Присъда по дело №344/2012 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 461
Дата: 25 юни 2012 г. (в сила от 10 юли 2012 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20125620200344
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 май 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

             

    №                                     25.06.2012г. гр.Свиленград

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

             Свиленградският Районен Съд наказателна колегия в публичното

заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав :     

      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДОБРИНКА КИРЕВА

                                                    Съдебни заседатели:               

                                                                           Н.А.

                                                                        Г.Г.                                                                                                                                                        

при секретаря Н.С. и в присъствието прокурора  Мария Кирилова като разгледа докладваното от съдия Кирева НОХД № 344 по описа за 2012г.,

П Р И С Ъ Д И :

 

            І. ПРИЗНАВА подсъдимият  С.А.Х., роден на *** ***,  ром, български гражданин, живущ ***, неграмотен,но може да  полага подпис ,неженен,безработен, ЕГН: **********, осъждан                           

 

за ВИНОВЕН в това, че:

          На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие с Х.А.И. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

 

       поради което и на основание по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3   вр.с чл.54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 12/дванадесет / месеца  като на основание чл.58а,ал.1 от НК вр.с чл.373,ал.2 от НПК НАМАЛЯ така определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3- ,а именно 4/четири/ месеца,като го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца.

 

        На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  наказанието „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

          На основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ  на подсъдимият  С.А.Х. с ЕГН: ********** едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и НОХД №95/2006г и НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една / година.

 

          На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

        На осн.чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание  с   4/четири/ месеца ,като ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване на подсъдимия С.А.Х. с ЕГН: ********** ОБЩО  наказание в размер на 1/една/ година и  4/четири/месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”  .

 

         На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимия С.А.Х. с ЕГН: **********е търпял наказание  „Лишаване  от свобода”  по което и да е било да е от горецитираните присъди включени в съвкупноста.

 

 ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимият  Х.А.И.,  роден на *** ***,ром,български гражданин, живущ ***,начално образование, не женен,безработен, ЕГН:**********,осъждан /към момента на извършване на деянието неосъждан/.

 

за ВИНОВЕН в това, че:

  На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие със С.А.Х. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

 

       поради което и на основание по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.с чл.55,ал.1,т.2 б.Б от НК го ОСЪЖДА на  наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:

       „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца  с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6/шест/ месеца.

 

          На основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ  на подсъдимият  Х.А.И., ЕГН:********** едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и по НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест / месеца.

 

           На основание  чл.69,ал.1 във вр с чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок  от 2 (две) години.

 

           ІІІ. ПРИЗНАВА подсъдимият  С.Г.Д., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ *** ,начално образование, неженен, ЕГН: **********, осъждан  

 

за ВИНОВЕН в това, че:

          На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие с Х.А.И. и С.А.Х.,*** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127  лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

 

       поради което и на основание по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3   вр.с чл.54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 12/дванадесет / месеца  като на основание чл.58а,ал.1 от НК вр.с чл.373,ал.2 от НПК НАМАЛЯ така определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3- ,а именно 4/четири/ месеца,като го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца.

 

        На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  наказанието „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

          На основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ  на подсъдимият  С.Г.Д.,ЕГН: ********** едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една / година.

 

          На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимия С.Г.Д.,ЕГН: ********** е търпял наказание  „Лишаване  от свобода”  по което и да е било да е от горецитираните присъди включени в съвкупноста.

 

УВАЖАВА предявения на основание чл.84 ал.1 от НПК граждански иск, като ОСЪЖДА подсъдимия С.А.Х. с ЕГН: ********** ; Х.А.И., ЕГН:**********  и   С.Г.Д.,ЕГН: ********** със снети по – горе самоличности ДА ЗАПЛАТЯТ  на гражданския ищец Ж.Д.А.-Топалова с ЕГН ********** ***, сумата от 127,00 /сто двадесет и седем / лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението имуществени щети,като до пълният предвян размер от 130 лева като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

 

         На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА  подсъдимия С.А.Х. с ЕГН: **********  да заплати    направените по делото разноски за вещо лице /16лева/ и ДТ за уважения граждански иск /16,67лева/   в общ размер на  32,67лева.

 

       На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА  подсъдимия Х.А.И., ЕГН:**********    да заплати    направените по делото разноски за вещо лице  /16лева/ и ДТ за уважения граждански иск /16,67лева/   в общ размер на  32,67лева.

 

              На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА  подсъдимия С.Г.Д.,ЕГН: ********** да заплати    направените по делото разноски за вещо лице  /16лева/ и ДТ за уважения граждански иск /16,67лева/   в общ размер на  32,67лева.

 

                   Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................

 

                                                                                  (Добринка Кирева)

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                  1…………………….

 

 

                                                                              2……………………

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

към ПРИСЪДА №461 от  25.06.2012 година

по НОХД №344/ 2012 година на Районен съд – Свиленград

 

град Свиленград, 29.06.2012 година

 

      С Обвинителен акт по следствено дело 631/2005 година по описа на ОСлО  при ОП-Хасково преписка с  вх. № 666/2005 г. по описа на РП-Свиленград, Мария Кирилова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

      І. С.А.Х., роден на *** ***,  ром, български гражданин, живущ ***, неграмотен,но може да  полага подпис ,неженен, безработен, ЕГН: **********, осъждан ,за това, че: На 10.06. 2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие с Х.А.И. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс.

    ІІ. Х.А.И.,  роден на *** ***,ром,български гражданин, живущ ***,начално образование, не женен,безработен, ЕГН:**********,осъждан /към момента на извършване на деянието неосъждан/,за това, че:На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие със С.А.Х. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

    ІІІ. С.Г.Д., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ *** ,начално образование, неженен, ЕГН: **********, осъждан   ,за това, че: На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие с Х.А.И. и С.А.Х.,*** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127  лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс.

        В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им – адвокат Т., адв.В.Х. и адв.Й., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.При определяне на наказанието защитниците на подсъдимите /С.Д. и Х.И./ молят съда да приложи чл.55 от НК и им наложи наказание Пробация в минимално предвидения в закона размер по двете задължителни мерки, като адв.В.Х. счита че са налице предпоставките на чл.26 от НК спрямо настоящото деяние и осъжданията по т.12 и т.14 от справката за съдимост на подзащитния му, а адв.Т. пледира за наказание в размера и вида посочен от прокурора.

      Прокурор Кирилова поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище ,че не са налице процесуални пречки   делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.Моли съдът при определяне наказанията на подсъдимият И. да приложи чл.55 от НК и му наложи наказание Пробация в минимален размер по двете задължителни мерки,а спрямо останалите двама подсъдими да определи наказанието съгласно чл.54 от НК и намали същото с 1/3 в унисон на разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК.

         В съдебно заседание  се предявява  гражданска претенция срещу подсъдимите и респективно такава е допусната.

По реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимите  са разяснени правата им по чл. 371 НПК и са уведомени от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият  С.А.Х.  заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимият  Х.А.И. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимият  С.Г.Д.  заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

         На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Фактите, на основание на които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната,изложена в Обвинителния акт,фактическа обстановка:  

На 09 срещу 10.06.2005 година подсъдимите С.А.Х.,Х.А.И. и С.Г. *** решили да отидат в с.Мезек,общ.Свиленград за да откраднат нещо,тъй като нямали пари.Към 01.00 часа на 10.06.2005 година тримата подсъдими стигнали в с.Мезек,общ.Свиленград и тогава подс.Х.А. предложил да влезнат в къщата на св. Ж.А. за която знаел,че е необитаема и  се намирала в края на селото.Тримата подсъдими отишли до къщата  през незаключената врата влезнали в къщата на св.А. от където взели 1 голяма медна тава,4 бр.средни медни тави,6 броя средни алуминиеви тави,2 броя медни бакъра и един меден казан и тръгнали да се връщат.По пътя намачкали откраднатите вещи и на следващият ден подсъдимите ги предадали в пункт за изкупуване на цветни метали.

От заключението на изготвената по делото оценъчна експертиза,която съдът кредитира като компетентна и безпристрастно дадена  е видно,че към момента на извършване на деянието-10.06.2005 година пазарната стойност на отнетите вещи а именно: 1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан възлиза на обща стойност 127 лева.

        Видно от приложената справка за съдимост подсъдимия Х.И. към момента на извършване на деянието -10.06.2005 година е неосъждан,а останалите двама подсъдими са осъждани многократно  включително и за престпълнеия против собственоствеността..

       От приложените характеристики се установява ,че тримата подсъдими имат регистрирани криминални прояви, както и имат склоност към извършване на противообществени прояви.

         От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

        Престъпление кражба  е налице, когато деецът отнеме чужда движима вещ от владението на другиго,без съгласието на владелеца с намерение тази вещ да бъде присвоена противозаконно. Непосредствен обакт на кражбата са обществените отношения,които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държание върху движими вещи.Изпълнителното деяние на кражабата е отнемане на вещта от владението на другиго.То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта,която до момента на деянието се упражнява от другиго и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея.Кражбата е типично резултатно престъпление,като престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство. Когато промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради това е възможен само недовършен опит,защото промяната във фактическата власт върху вещта настъпва със самото довършване на деянието.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на вещта.Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице,което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.От субективна страна престъплението кражба може да бъде извършено само с пряк умисъл.Умисъл за кражба ще е налице,когато субектът съзнава,че лишава от фактическа власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването й в своя фактическа власт и цели да установи тази власт върху предмета на престъплението.Доколкото  съгласуването на волята на тримата подсъдими  е станало непосредствено  преди извършване на деянието,то е квалифицирано като осъществено  при условията на обикновено  съучастие във вр.с чл.20,ал.2 от НК.

 

Съдът прие че авторите на деянието са установени по безспорен начин в производството,както и  изпълнителното деяние като механизъм на извършване.Причините за извършеното деяние се коренят в ниската правна куртура на подсъдимите , пренебрежителното им отношение към чуждата собственост и стремеж към незаконно облагодетелстване.  Налице  е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни  елементи от състава на престъплението, както  и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите  общественоопасни последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дейците.

     І.Спрямо подсъдимия С.А.Х.

   При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия С.А.Х. е осъществил със­тава на престъплението чл.194, ал.1, вр. вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

        От обективна страна подсъдимият С.А.Х. *** в съучастие с Х.А.И. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

  От субективна страна подсъдимия С.А.Х. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Макар че подсъдимият е бил непълнолетен към инкриминираната дата,той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и искал тяхното настъпване,като е налице общност на умисъла относно отнемането и присвояването на вещите.

      С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло приобщените  гласни доказателствени средства –показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели ,както и обясненията на подсъдимите,т.к. същите са безпротиворечиви,логически , обективно и безпристрастно дадени и кореспондират с останалия доказателствен материал. Приети са като доказателства по делото писмени такива находящи се към приложеното Сл.Д №631/2005г.по описа на ОСлО при ОП-Хасково имащи значение за делото, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК .

        По изложените съображения,съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.194,ал.1 във вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК

       При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия С.А.Х., Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на подсъдимия , тежкото социално положение на подсъдимия, също така оказаното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, като съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът констатира недобрите характеристични данни за подсъдимия, предходните осъждания, липсата на оказано превантивно въздействие /в предвид предходните многократни осъждания/и от там задържащо поведение от страна на подсъдимия да извършва престъпления, поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност  и съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и обществената опасност на дееца която е също висока / Подс.С.Х. е многократно осъждан за извършени умишлени престъпления от общ характер, предимно кражби. Същият, видно от приложената характеристика, се движи в криминални среди и има лоши характеристични данни,то съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на подс. С.А.Х. следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание - лишаване от свобода от до 8 година  и като взе впредвид  наказанието редуцирано с оглед разпоредбата на чл. чл.63, ал.1, т.3  от НК , във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът определи наказание при лек превес на   оттегчаващите вината обстоятелства  за  извършеното престъпление, а именно наказание  „Лишаване от свобода” 12месеца като на основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определеното наказание-Лишаване от Свобода в размер на 12  месеца с 1/3- ,а именно 4месеца и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца. След преценка на съдебното минало на подсъдимия ,съдът прие че е неприложим чл.66 от НК,поради което постанови на основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно  при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип. 

       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

        Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната.

       След като съобрази съдебното минало на подсъдимия  и като взе предвид ,че за постановяване на общо наказание разпоредбите на чл. 25-23 НК въвеждат задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно постановените присъди, преди да е имало влязла в сила присъда за всяко от тях. Следвайки  принципните правила за най – благоприятното за осъдения съчетание, предвидени  в Постановление № 4/1965 год. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 год. на ОСНК на ВС съдът намери, че

на основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК следва да бъде определено  на подсъдимият  С.А.Х. с ЕГН: ********** едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и НОХД №95/2006г и НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една / година,което на основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС следва   да изтърпи  при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

        Съдът по отношение искането на прокуратурата за приложение на чл.24 НК намери следното: подсъдимият  С.А.Х. е многократно осъждан с влезли в сила съдебни ,като  всички деяния са за извършени престъпления против собствеността, което сочи на висока степен на обществена опасност на дееца,а отдруга страна води до извода за липсата на самокритичност от страна на подсъдимия ,както и  че предишните осъждания не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел. Предвид на това съдът намери, че за постигане целите на наказанието - специалната и генерелната превенции и  оглед становището на Районна прокуратура - гр. Свиленград, така определеното общо наказание  следва да бъде увеличено на основание чл.24  от НК  с 4 месеца ,който размер съдът счита,че ще изиграе  превъзпитатаелна роля върху осъденото лице, като същото следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. И доколкото има данни по делото,че подсъдимия е търпял наказание Лишаване от свобода по включените наказания в съвкупността,то на основание чл.25, ал.2 от НК,съдът прие,че следва да се приспадне от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимия С.А.Х. е търпял наказание  „Лишаване  от свобода”  по което и да е било да е от горецитираните присъди включени в съвкупноста.

     ІІ.Спрямо подсъдимия Х.А.И.

   При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия Х.А.И. е осъществил със­тава на престъплението чл.194, ал.1, вр. вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

        От обективна страна подсъдимият Х.А.И. *** в съучастие със С.А.Х. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс.

  От субективна страна подсъдимия Х.А.И. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Въпреки ,че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието,той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и искал тяхното настъпване,като е налице общност на умисъла относно отнемането и присвояването на вещите.

      С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло приобщените  гласни доказателствени средства –показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели ,както и обясненията на подсъдимите,т.к. същите са безпротиворечиви,логически , обективно и безпристрастно дадени и кореспондират с останалия доказателствен материал. Приети са като доказателства по делото писмени такива находящи се към приложеното Сл.Д №631/2005г.по описа на ОСлО при ОП-Хасково имащи значение за делото, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК .

        По изложените съображения,съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.194,ал.1 във вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК

       При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия Х.А.И., Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство ниската степен на обществена опасност на дееца, младата възраст на подсъдимия ,тежкото социално положение на подсъдимия, ,също така окозаното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото,както и изразеното искрено разкаяние за извършеното като съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът констатира недобрите характеристични данни за подсъдимия,поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност ,съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК,подходящо и справедливо наказание на Х.А.И. следва да бъде определено при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК- при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до осем години  и като взе впредвид  наказанието редуцирано с оглед разпоредбата на чл. чл.63, ал.1, т.3  от НК и съобразно разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК,съдът осъди подсъдимия на „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6месеца  с периодичност 2пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, което наказание счита за справедливо и  съобразено  с обществената опасност на дееца и на извършеното от него деяние,което по своято същност не е с ниска степен на обществена опасност, но съобразявайки конкретиката по настоящият случай ,съдът приема,че обществената опасност на деянието е не висока съобразно останалите от същият вид .

       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.     

        Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната.

      След като съобрази съдебното минало на подсъдимия  и като взе предвид ,че за постановяване на общо наказание разпоредбите на чл. 25-23 НК въвеждат задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно постановените присъди, преди да е имало влязла в сила присъда за всяко от тях. Следвайки  принципните правила за най – благоприятното за осъдения съчетание, предвидени  в Постановление № 4/1965 год. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 год. на ОСНК на ВС съдът намери, че

на основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК следва да бъде определено  на подсъдимият  Х.А.И., едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и по НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест / месеца, което на основание  чл.69,ал.1 във вр с чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено изпълнението на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок  от 2 години, впредвид липсата на предходни осъждания на подсъдимия по цитираните дела.

     ІІІ.Спрямо подсъдимия С.Г.Д.

      При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия С.Г.Д. е осъществил със­тава на престъплението чл.194, ал.1, вр. вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

        От обективна страна подсъдимият С.Г.Д. *** в съучастие с Х.А.И. и С.А.Х.,*** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127  лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

  От субективна страна подсъдимия С.Г.Д. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Макар че подсъдимият е бил непълнолетен към инкриминираната дата,той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и искал тяхното настъпване,като е налице общност на умисъла относно отнемането и присвояването на вещите.

      С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло приобщените  гласни доказателствени средства –показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели ,както и обясненията на подсъдимите,т.к. същите са безпротиворечиви,логически , обективно и безпристрастно дадени и кореспондират с останалия доказателствен материал. Приети са като доказателства по делото писмени такива находящи се към приложеното Сл.Д №631/2005г.по описа на ОСлО при ОП-Хасково имащи значение за делото, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК .

        По изложените съображения,съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.194,ал.1 във вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК

       При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия С.Г.Д., Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на подсъдимия , тежкото социално положение на подсъдимия, също така оказаното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, като съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът констатира недобрите характеристични данни за подсъдимия, предходните осъждания, липсата на оказано превантивно въздействие /в предвид предходните многократни осъждания/и от там задържащо поведение от страна на подсъдимия да извършва престъпления, поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност  и съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и обществената опасност на дееца която е също висока / Подс. С.Г.Д. е многократно осъждан за извършени умишлени престъпления от общ характер, предимно кражби. Същият, видно от приложената характеристика, се движи в криминални среди и има лоши характеристични данни,то съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на подс. С.Г.Д. следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание - лишаване от свобода от до 8 година  и като взе впредвид  наказанието редуцирано с оглед разпоредбата на чл. чл.63, ал.1, т.3  от НК , във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът определи наказание при лек превес на   оттегчаващите вината обстоятелства  за  извършеното престъпление, а именно наказание  „Лишаване от свобода” 12месеца като на основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определеното наказание-Лишаване от Свобода в размер на 12  месеца с 1/3- ,а именно 4месеца и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца. След преценка на съдебното минало на подсъдимия ,съдът прие че е неприложим чл.66 от НК,поради което постанови на основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно  при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип. 

       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

        Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната.

       След като съобрази съдебното минало на подсъдимия  и като взе предвид ,че за постановяване на общо наказание разпоредбите на чл. 25-23 НК въвеждат задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно постановените присъди, преди да е имало влязла в сила присъда за всяко от тях. Следвайки  принципните правила за най – благоприятното за осъдения съчетание, предвидени  в Постановление № 4/1965 год. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 год. на ОСНК на ВС съдът намери, че

на основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК следва да бъде определено  на подсъдимият  С.Г.Д. едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една / година,което на основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС следва   да изтърпи  при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

        И доколкото има данни по делото,че подсъдимия е търпял наказание Лишаване от свобода по включените наказания в съвкупността,то на основание чл.25, ал.2 от НК,съдът прие,че следва да се приспадне от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимия С.Г.Д. е търпял наказание  „Лишаване  от свобода”  по което и да е било да е от горецитираните присъди включени в съвкупноста.

       След като прецени, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, съдът уважи предявения на основание чл.84 ал.1 от НПК и допуснат за съвместно разглеждане по делото граждански иск, като ОСЪДИ подсъдимите С.А.Х. с ЕГН: ********** ; Х.А.И., ЕГН:**********  и   С.Г.Д.,ЕГН: ********** със снети по – горе самоличности ДА ЗАПЛАТЯТ  на гражданския ищец Ж.Д.А.-Топалова с ЕГН ********** ***, сумата от 127,00 /сто двадесет и седем / лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението имуществени щети,като до пълният предвян размер от 130 лева като неоснователен и недоказан отхвърли. Цитираната сума представлява равностойността на откраднатите вещи, предмет на престъплението, в което подсъдимите бяха признати за виновни и осъдени с присъдата по настоящото дело .

         Доколкото съдът призна подсъдимите за виновни и на основание чл.189,ал.3 от НПК  ги осъди да заплатят   веки един от тях  направените по делото разноски за вещо лице /16лева/ и ДТ за уважения граждански иск /16,67лева/   в общ размер на  32,67лева.

       Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                   

        

                              Районен  Съдия:…………….

 

                                             / Добринка Кирева /

 

 

                                                

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

             

    №                                     25.06.2012г. гр.Свиленград

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

             Свиленградският Районен Съд наказателна колегия в публичното

заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав :     

      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДОБРИНКА КИРЕВА

                                                    Съдебни заседатели:               

                                                                           Н.А.

                                                                        Г.Г.                                                                                                                                                        

при секретаря Н.С. и в присъствието прокурора  Мария Кирилова като разгледа докладваното от съдия Кирева НОХД № 344 по описа за 2012г.,

П Р И С Ъ Д И :

 

            І. ПРИЗНАВА подсъдимият  С.А.Х., роден на *** ***,  ром, български гражданин, живущ ***, неграмотен,но може да  полага подпис ,неженен,безработен, ЕГН: **********, осъждан                           

 

за ВИНОВЕН в това, че:

          На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие с Х.А.И. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

 

       поради което и на основание по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3   вр.с чл.54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 12/дванадесет / месеца  като на основание чл.58а,ал.1 от НК вр.с чл.373,ал.2 от НПК НАМАЛЯ така определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3- ,а именно 4/четири/ месеца,като го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца.

 

        На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  наказанието „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

          На основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ  на подсъдимият  С.А.Х. с ЕГН: ********** едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и НОХД №95/2006г и НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една / година.

 

          На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

        На осн.чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание  с   4/четири/ месеца ,като ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване на подсъдимия С.А.Х. с ЕГН: ********** ОБЩО  наказание в размер на 1/една/ година и  4/четири/месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”  .

 

         На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимия С.А.Х. с ЕГН: **********е търпял наказание  „Лишаване  от свобода”  по което и да е било да е от горецитираните присъди включени в съвкупноста.

 

 ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимият  Х.А.И.,  роден на *** ***,ром,български гражданин, живущ ***,начално образование, не женен,безработен, ЕГН:**********,осъждан /към момента на извършване на деянието неосъждан/.

 

за ВИНОВЕН в това, че:

  На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие със С.А.Х. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

 

       поради което и на основание по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.с чл.55,ал.1,т.2 б.Б от НК го ОСЪЖДА на  наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:

       „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/ месеца  с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6/шест/ месеца.

 

          На основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ  на подсъдимият  Х.А.И., ЕГН:********** едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и по НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест / месеца.

 

           На основание  чл.69,ал.1 във вр с чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок  от 2 (две) години.

 

           ІІІ. ПРИЗНАВА подсъдимият  С.Г.Д., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ *** ,начално образование, неженен, ЕГН: **********, осъждан  

 

за ВИНОВЕН в това, че:

          На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие с Х.А.И. и С.А.Х.,*** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127  лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

 

       поради което и на основание по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3   вр.с чл.54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 12/дванадесет / месеца  като на основание чл.58а,ал.1 от НК вр.с чл.373,ал.2 от НПК НАМАЛЯ така определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3- ,а именно 4/четири/ месеца,като го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца.

 

        На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  наказанието „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

          На основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ  на подсъдимият  С.Г.Д.,ЕГН: ********** едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една / година.

 

          На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА  да изтърпи  така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

 

На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимия С.Г.Д.,ЕГН: ********** е търпял наказание  „Лишаване  от свобода”  по което и да е било да е от горецитираните присъди включени в съвкупноста.

 

УВАЖАВА предявения на основание чл.84 ал.1 от НПК граждански иск, като ОСЪЖДА подсъдимия С.А.Х. с ЕГН: ********** ; Х.А.И., ЕГН:**********  и   С.Г.Д.,ЕГН: ********** със снети по – горе самоличности ДА ЗАПЛАТЯТ  на гражданския ищец Ж.Д.А.-Топалова с ЕГН ********** ***, сумата от 127,00 /сто двадесет и седем / лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението имуществени щети,като до пълният предвян размер от 130 лева като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

 

         На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА  подсъдимия С.А.Х. с ЕГН: **********  да заплати    направените по делото разноски за вещо лице /16лева/ и ДТ за уважения граждански иск /16,67лева/   в общ размер на  32,67лева.

 

       На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА  подсъдимия Х.А.И., ЕГН:**********    да заплати    направените по делото разноски за вещо лице  /16лева/ и ДТ за уважения граждански иск /16,67лева/   в общ размер на  32,67лева.

 

              На основание чл.189,ал.3 от НПК , ОСЪЖДА  подсъдимия С.Г.Д.,ЕГН: ********** да заплати    направените по делото разноски за вещо лице  /16лева/ и ДТ за уважения граждански иск /16,67лева/   в общ размер на  32,67лева.

 

                   Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................

 

                                                                                  (Добринка Кирева)

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                  1…………………….

 

 

                                                                              2……………………

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

към ПРИСЪДА №461 от  25.06.2012 година

по НОХД №344/ 2012 година на Районен съд – Свиленград

 

град Свиленград, 29.06.2012 година

 

      С Обвинителен акт по следствено дело 631/2005 година по описа на ОСлО  при ОП-Хасково преписка с  вх. № 666/2005 г. по описа на РП-Свиленград, Мария Кирилова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

      І. С.А.Х., роден на *** ***,  ром, български гражданин, живущ ***, неграмотен,но може да  полага подпис ,неженен, безработен, ЕГН: **********, осъждан ,за това, че: На 10.06. 2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие с Х.А.И. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс.

    ІІ. Х.А.И.,  роден на *** ***,ром,български гражданин, живущ ***,начално образование, не женен,безработен, ЕГН:**********,осъждан /към момента на извършване на деянието неосъждан/,за това, че:На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие със С.А.Х. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

    ІІІ. С.Г.Д., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ *** ,начално образование, неженен, ЕГН: **********, осъждан   ,за това, че: На 10.06.2005 година в с.Мезек,общ.Свиленград в съучастие с Х.А.И. и С.А.Х.,*** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127  лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс.

        В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им – адвокат Т., адв.В.Х. и адв.Й., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.При определяне на наказанието защитниците на подсъдимите /С.Д. и Х.И./ молят съда да приложи чл.55 от НК и им наложи наказание Пробация в минимално предвидения в закона размер по двете задължителни мерки, като адв.В.Х. счита че са налице предпоставките на чл.26 от НК спрямо настоящото деяние и осъжданията по т.12 и т.14 от справката за съдимост на подзащитния му, а адв.Т. пледира за наказание в размера и вида посочен от прокурора.

      Прокурор Кирилова поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище ,че не са налице процесуални пречки   делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.Моли съдът при определяне наказанията на подсъдимият И. да приложи чл.55 от НК и му наложи наказание Пробация в минимален размер по двете задължителни мерки,а спрямо останалите двама подсъдими да определи наказанието съгласно чл.54 от НК и намали същото с 1/3 в унисон на разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК.

         В съдебно заседание  се предявява  гражданска претенция срещу подсъдимите и респективно такава е допусната.

По реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимите  са разяснени правата им по чл. 371 НПК и са уведомени от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият  С.А.Х.  заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимият  Х.А.И. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимият  С.Г.Д.  заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

         На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Фактите, на основание на които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната,изложена в Обвинителния акт,фактическа обстановка:  

На 09 срещу 10.06.2005 година подсъдимите С.А.Х.,Х.А.И. и С.Г. *** решили да отидат в с.Мезек,общ.Свиленград за да откраднат нещо,тъй като нямали пари.Към 01.00 часа на 10.06.2005 година тримата подсъдими стигнали в с.Мезек,общ.Свиленград и тогава подс.Х.А. предложил да влезнат в къщата на св. Ж.А. за която знаел,че е необитаема и  се намирала в края на селото.Тримата подсъдими отишли до къщата  през незаключената врата влезнали в къщата на св.А. от където взели 1 голяма медна тава,4 бр.средни медни тави,6 броя средни алуминиеви тави,2 броя медни бакъра и един меден казан и тръгнали да се връщат.По пътя намачкали откраднатите вещи и на следващият ден подсъдимите ги предадали в пункт за изкупуване на цветни метали.

От заключението на изготвената по делото оценъчна експертиза,която съдът кредитира като компетентна и безпристрастно дадена  е видно,че към момента на извършване на деянието-10.06.2005 година пазарната стойност на отнетите вещи а именно: 1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан възлиза на обща стойност 127 лева.

        Видно от приложената справка за съдимост подсъдимия Х.И. към момента на извършване на деянието -10.06.2005 година е неосъждан,а останалите двама подсъдими са осъждани многократно  включително и за престпълнеия против собственоствеността..

       От приложените характеристики се установява ,че тримата подсъдими имат регистрирани криминални прояви, както и имат склоност към извършване на противообществени прояви.

         От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

        Престъпление кражба  е налице, когато деецът отнеме чужда движима вещ от владението на другиго,без съгласието на владелеца с намерение тази вещ да бъде присвоена противозаконно. Непосредствен обакт на кражбата са обществените отношения,които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държание върху движими вещи.Изпълнителното деяние на кражабата е отнемане на вещта от владението на другиго.То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта,която до момента на деянието се упражнява от другиго и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея.Кражбата е типично резултатно престъпление,като престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство. Когато промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради това е възможен само недовършен опит,защото промяната във фактическата власт върху вещта настъпва със самото довършване на деянието.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на вещта.Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице,което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.От субективна страна престъплението кражба може да бъде извършено само с пряк умисъл.Умисъл за кражба ще е налице,когато субектът съзнава,че лишава от фактическа власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването й в своя фактическа власт и цели да установи тази власт върху предмета на престъплението.Доколкото  съгласуването на волята на тримата подсъдими  е станало непосредствено  преди извършване на деянието,то е квалифицирано като осъществено  при условията на обикновено  съучастие във вр.с чл.20,ал.2 от НК.

 

Съдът прие че авторите на деянието са установени по безспорен начин в производството,както и  изпълнителното деяние като механизъм на извършване.Причините за извършеното деяние се коренят в ниската правна куртура на подсъдимите , пренебрежителното им отношение към чуждата собственост и стремеж към незаконно облагодетелстване.  Налице  е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни  елементи от състава на престъплението, както  и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите  общественоопасни последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дейците.

     І.Спрямо подсъдимия С.А.Х.

   При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия С.А.Х. е осъществил със­тава на престъплението чл.194, ал.1, вр. вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

        От обективна страна подсъдимият С.А.Х. *** в съучастие с Х.А.И. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

  От субективна страна подсъдимия С.А.Х. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Макар че подсъдимият е бил непълнолетен към инкриминираната дата,той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и искал тяхното настъпване,като е налице общност на умисъла относно отнемането и присвояването на вещите.

      С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло приобщените  гласни доказателствени средства –показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели ,както и обясненията на подсъдимите,т.к. същите са безпротиворечиви,логически , обективно и безпристрастно дадени и кореспондират с останалия доказателствен материал. Приети са като доказателства по делото писмени такива находящи се към приложеното Сл.Д №631/2005г.по описа на ОСлО при ОП-Хасково имащи значение за делото, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК .

        По изложените съображения,съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.194,ал.1 във вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК

       При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия С.А.Х., Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на подсъдимия , тежкото социално положение на подсъдимия, също така оказаното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, като съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът констатира недобрите характеристични данни за подсъдимия, предходните осъждания, липсата на оказано превантивно въздействие /в предвид предходните многократни осъждания/и от там задържащо поведение от страна на подсъдимия да извършва престъпления, поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност  и съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и обществената опасност на дееца която е също висока / Подс.С.Х. е многократно осъждан за извършени умишлени престъпления от общ характер, предимно кражби. Същият, видно от приложената характеристика, се движи в криминални среди и има лоши характеристични данни,то съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на подс. С.А.Х. следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание - лишаване от свобода от до 8 година  и като взе впредвид  наказанието редуцирано с оглед разпоредбата на чл. чл.63, ал.1, т.3  от НК , във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът определи наказание при лек превес на   оттегчаващите вината обстоятелства  за  извършеното престъпление, а именно наказание  „Лишаване от свобода” 12месеца като на основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определеното наказание-Лишаване от Свобода в размер на 12  месеца с 1/3- ,а именно 4месеца и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца. След преценка на съдебното минало на подсъдимия ,съдът прие че е неприложим чл.66 от НК,поради което постанови на основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно  при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип. 

       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

        Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната.

       След като съобрази съдебното минало на подсъдимия  и като взе предвид ,че за постановяване на общо наказание разпоредбите на чл. 25-23 НК въвеждат задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно постановените присъди, преди да е имало влязла в сила присъда за всяко от тях. Следвайки  принципните правила за най – благоприятното за осъдения съчетание, предвидени  в Постановление № 4/1965 год. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 год. на ОСНК на ВС съдът намери, че

на основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК следва да бъде определено  на подсъдимият  С.А.Х. с ЕГН: ********** едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и НОХД №95/2006г и НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една / година,което на основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС следва   да изтърпи  при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

        Съдът по отношение искането на прокуратурата за приложение на чл.24 НК намери следното: подсъдимият  С.А.Х. е многократно осъждан с влезли в сила съдебни ,като  всички деяния са за извършени престъпления против собствеността, което сочи на висока степен на обществена опасност на дееца,а отдруга страна води до извода за липсата на самокритичност от страна на подсъдимия ,както и  че предишните осъждания не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел. Предвид на това съдът намери, че за постигане целите на наказанието - специалната и генерелната превенции и  оглед становището на Районна прокуратура - гр. Свиленград, така определеното общо наказание  следва да бъде увеличено на основание чл.24  от НК  с 4 месеца ,който размер съдът счита,че ще изиграе  превъзпитатаелна роля върху осъденото лице, като същото следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. И доколкото има данни по делото,че подсъдимия е търпял наказание Лишаване от свобода по включените наказания в съвкупността,то на основание чл.25, ал.2 от НК,съдът прие,че следва да се приспадне от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимия С.А.Х. е търпял наказание  „Лишаване  от свобода”  по което и да е било да е от горецитираните присъди включени в съвкупноста.

     ІІ.Спрямо подсъдимия Х.А.И.

   При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия Х.А.И. е осъществил със­тава на престъплението чл.194, ал.1, вр. вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

        От обективна страна подсъдимият Х.А.И. *** в съучастие със С.А.Х. и С.Г. *** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127 лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс.

  От субективна страна подсъдимия Х.А.И. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Въпреки ,че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието,той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и искал тяхното настъпване,като е налице общност на умисъла относно отнемането и присвояването на вещите.

      С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло приобщените  гласни доказателствени средства –показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели ,както и обясненията на подсъдимите,т.к. същите са безпротиворечиви,логически , обективно и безпристрастно дадени и кореспондират с останалия доказателствен материал. Приети са като доказателства по делото писмени такива находящи се към приложеното Сл.Д №631/2005г.по описа на ОСлО при ОП-Хасково имащи значение за делото, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК .

        По изложените съображения,съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.194,ал.1 във вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК

       При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия Х.А.И., Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство ниската степен на обществена опасност на дееца, младата възраст на подсъдимия ,тежкото социално положение на подсъдимия, ,също така окозаното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото,както и изразеното искрено разкаяние за извършеното като съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът констатира недобрите характеристични данни за подсъдимия,поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност ,съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК,подходящо и справедливо наказание на Х.А.И. следва да бъде определено при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК- при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до осем години  и като взе впредвид  наказанието редуцирано с оглед разпоредбата на чл. чл.63, ал.1, т.3  от НК и съобразно разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК,съдът осъди подсъдимия на „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6месеца  с периодичност 2пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, което наказание счита за справедливо и  съобразено  с обществената опасност на дееца и на извършеното от него деяние,което по своято същност не е с ниска степен на обществена опасност, но съобразявайки конкретиката по настоящият случай ,съдът приема,че обществената опасност на деянието е не висока съобразно останалите от същият вид .

       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.     

        Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната.

      След като съобрази съдебното минало на подсъдимия  и като взе предвид ,че за постановяване на общо наказание разпоредбите на чл. 25-23 НК въвеждат задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно постановените присъди, преди да е имало влязла в сила присъда за всяко от тях. Следвайки  принципните правила за най – благоприятното за осъдения съчетание, предвидени  в Постановление № 4/1965 год. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 год. на ОСНК на ВС съдът намери, че

на основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК следва да бъде определено  на подсъдимият  Х.А.И., едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и по НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест / месеца, което на основание  чл.69,ал.1 във вр с чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено изпълнението на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок  от 2 години, впредвид липсата на предходни осъждания на подсъдимия по цитираните дела.

     ІІІ.Спрямо подсъдимия С.Г.Д.

      При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия С.Г.Д. е осъществил със­тава на престъплението чл.194, ал.1, вр. вр.с чл.20,ал.2 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

        От обективна страна подсъдимият С.Г.Д. *** в съучастие с Х.А.И. и С.А.Х.,*** като извършител отнел чужди движими вещи-1 голяма медна калайдисана тава,4 бр.средни медни калайдисани тави,6 броя средни алуминиеви тави, 2 броя медни бакъра и един меден казан,всичко на обща стойност 127  лева от владението на Ж.Д.А. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното,но е могъл да ръководи постъпките си, престъплението по чл.194 ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния Кодекс

  От субективна страна подсъдимия С.Г.Д. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Макар че подсъдимият е бил непълнолетен към инкриминираната дата,той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и искал тяхното настъпване,като е налице общност на умисъла относно отнемането и присвояването на вещите.

      С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимия се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло приобщените  гласни доказателствени средства –показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели ,както и обясненията на подсъдимите,т.к. същите са безпротиворечиви,логически , обективно и безпристрастно дадени и кореспондират с останалия доказателствен материал. Приети са като доказателства по делото писмени такива находящи се към приложеното Сл.Д №631/2005г.по описа на ОСлО при ОП-Хасково имащи значение за делото, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК .

        По изложените съображения,съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.194,ал.1 във вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК

       При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия С.Г.Д., Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на подсъдимия , тежкото социално положение на подсъдимия, също така оказаното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, като съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът констатира недобрите характеристични данни за подсъдимия, предходните осъждания, липсата на оказано превантивно въздействие /в предвид предходните многократни осъждания/и от там задържащо поведение от страна на подсъдимия да извършва престъпления, поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност  и съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и обществената опасност на дееца която е също висока / Подс. С.Г.Д. е многократно осъждан за извършени умишлени престъпления от общ характер, предимно кражби. Същият, видно от приложената характеристика, се движи в криминални среди и има лоши характеристични данни,то съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на подс. С.Г.Д. следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание - лишаване от свобода от до 8 година  и като взе впредвид  наказанието редуцирано с оглед разпоредбата на чл. чл.63, ал.1, т.3  от НК , във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът определи наказание при лек превес на   оттегчаващите вината обстоятелства  за  извършеното престъпление, а именно наказание  „Лишаване от свобода” 12месеца като на основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определеното наказание-Лишаване от Свобода в размер на 12  месеца с 1/3- ,а именно 4месеца и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца. След преценка на съдебното минало на подсъдимия ,съдът прие че е неприложим чл.66 от НК,поради което постанови на основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно  при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип. 

       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

        Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната.

       След като съобрази съдебното минало на подсъдимия  и като взе предвид ,че за постановяване на общо наказание разпоредбите на чл. 25-23 НК въвеждат задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно постановените присъди, преди да е имало влязла в сила присъда за всяко от тях. Следвайки  принципните правила за най – благоприятното за осъдения съчетание, предвидени  в Постановление № 4/1965 год. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 год. на ОСНК на ВС съдът намери, че

на основание чл.25,ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК следва да бъде определено  на подсъдимият  С.Г.Д. едно общо наказание , явяващо се най-тежкото измежду наложените му по настоящото НОХД №344/2012г. и НОХД №231/2006г. всички по описа на РС СВиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една / година,което на основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС следва   да изтърпи  при  „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

        И доколкото има данни по делото,че подсъдимия е търпял наказание Лишаване от свобода по включените наказания в съвкупността,то на основание чл.25, ал.2 от НК,съдът прие,че следва да се приспадне от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимия С.Г.Д. е търпял наказание  „Лишаване  от свобода”  по което и да е било да е от горецитираните присъди включени в съвкупноста.

       След като прецени, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, съдът уважи предявения на основание чл.84 ал.1 от НПК и допуснат за съвместно разглеждане по делото граждански иск, като ОСЪДИ подсъдимите С.А.Х. с ЕГН: ********** ; Х.А.И., ЕГН:**********  и   С.Г.Д.,ЕГН: ********** със снети по – горе самоличности ДА ЗАПЛАТЯТ  на гражданския ищец Ж.Д.А.-Топалова с ЕГН ********** ***, сумата от 127,00 /сто двадесет и седем / лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението имуществени щети,като до пълният предвян размер от 130 лева като неоснователен и недоказан отхвърли. Цитираната сума представлява равностойността на откраднатите вещи, предмет на престъплението, в което подсъдимите бяха признати за виновни и осъдени с присъдата по настоящото дело .

         Доколкото съдът призна подсъдимите за виновни и на основание чл.189,ал.3 от НПК  ги осъди да заплатят   веки един от тях  направените по делото разноски за вещо лице /16лева/ и ДТ за уважения граждански иск /16,67лева/   в общ размер на  32,67лева.

       Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                   

        

                              Районен  Съдия:…………….

 

                                             / Добринка Кирева /