№ 2517
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110158581 по описа за 2021 година
Ищецът СТ. М. М. с ЕГН **********, гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков №62, вх.В, ап.40е
предявил срещу ответника „*** ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. Кукуш №1, иск, с
правно основание чл.439, ал.2 ГПК за признаване за установено, че не съществува
възможност поради изтичане на погасителна давност за принудително събиране на сумата в
общ размер от 50,04лв. по изпълнителен лист от 13.4.2018г., издаден по гр.д. № 608/2018г.
на СРС, 162 състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 549/2018г. на ЧСИ В. Матова,
рег. № 860 на КЧСИ
Ответникът оспорва иска.
Страните не спорят, че „*** ЕАД е взискател, а СТ. М. М. е длъжник по изп.д. № 549/2018г.
на ЧСИ В. Матова, рег. № 860 на КЧСИ за сумата в общ размер от 50,04лв. по изпълнителен
лист от 13.4.2018г., издаден по гр.д. № 608/2018г. на СРС, 162 състав.
Не се спори, ча заповедта за изпълнение по гр.д. № 608/2018г. на СРС, 162 състав е издадена
на 13.4.2018г., влязла е в сила и на 13.4.2018г. е издаден изпълнителен лист.
Спори се дали вземането за главница се погасява с 3-годишна или 5-годишна давност, от
кога тече давността и дали е прекъсвана.
В тежест на ответника е да установи, че е предприел действия прекъсващи давността.
Съгласно задължителната практика на ВКС /ТР №3/2011г./ вземанията за
далекосъобщителни услуги отговарят на критериите за периодични плащания, поради което
възможността да се изпълнят по принудителен ред се погасява с изтичането на 3-годишна
давност. В случая услугите, предмет на изпълнението, са предоставени в периода 9.3.2015г.-
1
8.6.2015г., като задълженията за плащането им е ежемесечно. Последното задължение /за
м.6 2015г./ е станало изискуемо най-късно – на 8.7.2015г., като от следващия ден тече
погасителната давност за събирането му по принудителен ред. Същата следва да се приеме,
че изтича на 8.7.2018г.
В настоящия случай кредиторът е подал заявление по чл.410 ГПК, но не се е развило
производство по чл.422 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист от 13.4.2018г. С молба от 20.4.2018г. взискателят е поискал извършване
на изпълнителни действия и такива са предприети – наложен е запор на 23.4.2018г.
Действието, което прекъсва давността в случая, е подаването на молбата за предприемане на
изпълнителни действия /чл.116 б.в ЗЗД/. След това давността е прекъсвата многократно: с
молба от длъжника от 22.5.2018г., с която признава вземанията, но оспорва разноските по
изпълнителното дело; молба от взискателя от 17.9.2018г., с която иска насрочване на опис
на движими вещи, молба от 19.2.2019г. за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, молба от 22.2.2019г. за насрочване на опис,молба от 15.2.2020г. за налагане
на запор, молба от 24.8.2020г. с искане за запор на трудовото възнаграждение, молба от
22.2.2021г. за налагане на запор, молба от 21.4.2021г., с която длъжникът е пожелал да плати
задължението разсрочено, като последното изпълнително действие, което прекъсва
давността, е насрочване на опис на движими вещи от 20.10.2021г.
Предвид изложеното възможността вземането да се събере по принудителен ред не е
погасена по давност, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. М. М. с ЕГН **********, гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков
№62, вх.В, ап.40 срещу „*** ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. Кукуш №1, иск за
признаване за установено, че не съществува възможност поради изтичане на погасителна
давност за принудително събиране на сумата в общ размер от 50,04лв. по изпълнителен лист
от 13.4.2018г., издаден по гр.д. № 608/2018г. на СРС, 162 състав, въз основа на който е
образувано изп.д. № 549/2018г. на ЧСИ В. Матова, рег. № 860 на КЧСИ.
ОСЪЖДА СТ. М. М. с ЕГН **********, гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков №62, вх.В, ап.40
2
да плати на „*** ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ул. Кукуш №1, сумата 100лв. разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с в.ж
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3