Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2022 г.
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2809 по описа за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Ф.Т.“ ЕООД, предявена чрез пълномощника на дружеството
адв. А., срещу Решение № 836/10.11.2021 г. по н.а.х.д. № 3320/2021 г. на Районен
съд – Варна, с което е потвърден издаденият от ОД на МВР – Варна електронен фиш
серия Г, № 0035398, с който на касатора за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ
е наложено, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ,
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв. По
изложени в жалбата съображения, свързани с твърдяни нарушения на материалния
закон и допуснати от съда процесуални нарушения, се иска отмяна на въззивното
решение и постановяване на ново от касационната инстанция по същество на
правния спор, с което електронният фиш да се отмени като на касатора се
присъдят сторените по делото разноски. В подадена писмена молба с. д. №
2567/16.02.2022 г. процесуалният представител на касатора адвокат А. поддържа
жалбата и моли за отмяна на оспореното решение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.02.2022
г. касаторът „Ф.Т.“ ЕООД и ответникът ОД на МВР – Варна, редовно призовани, не
се представляват. В подадени чрез процесуален представител писмени бележки с.
д. № 2591/16.02.2022 г. ОД на МВР – Варна оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли въззивното решение да се остави в сила като на дирекцията
се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е
пред родово и местно компетентен съд; срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за
изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 23.11.2021 г.
/л. 24 от н.а.х.д. № 3320/2021 г. на ВРС/, а касационната жалба е предявена
чрез въззивния съд в рамките на срока за обжалване на решението на 06.12.2021
г., видно от поставения върху нея печат
/л. 3 от делото/. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални
предпоставки и липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на
касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С оспорения пред Районен съд – Варна електронен фиш
касационният жалбоподател е санкциониран за нарушаването на чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ, според който договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, регистрирано на територията на Република България и неспряно от
движение. В случая неизпълнението на това императивно законово задължение е
установено от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 638, ал. 1 КЗ, на
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
налага: 1. глоба от 250 лева – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2
000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно чл. 638, ал. 4 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Неоснователно е възражението, че системата АТСС № SD2D0024 е система,
която като разпознаваща регистрационни номера, не може да установи факта на
липсваща застраховка „Гражданска отговорност“, поради което чрез позоваването
на нея в електронния фиш не се доказвало нарушението. Видно от събраните по
делото доказателства чрез системата е заснето и установеното самото управление
на автомобила на посочените в електронния фиш дата, час и място, а липсата на
застраховка „Гражданска отговорност“ органът е установил чрез извършена справка
в електронния сайт на „Гаранционен фонд“, т.е. липсата на застраховка е установена
чрез надлежно извършеното извличане на данни от официална информационна
система, а не е оставена на субективната преценка на контролните органи. Касационният
състав намира, че е спазена изцяло процедурата по издаване на електронен фиш,
разписана в чл. 647, ал. 3 вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ.
Неоснователно се твърди в жалбата, че електронният фиш
не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. Видно
от съдържанието на оспорения електронен фиш, той е издаден за нарушение,
обективирано в това, че на 10.07.2021 г. в 12:20 ч., в гр. Варна по бул. „Мария
Луиза“ е установено управлението на МПС, регистрирано на територията на Република
България и неспряно от движение, за което към посочения момент на управление няма
сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В електронния
фиш по абсолютно ясен и категоричен начин е посочено в какво се състои
извършеното нарушение с всички негови обективни елементи. Посочени са мястото и
часа на извършване; индивидуализирано е моторното превозно средство чрез
посочване на регистрационния му номер; съдържат се данни за собственика на
автомобила; посочени са нарушените разпоредби, както и размерът на наложената
имуществена санкция.
Противно на изложените в жалбата твърдения, правилно е
определена датата на извършване на нарушението. По категоричен начин от
доказателствата по делото е установено, че датата на извършване е именно
10.07.2021 г., т.е. датата на заснемане на
автомобила с автоматизираното техническо средство, към която дата касаторът е управлявал моторното превозно
средство, без да е изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Правилно
административнонаказващият орган е определил този задължителен реквизит, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП. Датата на извършване на нарушението се потвърждава и от
приложените по делото доказателства: снимков материал от системата АТСС № SD2Д0024, както и от справка от електронния сайт на
„Гаранционен фонд“. В тази връзка следва да се посочи, че жалбоподателят е наказан
с електронния фиш не заради самия факт на несключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, а за това, че към датата на управление на
превозното средство 10.07.2021 г. не е имал такъв сключен и действащ договор,
което безсъмнено и недвусмислено сочи на осъществен състав на административно
нарушение по чл. 638 ал. 4 КЗ.
Потвърждавайки обжалвания електронен фиш, въззивният
съд е постановил правилно решение, съобразено с изискванията на процесуалния и
материалния закон, което не страда от визираните в жалбата пороци. Поради това
то следва да се остави в сила от касационната инстанция, съгласно правомощието
й по чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното в
писмени бележки с. д. № 2591/16.02.2022 г. искане на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП и като
съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност и е приключило след провеждане на едно открито съдебно
заседание, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв. по чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 836/10.11.2021 г, постановено
по н.а.х.д. № 3320/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІХ състав.
ОСЪЖДА „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище: гр. **да
заплати на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/