Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 301 12.08.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На петнадесети юли Година две хиляди двадесет
и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 158 по описа за 2020 година.
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от „Бургстрой - 2“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.№ 55, вх.П, ет.
1, ап. 1, представлявано от управителя Иван Анастасов Новаков, чрез пълномощник
адв. Димитрина Ройдева от АК – Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
”Александровска” № 45, ет.2 против „Термотрейд“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Ивайло“ № 61-63, ет. 3, ап. 17, представлявано от управителя
Стоян Николов Йорданов, чрез пълномощник адв. Галина Найденова от АК - Бургас,
с адрес за призоваване и съобщения: гр. Бургас, ул. ”Васил Левски” № 16, ет.3,
офис 318 да бъде осъдено да заплати сумата от 25 171.71 лв. предявени
частично от 42 171.71 лв., представляващи разноски, направени от ищеца във
връзка с водени дружествени работи (предоставена гаранция за изпълнение на
договор рег.индекс 93-ОП-344/ 18.11.2016г. с ***); сумата от 1 000 лв.
предявена частично от сумата от 4732.60 лв. представляваща лихва за забава за
периода 01.04.2019 – 08.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. При условията на евентуалност се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати
сумата от 25 171.71 лв. предявени частично от 42 171.71 лв.,
представляваща предоставена гаранция за изпълнение на договор рег.индекс
93-ОП-344/ 18.11.2016г. с *** и получена от „Термотрейд“ ООД без основание;
сумата от 1 000 лв. предявена частично от сумата от 4732.60 лв.
представляваща лихва за забава за периода 01.04.2019 – 08.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Според
ищеца, с ответника са сключили договор за гражданско дружество и са създали
ДЗЗД „Консорциум Термотрейд – Бургстрой – 2“ с БУЛСТАТ *********, което е
участвало в обявена обществена поръчка за СМР и след спечелването ѝ, на
10.11.2016 г. подписали анекс към договора за консорциум за разпределяне на
дейностите между двете дружества, съотв. и кое дружество ще носи отговорност за
конкретните СМР. Още при кандидатстването,
„Бургстрой - 2“ ООД внесло банкова гаранция от 2300 лв., а по - късно и
цялата сума от 42 171.71 лв. по сметка на община Бургас, с основание „3 %
гаранция за изпълнение на ОП обос.позиция 54-БС, М.рудник/44/1-5“. Обществената
поръчка била изпълнена, СМР заплатени, сумите разпределени на основание чл.361
ал.1 от ЗЗД. С оглед на това, вместо по сметка на внеслия гаранцията съдружник,
община Бургас, по молба на управителя Ст.Йорданов, през м.февруари 2019г. е
изплатила гаранцията по сметка на ответното дружество и Ст.Йорданов ги е
изтеглил. Ищецът отправил нотариална
покана до ответника за свикване на общо събрание на съдружниците в ДЗЗД и за
предоставяне на ГФО за 2018 и 2019г. С отговор от 17.02.2020г., Ст.Йорданов
заявил, че ДЗЗД не било постигнало целта си и до изтичане на гаранционните
срокове пред община Бургас не можело да бъде прекратено.
Според ищцовата страна, гаранцията попада сред личните
обезпечения, предвид задължението на гаранта - „Бургстрой - 2“ ООД спрямо
наредителя да престира на бенефициера съотв.паричен еквивалент при неизпълнение
на обезпеченото договорно задължение на длъжника – наредител. Това не били
средства, внесени за изпълнение на договор рег.индекс 93-ОП-344/ 18.11.2016г.,
а за неговото обезпечаване и след изпълнението подлежат на връщане на лицето,
дало гаранцията. Ако се приеме, че
сумата е внесена с оглед дейността на ДЗЗД, тя подлежи на връщане на основание
чл.364 ал.1 от ЗЗД, тъй като „съдружникът има право да иска разноските, които е
направил …., във връзка с воденето на дружествените работи“.
Ответната страна в отговора на исковата молба изложи
становище, че претенцията е неоснователна, тъй като ищецът не може да иска
направени разноски след като ДЗЗД не е прекратено, цит. е съдебна практика.
Дружеството не е било прекратено на никое от основанията затова: чл.17 от
договора от 18.05.2016г. – с постигане целите на дружеството и с единодушно
решение на съдружниците. Не отрича, че строителният обект по сключения договор
за ОП е приключен, но твърди, че ангажиментите на ДЗЗД „Консорциум Термотрейд –
Бургстрой – 2“ с БУЛСТАТ ********* все още не били приключили. Тълкувайки
разпоредбите на 20 ал.4, т.1, 3, 4, 5 и 7 от Наредба № 2/ 31.07.2003г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България, ответникът стига до
извода, че минималният гаранционен срок е 5 год. и затова и ДЗЗД не може да
бъде прекратено. Такава уговорка имало и в чл.14 от анекса между страните от
16.11.2016г.
По отношение на предявения при условията на
евентуалност иск за заплащане на сумите като платени без основание, също се
твърди неоснователност. Сумата не е била възстановена на „Термотрейд“ ООД, а по
сметка на ДЗЗД „Консорциум Термотрейд –
Бургстрой – 2“ с БУЛСТАТ ********* и следователно е платена с основание:
„изпълнение на задълженията му като съдружник в консорциума“. Тази сума била
станала обща собственост на съдружниците в ДЗЗД „Консорциум Термотрейд –
Бургстрой – 2“ на основание чл.358 ал.2 от ЗЗД, както и според чл.9 от договора
от 19.05.2016г. На основание чл.361 ал.1 от ЗЗД, печалбите и загубите се
разпределяли поравно между съдружниците, при излизане на съдружник или прекратяване
на дружеството.
В допълнителната си искова молба, ищцовата страна
твърди, че сключеният договор с общината е прекратен на основание чл.26 ал.1 от
същия – с извършване и предаване на договорените работи. Съотв. в нарочен
анекс, страните в настоящото производството са договорили разделност на
работите, които ще извършват и на отговорностите си по тях. Ако общината има
претенции, следва да ги насочи към всяко от дружествата поотделно, доколкото
създаденото дружество по чл.357 от ЗЗД е неперсонифициран правен субект. На отделно
правно основание ДЗЗД е прекратено и с получаването от ответника на нот.покана
на 21.02.2020г. От друга страна, чл.358 ал.2 от ЗЗД е неприложим, тъй като не
става дума за сума внесена в консорциума, а за такава заместваща парична
гаранция. Внесената парична гаранция не обезпечава гаранционна отговорност по
договора с общината, а само изпълнението му. В подкрепа на становището си
цит.съдебна практика.
Депозираният отговор на допълнителната искова молба
съдържа твърдения за възможност за търсене на отговорност от ДЗЗД на основание
чл.10 от Закона за обществените поръчки, поради което договорките в анекса имат
действие само между страните, но не засягат община Бургас. Гаранцията е
изискана и платена на основание чл.111 от ЗОП, а е била внесена от един от
участниците в обединението на основание ал.8 от същия член. Изрично се заявява,
че окончателна рекапитулация на приходите и разходите в ДЗЗД не е била
извършвана. Направени са възражения по искания на ищцовата страна.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и
размер, следва да бъдат уважени. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза. В писмени
бележки изложи подробни доводи.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител
в съдебно заседание изрази становище за неоснователност на исковете. Ангажира
съдебно-техническа експертиза. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е
дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.364 и
чл.86 от ЗЗД, а предявените при условията на евентуалност - чл.55 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Не се спори относно факта на внасяне на сумата от общо
42 171.71 лв. от „Бурстрой – 2“ ООД по сметка на община Бургас, като това
е станало на основание „3 % гаранция за изпълнение на ОП обос.позиция 54-БС,
М.рудник/44/1-5“. Видно от приложените писмени доказателства, на 18.05.2016г. е
бил подписан договор за „Консорциум Термотрейд – Бургстрой – 2“ при участие на
двете дружества. С анекс от 10.11.2016г., двете дружества са постигнали
договорка относно степента на участие, разпределение на работата по спечелената
поръчка, сроковете за изпълнение, правата и задълженията на съдружниците и т.н.
Приложен е и подписания договор с *** относно извършване на СМР за посочен
обект.
В заключението на приетата без възражения
съдебно-счетоводна експертиза (л.374-377), вещото лице след извършена проверка
в счетоводствата на двете дружества е установило, че преведената сума от „Бургстрой
-2“ ООД към община Бургас е осчетоводена като Кт 425 Задължения за съучастия –
42 171.71 лв., а върнатата сума Кт 492 Разчети за гаранции. Консорциумът е
превел сумата по банков път на „Термотрейд“ ООД с основание „прехвърляне на
средства“.
От заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза (л.366-373) става ясно, че според вещото лице гаранционните срокове
за всички видове СМР, изпълнени по реализация на „Национална програма за
енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ за конкретния обект, са 5
години и са започнали да тека от 10.12.2018г., когато е било издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.
Представените доказателства водят до извод за
основателност на исковете. Безспорно е, че страните са били в облигационни
правоотношения, като учреденият „Консорциум Термотрейд – Бургстрой – 2“ с
БУЛСТАТ ********* е сключило договор с ***. Всички СМР по този договор са
изпълнени, предадени и заплатени. Съобразно чл.26 ал.1 от договор рег.индекс
93-ОП-344/ 18.11.2016г., с това същият се прекратява. Че община Бургас смята
договора за изпълнен следва и от писмото, подписано от зам.кмета по
строителство, инвестиции и регионално развитие инж.Чанка Коралска, с посочена
дата на прекратяване 29.01.2019г. В резултат на това, на 07.02.2019г. общината
е превела по искане на Ст.Йорданов (л.21) по сметка на консорциума сумата от
42 171.71 лв., представляваща внесена гаранция. На същата дата по
нареждане на Ст.Йорданов, сумата е наредена по сметка на „Термотрейд“ ООД. На
основание чл.364 ал.1 от ЗЗД, ответното дружество дължи на „Бурстрой – 2“ ООД
връщане на сумата от 42 171.71 лв. направени разноски, както и лихва за
забава. По делото липсват доказателства тази сума да е била преведена,
поради което и исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
Доводите на ответната страна са неоснователни.
Ищцовата страна доказа превеждането на сумата от
42 171.71 лв. по сметка на община Бургас с основание - гаранция по повод
договора с консорциума. Общината е приела работата за изпълнена, договора за
прекратен и е превела обратно гаранцията. С това отношенията между общината и
консорциума са приключили. Ако община Бургас има претенции във връзка с общата
5 – годишна давност за оплаквания във връзка с некачествени СМР, то следва да
ги реализира против двете дружества – дори и консорциумът да не беше прекратен,
същият не е персонифициран правен субект: не е нито юридическо лице, нито
търговец съобразно ТЗ и съотв. общината не би могла да насочи претенциите си
към него. Затова и тезата на ответника, че консорциумът трябва да съществува до
10.12.2023г. (датата на изтичане на гаранционния срок за всички видове СМР) не
почива нито на събраните по делото доказателства, нито на закона.
Нормата на чл.364 от ЗЗД не оставя място за съмнение:
преведената като гаранция сума представлява разноски, направени от едно от
дружествата във връзка със съвместната им дейност и подлежи на връщане след
като функцията ѝ е била изпълнена. Но сумата не представлява „вноска“ по
смисъла на чл.358 ал.1 от ЗЗД или „придобито за дружеството“ съобразно чл.359
ал.1 от ЗЗД и следователно не е и необходимо да се изчаква прекратяването на
ДЗЗД, за да подлежи на връщане или разпределяне. В този смисъл цит. от ищцовата
страна съдебна практика – Решение № 131/ 21.03.2014г. по т.д.№ 1121/2011г. на
ВКС, ТК, I т.о., е коректна.
Освен в заключението си, в.лице Паскалина Бангеева в
съдебно заседание подробно обясни, че сметка 425 (за платената гаранция към
община Бургас) е разчетна такава и не може да бъде осчетоводявана без да се
посочи партида на лицето, към което е това задължение. Самата сметка е била
закрита на синтетично ниво – чрез превод на парите на „Термотрейд“ ООД, въпреки
изискването на чл.11 от ЗСч за водене и регистриране на стопанските операции на
аналитично ниво. Като основание за превода по банков път с дата 07.02.2019г. на
сумата от 42 171.71 лв. след връщането ѝ от община Бургас по сметка
на „Термотрейд“ ООД, е вписано „прехвърляне на средства“. Както заяви вещото
лице, това представлява описание на самата операция, но не показва, защо
средствата са прехвърлени по сметка на ответното дружество. Към тези явни
нарушения на ЗСч следва да се прибави и недобросъвестното процесуално поведение
на управителя на ответното дружество, който в продължение на месеци без ясна
причина протакаше предоставянето на необходимата документация на вещото лице за
извършване на допуснатата ССчЕ.
Предвид неплащането в срок на дължимите суми,
съобразно чл.364 ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи и лихва за забава върху
неиздължената сума от деня, следващ деня за плащане, а това е 08.02.2019г., след
като на предходната дата сумата е била преведа от община Бургас. В исковата
молба е посочена дата 01.04.2019г. и следователно претенцията следва да бъде
уважена за сумата от 4732.60 лв., изчислена чрез програмен продукт в интернет,
за периода от 01.04.2019 до 08.05.2020г. Исковата молба обаче съдържа искане за
заплащане частично на сумата от 1000 лв., за която и следва да бъде уважено.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.55 от ЗЗД.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, „Термотрейд“ ООД следва да заплати в полза на „Бургстрой - 2“ ООД направените
разноски в размер на 3061.87 лв. в производството, включващи 1046.87 лв.
заплатена държавна такса, 1700 лв. адвокатско възнаграждение, 15 лв. такси за
съд.удостоверения и 300 лв. възнаграждение на вещо лице, съобразно приложения
списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.379-383).
Възражението на ответната страна за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, е неоснователно. Изчислен
съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размерът би бил 1315.15 лв. По делото обаче бяха
проведени общо 4 заседания, като всички отлагания бяха по вина на ответника,
който препятстваше попълването на делото с доказателства. От друга страна, защитната
теза на „Термотрейд“ ООД принуди ищцовата страна да поиска назначаването на
ССчЕ, което доведе до повишаване обема на положения адвокатски труд. При това
положение съдът приема, че полученият от пълномощника на ищцовата страна
адвокатски хонорар в размер на 1700 лв. не е прекомерен по смисъла на чл.78
ал.5 от ГПК, спрямо фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.364 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Термотрейд“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул. „Ивайло“ № 61-63,
ет. 3, ап. 17, представлявано от управителя Стоян Николов Йорданов, чрез
пълномощник адв. Галина Найденова, с адрес за призоваване и съобщения: гр.
Бургас, ул. ”Васил Левски” № 16, ет.3, офис 318 да заплати в полза на „Бургстрой - 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.№ 55, вх.П, ет. 1, ап. 1,
представлявано от управителя Иван Анастасов Новаков, чрез пълномощник адв.
Димитрина Ройдева от АК – Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
”Александровска” № 45, ет.2 сумата от 25 171.71
(двадесет и пет хиляди сто седемдесет и един
лв. седемдесет и една ст.), предявена частично от 42 171.71 лв.,
представляваща разноски, направени от ищеца във връзка с водени дружествени
работи (предоставена гаранция за изпълнение на договор рег.индекс 93-ОП-344/
18.11.2016г. с ***), сумата от 1 000 (хиляда) лв. предявена частично от
сумата от 4732.60 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.04.2019 –
08.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Термотрейд“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул. „Ивайло“ № 61-63,
ет. 3, ап. 17, представлявано от управителя Стоян Николов Йорданов, чрез
пълномощник адв. Галина Найденова от АК - Бургас, с адрес за призоваване и
съобщения: гр. Бургас, ул. ”Васил Левски” № 16, ет.3, офис 318 да заплати в полза на „Бургстрой - 2“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.№
55, вх.П, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Иван Анастасов Новаков,
чрез пълномощник адв. Димитрина Ройдева от АК – Бургас, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. ”Александровска” № 45, ет.2 (три хиляди шестдесет и един лв. осемдесет и седем
ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: