Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 20.07.2016 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шестнадесети
май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 9580
по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от Г.Д.У. срещу П. на Р.Б. искове с пр.кв.
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които се претендира
осъждане на ответника за сума в размер на 50
000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и
достойнството и доброто име в обществото, сума в размер на 3310,49лв.-обезщетение за забава върху главницата за неимуществени
вреди, за периода от 27,11,2014год. до 22,07,2015год., както и 8400,00лв.-обезщетение за имуществени
вреди-заплатен адвокатски хонорар по НОХД №2591/2013год., СГС, 33 състав и
ВНОХД №151/2014 САС, 8 състав, сума в размер на 556,16лв.-обезщетение за забава върху главницата за имуществени
вреди, за периода от 27,11,2014год. до 22,07,2015год., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.278б,
ал.2, пр.3 и 4 НК. Проведено е наказателно производство по НОХД №2591/2013год.,
СГС, 33 състав, по което е постановена оправдателна присъда, потвърдена с
решение по ВНОХД №151/2014, САС, 8 състав, влязла в сила на 27,11,2014год.
Поддържа, че като резултат на неоснователно образуваното наказателно
преследване са претърпени неимуществени и имуществени вреди. С оглед наличието
на оправдателна присъда същите подлежат на обезщетяване по чл.4 от ЗОДОВ.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
Претендира разноски.
Ответникът-П. на Р.Б. в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност
на исковата претенция. Поддържа да не са ангажирани доказателства за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, както и че
същите не са в пряка зависимост от действия на П.. Сочи, че в периода, за който
се твърди да са причинени вредите срещу ищеца е водено и друго наказателно
производство. Релевира възражения за завишен размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД.
Съобразно горното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена. Не претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съда
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.278б, ал.2, пр.3 и 4 от НК с постановление на СГП от 08,05,2013год.,
като по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „подписка”.
С присъда №3/09,01,2014год. на СГС, НО, 33- ти
състав, постановена по НОХД №2591/2013г. се установява, че Г.Д.У. е признат за
невиновен и оправдан по така повдигнатите обвинения за престъпление по чл.278б,
ал.2, пр.3 и 4 от НК. С решение № 140/23,04,2014год. на САС, НК, 8 –ми състав
по ВНОХД №151/2014 г. същата е
потвърдена. Решението на САС е потвърдено с Решение №404/27,11,2014год.
постановено по КНД №1318/2014год. на ВКС ІІ НО.
От представения по делото договор за правна защита
и съдействие от 24.06.2013г., фактура №3142/07,10,2013год. и приходни касови
ордери с №35/18,02,2014год., №9/14,01,2014год, №496/11,11,2013год. и
№464/07,10,2013год. се установява, че
ищецът е заплатил сумата от 8400,00лв. адвокатско възнаграждение за защита по
НОХД № 2591/2013г. по описа на СГС, НО, 33-ти състав.
Приложена е справка за съдимост относно ищеца от 20,01,2016год. на СРС, от която е видно,
че лицето е неосъждано.
Постъпила е справка от НСлС, рег.№И-3865/02,02,2016год., от която е
видно, че освен процесното наказателно производство по отношение на У. е било образувано НП по пр.пр.№9274/2009год.
за престъпление по чл.282, ал.2 от НК като производството е прекратено, тъй
като деянието не съставлява престъпление
и по
пр.пр.№3406/2009год. за престъпление по чл.282, ал.2 от НК, по която НП
е прекратено поради недоказаност на обвинението.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- И.И.Д., които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. От
показанията на свидетеля се установява, че наказателното производство водено
срещу ищеца му се отразило „фатално“, не
бил човекът, който бил преди това, живеел в страх, чувствал се подтиснат, не
излизал. Хората от обкръжението му-приятели и колеги изпитвали недоверие към
него. Споделял, че нервната му система е разбита, не се чувства спокойно,
живеел със съзнанието, че хората го обвиняват. Налице е съществена промяна в
общуването му с хората и той ограничил контактите си. Към днешна дата също не
се е възстановил. Имал здравословни проблеми.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.98/2012год./, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е
оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени и
имуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено
от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
Установи
се по делото, че е налице влязла в сила на 27,11,2014год. присъда, с която ищеца
е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по
чл.278б, ал.2, пр.3 и 4 от НК.
От
събраните по делото доказателства се установи и че същия е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения и
страх, нарушена обществена и професионална репутация. Съдът намира, че е налице
и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и
повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за сума в размер на 50000,00лв.
Размерът,
в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта
на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.278б, ал.2, пр.3 и 4 от НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, продължителността на
наказателното преследване от година и
седем месеца
/периода от привличане на ищеца като обвиняем до постановяване на
оправдателната присъда/, възрастта на лицето 65 години, вида на мярката за неотклонение, която е била взета по отношение на неоснователно
обвиненото лице-„подписка“, липсата на данни за
упражнени спрямо ищеца други
мерки за процесуална принуда, обстоятелството, че лицето
е неосъждано, предвид което наказателното преследване се отразява по-интензивно,
спрямо лице по отношение на което са водени множество наказателни производства,
както и с оглед отражението на извършеното спрямо него наказателно
преследване и вида на установените неимуществени вреди,
/част от които безспорно са свързани с професионалната дейност на лицето/ -доказани
в хода на настоящото производство и социално
-икономическия стандарт в страната намира, че справедливият размер на обезщетение е 5000лв., в който
размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата като
неоснователна.
Като
последица от уважаване на иска е дължимостта на законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането.
По
претенцията с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата:
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата -
в процесния случай 27.11.2014год. Т.е. за периода от 27,11,2014год. до
22,07,2015год. се дължи обезщетение за забава, чийто размер определен от съда
по чл.162 от ГПК се равнява на сумата от 331,02лв.
По претенцията за имуществени
вреди в размер на 8400,00лв.:
Съдът намира така заявената
искова претенция за основателна. Сочените вреди съставляват направени разноски в наказателното
производство за адвокатска защита. Същите по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ
представляват имуществена вреда, настъпила в резултат на незаконното обвинение
в престъпление и явяваща се пряка последица от проведеното срещу него
наказателно производство. В този смисъл е и практиката на ВКС /решение № 843 от
23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение №
126 от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 55/2009 г.на ВКС, IV г.о./. Ето
защо и предвид данни за реално извършени такива разноски /4бр.ПКО/ исковата претенция
следва да бъде уважена изцяло.
Върху
претенцията за имуществени вреди се
претендира обезщетение за забава, което считано от 27,11,2014год. /т.4 от ТР
№3/2005год. на ВКС/ до 22,07,2015год. е в размер от 556,11лв. -определен от
съда съобразно чл.162 от ГПК.
Като
законна последица от уважаване на иска се дължи и законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането.
По
разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.
От ищеца не са представени доказателства за платен адв.хонорар, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.********* да заплати на Г.Д.У., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на
осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума
в размер на 5000,00лв./пет хиляди лева/, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -22,07,2015год. до изплащане
на вземането, както и сума в размер на 331,02лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 27,11,2014год. до 22,07,2015год. като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции за сумата над 5000,00лв.-неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 50000.00лв., както и за сумата над 331,02лв. до предявения
размер от 3310,49лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.********* да заплати на Г.Д.У., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на
осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума
в размер на 8400,00лв./осем хиляди и четиристотин лева/, обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от -22,07,2015год. до
изплащане на вземането, както и сума в размер на 556,11лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 27,11,2014год. до
22,07,2015год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
обезщетение за забава за сумата над 556,11лв. до пълния предявен размер от
556,16лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес гр.********* да заплати на Г.Д.У., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в размер на 10,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: