Р Е Ш Е Н И
Е
№..............
гр. София, 11.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание при
закрити врати, проведено на седми декември, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 2092 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството
е по чл. 625 от ТЗ.
Образувано е по молба на „Х.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** за
откриване производство по несъстоятелност на дружеството.
В молбата са изложени твърдения, че дружеството е в
състояние на неплатежоспособност, доколкото е адресат на изискуеми публични
задължения /99 275,26
лв. произтичащи от начислени суми по ДДС и ДОО/, чието погасяване не може да
покрие. Конкретизира се, че осъществил последното плащане в рамките на
извършваната от него търговска дейност на датата – 24.01.2018 г. Потвърждение,
че след този момент дружеството не може да извършва погасяване на генерираните
от него парични задължения, следва да се извежда и от информацията видна от
приобщения към молбата опис на наличните активи и пасиви. Добавя се и това, че
изискуемите и непогасени парични задължения, за които „Х.” ЕООД е отговорно не
се изчерпват само с публичните такива, а напротив произтичат и от неизпълнени
договорни задължения за заплащане по сключени търговски сделки с правни субекти
детайлизирани в приложения списък на кредиторите. Предвид това, че
необслужените и изискуеми парични задължения многократно надхвърлят активите, с
които дружеството - „Х.” ЕООД разполага, то за последното следвало да се
заключи, че обективно не може да изпълнява задълженията си, поради което била
налице хипотезата на чл. 608 и сл. ТЗ. Споменато е, че единствените средства, с
които дружеството разполага са незначителни по размера си, и те са блокирани по
банковите му сметки, поради предприет от НАП запор. Добавено е, че към момента
на упражняване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност от
страна на дружеството не се извършва никаква търговска дейност. Иска се
постановяване на решение по смисъла на чл. 632 ТЗ, като се сочи, че
дружеството-молител не разполага със средства позволяващи му да покрие
началните разноски необходими за провеждане на производството по
несъстоятелност. При обявяване неплатежоспособността на дружеството се иска да
бъде определена, като първоначална дата – 24.01.2018 г. Настоява се и за прекратяване дейността на
дружеството и правомощията на управителя.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно
наличие на изискуемо задължение :
От приобщения по делото ревизионен акт, с №
*********/18.06.2013 г. се констатира, че в пределите на осъществена спрямо
длъжника - „Х.” ЕООД данъчна ревизия са установени и начислени данъчни
задължения в размер на сумата от общо 98 287,57 лв., в което число попадат
: лихва в размер на 489,03 лв. и главница в размер от 97 798, 54 лв.
Съобразно удостовереното с разписка от 05.07.2013 г. цитирания ревизионен акт е
бил надлежно връчен от органите на приходната агенция на „Х.” ЕООД, и това е
станало на датата, на която е изготвена разписката.
Видно от
постъпилите по делото след служебно изискване два броя Постановления за
налагане на обезпечителни мерки датиращи все от 03.08.2018 се констатира, че
спрямо търговско дружество – „Х.” ЕООД от публичен изпълнител при НАП за
непогасени публични задължения от общо 98 287,57 лв., в което число попадат : лихва в
размер на 489,03 лв. и главница в размер от 97 798, 54 лв. е наложен запор
върху два броя МПС-та, както и върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите,
както и суми предоставени за доверително управление по банкови сметки с титуляр
длъжника открити в изчерпателно изброени в постановлението търговски банки.
Налична е
справка от Служба по вписванията при Агенция по вписванията, която обхваща
сведения за осъществените в периода от 01.01.1998 г. до 26.10.2018 г. за
територията на цялата страна вписвания, отбелязвания, или заличавания по
партидата на длъжника - „Х.” ЕООД, от която се разкриват множество вписвания,
отбелязвания, или заличавания по тази партида касаещи основно имоти разположени
в гр. Каблешково и гр. Бургас, последното от които е продажба на имота
реализирала се през 2016 г., по която длъжника има качеството на продавач.
На основание
чл. 186 ГПК след изискване от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ по делото е събрано
за доказателство Извлечение от Централна база данни на АИС – КАТ към 25.10.2018
г. за отбелязвания по отношение на „Х.” ЕООД, от която е видно, че относно този
правен субект в АИС фигурират данни за регистрирани на негово име два броя ППС,
чиято индивидуализация присъства в приложеното извлечение от АИС-КАТ.
Стремейки се
да разкрие параметрите на финансово-икономическото си положение в периода от
2015 г. до 2017 г. дружеството-молител е ангажирало по делото : счетоводни
баланси, ведно с отчети за приходите и разходите си съставяни през визираните
финансови години, вкл. междинен счетоводен баланс и отчет за приходите и
разходите ориентирани към 30.09.2018 г.; опис и оценка на активите и пасивите
си към 03.10.2018 г.; списък на кредиторите си към 30.09.2018 г.; както и опис
на счетоводните операции в лева предприети в периода от 01.01.2018 г. до
30.09.2018 г.
От изслушаното и след това прието без възражения на
молителя заключение по назначената СФИЕ, че относно
подложения на анализ търговец - „Х.”
ЕООД за периода от 2015 г. до 2017 г. се демонстрират приемливи нива на обща
ликвидност, имаща показател надвишаващ минималния изискуем – 1, и влошени
такива на бърза ликвидност, защото по-голямата част от краткотрайните активи са
концентрирани в полето на материалните запаси /стоки и продукция/, както и
нулеви показатели на незабавна и абсолютна ликвидност, доколкото спектъра на
краткотрайните активи на проверяваното дружество се наблюдават единствено –
материални запаси и вземания. Що се отнася до преценката на измерителите за
ликвидност на дружеството към 30.09.2018 г., когато е изготвен междинен
счетоводен баланс и отчет на приходи и разходи, от вещото лице се констатира,
че от съдържанието на тези обобщени счетоводни книжа не се установява наличието
на каквито и да е било краткотрайни активи, което обуславя заключение, че
показателите на всички коефициенти за ликвидност към този момент са равни на
нула. Проучването степента на задлъжнялост на дружеството показва, че през
2016-2017 г. се касае до високи нива на този финансов показател, респективно
финансовата му автономност е с показател в обратната насока показателите и са
ниски. И коефициента на платежоспособност и този на задлъжнялост не се
поместват в референтните нива утвърдени, като общ стандарт, в които
предприятията следва да осъществяват стопанската си дейност. В края на
обследвания период се стига до състояние на абсолютна декапитализация на
дружеството, като отрицателния му собствен капитал е равен на задълженията,
които е натрупало. Вещото лице посочва и това, че проверката на записванията в
междинния счетоводния баланс на „Х.” ЕООД към 30.09.2018 г. разкрива финансова картина,
при която дружеството има натрупани балансови задължения в размер на сумата от
общо 708 хил. лв. в това число, такива към НАП и към частно-правни субекти, с
които е контрактувало. По отношение имуществото, с което „Х.” ЕООД разполага към изследвания период, от вещото
лице е посочено, че според счетоводните извадки депозирани от самия длъжник по
делото, такова не е налице. Същевременно от писмото на СДВР и документацията
оформена от НАП съществуват данни за притежание на два броя МПС, респективно за
осъществени от длъжника продажби през 2015 г. и 2016 г. на два недвижими имота.
Позицията на вещото лице е, че с оглед съвкупния анализ на счетоводната
информация, която е приобщена по делото, дружеството-молител е било в състояние
позволяващо му да покрива краткосрочните си задължения в периода 2015-2017 г.,
но доколкото към 30.09.2018 г. се забелязва внезапна загуба на всички
краткотрайни активи и акумулиране на финансови загуби, то към тази дата може да
се заключи, че дружеството няма финансов капацитет да удовлетвори вземанията на
своите кредитори. Последните плащания направени от „Х.” ЕООД, които се разкрива
от присъстващите в кориците на делото документи са такива сторени през
м.01.2018 г. и са в пределите на 1 543,08 лв.
Разглеждайки молбата по чл. 625 ТЗ от правна страна,
настоящия съдебен състав достига до следните правни изводи :
Първоначалният отговор, които следва да бъде даден във връзка с упражнената молба за
откриване на производство по несъстоятелност е фокусиран върху това, дали
дружеството има изискуеми и непогасени публични задължения към държавата и
общините, които да са възникнали във връзка с упражняваната от същото търговска
дейност. Анализът на приобщения по делото доказателствен материал еднозначно
потвърждава твърдението на длъжника, че е станал адресат на публично-правно
задължение във връзка с издаден спрямо него ревизионен акт, като дължимите
според този акт парични суми в порядъка на около 98 – 99 хил. лв. са станали
изискуеми. Това е така, доколкото ревизионния акт е бил връчен на
данъчно-задълженото лице на 27.09.2013 г., а срокът за доброволно плащане на
установените парични задължения по него е изтекъл в средата на м. 10.2013 г. По
делото няма данни тези задължения да са били разсрочени по установения в ДОПК
ред. Отсъства и доказване, че визираните публични задължения са били погасени
от страна на длъжника по тях, а напротив от страна на кредитора им – държавата,
чрез НАП е предприето тяхното принудително събиране, вкл. и чрез допускане на
обезпечителни мерки. В обобщение е необходимо да се посочи, че в рамките на
проведеното съдебно дирене, вкл. и по служебна инициатива на съда се
установява, че „Х.” ЕООД има качеството на длъжник по парично задължения
попадащо в приложеното поле на чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, което не е обслужено и
продължават да съществуват и към настоящия момент.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е
временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането
по изискуеми парични задължения имащи за свои източник начислени след развило
се ревизионно производство публично-правни задължения /данъци и лихви върху тях/
се доказва да е настъпило. Този момент е настъпил след изтичане срока за
доброволно плащане на публичния дълг по ревизионния акт, а именно в средата на
2013 г. Съвкупният анализ на приобщените по делото писмени доказателства и
приетото по делото заключение по допуснатата СФИЕ непротиворечиво говори, че търговецът в
лицето на „Х.” ЕООД не разполага с достатъчно по своите параметри бързоликвидно
имущество /парични средства в каса или в банкова сметка ***/, с което да е в
състояние, което да му позволи да покрие задълженията си. Тъкмо обратното към
30.09.2018 г. относно кръга от краткотрайни активи имащи отношение към
способността на конкретно дружество да обслужва регулярно изискуемите му
задължения се наблюдава абсолютен срив, като търговския субект не притежава,
нито материални запаси, нито вземания спрямо трети лица, каквито до края на
2017 г. е имал. Параметрите на установените към 30.09.2018 г. изискуеми парични
задължения отнесени към краткотрайните активи /такива липсват/, обуславят извод,
че Х.” ЕООД е в
състояние на неплатежоспособност, защото не разполага с финансов потенциал позволяващ
му да обслужи краткосрочните си задължения. Тази невъзможност не би могла да се
квалифицира, като такава с временен характер, доколкото по делото не съществуват
данни, от които да е възможна аргументация за генериране на предстоящ приходи в
размер достатъчен за покриване на изискуемите задължения, или постъпване на
актив –стоки, суровини и прочие материалния запаси, както и на предстоящо
възникване на вземания, или парични постъпления. Мотивиран от тези си
разсъждения решаващия състав, приема, че молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност на търговско дружество – „Х.”
ЕООД е основателна и трябва да се уважи.
Относно
началната дата на неплатежоспособността :
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва
да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е дата, на която
длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида,
посочен в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този
извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви
момент, в който едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен
характер. В случая началната дата на неплатежоспособността трябва да се
обвърже с момента, когато за дружеството-молител е настъпило състояние на
финансова невъзможност за обслужване на изискуемите му краткосрочни задължения.
Най-ранния такъв момент е датата – 30.09.2018 г., когато се констатира освен,
че дружеството е длъжник по вземания от кръга на тези визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ, то и това, че същото обективно не разполага с финансов капацитет да ги
изпълни. Това именно е първият момент, в
който е налице съвпадане на двата елемента на неплатежоспособността –
спиране на плащанията и невъзможност за плащане. Тази именно дата следва да се
определи за начална на неплатежоспособността.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните доказателства се установява, че не са
налице налични парични средства за покриване на началните разноски за
производството по несъстоятелност.
В указания с определение от 07.12.2018 г. срок не е
внесена определената сума за покриване на началните разноски. Ето защо съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „Х.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата
на неплатежоспособността - 30.09.2018 г.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност по отношение на „Х.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор върху имуществото на „Х.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „Х.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Х.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***.
СПИРА производството
по несъстоятелност открито спрямо „Х.” ЕООД, ЕИК ****** провеждано по т.д. №
2092/2018 г. по описа на СГС, VI-2 състав.
УКАЗВА на
кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския
регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: