Р Е Ш Е Н И
Е № 260918
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 13528 по описа за 2019
г., по описа на Районен съд
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
С.П.К., ЕГН **********, е предявила субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 245, ал. 2 КТ срещу ответниците „Аудио
2012“ ЕООД, ЕИК ********* и „В. Хелп“ ЕООД, ЕИК *********, както следва: да
бъде осъдено ответното дружество „Аудио 2012“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
ищцата сума в размер на 16 500лв., представляваща дължимо, но неизплатено
трудово възнаграждение за периода от м. януари 2016г. до м. ноември 2016г.
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда / 16.08.2019г./ до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъдено ответното
дружество „В. Хелп“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищцата сума в размер на
25 500лв., представляваща дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за
периода от м. декември 2016г. до м. декември 2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда / 16.08.2019г./ до
окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се посочва, че между ищцата от дружество „Аудио 2012“ ЕООД, ЕИК
********* е възникнало по надлежен ред, валидно трудово правоотношение. Изтъква
се, че между страните е било договорено ищцата да получава трудово
възнаграждение в размер от 1500 лв. месечно, за периода от януари 2016г. до
ноември 2016г. включително. По настояване на **** на „Аудио 2012“ ЕООД- П. К.,
ищцата е била преназначена при второто ответно дружество- „В. Хелп“ ЕООД, ЕИК
2040686, чийто **** бил също К.. Твърди се, че по силата на сключения между
ищцата и „В. Хелп“ ЕООД трудов договор, ответното дружество дължало за периода
от м. 12.2016г. до м. 05.2017г. включително, месечно трудово възнаграждение в
размер от 1500лв. След това, същото било предоговорено, като считано от м.06.2017г.
до м.10.2017г. включително, се дължало месечно трудово възнаграждение в размер
от 2500лв. За периода от м.11.2017г. до м.12.2017г. договореното месечно
трудово възнаграждение отново било променено и възлизало на 2000лв. Въвеждат се
и възражения, че е възможно ответните дружества да са прикрили възникналото
между страните трудово правоотношение чрез граждански договор. Поради
изложеното се претендират посочените суми. Претендират се и разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран съвместен отговор на искова молба от ответните
дружества. Поддържа се, че между ищцата е двете дружества никога не е
възниквало трудово правоотношение. Изтъква се и че никога между страните не е
имало воля и готовност за сключване на трудов договор. Акцентира се върху
обстоятелството, че за да възникне претенция за трудово възнаграждение, то на
първо място следва да е налице сключен трудов договор. След като такъв не е
сключен, с което и да било от ответните дружества, то и претенциите за
заплащане на трудово възнаграждение се явяват неоснователни. Моли се, така
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа страна:
От постъпилото и прието по делото писмо
от ТД на НАП- Пловдив / л. 35/ се установява, че от страна дружествата „Аудио
2012“ ЕООД и „В. Хелп“ ЕООД не са подавани уведомления по реда на чл. 62, ал. 5 КТ за регистрация на трудови договори с ищцата С.П.К.. В цитираното писмо е
посочено и че дружество „Аудио 2012“ ЕООД е подало за К., декларация- образец №
1 за работещо лице без трудово правоотношение за следните периоди: от м.
09.2014г. до м.03.2015г., от м. 09.2015г. до м.10.2015г., за м. 12.2015г.,
м.03.2015г. и м. 06.2016г. Отразено е и че дружество „В. Хелп“ ЕООД е подало за
К., декларация- образец № 1 за работещо лице без трудово правоотношение за
следните периоди: м.10.2016г., м. 12.2016г., м. 05.2017г., м. 09.2017г. и м.
12.2017г.
От приетото по делото писмо, постъпило от ТД на НАП-
Пловдив и приложенията към него / л. 68- 93/ се изяснява, че за ищцата С.П.К.
са налице подадени декларации по реда на чл. 50 ЗДДФЛ за отчетните 2016г. и
2017г.
По реда на чл. 176 ГПК са зададени въпроси към П.В.К.
/ л. 104 гръб- л.105/- **** на ответните дружества. К. изтъква, че между
страните не са сключвани трудови договори, нито са имали воля да уредят
отношенията си като трудови. Предвид това, отношенията им са били уредени
изцяло на плоскостта на устни договорки, като ищцата е следвало да насочва
клиенти към двете дружества, за което е получавала комисионно възнаграждение. ****
изтъква, че сумите, които са изплатени на ищцата са осчетоводени при двете
дружества.
От приетото по делото заключение по назначената
съдебно- счетоводна експертиза / л. 84 – 87/ се изяснява, че по счетоводни
записвания, за периода м.09.2014г. до м.06.2016г. дружество „Аудио 2012“ ЕООД е
начислило на ищцата сума в размер от 19 140 лв. като възнаграждение по
граждански договор. От тази сума е внесена здравна осигуровка за сметка на
ищцата в размер от 459, 35лв., като остатъкът от 18 680, 65 лв. й е
изплатен. От същото заключение се установява, че по счетоводни записвания, за
периода м.10.2016г. до м.12.2017г.
дружество „В. Хелп“ ЕООД е начислило на ищцата сума в размер от 11 880 лв. като
възнаграждение по граждански договор. От тази сума е внесена здравна осигуровка
за сметка на ищцата в размер от 285, 12лв., като остатъкът от 11 594, 88 лв. й
е изплатен. В заключението е посочено, че изплащането на възнаграждението на
ищцата по граждански договори е извършвано от двете дружества въз основа на
издадени от тях сметки за изплатени суми, като тези сметки не са представени на
вещото лице на хартиен носител. Съдът кредитира в цялост изложеното от вещото
лице, като счита заключението му за обективно, пълно и обосновано.
От назначената и приета по делото съдено- почеркова
експертиза / л. 90- л. 93/ се установява, че в изследваните ГДД за 2016г. и
2017г., и приложенията към тях, ръкописните текстове и подписи в графа
„декларатор“ и подписите в графа „Упълномощител“ не са изпълнени от С.П.К..
Съдът кредитира изводите на вещото лице, като счита заключението му за
обективно, пълно и обосновано.
От думите на св. В. / л. 103/ се изяснява, че тя е
работила в счетоводна кантора „Капитал 01“ ЕООД като *****. ************** и
двете ответни дружества. Сочи се, че представител на дружествата е оставял
необходимите документи за осчетоводяване, касаещи изплатените суми в полза на
ищцата. Св. изтъква, че е начислявала дължимите на ищцата суми на тримесечие,
като основанието за тяхното изплащане е било комисионно възнаграждение за
осъществени *****- *******. Св. поддържа, че между ищцата и ответните дружества
не е възниквало трудово правоотношение. Акцентира върху факта, че всички суми,
които са осчетоводявани и изплащани на ищцата са на основание възнаграждение за
*****, а не възнаграждение за положен труд по силата на трудов договор. Съдът
кредитира в цялост изложеното от св. В., като счита, че поднесената от нея
информация е логически последователна, обективна и съответна на приобщения по
делото доказателствен материал.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
По исковете с
правна квалификация чл. 128 ал.1 т.2 КТ, вр. чл. 245, ал. 2 КТ :
Трудовото правоотношение е по дефиниция възмездно,
като за инвестираните от работника/ служителя усилия се дължи съответно,
договорено между страните трудово възнаграждение. Предвид това, за да възникне
в патримониума на ищцата вземане за трудово възнаграждение срещу двете ответни
дружества, то следва на първо място да се установи, че по надлежен ред е
възникнало валидно трудово правоотношение между нея и всяко едно от двете
търговски дружества. Процесуалната тежест от установяване на това обстоятелство,
при условията на пълно и главно доказване, лежи върху ищцовата страна / в която
връзка и изрично й е разпределена доказателствена тежест с доклада по делото/. В
конкретния случай, ищцата не установи да е налице сключен трудов договор между
нея и което и да е от двете дружества- „Аудио 2012“ ЕООД и „В. Хелп“ ЕООД.
Съобразно нормата на чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена
форма. Изискуемата от закона форма е такава за действителност, а не за
доказване. Съществуването на трудовото правоотношение би могло да бъде доказано
и чрез друг документ, в който поне следва да са обективирани съществените
елементи, присъщи на едно трудово правоотношение- място на работа, обозначение на
заеманата длъжност, характер на работата, работно време, договорено
възнаграждение ( в тази връзка Решение №
907 от 02.05.2011г., пост. по гр. д. № 3725/2008г. на I- во Г.О.). Би
било мислимо по косвен път да се установи индиция за наличие на трудово правоотношение
и ако е налице подадена писмена молба от ищцата, адресирана до работодателя за
приемане на работа ( в тази насока Решение № 467 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2392/2013 г., IV г. о ). След като в случая трудовото правоотношение
не е установено с писмени доказателства, съдържащи гореизброените елементи, то
не може да се приеме, че са налице сключени между ищцата и ответните дружества
трудови договори. Дори напротив- ответниците в настоящото производство успешно
проведоха насрещно доказване, като се изясни, че между ищцата и двете ответни
дружества са възникнали отношения, които наподобяват търговското
представителство. Така, както от обясненията на **** на ответните дружества,
така и от показанията на св. В. се установява, че ищцата К. е търсила и
установявала контакт с клиенти, които се интересуват от услугите, предлагани от
двете дружества. Тази й дейност обаче, не е била извършвана по силата на трудов
договор и осъщественото от ищцата не е било обвързано с конкретно работно място
и работно време. Допълнително, от приетата по делото счетоводна експертиза, се
установява и че изплатените на ищцата суми са начислени и осчетоводени като
възнаграждение по „граждански договор“. В тази връзка, то прави впечатление, че както
в исковата молба, така и в течение на исковия процес, ищцовата страна не е
ангажирала твърдения за определено работно време, работно място, като дори не е
описан и характерът на твърдяната от нея трудова дейност. Впрочем, в подкрепа
на извода за липса на възникнало между страните трудово правоотношение е и
обстоятелството, че в ТД на НАП- Пловдив не са подавани уведомления по реда на
чл. 62, ал. 5 КТ за регистриране на трудови договори, сключени между ищцата и
ответните дружества. Прави впечатление и че ищцовата страна, през цялото
протежение на производството пред настоящата инстанция, се домогва да докаже
съществуването на трудов договор изключително чрез ангажиране на свидетелски
показания. Както вече бе коментирано, същите се явяват недопустими предвид нормата
на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК и доколкото в исковата молба не се твърди трудовият
договор да е изгубен или унищожен не по вина на ищцовата страна ( чл. 165, ал.
1 ГПК), то забраната е с абсолютно действие.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за
нужно да посочи, че ако ищцовата страна счита, че е престирала работна сила в
нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, то следва да се инициира процедурата, разписана в
чл. 405а КТ ( бявяване съществуването на трудово правоотношение). Провеждането
на посочената процедура е единствено от компетентността на Инспекция по труда,
като е недопустимо в процесния казус съдът да изземе компетентността на
контролния орган. Още повече, че в конкретния случай, формално не е налице
какъвто и да било документ, дори и косвено сочещ за наличие на възникнало
трудово правоотношение между страните.
По отношение на приетите по делото два броя декларации
по чл. 50 ЗДДФЛ и приложенията към тях, то обстоятелството, че не са подписани
и подадени от ищцата е ирелевантно спрямо въпроса дали между страните са
възникнали трудови правоотношения. Самите декларации се подават в насока
изпълнение на задължение към фиска, като съдържащата се в тях информация не е
годна да обоснове наличието или отсъствието на трудово правоотношение между
страните. Обстоятелството, че декларациите не са подписани от ищцата и
същевременно са подадени пред държавен орган, представлява интерес за съвсем
отделно производство, което не притежава характеристиките на гражданско
такова.
Предвид гореизложеното, то предявените от ищцата срещу
„Аудио 2012“ ЕООД и „В. Хелп“ ЕООД субективно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 245, ал. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, то ответниците следва да бъдат възмездени от ищцовата страна
за сторените от тях разноски в рамките на настоящото производство. Претенция за
разноски е релевирана своевременно от ответните дружества, като са представени
и документи, удостоверяващи реалното договаряне и изплащане на адвокатски
хонорар.
За дружество „Аудио 2012“ ЕООД е
договорен и изплатен адвокатски хонорар в размер от 1850лв, като именно това е
сумата, която ищцата следва да бъде осъдена да заплати на посоченото дружество.
За дружество „В. Хелп“ ЕООД е договорен
и изплатен адвокатски хонорар в размер от 2200лв, като това е и сумата, която
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на посоченото дружество
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски, то изплатените суми за изготвянето на
съдебно- счетоводна и за графологична експертиза, следва да останат в тежест на
бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.К., ЕГН ********** срещу „Аудио
2012“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл.
245, ал. 2 КТ, с който се претендира ответното дружество да заплати на ищцата сума
в размер на 16 500лв. /шестнадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща
дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. януари 2016г.
до м. ноември 2016г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда / 16.08.2019г./ до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.К., ЕГН ********** срещу „В. Хелп“
ЕООД, ЕИК ********* иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 245,
ал. 2 КТ, с който се претендира ответното дружество да заплати на ищцата сума в
размер на 25 500лв. / двадесет и пет хиляди и петстотин лева/, представляваща
дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. декември 2016г.
до м. декември 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда / 16.08.2019г./ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН ********** да заплати на „Аудио 2012“
ЕООД, ЕИК ********* сума в размер от 1850 лв. / хиляда осемстотин и петдесет
лева/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН ********** да заплати на „В. Хелп“ ЕООД,
ЕИК ********* сума в размер от 2200 лв. / две хиляди и двеста лева /, представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство.
На основание
чл. 315, ал. 2 ГПК, решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив, в
двуседмичен срок считано от 20.10.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