. Посочено е било още, че
останалата 1/3 ид.ч. от посочения склад е собственост на П. И. К., който е едно
от трите деца на И. Л. К., но с когото нямат спор за права, а дори и са в
договорни отношения за ползването на неговата част от имота. Спорът, представен
за разрешаване пред съда е бил иницииран от ответника, който след сключен
договор за доброволна делба със своя брат през 1994г. е придобил целия склад №
1, който понастоящем е с идентификатор 10135.1506.891.5. С договор за дарение от 1997г. И. Л. К. е дарил равни дялове от правото
си на собственост върху този склад № 1 на всяко от трите си деца, запазвайки си
безвъзмездно правото на ползване върху същия. По-късно същият се е отказал от
запазеното си право на ползване с оглед сключване на договора от две от трите
му деца, с който те на 23.12.05г. са продали своите дялове на ЕТ
„Дионисий Е.Д.“. По инициатива на И. К. обаче са били извършени поправки в
договорите за делба с брат му и в нотариалния акт за дарение, с които е бил
изключен вторият етаж от склад № 1. По този повод е бил съставен и констативен
НА за собствеността на И. К. през 2010г. от нотариус Ш., гр. Варна и И. Л. е
бил отразен в КККР като собственик на втория етаж от склада. Именно тази правна
привидност относно правата на ответника, рефлектирала върху правата на ЕТ и
същият е предявил установителния си иск относно склад № 1. В исковата молба ЕТ
е твърдял още, че при извършване на продажбата от 23.12.05г. и след сключения
договор за наем със съсобственика на останалата част от склада, той като
търговец стопанисва целия склад, като част от него държи като свой, а друга
ид.ч. като наемател. По исковата молба е било образувано дело пред ВРС, която е
била изпратена по подсъдност на ВОС и е било образувано гр.д. № 495/16г.
За
наличието на съществувалия спор относно втория етаж на склад № 1 на ул.
„Цариброд“, № 47 в гр. Варна между И. Л. К. и ЕТ „Дионисий Е.Д.“,
„свидетелства“ и изпратената на 19.08.14г. и получена на адреса от Г. Х.
покана, с която К. е поискал от ЕТ предаването на владението върху втория етаж,
претендирайки той да е негова собственост /л. 198/.
В
отделно депозирано заявление на 12.07.16г. по образуваното пред ВОС дело,
ищецът ЕТ „Дионисий Е.Д.“ е посочил, че не се е разпореждал с втория етаж от
склада, който именно е предмет на предявения от него установителен иск, а се е
разпоредил само с първия етаж на 16.03.15г. Твърдял е още, че именно той е
обособил втория етаж на склад № 1/л. 109-110/. В с.з. на 13.10.16г. процесуалният
представител на ЕТ е поддържал, че считано от 2005г. само той владее имота и
извършва поддръжка в него – 2/3 ид.ч. ги владее като собствени, а останалата
1/3 ид.ч. – по силата на договор за наем, сключен с П. И. К. /л. 112-116/.
С решение № 373/16.03.17г.
по гр.д. № 495/16г. ВОС е прекратил производството по делото в частта му по
предявения иск за установяване на правото на собственост на ищеца против
ответника по отношение на 2/3 ид.ч. от имот с идентификатор 10135.1506.891.5.1, находящ се на първия етаж от Склад № 1;
признал е за установено по отношение на ответника И.Л.К.,
че ищецът ЕТ „Дионисий Е.Д.“ е собственик на 2/3 ид.ч. от имот
с идентификатор 10135.1506.891.5.2, находящ се на втория етаж от Склад № 1.
Решението е влязло в сила на 26.08.17г. /л. 21-23/.
Като
свидетел по настоящото дело е била разпитана В. Р. П., която е счетоводител на
ищцовото дружество. Тя излага, че познава управителя на дружеството П. Д. от
2006г., тъй като и двамата са от гр. Добрич. След учредяването на ищцовото
дружество през м. април 2007г. по молба на П.Д., свидетелката е започнала да
води счетоводството му. Предметът на дейност на ищцовото дружество по събиране
на стъклени отпадъци е бил свързан с търговската дейност на „Интериор глас“
ЕООД с управител Е.Т., което изработвало стъклени бутилки. Свидетелката сочи,
че в резултат на търговските си взаимоотношения „Интериор глас“ ЕООД е
задлъжняло към ищцовото дружество и за да обезпечи тези си задължения Т. ***,
за което бил сключен предварителен договор, по който били извършени и плащания.
С този предварителен договор били прехвърлени първия и втория етаж, а ищцовото
дружество платило цена след като си приспаднало задълженията, които Т. е имал
към него. Поради това след сключването на предварителния договор през 2007г. и
до момента целият склад се владее от ищцовото дружество. Първият етаж е бил
отдаван под наем на различни фирми, занимаващи се с търговия на вина и
алкохоли, а част от втория етаж е бил използван от свидетелката като
счетоводител и от управителя Д.. В другите стаи на втория етаж е имало други
счетоводители, които водели счетоводството на други фирми. Поради липсата на
нотариален акт за първия етаж, то счетоводни документи, свързани с отдаването
му под наем, не са постъпвали в счетоводството на ищцовото дружество. Поради
наличието на неуредици относно втория етаж, страните по предварителния договор
са решили да прехвърлят собствеността с нотариален акт само върху първия етаж
чрез замяна – срещу фадрома на ищцовото дружество, която не му била необходима.
Поради отсъствието на П.Д., именно свидетелката, снабдена с пълномощно, е
участвала при изповядване на сделката за замяна като представител на ищцовото
дружество. Така от 2015г. и до настоящия момент ищцовото дружество отдава под
наем първия етаж и получава наемната цена. Свидетелката отрича да е обслужвала
счетоводно фирми на Е.Т.. Свидетелката не е виждала Т. да се качва на втория
етаж, както и да ползва някои от стаите там. Тя не може да посочи колко на брой
са стаите на втория етаж, но мисли, че те са 4. Сочи, че първият етаж е отдаван
под наем на „Дио трейд“ ЕООД.
Свидетелят
Д. П. Д. сочи, че работи за Т. като тракторист от 2006г., а понастоящем са в
съдружие и отговаря за лозята. От 2007г. посещава сградата на ул. „Цариброд“, №
47, където на първия етаж има магазин, а на втория етаж – офиси. Свидетелят
посещава магазина, който е на Е.Т. и оттам получава материали, пари и горива.
Виждал е след това П. Д. да се качва на втория етаж и знае, че Т. го е продал
на П. Д.. Свидетелят е започнал да вижда П. Д. и В. на втория етаж, макар че
работата му е на първия етаж. Счита, че цялата сграда е на ищцовото дружество,
но не знае коя е фирмата за продажба на алкохола. След 2007г. Т. е ползвал
втория етаж под наем, тъй като е продал сградата, тъй като е дължал пари.
Счита, че наемател на магазина е Е.Т..
Свидетелката
С. Щ. е бивша съпруга на Е.Т. и има висящи дела срещу него и баща му. Същата
сочи, че първите години Т. е бил под наем в имота на ул. „Цариброд“ 47, а след
това го е закупил. Не знае след 2007г. какво се е случило, но сочи, че на
първия етаж е бил магазина на Т., а на втория етаж офиса му. Посещенията в
имота свидетелката е извършвала през периода от 2007г. до 2008г. От децата им е
разбрала, че от 2-3 години Т. живее на единия етаж в сградата. Не знае за намерения
на Т. през 2007г. да продаде имота, тъй като сам си го е ползвал. Майка му Г. е
работела долу като продавачка в магазина за алкохол, а горе са деловодствата.
Чувала е за фирмата на ищцовото дружество, но П. Д. не го познава. Знае, че Т.
е боравил с тази фирма. Не познава и В. П.
Разпитан
по делото като свидетел е и П. И. К., който има дела с ищцовото дружество и с
втория ответник по настоящото дело. Сочи, че се е запознал с дружеството
„Интереко“ ЕООД през 2016г., но не е виждал нито едно физическо лице от тази
фирма. Свидетелят е разбрал през 2016г. чрез справка в СВ, че ЕТ „Дионисий Е.Д.“е
заменил 2/3 ид.ч. от съсобствения им имот. За периода до 2016г. свидетелят
сочи, че е посещавал имота, а след това е престанал. Излага, че за периода от
2007г. до 2016г. цялата сграда е била използвана еднолично от Е.Т. като на
първия етаж неговият ЕТ се занимавал с продажба на вина и алкохоли, откъдето
свидетелят си е вземал наема за имота. Въпреки многократно отправяните до Т.
молби за периода от 2007г. до 2016г., последният е отказвал да сключат договор
за наем. Свидетелят е получавал от Т. по
550 лв. месечно, която била общо за двата етажа на склада. Вторият етаж също се
е ползвал от Т.. Свидетелят е издирвал П. Д. ***, но не го е виждал. На адреса
в гр. Елена имало само една срутена къща. Свидетелят посочва, че вторият етаж
се е ползвал само от Т. като за неговия ЕТ е имало офис и това е била първата
стая от стъпалата вляво. Описва, че на втория етаж има 4 стаи и сочи, че сам го
е реконструирал. След 2016г. не е посещавал втория етаж, тъй като същият е бил
заключен. Не познава В. П. Другите две стаи на втория етаж, които свидетелят е
трябвало да ги ползва, не ги е предоставял под наем и до 2016г. в тях не е
имало никой. След 2016г. К. не знае кой ползва тези стаи. Не знае и някой да е
живял там до 2016г., тъй като е посещавал имота. Предявените от свидетеля по
съдебен ред претенции срещу ищцовото дружество са за заплащането на обезщетение
за ползването на собствената му 1/3 ид.ч. от имота от 2016г. насам.
За разколебаване достоверността
на показанията на свидетелката В. Р. П. първият ответник е представил
пълномощни с нотариална заверка на подписите през 2013г. на упълномощителя Е.Т.
в качеството му на управител на „Дио трейд“ ЕООД и на „Галата инвестмънт“ ООД,
с които е упълномощил същата да подаде в Търговския регистър годишните отчети
на дружествата /л. 182-186/. Освен това видно от приложената на л. 223 справка
относно трудовите договори на В. Р. П., че за периода от 18.09.09г. до
26.12.14г. същата е била в трудово правоотношение с „Винарна Добрич“ ООД, което
е с адрес на управление гр. Варна, ул. „Цариброд“, № 47, ет. 1. Последния факт
/относно седалище и адрес на управление/ се установява и от справката в
Търговския регистър относно вписванията по партидата на това търговско
дружество, което има търговската фирма „ВИНПРОМ АЛВИНА“ /л. 189/. За периода от
01.01.03г. до 01.01.08г. и от 26.12.14г. до 14.03.19г. свидетелката е била в
трудови правоотношения с работодатели, които са имали адреси на управление в
гр. Добрич и с. Крушари, обл. Добрич, но не и в гр. Варна.
Съобразно заключението на СИЕ,
изслушано от първоинстанционния съд и кредитирано от настоящия съд като
обективно и компетентно дадено се установява, че в счетоводствата на
съконтрагентите по предварителен договор от 15.04.07г. са отразени двете
плащания в брой с основание договор за покупко-продажба - на 15.04.07г. сумата
от 30 000 лв. /каса № 66, сметка 499 „Други дебитори“/ и на 30.06.07г.
сумата от 33 200 лв. /каса № 69/ с платец „Интереко“ ЕООД. Констатирано е
още, че счетоводството на ЕТ „Дионисий Е.Д.“за 2007г. е водено съобразно изискванията
на ЗСч и ТЗ с налични първични документи и в хронологичен ред, и с подадена на
03.04.08г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Вещото лице е установило още, че в
счетоводството на ищцовото дружество е намерило отражение сключването на
договор за наем с наемателя „Дио трейд“ ЕООД, на което е предоставено
ползването на склад № 1, ет. 1, ведно с офис № 3 на ет. 2 в гр. Варна, ул.
„Цариброд“, № 47, при наемна цена от 250 лв. без ДДС, за срок от 5 години. В
счетоводството на наемодателя са отразени по сметка 411 „Клиенти“ издадените за
наема фактури на 01.02.18г., 05.12.18г., 01.09.19г. и 30.09.19г. – първите три
на стойност от по 3600лв., а последната на стойност 1800лв., общо 12 600
лв. Същите са включени в дневника на продажбите. По банково извлечение за периода
от 01.02.18г. до 23.02.18г. на „Уникредит Булбанк“ на „Дио трейд“ ЕООД, вещото
лице е установило извършването на плащания по договора за наем чрез ЧСИ Н. Д.,
както следва: на 20.02.18г. – 5267 лв., на 20.02.18г. – 1200 лв. и на
23.02.18г. – 751 лв. В с.з. вещото лице допълва, че не е имала за задача и не
установявала кой е длъжник по изпълнителното дело, по което са извършени
плащания чрез ЧСИ. Посочва се още, че от извлеченията по сметка 501 е било
записано в счетоводството на ЕТ, че плащането е „по договор покупко-продажба от
15.04.07г.“ с плащане от „Интереко“ ЕООД и поради това експертът е приел, че
плащането касае предварителния договор от 15.04.07г. В счетоводството на ЕТ
сумата от 63 200 лв. е отразена като приход, но като част от общия годишен
отчет, а не самостоятелно - наред с всички други постъпления за цялата 2007г.
Отделно сумата може да се отчете счетоводно като приход от продажбата на имота,
едва когато има сключен договор с нотариален акт и тогава да се заведе по
сметка 499, но без да влиза в счетоводния годишен отчет.
Заключението
по т. 1 е било оспорено от процесуалния представител на първия ответник,
поддържайки, че сумата от 63 200 лв. е „Доставчици към други клиенти“ и
няма връзка с посочения от ищеца предварителен договор, който е бил съставен
по-късно и тази сума е била взета от счетоводството по повод друг продажби
между страните, за да обоснове продажна цена по по-късно съставения
предварителен договор.
Видно от представения
заверен препис от Постановление за опис на процесния имот от 12.06.18г.,
съставен по изп.д. № 1058080400432 от помощника ЧСИ на ЧСИ З. Д., че достъп до
имота е бил осигурен от Е.Т. – лично и чрез адв. Т.. Посочено е, че процесният
имот е с отделен вход и се състои от 4 стаи, санитарно помещение, коридор и
стълбище. На описа e присъствал длъжника Т. – лично, и чрез адв. Т.. Последният е присъствал и
като представител на „Интереко“ ЕООД, посочен като наемател на ет. 2 и
собственик на ет. 1 от сградата. В документа е отразено още, че имотът според
сведенията, събрани от АВп по време на налагане на възбраната, е бил във
владение на длъжника, а по негови сведения – на „Интереко“ ЕООД. В протокола е
отразено и особеното мнение на длъжника Т. – че имотът от дълги години се държи
от „Интереко“, първоначално по договор за наем /л. 207-208/.
С оглед всичко
гореизложено следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.
440, ал. 1 от ГПК е неоснователен.
Установи се по делото, че
длъжникът по изпълнението и втори ответник в исковото производство ЕТ „Дионисий
Е.Д.“, е придобил чрез договора за покупка от 23.12.05г. 2/3 ид.ч. от целия
склад № 1, в гр. Варна, ул. „Цариброд“, № 47, който е на два етажа и всеки от
тях е бил обособен като самостоятелен обект на правото на собственост, които са
били отразени и с отделни идентификатори в одобрената по-късно КК на града.
Същият се е разпоредил с притежавания обем от правото си на собственост върху
първия етаж /2/3 ид.ч. от имот с идентификатор 10135.1506.891.5.1/ чрез договора за замяна, сключен с ищцовото дружество
на 16.03.15г. Последният макар и оспорен като нищожен от първия ответник като
абсолютно симулативен, съдът намира, че е действителен, тъй като по делото не
беше проведено пълно и главно доказване на релевираното възражение от
ответника.
Съдът намира, че предвид констатациите на експерта по СИЕ относно
отразяванията през 2007г. в счетоводствата на продавач и купувач на плащания на
суми, съвпадащи по размери с уговорените като части от покупната цена по
предварителния договор от 15.04.07г., както и отразяването на основанието, че
се касае за плащания по договор за продажба, то следва да се приеме, че
предварителния договор е сключен на посочената в него дата. Не се събраха и
доказателства този договор да е абсолютно симулативен – страните по същия да не
са желали настъпването на правните последици, към които същият е бил насочен
/да се сключи окончателен договор, с който да се прехвърли правото на
собственост върху 2/3 ид.ч. двата етажа от склад № 1 и 1/12 идеална част от
поземления имот от ЕТ „Дионисий Е.Д.“ на ищцовото дружество, срещу заплащането
на уговорената цена/.
Действително
по делото не се изясниха мотивите на съконтрагентите по предварителния договор
от 15.04.2007г., сключили по-късно договора за замяна на 16.03.15г. за 2/3
ид.ч. от собствеността върху първия етаж, да уговорят самостоятелна, втора
престация, дължима от ищеца, след като още през 2007г. е била платена цялата
уговорена покупна цена за 2/3 ид.ч. от двата етажа. Това обаче, както се посочи
и по-горе, не налага извода за симулативност на някой от тези два договора при
липсата на други доказателства в подкрепа на това възражение на първия
ответник.
Макар и предявеният иск да
е отрицателен установителен за отричане правото на собственост на длъжника по
изпълнението, то доказателствената тежест за установяване на придобивното
основание на ищеца, което да изключи придобития обем от права от ответника чрез
договора за покупка от 23.12.05г. върху втория етаж – имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2, е именно върху ищеца. Същият поддържа оригинерно придобивно основание
на придобивна давност, изтекла за периода от средата на 2007г. до 12.06.18г. Доказателствената
тежест за установяване на правнорелевантните факти, относими към твърдяното
придобивно основание са: осъществяване на фактическата власт върху имота
непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено в продължение на посочения по-горе
период, с намерението за своене на имота. В случай на доказване на установена
фактическа власт от ищеца върху имота, следва да се съобрази и презумпционната
норма на чл.69 от ЗС /че е държал вещта като своя/, а ако се докаже, че ищецът
е владял в различни времена в рамките на процесния период – следва да се
приложи презумпционната норма на чл. 83 от ЗС /че е владял и в промеждутъка/. И
двете презумпции са оборими, но прехвърлят тежестта за доказване на противното
върху насрещната страна /в случая на първия ответник, който оспорва иска/.
Настоящият съд намира, че
по делото не е установено ищцовото дружество да е установило и да е
осъществявало фактическа власт върху имота с намерението за своене в
продължение на срока, необходим за превръщането на фактическото състояние в
право на собственост – 10 години съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС /тъй като
твърдяното владение следва да се квалифицира като недобросъвестно/.
Действително според предварителния договор страните са уговорили владението
върху продавания имот да бъде предадено на бъдещия купувач от момента на
сключването му. Не се установи по делото обаче такова предаване на владението
на ищеца да е било осъществено, както и да е била упражнявана фактическа власт
върху имота от него за периода от 2007г. до 2018г. Показанията на св. Вяра
Пенчева в тази насока съдът не кредитира, освен поради това, че същата обслужва
счетоводно търговските дружества на втория ответник, както и ищцовото
дружество, но най-вече защото същите останаха изолирани и неподкрепени от
останалия събран по делото доказателствен материал. Не се установиха по делото
твърденията ѝ, че учреденото през м. 04.15г. от Пенко Д. ищцово дружество
е станало кредитор за големи вземания на „Интериор глас“ ЕООД, за които е бил
сключен като обезпечение предварителния договор и то през същия този м.
04.15г.; не се установи и защо ЕТ е сключил този предварителен договор, за да
обезпечава дългове на друг правен субект - „Интериор глас“ ЕООД. Освен това
показанията на свидетелката, че от 2007г. тя е работила на втория етаж заедно с
управителя П. Д., а в другите стаи е имало други счетоводители, също останаха
изолирани. Установи се, че за периода до 18.09.09г. и след 26.12.14г. същата
е работила по трудово правоотношение с работодатели със седалища в гр. Добрич и
с. Крушари /извън гр. Варна и без офиси в гр. Варна/. Свидетелката, макар и да
твърди, че е работила в офис на втория етаж на склада в продължение на години,
не е сигурна за броя на стаите на този втори етаж. Тази свидетелка отрича Т. да
се е качвал на втория етаж, твърди, че е идвал само в имота на първия етаж,
където е магазина. Свидетелят Д. обаче сочи, че Т. е ползвал втория етаж, като
мисли, че там той е бил под наем след като е продал сградата през 2007г. Наред
с това свидетелят К./чиито показания съдът също преценява с оглед евентуалната
му заинтересованост във вреда на ищеца, имайки предвид наличните между тях
съдебни спорове за дължимо му обезщетение за ползата за неговата част от
собствеността за периода след 2016г./ сочи, че от 2007г. до 2016г. цялата
сграда е била ползвана еднолично от Е.Т.. В тази връзка свидетелят признава
неизгодния за себе си факт, че е получавал от Т. по 550 лв. месечно за
притежаваната от него 1/3 ид.ч. от двата етажа на склада. Този свидетел не е
виждал П. Д. на този адрес, макар и да го е търсил и в гр. Е. и в гр. Варна.
