№ 647
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330201177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-014541 от
30.12.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П. Й. А., ЕГН: **********, с адрес – ***,
на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/,
за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се взема становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Оспорва се фактическата обстановка и се сочи, че
жалбоподателят не е правил нищо по мотопеда, двигателят не е работил,
когато пред дома му минали служители на МВР и му съставили АУАН.
Твърди, че мотопедът изобщо не е бил на пътя и не е управляван от
жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Я. поддържа
жалбата, като сочи, че актосъставителят е установил кубатурата на
мотоциклета по данни, въведени в интернет, което не съставлява
доказателствено средство. Също предлага наказателното постановление да
бъде отменено.
1
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив
не изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 20.01.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив – сектор „Пътна полиция“ на 27.01.2021г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.10.2020г., около 16:30 часа, в с.Я., свидетелите Б. А. К. и Д. Н. Т.
– в качеството им на служители на сектор „СПС“ на ОД МВР – Пловдив,
извършвали обход в същото село, когато *** - срещу номер 35 забелязали
мотоциклет, управляван от водач, който направил маневра, а именно – слязъл
от тротоара и се включил в движението по пътното платно, отворено за
обществено ползване. При това свидетелите К. и Т. спрели за проверка
същото МПС и установили, че водач на последното – мотоциклет „Ямаха
Мате СУ80“ - без регистрационен номер бил жалбоподателят П. Й. А..
2
Последният представил свидетелство за управление на МПС от категория В.
С оглед на горното, на място пристигнали свидетелите Я. И. М. и И. К.
П. – също служители на сектор „СПС“ на ОД МВР – Пловдив, като
свидетелят П., след като се запознал с обстановката, съставил АУАН с
бланков № 639742 срещу жалбоподателя П. Й. А. за нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, който АУАН А. подписал, без да отрази възражения. Въз основа
на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Я. И. М., И. К. П., Е. И. А., Б. А. К. и
Д. Н. Т., които непротиворечиво описват горната фактическа обстановка.
Следва да се посочи, че показанията на горните свидетели добре
кореспондират по между си и не се констатират съществени противоречия. В
този смисъл Я. И. М. и И. К. П. не са очевидци на самото деяние, а Е. И. А., Б.
А. К. и Д. Н. Т. непротиворечиво заявяват, че моторното превозно средство е
извършило маневра – слизане от тротоара и включване в движението. Що се
отнася до обстоятелството дали двигателят на същото МПС е работел отново
не се констатират противоречия, доколкото Б. А. К. и Д. Н. Т. правят извод за
последното единствено от факта на движение за МПС, което по никакъв
начин не изключва заявеното от Е. И. А., че мотоциклетът е избутан с крака
от жалбоподателя и не е бил с включен двигател. Ето защо съдът намира
показанията на свидетелите Я. И. М., И. К. П., Е. И. А., Б. А. К. и Д. Н. Т. за
логични, непротиворечиви, последователни и добре кореспондиращи по
между си, като кредитира същите.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и
3
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения
АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в
последните два липсва описание на нарушението, а именно – на всички
съставомерно по последното факти.
Тук на първо място следва да се отбележи, че в така съставения АУАН с
бланков № 639742 срещу жалбоподателя П. Й. А. за нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП изцяло липсва посочване на най-съществените обстоятелства по
твърдяното нарушение, а именно:
–към каква категория спада управляваното от жалбоподателя МПС; –
свидетелство за управление на каква категория МПС не притежава
жалбоподателят (който иначе притежава СУМПС за категория В – съгласно
посоченото в самия АУАН);
Ето защо и същият АУАН, при посочената липса на законосъобразно
описание на съставомерните по твърдяното нарушение факти, не отговаря на
изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН.
Едва в наказателното постановление за пръв път се появява
твърдението, че нарушението извършено от жалбоподателя А. е свързано с
това, че той не притежава необходимата категория „А“ за управляваното
МПС. Последното очевидно нарушава правото на защита на жалбоподателя,
доколкото едва с наказателното постановление за пръв път се посочва в какво
по същество се състои нарушението.
Отделно от горното - и в наказателното постановление, в нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, липсва изрично посочване към каква категория
спада управляваното от жалбоподателя МПС, още повече – защо, предвид
обем на двигателя, мощност и т.н..
Така описаните нарушения разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за
АУАН, следва да се преценят като такива от категорията на съществените
процесуални нарушения, доколкото създават неяснота относно
съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства, поради което
4
лишават лицето, посоченото като нарушител, от правото му да разбере
същите факти, съответно – да организира защитата си.
II.Отделно от горното и на самостоятелно основание следва да се
посочи, че по делото по не се установиха и достатъчно данни за извършено от
обективна и субективна страна нарушение на чл.150A, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
В този смисъл по делото остава неясно как е установено по реда на
ЗАНН, че МПС мотоциклет „Ямаха Мате СУ80“ спада към твърдяната
категория „А“, още по-малко са представени доказателства за последното.
В случая от показанията на свидетеля Я. И. М. се установява, че при
проверката обемът на двигателя и съответно – категорията, към която спада
МПС - мотоциклет „Ямаха Мате СУ80“, се установили чрез интернет - през
„Гугъл“, като очевидно е, че същият способ на установяване технически
данни трудно би могъл да удовлетвори изискванията на Глава трета от ЗАНН.
Отделно от горното твърдение за наличие на неустановени по делото
данни в интернет, въззиваемата страна не представя никакви доказателства
относно това, към коя категория спада МПС мотоциклет „Ямаха Мате СУ80“
. Ето защо нарушението се явява по същество недоказано, което мотивира
отмяната на наказателното постановление на самостоятелно основателно като
незаконосъобразно.
Липсва искане от жалбоподателя за присъждане на разноски по реда на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-014541 от
30.12.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П. Й. А., ЕГН: **********, с адрес – ***,
на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/,
5
за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6