РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20211880100317 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Теленор
България” ЕАД, със сегашно наименование „Йеттел България”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В. Г.,
като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против Е. А. А.
от с. В. Т., общ. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********. Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи вземанията си.
Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК - 06.01.2021 г. По постъпилото заявление
е образувано ч.гр.д. № 8/2021 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 9 от
07.01.2021 г. за сумата от 209,22 лева – главница, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер
....... от дата 22.08.2018 г., от които 77,46 лева е стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 131,76 лева е неустойка за предоставено за ползване
устройство „HONOR 10 64 GB Dual Blue”, с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата 22.08.2018 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 205 лева разноски по делото, от които 180 лева
адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 25 лева заплатена държавна
такса. Вземането представлява неустойка за предсрочно прекратяване на
1
Договор за мобилни услуги за мобилен номер ...... от дата 22.08.2018 г., за
което е издадена фактура **********/15.04.2019 г.
В срока за отговор е подаден писмен отговор от назначения на
ответника особен представител. Твърди се, че искът е неоснователен, а
договорите не са подписани от А.. Оспорват се твърденията, че тя е получила
мобилното устройство, че договорът е прекратен поради неизпълнение от
нейна страна, че са настъпили обстоятелства, които са дали правно основание
на мобилния оператор да го прекрати едностранно. В отговора се посочва, че
Общите условия (ОУ) не са предоставени на потребителя, съответно
ответната страна не е изразявала съгласие по тях. Според особения
представител дружеството – ищец няма право едностранно да прекрати
договора, без да покани закъснелия длъжник, като липсват доказателства за
изпълнение на реда предвиден в ОУ, включително на процедурата посочена в
чл. 87, ал. 1 от Закона за задължения и договорите (ЗЗД). В отговора се
излага, че по настоящото дело се претендира компенсаторна неустойка – за
частта от договора, която се прекратява, а това е в противоречие с приетото в
Т.р. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Също така изрично се прави възражение
за нищожност на уговорените между страните неустойки, тъй като според
особения представител същите противоречат на закона и/или добрите нрави,
като нищожността произтича и от чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) във връзка с чл. 143, т. 14 ЗЗП. По изложените
съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск и да обезсили
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
По делото са приети, като писмени доказателства, документите
представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 8/2021 г. по описа на Районен
съд Своге. Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид
становищата на процесуалните представители и съобразявайки събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна :
Страните са били обвързани от договор за мобилни услуги от
22.08.2018 г., с двугодишен срок на действие. Налице е неизпълнение по него
за отчетния период от 15.11.2018 г. до 14.03.2019 г. от страна на потребителя
– ответник по настоящото дело. Е. А. не е заплащала месечни абонаментни
такси, които не са обвързани с фактическото потребление и са предварително
определени в договора. Тежестта за доказване на направени плащания е на
ответника, като доказателства в тази насока липсват. Мобилното устройство
посочено в т. 7 от договора за мобилни услуги е получено от потребителя –
видно от чл. 4 от договора за лизинг. Във връзка с неизпълнението и по
силата на ОУ мобилният оператор едностранно е прекратил договора, като
датата на деактивация на абонамента е 11.04.2019 г. Поради неизпълнението и
според уговореното от страните, „Теленор България” ЕАД е начислило
неустойка в размер на 209,22 лева, която се формира по следния начин : за
мобилен план „Тотал 30,99 лева” към мобилен номер ....... се дължи неустойка
в размер на 77,46 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без данък добавена
стойност (ДДС), или 25,82 лева х 3 = 77,46 лева. Към абонаментен план
„Тотал 30,99 лева” е начислена и неустойка за ползване на устройство в
размер на 131,76 лева, представляваща такава част от разликата между
2
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг) съответстваща на оставащия срок на договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а
разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Съображенията са
следните :
Налице е валиден договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и
ответника. „Теленор България” ЕАД (към днешна дата с наименование
„Йеттел България” ЕАД), чрез лицата които го представляват, доказа
съществуването на вземанията, размера им и тяхната изискуемост. Е. А. не
представи доказателства, че е изпълнила задълженията си по договора.
По делото не е открито производство по оспорване на приобщените
документи, с оглед на което съдът счита, че те са истински – автентични и
верни. Налице са частни писмени документи, който съставляват
доказателство за изявленията, които се съдържат в тях, като същите не се
оспорват по смисъла на чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ се
ползва с доказателствена сила когато издателят му удостоверява неизгодни за
себе си факти. В този случай той има сила на извънсъдебно признание и важи
срещу своя издател. В тежест на ответника е да го опровергае, но в тази
насока не бяха представени никакви доказателства.
По силата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото
дело не се събраха доказателства такива да са налични. Недоказани останаха
и възраженията в тази насока на особения представител. Съображенията са
следните :
В случая поради неизпълнение от страна на абоната на задължението му
да плати в срок месечните сметки, съгласно предвиденото в чл. 75 вр. чл. 19б,
б. „в” от Общите условия, договорът е бил прекратен едностранно от
доставчика. В договора, л. 27 от делото, е предвидено, че в случай на
прекратяване му по вина или по инициатива на потребителя, неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни такси, като
се дължи и част от разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената преференциална. С оглед очакваната продължителност на
сключения договор за мобилни услуги от 24 месеца, претендираната
неустойка в размер на три месечени абонаментни такси не е необсновано
висока. В Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. е прието, че неустойка
за обезщетяване на вреди от неизпълнение поради разваляне е дължима, ако
такава е била уговорена. Именно тази хипотеза е налице по настоящото дело,
като неустойката е компенсаторна, защото има за цел възмезди оператора за
вредите от неизпълнението от страна на абоната – чл. 88, ал. 1, изр. второ от
ЗЗД. Този размер е предварително определен в договора и съответства на
нейния обезщетителен характер за вреди от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). Тази вреда към момента на сключване на
договора е предвидима и представлява нереализирана печалба от ползване на
3
предпочетения номер в рамките на уговорения срок, като прекратяването на
договора по вина на потребителя преди срока лишава ищеца от възможността
да реализира печалби от месечните такси. В случая клаузата за заплащане на
неустойка, ненадхвърляща три месечни абонаментни такси, не може да се
определи като неравноправна и не сочи на несъответствие с присъщите й
функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Не е нищожна и неравноправна и неустоечната клауза предвиждаща при
прекратяване на договора потребителят да дължи разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг) съответстваща на оставащия срок на договора.
Потребителят на мобилни услуги е получил съответното устройство на
преференциална цена с оглед сключения от него договор за мобилни услуги,
в който изрично е договорено, че вземането за неустойка в размер на
разликата между стандартната цена на устройството без отстъпка и
преференциалната цена при сключване на договора възниква при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
Стандартната цена на предоставеното устройство, преференциалната му цена,
както и размерът на отстъпката са изначално определени в договора, като на
тази база и съобразявайки оставащия срок на договора, размерът на
неустойката е определяем, поради което и в този случай не се създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор,
като се отговаря и на изискването за добросъвестност и не се излиза извън
присъщите на неустойката функции, респективно уговорката не е нищожна
като противоречаща на добрите нрави.
Установи се по делото неизпълнение на парични задължения от страна
на ответника. Прекратяването на услугите е факт, т.е. операторът е упражнил
правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението
на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и
конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия
стават неминуемо достояние на абоната, поради което не е и следвало да й
бъде връчвана писмена покана. От друга страна, самата искова молба играе
ролята на покана по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Е. А. не е изпълнила паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да
се приеме, че й е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е
налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за
неустойка.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 455
лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева, 75 лева –
заплатена държавна такса и 200 лева – възнаграждение на особен
представител. Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС задължава съда да се
произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в размер на
205 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Е. А. А. от с. В. Т., общ. С.,
обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, че дължи на „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните
представители Д. К. и М. С., сумата от 209,22 лева – представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за
мобилен номер ......... от дата 22.08.2018 г., от които 77,46 лева е стойността на
3 месечни абонаментни такси и 131,76 лева е неустойка за предоставено за
ползване устройство „HONOR 10 64 GB Dual Blue”, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата
22.08.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата от 209,22 лева,
считано от 06.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Е. А. А. от с. В. Т., общ. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН
**********, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост
4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С.,
сумата от 455 лева – направени разноски по гр.д. № 317/2021 г. по описа на
Районен съд Своге.
Осъжда Е. А. А. от с. В. Т., общ. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН
**********, да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост
4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С.,
сумата от 205 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 8/2021 г. по описа на
Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5