Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр.Велико
Търново, 20.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет
и втора година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 390 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на М.И.Н. *** против Решение № 211 от 07.04.2022 г. на
Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект
на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия
проект от 2020г. до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км.
223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на
територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на
паричното обезщетение на отчужден за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала „Хемус“ поземлен имот с идентификатор 21244.8.24
в землището на с.Дичин, общ.Велико Търново, собственост на жалбоподателката,
представляващ нива с обща площ от 10,950 дка, от която площ за отчуждаване 6,349
дка.
В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на материалния
закон
поради неправилно определяне на дължимото обезщетение за отчуждения имот.
Счита, че размерът на определеното обезщетение е неадекватно ниско на пазарните
реалности, което е в нарушение на материалния закон. Излага доводи за
противоречие на нормативната уредба на ЗДС с Конституцията на Република
България и с практиката на ЕСПЧ. Моли
се за изменение на оспорения административен акт, като бъде определено
справедливо обезщетение за имота и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна – Министерски съвет на Република
България - изразява писмено становище за неоснователност на жалбата с подробни
съображения по спазване процедурата по издаване на решението и определяне
размера на паричното обезщетение. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното
развитие и благоустройството изразява
писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на финансите
изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник излага доводи за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на
МС в оспорената част. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Решение № 211 от 07.04.2022 г. на Министерски съвет
на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала
"Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след
пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до
км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75
по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на
област В. Търново, в частта, с която е определен размера на паричното
обезщетение на отчужден за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала „Хемус“ поземлен имот с идентификатор 21244.8.24 в
землището на с.Дичин, общ.Велико Търново, собственост на жалбоподателката,
представляващ нива с обща площ от 10,950 дка, от която площ за отчуждаване 6,349
дка.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 250 / 25.04.2013г. на Министерски съвет,
републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна",
част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с
национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР
към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект
по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък (разположен в
землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ.
Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан
Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20
/ 08.02.2021г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството,
влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план.
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №
1982, том 10, рег. № 12719, дело № 1394 / 31.10.2016г. М.Н. получава недвижим
имот – нива с номер 008024, находяща се в землището на с.Дичин, общ. Велико
Търново. За този имот е налице влязла в сила кадастрална карта, като съгласно
скица от 02.07.2020г. идентификатора на имота е 21244.8.24, площта му е 10950
кв.м. и е собственост на М.И.Н.. Така посочения имот частично попада в трасето
на националния обект.
На 11.03.2021г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ е
възложено изготвянето на оценка за определяне на равностойното парично
обезщетение за имоти и части от имоти, за задоволяване на държавна нужда.
Оценката е извършена от ЕООД „Сървей груп“ – независим оценител, регистриран в
Камарата на независимите оценители в България. На оценителя от Агенцията по
вписванията са представени данни за наличие на сключени сделки в землищата,
засегнати от мероприятието, сключени в периода 11.03.2020г. – 11.03.2021г.,
като по отношение на землището на с.Дичин липсват съпоставими сделки и по реда
на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи е определена цена
за всеки един имот, като за процесния цената е 418,50лв. на декар. Съставен е
Оценителски доклад, който е предоставен на възложителя на 06.12.2021г.
С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането
на обекта и на основание чл.34 от ЗДС,
от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено
искане от 15.12.2021г. до
МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти
- частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за
държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени
изискуемите документи.
След допълнително извършени уточнения и одобряване на
финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът на
регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на
основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отправят доклад до МС, с мотивирано
предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе
землища. Към предложението е приложена и административната преписка от
проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС.
Въз основа на предложението Министерският съвет на
Република България постановява Решение №
211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на
описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно
описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ,
местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно
приложение към т.1 от решението, в землище с.Дичин, общ.Велико Търново,
земеделска територия, се отчуждава от М.И.Н. следния имот: 6,349 дка от имот № 21244.8.24,
представляващ "нива" с площ от 10,950 дка, за сумата от 2 657 лева.
В хода на съдебното производство от жалбоподателката
се представят девет броя нотариални актове, от които само един – нотариален акт
№ 17, том ІІ, дело 193 / 02.02.2021г. е от значение за спора, тъй като
продаваните имоти са в землището на с.Дичин, общ. Велико Търново. Останалите
сделки са неотносими към предмета на спора, са извършени в други землища, дори
в рамките на други общини.
По делото е прието без оспорване заключение по
допусната съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма и при спазване на процесуалните правила за издаването му, но в нарушение
на материалния закон.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет
на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали
преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда
изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане
за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от ДР
на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от
имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота
или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този
имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са
вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид
последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не
по-малко от две относими сделки“. Целта на посоченото изброяване е да бъде
определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени
интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с
цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на
недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните
изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните
сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да
бъдат ползвани само такива които установяват действителната пазарна цена на
свободния пазар на недвижимите имоти.
Съгласно § 1а, т. 4, б. „в“
от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в
близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също
землище в земеделските територии.
Видно е от изготвената в хода на административното
производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено
обезщетението в оспореното решение, че оценителят след като е установява
липсата вписани сделки за имоти със сходни характеристики в същото землище,
определя размера на обезщетението и цената на декар за процесния имот по реда
на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, като е
определена цена на декар от 418,50лв.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, веществените доказателства и заключението на вещото лице в
периода 11.03.2020г. – 11.03.2021г. са налице две съпоставими сделки – по
нотариални актове от 10.09.2020г. и 02.02.2021г., приложени на техническия
носител по делото. Определената по реда на §1а, т.2 от ЗДС пазарна цена е в
размер на 1 445,04лв. на декар или за отчуждената част от имота се полага
обезщетение в размер на 9 174,56лв.
Съдът намира, че в хода на административното
производство е допуснато нарушение на материалния закон като е възприет
неправилен метод за определяне на справедливото обезщетение за отчуждения имот,
в резултат на което е достигнато до неправилен извод за полагащото се на
жалбоподателката обезщетение в размер на 2 657лв. вместо 9 174,56лв.,
което е основание за изменение на оспорения акт.
Заключението отговаря и на въпроса каква е пазарната
цена на отчуждения имот към момента на извършване на отчуждаването му в периода
една година преди отчуждаването от 07.04.2021г. до 07.04.2022г., като в този
период липсват съпоставими сделки и определената по реда на Наредба за реда за
определяне на цени на земеделски земи стойност е 1 500лв. на декар.
При тези данни съдът следва да отговори на въпроса
дали определеното парично обезщетение на правото на собственост се явява
справедливо и равностойно на отнетото право на собственост.
От една страна, от материалите по делото се установява
определянето на обезщетение при спазване на изискванията на процесуалния и
материалния закон - взети са предвид
всички относими и годни сделки, които да бъдат приети за пазарни аналози при
определяне на пазарната цена на отчуждаваните части от имота на жалбоподателката
съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2
и § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС.
От друга страна пазарната ситуация към момента на отчуждаването
е различна и определеното обезщетение не съответства на стойността на имота.
Оценката е възложена повече от година преди издаване на решението и съответно
съпоставимите сделки са в период от две години преди отчуждаването.
От трета страна хипотеза като процесната е предмет на
разглеждане от Европейския съд по правата на човека и в Решение от 14.05.2020г.
по делото Костов и други срещу България, по жалба № 66581/2012г. и №
25054/2015г. изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли
въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него
е загубена /т. 63 и т. 107/. В мотивите на решението е посочено, че условията за
обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за
преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и
по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането
на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност,
обикновено представлява непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано такъв
размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото
имущество, Европейският съд по правата на човека приема наличието на допуснато
нарушение на чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена
еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи, в съответствие с
трайната си практика за липса на съразмерност, ако даденото обезщетение не
съответства на пълната пазарна стойност.
Следователно от материалите по делото се установява
противоречие на законовите изисквания относно определянето на равностойно
обезщетение с чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Разрешаването на това противоречие
е предвидено в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България - международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи е ратифицирана със
закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и
е в сила за Република България от 7 септември 1992г. В Решение № 8
от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд
посочва, че КЗПЧОС, страна по която са всички държави- членки на ЕС, е
интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред
националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва
националните съдилища и органите на публичната власт.
Следователно за настоящия състав
възниква задължението за пряко приложение на Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи и спазване на посочените от Съда по правата на
човека принципи за равностойно обезщетяване на отнетото от държавата право на
собственост. Дължимото обезщетение следва да бъде определено въз основа на
сключени сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, земеделски земи,
сключени както между физически и юридически лица, така и само между физически
лица, предвид възможността физическо лице да осъществява дейност като
земеделски производител и използването на земеделските земи по стопански начин
от него. Периодът на изследваните сделки следва да е непосредствено преди
отчуждаването – от 07.04.2021г. до 07.04.2022г. Съгласно приетото по делото
заключение на съдебно-оценителната експертиза за този период пазарната цена на
декар за землището на с.Дичин, определена по реда на Наредбата за реда за определяне на
цени на земеделски земи поради липсата на съпоставими сделки, възлиза на
1 500лв.
Настоящият състав приема тази средна
цена за справедлива цена за обезщетяване на извършено отчуждаване и приема за
равностойно обезщетение на процесния имот сумата от 12 856,73лв. С
определянето на неравностойно обезщетение за отчуждения имот Министерския съвет
на Република България постановява незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде изменен с увеличаване размера на обезщетението.
При този изход на спора основателно се явява искането
на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски съгласно
представен списък с разноските и наличието на доказателства за действителното
им заплащане.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година
на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на
НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от
2020 година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по
техническия проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта
му, касаеща имот № 21244.8.24, представляващ "нива" с площ от 6,349
дка в землище с.Дичин, общ.Велико Търново, земеделска територия, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение на 12 856,73лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република
България гр.София да заплати на М.И.Н. *** сумата от 1 310 лв. / хиляда
триста и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: