№ 1763
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100901401 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Павлинка Славова, като разгледа търговско дело № 1401 по
описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
*******, срещу „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. ******* искове с правна квалификация чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане на сумата 107000
лева, представляваща равностойност на дружествения му дял и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 283,58 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
01.07.2024 г. – 07.07.2024 г..
1
Ищецът твърди, че бил съдружник в ответното дружество, притежаващ 50 % от
капитала му, като с 3-месечно предизвестие прекратил участието си в „С.Б.“ ООД, считано
от 20.06.2024 г.. Към края на месеца, в който членственото правоотношение на ищеца било
прекратено, дружеството не изготвило баланс, въз основа на който да се определи
стойността на дружествения му дял. Ищецът счита, че стойността на дела му възлиза на
сумата 107000 лева, върху която се дължала и съответната мораторна лихва, която за
периода 01.07.2024 г. – 07.07.2024 г. възлизала на сумата 283,58 лева.
В срока по чл. 367 ГПК „С.Б.“ ЕООД не оспорва фактите на прекратено участие в
дружеството на С. Д. Г. и притежавания от него дял от капитала в размер на 50 %, но
оспорва, че към 30.06.2024 г. активът на дружеството превишавал пасива му и поради това
ищецът не би носител на вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Представя баланс към 30.06.2024 г..
В допълнителната искова молба С. Д. Г. твърди, че представеният от дружеството
баланс се основавал на недостоверни записвания, включително бил съставен на 05.08.2024
г.. Дружеството до 2023 г. имало неразпределена печалба от 242000 лева, но били вписани
други задължения, които само за полугодието на 2024 г. нараснали с 50000 лева, без да е ясен
техният източник. Това сочело, че балансът е манипулиран, с цел неизплащане на
дружествения дял на ищеца.
В допълнителен отговор „С.Б.“ ЕООД твърди, че изготвеният на 05.08.2024 г. баланс
вярно отразявал състоянието на активите и пасивите на дружеството към 30.06.2024 г..
Твърди, че част от печалбата била разпределена и от същата ищецът получил сумата
101488,32 лева, поради което и към 01.01.2023 г. неразпределената печалба била само 608,74
лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение № 3751/02.10.2024 г. за безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че ищецът
бил съдружник в „С.Б.“ ООД с дялово участие от 50 %, който прекратил на 20.06.2024 г.
членственото си правоотношение в резултат на отправено 3-месечно предизвестие.
Спорният в производството въпрос се свежда до това каква е стойността на собствения
капитал на „С.Б.“ ООД към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, т.е. към
30.06.2024 г.. Отговор е даден в приетото неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира и въз основа на което приема за установено
следното.
Съгласно счетоводните данни към 31.12.2023 г. и към 30.06.2024 г. капиталът на „С.Б.“
ООД има отрицателна стойност в размер на минус 52808,98 лева, която е формирана от
непокрита загуба от минали години в размер на 26172,58 лева и загуба от текуща година
(2024 г.) в размер на 27427,72 лева, намалена с внесения капитал от 10 лева и
неразпределената печалба от минали години в размер на 608,74 лева.
Натрупването на загубата, която формира отрицателната стойност на капитала вещото
лице е проследило от учредяване на ответното дружество през 2017 г. до м. 06.2024 г.,
включително е съобразило извършено разпределение на печалба в размер на общо 234659,62
лева в полза на съдружниците. Между „С.Б.“ ООД, дружество-купувач на негов дълготраен
материален актив (недвижим имот) и нотариуса, оформил сделката в съответната форма, на
23.11.2022 г. е сключено споразумение, съгласно което нотариусът извършила парични
2
преводи, както следва: по платежна сметка IBAN B*******, разкрита в „УниКредит
Булбанк“ АД, с титуляр С. Д. Г., е преведена сумата 101488,32 лева, с основание
„дивидент/споразумение по чл. 25а, ал. 3 ЗННД“, съответно по платежна сметка IBAN
*******, разкрита в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр В.Л. В. (другият съдружник,
притежаващ също 50 % от капитала) е преведена сумата 101488,32 лева с основание
„дивидент/споразумение по чл. 25а, ал. 3 ЗННД“, наред с тези преводи са извършени и
преводи в полза на НАП на данък дивидент.
С оглед постъпило плащане на остатък от цената на разпоредения актив, в полза на
всеки от съдружниците в „С.Б.“ ООД е преведен на 23.12.2022 г. дивидент в допълнителен
размер от 9975 лева и в полза на НАП - съответният данък. Така общо изплатеният на
съдружниците дивидент по споразумението по чл. 25, ал. 2 ЗННД възлиза на сумата
234659,62 лева.
Размерът на задължението „С.Б.“ ООД по банковия инвестиционен заем е потвърден от
„Обединена българска банка“ АД (правоприемник след преобразуване, чрез вливане на
„Райфайзенбанк“ АД), с изходящ № ИД 23640-2024 от 19.09.2024 год. и съответства на
счетоводно отразения размер на дълга от 149472,00 лева по аналитична партида 1511-15
„Кредит Райфайзенбанк“ на счетоводна сметка 1511 „Получени дългосрочни заеми в
левове“.
Отразено е и задължение към съдружника В., възникнало от предоставен заем. Вещото
лице е констатирало, че за периода 2018 г. – първо полугодие на 2024 г. печалбата на
дружеството, след данъчното облагане е недостатъчна за погасяване на дължимите по
заемите погасителни вноски, поради което е съществувала необходимост от предоставяне на
заем от съдружниците.
В счетоводните сметки са отразени и задължения към доставчици и такива за мести
данъци и такси. По отношение на сметка 494 „Разчети с лихви“ и свързаното с нея
начисление по сметка 652 „Финансови разходи за бъдещи периоди“ са начислени лихви във
връзка с предоставените на ответника „С.Б.“ ООД заеми от съдружника В. В.. Видно от
счетоводните регистри те са начислени на 30.06.2024 год. и щом са отчетени като финансови
разходи за бъдещи периоди според вещото лице, те не засягат разглеждания конкретен
времеви момент, поради което същите не са приети за релевантен пасив при окончателното
изчисление на размера на стойността на капитала, въз основа на който се изчислява и
стойността на дружествения дял.
По отношение на отчетеното в сметка 500 „Каса в лева“ вещото лице счита, че
отразената стойност в размер на 25594,34 лева не е налична, тъй като при проследяване на
отразените обороти на каса е установено необосновано теглене на сума 14481,48 лева, която
не е използвана от дружеството, при налични необслужени задължения.
Вещото лице счита, че изготвеният от „С.Б.“ ООД междинен финансов отчет съдържа
пълна, точна и вярна информация и заключава, че счетоводството на дружеството е водено
точни и в пълно съответствие с изискванията на счетоводното законодателство у нас и
приложимите счетоводни стандарти. Въпреки този извод, вещото лице е изготвило и
обозначен в заключението като „технически баланс“ към 30.06.2024 г., в който не е отчетена
касовата наличност 25594,34 лева и са приспаднати разходите за бъдещи периоди в размер
на 26337,92 лева. И в изготвения от „С.Б.“ ООД междинен финансов отчет, и в съставения
от вещото лице такъв, капиталът е все отрицателна величина и стойността на дружествения
дял на ищеца също е отрицателна величина. Отрицателната стойност на дружествения дял
3
на С. Д. Г. се запазва дори да бъде взета предвид отразената касова наличност от 25594,34
лева.
Вещото лице е извършило и изчисление на дяловете от капитала за предходната година
2023 година, с оглед установяване на индикации за извънредни или необичайни
обстоятелства, включително манипулиране на счетоводните записвания. Въз основа на това
изчисление и въз основа на некоригирани (първоначални) изчисления за периода от 2018 до
2023 година, е констатирано, че не са налице необичайни и извънредни обстоятелства, които
да дисквалифицират извода за наличие на свръхзадълженост на „С.Б.“ ООД и липса на
подлежаща на изплащане на напусналия съдружник стойност на дружествения му дял.
Вещото лице не е констатирало някой от съдружниците да е оспорил изплатените
дивиденти и съответно тези суми да са върнати на предприятието на „С.Б.“ ЕООД.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на главния осъдителен иск, с правна квалификация чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Искът е неоснователен.
Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратяването на участие на съдружник в дружество с
ограничена отговорност, имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, изразена в решение №
224/10.09.2010 г. на ТК, ІІ Т. О. по т. д. № 765/2008 г. и решение № 120 от 10.07.2012 г. по т.
д. № 781/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, с нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ законодателят
императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен
баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на
съдружник при прекратяване на членството му в дружеството. Законът не допуска
изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите,
което е допустимо само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи
ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати
припадащият му се ликвидационен дял, за което обаче е необходимо прекратяване на
дружеството (чл. 266, ал. 1 ТЗ). При работещо предприятие, каквото е това на „С.Б.“ ООД
към прекратяване на членството на ищеца, е недопустимо извършването на осребряване на
имуществото на дружеството по пазарни цени за удовлетворяване на съдружник с
прекратени членствени права. Дружественият дял е различен от ликвидационния такъв, като
за да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник, следва от
активите по съответния счетоводен баланс да се вземе стойността на дълготрайните
материални активи на дружеството, на нематериалните активи и на краткосрочните
материални активи, а от пасива - задълженията на дружество, т. е. без да се включват
собствения капитал, резервите и финансовите резултати и при съпоставяне на тези две
величини, в случай че сумата на активите е по-висока от сумата на задълженията, се
получава условно наречен „чист актив“, стойността на който следва да се раздели на броя на
дяловете, формиращи капитала на „С.Б.“ ООД (правноорганизационна форма към
прекратяване на членството), като паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник, се равнява на произведението от броя на притежаваните от него
дялове и определената стойност на един дружествен дял.
По същество сумата на актива и сумата на пасива като част от счетоводния баланс са
4
по дефиниция равни величини, като собственият капитал, резервите и финансовите
резултати съставляват част от пасива, съответно визираната в решението на ВКС разлика
между стойността на активите и пасивите, когато е положителна величина, математически
представлява именно собственият капитал на търговеца (сбор от основния капитал,
резервите и финансовите резултати), това е и базата, въз основа на която се изчислява
стойността на дружествения дял на изключения съдружник. В този смисъл, под
"имуществени последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се разбира възможността
съдружникът, прекратил участието си, да получи част от собствения капитал на
дружеството, резервите и финансовия резултат към момента на прекратяването. Тази част от
капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл.
127 ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към
момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник. Изплащане на
равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на активите превишава
сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента
на прекратяване на участието – така решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС и решение № 180 от 26.03.2021 г. по т. д. № 2602/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС.
В случая, между страните е безспорен факт, че въз основа на дадено предизвестие
членственото правоотношение на ищеца С. Д. Г. със „С.Б.“ ООД е прекратено на 20.06.2024
г. и имуществените последици от това прекратяване се уреждат съобразно междинен
счетоводен баланс към края на месец юни 2024 г..
Такъв фактически е съставен на 05.08.2024 г., с оглед необходимото технологично
време за получаване на първичните счетоводни документи, релевантни за периода до
30.06.2024 г.. Междинен отчет, който да отразява стойностите на актива и пасива на
предприятието към 30.06.2024 г. няма как обективно да бъде съставен на точно тази дата и
по-късното му изготвяне не сочи на манипулиране, както твърди ищецът, а напротив –
позволява съобразяване на всички настъпили движения по счетоводните партиди към
определения минал момент – 30.06.2024 г..
Заключението на вещото лице е категорично, че стойността на дружествения дял на
ищеца към 30.06.2024 г. е отрицателна величина, тъй като пасивът превишава активите на
„С.Б.“ ООД, като този резултат не се променя при включване като част от актива на касовата
наличност от 25594,34 лева, която вещото лице приема да не съществува.
Ищецът извежда субективното си право на парична стойност на дружествения му дял в
размер на 107000 лева, с оглед наличието на неразпределена печалба от продажбата на
собствен на дружеството актив – недвижим имот. Представените доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза обаче установяват, че в полза на С. Д. Г.
още през 2022 г. е изплатен дивидент, след удържан данък при източника, в размер на общо
111463,32 лева.
Съгласно чл. 123 ТЗ съдружникът има право да участва в разпределението на
печалбата, а в компетентност на общото събрание на съдружниците е възложено приемането
на годишния отчет и баланса, разпределението на печалбата и вземането на решение за
изплащането – чл. 137, ал. 1, т. 3 ГПК.
В решение № 60160 от 11.02.2022 г. по т. д. № 1934/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснено, че фактическият състав на правото на дивидент включва: изтичане на
финансовата година, реализиране на печалба (положителен финансов резултат), решение на
5
съдружниците за приемане на годишния финансов отчет и решение за разпределение на
печалбата и изплащане на дивидент. Основната и съществена предпоставка на правото на
дивидент е реализиран положителен финансов резултат за съответната финансова година –
без този елемент няма как да е изпълнен правопораждащият правото на дивидент
фактически състав. В случая дивидентът е изплатен в края на финансовата 2022 година и
представлява част от пазарната стойност на осребрен дълготраен материален актив, която с
оглед отчитането на актива в баланса не по пазарната му стойност, винаги ще обуслови
счетоводна печалба при липсата на краткосрочни задължения, които да надхвърлят
получената при осребряването му пазарна цена. Този въпрос – дали да се изплаща дивидент
и в полза на кои съдружници (настоящи или бивши) е предоставен изцяло в компетентност
на общото събрание и е такъв по целесъобразност.
Формално решение на общото събрание на съдружниците в „С.Б.“ ООД за
разпределение на печалбата и изплащането , оформено в нарочен протокол, след спазване
на изискванията за свикване и провеждане на заседание на върховния орган, не е налице.
Въпреки това, всеки от съдружниците в дружеството е и управител на същото и в това
качество е изразил воля в сключеното тристранно споразумение от 23.11.2022 г., част от
получената продажна цена на недвижим имот да бъде преведена по негова лична сметка
като дивидент. Така е формирана еднопосочна воля от С. Г. и В. В., които изчерпват кръга на
съдружниците в „С.Б.“ ООД, за разпределение на печалбата от осребряването на дълготраен
материален актив като дивидент и за неговото изплащане, независимо от факта, че към
момента на формиране на тази воля, финансовата година не е изтекла. Това тяхно решение е
било преждевременно и по същество - взето в нарушение на материалния закон, но не е
оспорено от съдружниците, включително е изпълнено от дружеството и правото на дивидент
е реализирано за всеки съдружник, независимо от евентуалната незаконосъобразност на
взетото в този смисъл тяхно решение. Нарушението на изискването да е изтекла
финансовата година не дерогира факта на фактическото изплащане на дивидента.
Годишният финансов отчет на дружеството за 2022 г. е обявен по партидата на „С.Б.“ ООД в
търговския регистър, което предполага да е било прието решение от общото събрание на
съдружниците за одобряването му, с което компетентността на върховния орган да реши
изплащането на дивидент следва да се приеме за осъществена, като плащането на дивидента
е извършено в съответствие с изразената в тристранното споразумение воля на
съдружниците.
Дори да се приеме, че поради липса на формално решение на общото събрание на
съдружниците в „С.Б.“ ООД (а те съвпадат с управителите), изплатените през 2022 г.
дивиденти са платени без основание, те биха подлежали на връщане в патримониума на
дружеството. Това вземане за връщане на получените като дивидент суми би било
компенсируемо с вземането на ищеца за стойността на дружествения дял (такъв би бил
налице при отчитане на изплатените от нотариуса дивиденти като неразпределена печалба),
което като краен резултат не би довело до промяна в имуществените отношения между
страните.
От изложеното се налага извод за неоснователност на предявения иск, квалифициран
по чл. 125, ал. 3 ТЗ, тъй като в правната сфера на ищеца не е налице субективно материално
право на вземане за дружествен дял.
По отношение на акцесорния осъдителен иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
6
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Неоснователността на главния осъдителен иск по дефиниция влече неоснователност и
на иска за престиране на обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение, тъй
като не е налице елемент от правопораждащия го фактически състав – главен дълг.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ответника, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който своевременно прави
искане за реализиране на отговорността за разноски на ищеца и доказва извършени такива в
размер на 9500 лева, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. К.. Ищецът С. Д. Г. възразява, че
така уговореният и заплатен от ответника размер е прекомерен, но неоснователно, тъй като
сам е заплатил адвокатско възнаграждение за производството в по-висок размер – 11400
лева. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера, до който страната,
която е направила възражението за прекомерност, също е оценила труда на своя адвокат. С
уговореното (и платеното) от нея тя признава, че на толкова възлиза адвокатския труд по
конкретното дело. По аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
не може да уважи над размера, заплатен от самата страна, която е направила възражението -
определение № 374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., определение №
343 от 23.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2016 г., III г. о.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******,
срещу „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
******* обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 125, ал. 3 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 107000 лева, представляваща равностойност на
дружествения му дял след прекратяване на членственото му правоотношение и за заплащане
на сумата 283,58 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2024 г. –
07.07.2024 г..
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати на
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 9500 (девет хиляди и петстотин) лева – разноски за
производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7