Свидетелят сочи и кой е бил ползваният от втория ответник ЕТ „Дионисий Е.Д.“
офис на втория етаж – първият офис от стъпалата вляво, описвайки много точно
разпределението на целия втори етаж /съпоставено с описанието в протокола за
опис на имота от помощник ЧСИ от 12.06.18г./. Този свидетел отрича да е виждал
и познавал свидетелката В. П., както и в другите две стаи да е имало други
ползватели до 2016г.
В обобщение на горното
следва да се посочи, че въпреки вписаното в предварителния договор от
15.04.07г., че владението върху целия склад се предава на бъдещия купувач,
такова предаване не е установено, както и не е установено наличието на
осъществявана фактическа власт върху втория етаж от представител или служител
на ищцовото дружество поне до 2016г.
В тази връзка и самият
протокол за опис, съставен на 12.06.18г. от длъжностното лице в кръга на
неговите правомощия, не удостоверява категорично наличието на осъществявано
владение от ищеца върху процесния имот към посочения момент, тъй като ищцовото
дружество е вписано като наемател на същия, т.е. държател /както се е изразил и
самият длъжник в особеното си мнение/.
Наред с горното следва да
се посочи, че признанието на твърдяните от ищеца факти, направено от втория
ответник по настоящото дело /който има интерес имотът му да не послужи за
принудителното удовлетворение на вземанията на неговия кредитор банката, а да
се съхрани в патримониума на дружество, за което той има генерално пълномощно
за управление и разпореждане с активите му/ не обвързва съда по арг. от чл. 175
от ГПК. Нещо повече, съдът намира, че с предявения иск на 18.12.15г. и
наведените по гр.д. № 495/16г. на ВОС твърдения, вторият понастоящем ответник е
направил признание на факти, които са противоположни на поддържаните негови
твърдения относно същите факти по настоящото дело. По гр.д. № 495/16г. на ВОС е
поддържал и доказал чрез гласни доказателства, че именно ЕТ „Дионисий Е.Д.“ е
осъществявал владение върху втория етаж на склада непрекъснато и самостоятелно,
считано от 23.12.05г. до приключване на устните прения по делото пред
въззивната инстанция /на 12.07.17г. по в.гр.д. № 295/17г./. Вярно е, че
постановеното по посоченото дело решение не обвързва със сила на пресъдено нещо
останалите страни по настоящото дело, но съдът приема за достоверни фактите във
връзка с осъществяваното владение като собственик, изложени от ЕТ пред съда,
когато той е защитавал своето право на собственост върху процесния имот. Тези
факти /за владение на втория етаж от ЕТ/ се подкрепиха чрез коментираните
по-горе писмени доказателства и показанията на св. К. по настоящото дело.
Напротив, твърденията на ищеца за установено и упражнявано владение върху
процесния имот не се подкрепиха от противоречивите и неподкрепени от останалия
доказателствен материал показания на св. Р.
Действително през 2015г. е
налице отразяване в счетоводството на ищеца на сключен договор за наем между
него като наемодател и „Дио трейд“ ЕООД за ет. 1 и офис № 3 на ет. 2 от склад №
1, но евентуално владение на процесния втори етаж дори и за период от 2015г.
/при липсата на преки и непротиворечиви доказателства за явно, необезпокоявано
и несъмнено владение на целия втори етаж/ до подаването на исковата молба по
настоящото дело на 11.12.18г., не е продължило за периода, предвиден в нормата
на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Поради изложеното, предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск за установяване по отношение на двамата
ответници, че вторият от тях не е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния втори
етаж на склад № 1 с идентификатор 10135.1506.891.5.2, се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
Инкорпорираният в диспозитива на
обжалвания съдебен акт идентичен правен извод следва да се потвърди, макар и по
изложените по-горе съображения.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Централна
Кооперативна Банка“ АД, ЕИК *********, гр. София сумата в размер на 1200 лв.,
представляваща заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1446/05.12.19г.,
постановено по гр.д. № 2706/18г., на ОС-Варна.
ОСЪЖДА
„ИНТЕРЕКО“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Цариброд“, № 47 да заплати
на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *********, гр. София сумата в размер
на 1200 /хиляда и двеста лева/лв.,
представляваща заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните
при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: