№ 13894
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110130494 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ... срещу С. М. В., ЕГН **********, в качеството й на наследник на М. В. В.-
предишен собственик на топлоснабден имот, находящ се в ..., с присъединен абонатен № ...,
с която ищецът моли ответницата да бъде осъдена да заплати сумата в общ размер на 468,72
лв., от която сума:
сумата от 366,23 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
08.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 85,40 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2019 г. до 11.05.2022 г.,
сумата от 13,76лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
08.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 3,33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 31.05.2019 г. до 11.05.2022 г.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ... поддържа, че ответницата, в качеството си на
собственик на топлоснабден имот Апартамент № 8, находящ се в ..., с присъединен
абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер
1
на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ... на потребители за
битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа,
че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в
определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С. М. В., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, с която оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е погасила изцяло
задълженията си към ищеца, за което прилага фискален бон № ... от 16.06.2022 г. за сумата
от 468,72 лв. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност
за част от вземанията, станали изискуеми преди 08.06.2019 г. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски. Поддържа, че на 16.06.2022 г. е разбрала, че срещу нея има
заведено дело по повод задължение на починалия й баща към ищцовото дружество, като е
погасила вземането чрез плащане още на същата дата, тоест е действала добросъвестно.
Твърди, че ищецът не е положил необходимата грижа за идентифициран и
индивидуализиране на наследниците на починалия длъжник. Моли разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорно между страните, че за процесния
период е била доставена и потребена топлинна енергия до посочения в исковата молба
топлоснабден имот на посочената цена и количество. От приетите доказателства за
извършено плащане, представени от ответника, се установява също, че след образуване на
делото, претенциите на ищеца са изцяло погасени, чрез плащане от страна на ответника.
Плащането е предприето незабавно, след узнаване за съществуващото задължение /на
16.06.2022 г./ повече от месец, преди получаване на ИМ и доколкото ответника е отговорна
за задълженията за доставената до имота ТЕ, в качеството си на наследник на бившия
собственик и потребител на ТЕ – Владен В. В. /нейн баща/ счита, че не дължи разноски на
ищеца, тъй като не е била уведомена преди образуване на делото за задълженията му, като
счита, че не е дала повод с поведението си за образуване на делото. Оспорва претенцията на
ищеца за присъждане на разноски.
Доколкото с извършеното плащане на сумата в общ размер от 468,72 лв. е била
погасена изцяло претендираната от ищеца главница за ТЕ и ДР, мораторните и законни
лихви върху тях до датата на плащането, което съставлява от една страна признание на
исковете, а от друга е основание за тяхното отхвърляне, поради погасяването им в хода на
2
производството, единствения спорен въпрос между страните остава дължимостта на
съдебните разноски, в т.ч. и размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да
се присъди в полза на ищеца.
В насроченото съдебно заседание, проведено на 14.03.2023 г., ответницата не се явява
и не се представлява, като не изразява становище, различно от вече заявеното в ОИМ за
недължимост на съдебните разноски от нейната страна, прилагайки разпоредбата на чл.78,
ал.2 от ГПК.
Ищецът от своя страна се представлява от юрисконсулт, който заявява, че няма
пълномощия за отказ или оттегляне на исковете, но признава извършеното от ответника
плащане, с погасителен ефект, като поддържа единствено претенцията си за присъждане на
сторените от него съдебни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представените по делото писмени доказателства за плащане, както и
заявеното от ищеца становище с което признава вземанията си предмет на настоящото дело
за главница, мораторна и законна лихва за изцяло погасени, съдът приема за безспорно
установено по делото, че след завеждане на настоящото дело /с ИМ от 08.06.2022 г./,
ответницата С. М. В. е предприела плащане и погасяване на задълженията си, възлизащи в
размер на общо 468,72 лв., с която сума са погасили изцяло претендираните с ИМ главница
за ТЕ, главница за ДР и мораторните лихви върху тях, както и законните лихви върху двете
главници до датата на плащането им – 16.06.2022 г.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за главницата за ТЕ и ДР, за
мораторните и законните лихви върху главниците за ТЕ и ДР към датата на устните
състезания, са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане.
Ето защо исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и приетите по делото доказателства, с арг. от разп. на чл.
78, ал. 2 ГПК, съдът приема в случая, че ответницата С. М. В., с поведението си не е дала
повод за завеждане на делото, тъй като не е била канена от ищеца преди образуване на
делото да плати задълженията на наследодателя си М. В. В. и много преди получаване на
съдебните книжа на 23.08.2022 г. е предприела по своя инициатива плащане на същите,
което пък нейно действие, съдържа в себе си имплицитно и признание на исковете.
Следователно са налице всички предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК при наличието на които
сторените в производството разноски следва да се възложат в тежест на ищеца. Самата
ответница не претендира за себе си присъждане на разноски.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.78, ал.2 и чл.235, ал.3 от ГПК:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..., ЕИК ... осъдителни искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу С. М. В., ЕГН **********, в
качеството й на наследник на М. В. - предишен собственик на топлоснабден имот, находящ
се в ..., с присъединен абонатен № ..., за заплащане на сумата в общ размер на 468,72 лв., от
която сума:
366,23 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,
85,40 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
11.05.2022 г.,
13,76лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.04.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 08.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,
3,33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
31.05.2019 г. до 11.05.2022 г., в т.ч. претендираните съдебни разноски, като
неоснователни, поради извършено в хода на делото плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4