И за да се произнесе, взе предвид: Решение № 685/05.01.2006 година, постановено по НАХД № 717/2005 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/**********/ 25.08.2005 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Васил Петров Василев от гр. Кърджали, представител на ЕТ “Скова- Васил Василев” гр. Кърджали, за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ. Производството е образувано по касационна жалба на Васил Петров Василев от гр. Кърджали, с която решението се обжалва като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя и свидетеля при съставянето му, както и въз основа на писмените доказателства, изводът на съда, че нарушението е извършено,бил необоснован. Не се доказвало по безспорен начин, че по време на проверката е било допуснато до работа лице без преди това да му са предоставени екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено в съответното териториално поделение на НОИ. Поради изложеното моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление като неправилно издадено. В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и развива съображения във връзка с обстоятелството, че между лицето Мюмюн и доверителят му- ЕТ “Скова- Васил Василев” гр. Кърджали нямало трудово отношение, поради което и за последния не съществувало задължение за сключване на трудов договор и уведомление на НОИ за това обстоятелство. Поддържа искането обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, като се постанови друго, с което по съществото на спора се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Изложените в касационната жалба и поддържани от процесуалния представител на касатора касационни основания за обжалване на първоинстанционното решение са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развитите подробни доводи в подкрепа на соченото първо касационно основание обаче формулират неправилност на решението поради необоснованост, доколкото същото представлява несъответствие на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал, поради което именно това касационно основание, както и второто сочено такова, следва да бъдат изчерпателно обсъдени с настоящия съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е потвърдил наказателно постановление № 09/**********/ 25.08.2005 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Васил Петров Василев от гр. Кърджали, представител на ЕТ “Скова- Васил Василев” гр. Кърджали, за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ. За да постанови решението си, от фактическа страна районният съд е приел, че при извършената проверка на склад за продажба на дърва, експлоатиран от ЕТ “Скова- В.Василев” гр. Кърджали, едноличният търговец- работодател е допусÝал до работа като общ работник лицето Мюмюн Мустафа Мюмюн, без преди това да му е предоставил екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 63 ал.2 от КТ,заверено в съответното ТП на НОИ Кърджали. Съдът е приел, че допуснатото нарушение се установява от писмените обяснения на работодателя, който сочел, че лицето било с трудов договор при друг работодател и поради тази причина сключил граждански договор с лицето, както и от списък на работниците и служителите към 01.06.2005 година в склада, от който се установявало, че Мюмюн е на постоянна работа при ЕТ “Скова- В.Василев”. В тази връзка съдът е възприел показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели- актосъставителят и свидетелите по акта за административно нарушение относно соченото от тях обстоятелство, че Мюмюн е полагал труд по негови данни като общ работник в склада от две години, както и че е получавал ежемесечно трудово възнаграждение. От правна страна, съдът е приел, че извършваната от Мюмюн работа сама по себе си била свързана с престиране на труд на определено работно място, при фиксирано работно време срещу заплащане на ежемесечно трудово възнаграждение, а не представлявало претендиране на определен резултат. Или по същността си, дейността, осъществявана от лицето Мюмюн била трудова и следвало същата да се осъществява въз основа на трудов договор като трудово правоотношение по смисъла на чл. 1 ал.2 от КТ. Обстоятелството, че Мюмюн имал сключен трудов договор с друг работодател, само по себе си не изключвало възможността за престиране на работна сила и по друго трудово отношение. Въз основа на тези свои изводи, районният съд е потвърдил наказателното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. При тези данни по делото, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е събрал доказателствата от значение за установяване на административното нарушение, предмет на наказателното постановление. Така, при извършена на 01.06.2005 година проверка от инспектори при Дирекция “ОИТ” Кърджали на обект- склад за продажба на дърва, собственост на ЕТ “В.Василев” гр. Кърджали, находящ се в бившия стопански двор на АПК Кърджали, е констатирано, че собственикът на ЕТ “Скова- Васил Василев” в качеството на работодател е допуснал до работа като общ работник лицето Мюмюн Мустафа Мюмюн с ЕГН **********, без преди това да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от НОИ. Съставен на работодателя е акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него- наказателно постановление № 09-**********/25.08.2005 година на директора на Дирекция “ОИТ” гр. Кърджали, с което описаното от фактическа страна нарушение е квалифицирано като такова по чл. 63 ал.2 от КТ, като на работодателя Васил Петров Василев е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 416 ал.2 от КТ във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ. Разпитаните от районния съд свидетели- актосъставител и свидетели по установяване на нарушението и съставяне на акта сочат, че на проверявания обект са работели две лица, едното от които Мюмюн Мустафа Мюмюн като общ работник. В представения за попълване списък на работниците и служителите в обект “Склад за дърва, стопанисван от ЕТ “Скова- Васил Василев” гр. Кърджали към 01.06.2005 година, Мюмюн саморъчно попълнил графите, като в същите отразил, че работи на обекта като общ работник от две години срещу месечно възнаграждение от 160.00 лева. Свидетелите сочат още, че при проведения разговор с Мюмюн, същият обяснил, че няма сключен трудов договор със собственика на склада, както и че не му било връчено копие от уведомление до НОИ. Не било станало въпрос за това, че работел при търговеца с граждански договор. В обема на тези доказателства, районният съд е достигнал и до обоснования извод, че жалбодателят е допуснал административно нарушение по чл. 63 от КТ. Това е така, защото разпоредбите относно възникването на трудовото правоотношение /Глава пета, раздел І от КТ/, съдържащи сключване, форма и начало на изпълнение на трудовия договор, в т.ч. предоставяне на работника или служителя на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП /понастоящем/, по императивен начин създават задължения единствено за работодателя, какъвто се явява жалбодателя- търговец по смисъла на параграф 1 т.1 от ДРКТ, като гаранция за спазване на трудовите права на заетите по трудово правоотношение лица. Като не е дал приоритет на представеното в първоинстанционното съдебно следствие заверено ксероксно копие от граждански договор № 2/10.05.2005 година, сключен между Мюмюн Мустафа Мюмюн от с.Пропаст, ЕГН ********** и ЕТ “Скова- В.Василев” гр. Кърджали пред обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, районният съд не е допуснал необоснованост на правните си изводи, нито съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като анализът на съдържанието на представеният граждански договор № 2/10.05.2005 година води до извода, че това е документ, нарочно създаден след извършената проверка от инспекторите на Д ”ОИТ” гр. Кърджали с цел да се оправдае и запълни липсата на сключен трудов договор между същите страни. Това е така поради следните съображения: договорът е с дата на сключване 10.05.2005 година. Видно от списъка на работниците и служителите в склада за дърва, саморъчно попълнен от лицето Мюмюн, същият е посочил, че към 01.06.2005 година, е на работа при търговеца от две години като общ работник, с месечно трудово възнаграждение от 160 лева. Очевидно, че отношенията на това лице с едноличния търговец по полагане на труд в неговото предприятие, са възникнали не към датата на сключване на гражданския договор- 10.05.2005 година, а предхождат подписването му. От друга страна, очевидно е и че другото отразено обстоятелство в разписка от 01.06.2005 година- приложение №2 към гражданския договор, за получената от лицето Мюмюн сума от 160.00 лева, по характера си представлява не уговорената в договора комисионна в размер на 5% от стойността на продажбите, а ежемесечното възнаграждение срещу положения труд така, както е отразено в обсъдения по –горе присъствен списък. В тази връзка следва да бъде посочено и това, че на обсъждания вече неколкократно в настоящото изложение списък на работниците и служителите в проверения обект към 01.06.2005 година, се придава такава доказателствена тежест с оглед на обстоятелството, че същият се предоставя за попълване от контролните органи в момента на извършване на проверката, попълва се саморъчно от намиращите се на обекта лица и съдържа информация за фактическото състояние на отношенията такива, каквито са заварени от проверяващите с оглед осъществяване на идеята за изненада и внезапност на извършваните проверки. Следва да бъде обсъдено и другото писмено доказателство, въз основа на което жалбодателят обосновава неправилността на първоинстанционното съдебно решение, а именно представената справка от ИА ”ГИТ”, НОИ- Кърджали за актуално състояние на трудовите договори, вписани от осигурител към дата 13.06.2005 година, от което се установява, че осигурител “Форест-2000-Тодор Чанев” гр. Кърджали е вписал трудов договор между него и Мюмюн Мустафа Мюмюн, с дата на сключване 05.01.2004 година и основна заплата 140.00 лева. Обстоятелството, че Мюмюн е имал сключен трудов договор с един работодател не е пречка същият да сключи и да работи и по друг трудов договор. Обстоятелството, че вече има сключен трудов договор, не изключва задължението за следващия негов работодател да сключи трудов договор при условие, че лицето работи и при него по трудово правоотношение, с всички законни последици от това. Обсъжданата справка обаче съдържа информация и за още един факт, а именно, че с касатора лицето Мюмюн е нямал сключен трудов договор, поради което екземпляр от същия не му е предоставен, както и че този договор не е регистриран в НОИ /понастоящем ТД на НАП/, очевидно поради липса на такъв. Предвид всичко обсъдено до тук следва изводът, направен и от районният съд, че дейността, осъществявана от лицето Мюмюн в обекта на търговеца е трудова, а съобразно разпоредбата на чл. 1 ал.2 от КТ, отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Безспорно отношенията между това лице и работодателя му носят белезите на трудово правоотношение- същото предоставя работна сила на определено работно място срещу фиксирано месечно трудово възнаграждение. Несъмнено от това следва и задължението за работодателя да сключи писмен договор с работника, както и да изпълни задълженията си по чл. 63 ал.1 от КТ, а именно да му предостави и то преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Като не е сторил това, жалбодателят е допуснал административно нарушение, това по чл. 63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, за което му е съставено и наказателното постановление. Ето защо и доводът на касатора, че за него не съществувало задължение да сключи трудов договор с Мюмюн, както и да подаде уведомление за това до съответната ТД на НАП, би бил състоятелен само ако лицето не е било в трудово отношение с него, което не се установява по делото. Напротив, както бе обсъдено, отношението между работодателя и това лице е трудово и за същият са налице задълженията по чл. 61 и сл. от КТ, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд. Настоящата касационна инстанция не констатира при разглеждане на делото и постановяване на решението си, районният съд да е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото се сочи като касационно основание в жалбата на касатора, като в тази връзка не се развиват конкретни оплаквания. Ето защо и предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Така, при извършената проверка на обжалваното решение, не се констатира същото да е необосновано или при постановяването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 685/05.01.2006 година, постановено по НАХД № 717/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |