№ 19
гр. Шумен, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500520 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №99/07.09.2021г. по гр.д.№1029/2021г. на НПРС, поправено с решение
№149/05.11.2021г. Районен съд-гр.Нови пазар е уважил молбата на молителката Р. Г. Д.
срещу СТ. Т. К. за издаване на заповед за защита от домашно насилие, като е задължил К. да
се въздържа от извършване на домашно насилие, забранил му е да посещава сградата в
имота, находящ се на ул.“....“№32, обитавана от молителката, както и да приближава самата
молителка на разС.ие по-малко от 50 метра, както и местата за социалните й контакти и
отдих за срок от 12 месеца, съответно наложил е на К. глоба в размер на 200лв., като е
възложил в негова тежест и следващата се държавна такса. Отхвърлил е молбата на Р. Г. Д.
срещу СТ. Т. К. в останалата част-относно искането за налагане на ответника на мярка по
чл.5, ал.1,т.2 от ЗЗДН-отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за
определен срок.
Недоволна от така постановеното решение в частта, с която е отхвърлена молбата за
издаване на заповед за защита от домашно насилие относно искането за налагане на
ответника на мярка по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН-отстраняване на извършителя от съвместно
обитаваното жилище за определен срок, останала молителката Р. Г. Д..
Първоинстанционният съд отчел факта, че с внука й обитавали различни сгради, но не
съобразил обстоятелството на какво разС.ие една от друга са сградите, че същите били
свързани с топла връзка, че двамата ползвали дворното място и че имало изградени и други
постройки, ползвани от двамата. Поради това счита, че наложените мерки за защите от
1
домашно насилие не била изпълнили изцяло целите, поради които са наложени. Една била
входната врата към имота им и се ползвала от всички живущи, при ползване на двортоното
място не било налице разС.ие от 50 метра. Между входните врати на двете сгради в общия
двор, които ползвали разС.ието било не повече от 7-8 метра. Предстояло другият й внук, от
когото получила защита, в началото на м.окотомври да пътува до Кралство Великобритания
с цел работа и същият щял да отсъства продължително време, поради което трябвало да
живее в един имот сама с човека, упражнил върху й домашно насилие. Последният, към
настоящия момент живеел в дома на баща си , т.е. имал осигурено жилище.
Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в отхвърлителната част
и бъде постановено друго, с което спрямо К. бъде наложена и мярката по чл.5, ал.1,т.2 от
ЗЗДН, а именно отстраняване от съвместно обитаваното жилище.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред
двете инстанции, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, а и видно от отразеното в приложената скица на поземлен
имот с идентификатор 052009.505.301, №15-519848-30.11.2015г., в последния има няколко
сгради с различни идентификатори, като молителката ползва и обитава сградата с
идентификатор 052009.505.301.5, а лицето срещу което се иска издаване на заповед за
защита СТ. Т. К., брат му и приятелката на последния, тази с идентификатор
052009.505.301.2. Съгласно твърденията на молителката, които не се оспорват от
насрещната страна, въпреки наличието на два отделни входа за двете сгради, последните са
свързани помежду си с топла връзка, намират се в общо дворно място с един изход към
улицата. Тови се потвърждава и от показанията на свид.К.К., който сочи, че той, брат му и
баба му живеят в едно дворно място, в две отделни сгради, но слети с топла възка помежду
им.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Доколкото първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която е
отхвърлена молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие касателно искане
за налагане на К. мярка по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, то в останалата част – с която е уважена
молбата на молителката Р. Г. Д. срещу СТ. Т. К. за издаване на заповед за защита от
домашно насилие и на К. са наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН – задължен е да
се въздържа от извършване на домашно насилие, забранено му е да посещава сградата в
имота, находящ се на ул.“....“№32, обитавана от молителката, както и да приближава самата
молителка на разС.ие по-малко от 50 метра, както и местата за социалните й контакти и
отдих за срок от 12 месеца, решението е влязло в законна сила.
Или следва да се приеме за установено, че К. е извършил твърдения акт на домашно
2
насилие.
Съобразявайки естеството и интензитета на същия, съответно че е осъществен от внук
спрямо негова баба, настоящата инстанция счита, че по отношение на К. следва да бъде
наложена и мярката по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН-отстраняване на извършителя от съвместно
обитаваното жилище , находящо се в гр.Нови пазар, ул.“....“№32, за срок съответен на
останалите наложени мерки по чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗДН, а именно за срок от 12 месеца. Следва
да се отбележи, че началният момент на срока, за който се налага мярката, е считано от
налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а
именно 23.07.2021г..
Съвместно обитавано жилище по смисъла на цитираната разпоредба е това, в което
страните в производството имат общо местоживеене. Както бе посочено по-горе,
молителката и лицето срещу което се иска издаване на заповед за защита от домашно
насилие обитават две сгради, но свързани с топла връзка помежду си и находящи се в общ
двор, с общ вход към имота, поради което е налице общо местоживеене на страните в
сочения имот. Освен това, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
процесният акт на домашно насилие е извършен именно в общия двор. Ето защо и предвид
данните за личността на нарушителя, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото
свидетели/свид.П.П./“Тя със С. има проблеми, той като употреби алкохол, системно почва
да я тормози“, свид.“К.К.. „това е системен случай между него и баба ми…Това се случва
всеки път когато е употребил алкохол.“, Свид.М.Н. “Ззаплахи, напивания, той е като
невменяем когато се напие“/, настоящата инстанция счита, че чрез налагането на тази мярка
ще се изпълни в пълен обем целта на производството и за превенция по отношение на
посегателства в рамките на семейството.
Ако въпросната мярка не се допусне, практически не би могла да се приложи адекватно
и мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН-забрана да приближава молителката на разС.ие по-
малко от 50м, доколкото съгласно представената скица на имота, същият е с малка
квадратура и не би могло да се спази отС.ието от 50 метра.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено само в частта, с която е отхвърлена молбата на Р. Г. Д. срещу СТ. Т. К. относно
искането за налагане на ответника на мярка по чл.5, ал.1,т.2 от ЗЗДН-отстраняване на
извършителя от съвместно обитаваното жилище за определен срок, като вместо него в тази
част бъде постановено друго, с което на К. бъде наложена сочената мярка за срок от
дванадесет месеца.
Водим от горното и на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №99/07.09.2021г. по гр.д.№1029/2021г. на НПРС, поправено с
решение №149/05.11.2021г. Районен съд-гр.Нови пазар само в частта, с която е отхвърлена
молбата на Р. Г. Д. срещу СТ. Т. К. относно искането за налагане на ответника на мярка по
3
чл.5, ал.1,т.2 от ЗЗДН-отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за
определен срок, като вместо това в тази част постановява:
ОТСТРАНЯВА СТ. Т. К. с ЕГН********** от гр.Нови пазар, ул.“....“№32, чрез
адв.М.М. при ШАК от съвместно обитаваното с Р. Г. Д. с ЕГН********** жилище ,
находящо се в гр.Нови пазар, ул.“....“№32, за срок от 12 месеца, считано от 23.07.2021г..
ОСЪЖДА С.Т.К.. да заплати държавна такса за производството пред въззивната
инстанция в размер на 12.50лв..
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4