№ 202
гр. София, 15.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600240 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от началника на Затвора в
гр.***, чрез процесуален представител, против протоколно определение от
02.03.2022г. на СГС, постановено по чнд №610/2022г., с което е постановено
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, наложено на
осъдения С. Г. С. по нохд №7069/2019г. на СРС.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото е налице
само първата кумулативно изискуема по чл.70 от НК предпоставка осъденият
да е изтърпял повече от половината от наложеното наказание, равняващо се
на 3 месеца, тъй като към датата на съдебното заседание осъденото лице е
изтърпяло 4 месеца и 5 дни, но ще следва да изтърпи и още едно наказание
5/пет/ месеца лишаване от свобода. Оспорва се наличието на данни за
поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, както
неправилно било прието от съда в оспореното определение. Изтъква се, че
възможността за условно предсрочно освобождаване е правна възможност,
предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен начин
поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на
чл.439а от НПК законодателят е посочил ясно кои обстоятелства сочат за
1
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
доказателствата за това се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от
ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за
поведението му. Приложените по делото такива източници правят
неубедителен извода на първоинстанционния съд, още повече, че
становището на началника на затвора съгласно чл.437, ал.3 от НПК трябва да
бъде съобразено. Съдът е кредитирал единствено положителните моменти в
доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, като не е
обсъдил останалите доказателства по делото. Не е коментирано, че
доказателствата по делото трябва да са единни и непротиворечиви, както и
установено ли е обстоятелство за трайно и необратимо поправяне на
осъденото лице. Оценките на риска за рецидив и вреди са с непроменени
първоначални стойности, без да се вземат предвид всички относими
обстоятелства, визирани в чл.439а, ал.2 от НПК, както и само декларирането
на мотивация за промяна, не може да се обоснове извод за приложение на
чл.70 от НК, без той да се подкрепя по категоричен начин от останалите
доказателства по делото. Действително са налице част от обстоятелствата,
сочещи на положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието, но
съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, осъдените лица са длъжни да имат добро
поведение в рамките на пенитенциарното заведение съгласно чл.96 и чл.97 от
ЗИНЗС. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме като доказателство за
поправяне, което изисква завършен превъзпитателен и самовъзпитателен
процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното, съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това
поведение няма да рецидивира. От значение са изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната на личността и поведението на
осъденото лице, както и за липсата на рискове, за защита на обществения
интерес.Тези обстоятелства не са налице предвид отношението на осъдения
към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност.
По тези причини се иска отмяна на определението като неправилно,
необосновано и немотивирано.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в
жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
определение, намери за установено следното:
2
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, а по същество за неоснователна, по
следните съображения:
С. Г. С. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца, наложено му по нохд №7069/2019г. на СРС. Към 02.03.2022г. е
изтърпял всичко 5 месеца и 11 дни, след приспадане на отработеното време,
остатъкът от наказанието е бил 19 /деветнадесет/дни.
В писменото становище на началника на Затвора *** е посочено, че то е
отрицателно, тъй като оценката на риска от вреди за обществото не е
редуцирана, не са налице данни за поправяне на лицето, целите на
наложеното наказание и задачите по плана на присъдата не са изпълнени
докрай, има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи,
прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена с наложеното
наказание. Приложен е и подписан първоначален план на присъдата,
подписан от С. на 19.11.2021г., в който като продължителност на коригиране
на проблемните зони е посочен период от 1/една/ година. В съдебно заседание
това становище се поддържа, тъй като според администрацията на затвора, е
налице само първата от кумулативно изискуемите предпоставки, въпреки че
има доказателства за поправяне и превъзпитаване, те не дават основания за
заключение, че е налична трайно настъпила такава тенденция. Причината за
това е наложеното дисциплинарно наказание със заповед от 28.01.2022г. за
нерегламентирана размяна на вещи и пари по време на свиждане. Сочи се и
неизпълнението в цялост на прогресивната система спрямо лицето, както и че
при предстоящо изтърпяване на друго наказание предвид пребиваването му в
ареста за срок от 4/четири/ месеца и 6/шест/ дни, от наказанието за срок от
5/пет/ месеца фактически има остатък, по време на който планът на присъдата
няма как да се изпълни и дефицитните зони няма да се преодолеят. В доклада
от ИСДВР ЗО“***“ е посочено, че осъденият няма дисциплинарни
нарушения, не е нарушавал установения ред, полага труд, изпълнява съвестно
задълженията си на помощник-перач, справя се добре и отговорно, не е
награждаван, наказан е дисциплинарно, отнася се с уважение към персонала.
Първоначалната оценка на риск от сериозни вреди е актуална, рискът за
обществото е висок, за персонала и за лишените от свобода е нисък, а за
осъдения е среден. Планът за изпълнение на присъдата е подписан на
3
19.11.2021г., заложените в него цели са със срок от по една година, целите са
свързани с работа по именно по проблемните зони.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата е
основателна и следва да се уважи, тъй като остава много кратък период от
време за изтърпяване на наказанието, от предстоящото за изтърпяване
наказание по друго дело е приспаднато почти цялото изтърпяно в ареста
време. За този период няма как да се осъществи корекционна дейност.
Становището на затворническата администрация относно условното
предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е
отрицателно.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд настоящият състав намира, че правилно е било прието, че осъденият е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и са постигнати
целите на наказанието, а в краткия оставащ период пребиваването на
осъдения в затвора няма да допринесе за реализиране на личната превенция
спрямо него. Съдът намира, че предсрочно освобождаване на осъдения не е
преждевременно, тъй като към момента на преценката са установени
безспорно достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите за
водене на законосъобразен начин на живот, изводими от започналата
позитивна промяна в поведението на осъдения. Независимо от непроменените
стойности на риска от сериозни вреди, поведението на осъдения да се труди,
да спазва правилата, да се държи отговорно и безконфликтно, запазените
връзки с близките, съпоставени с краткия период, който остава за изпълнение
от наказанието, както и с краткия период, през който фактически следва да
търпи оставащото друго наказание, са основания в подкрепа на извода на
първоинстанционния съд за основателност на молбата за допускане на УПО.
Правилно и е заключението, че корекционната дейност е отбелязала
напредък, независимо от допуснатото едно нарушение на дисциплината.
Следва да се подчертае, че планът за реализиране на целите на присъдата по
чл.36 от НК е за срок от една година, при положение, че наказанието, което С.
изтърпява, е за срок от шест месеца, затова няма как да се очаква, че след
като самата администрация е планирала по неизвестни причини реализиране
на корекционната дейност в двойно по-дълъг срок от наложеното наказание,
4
осъденият да се е поправил напълно. Логично е да се отчита, че работата с
него не е приключила, след като е била планирана за по-дълъг срок, но това
не е основание, което може да бъде съобразявано в негова вреда. Цялостният
прочит на доклада на ИСДВР дава възможност за извод в насока, че
действително се наблюдава позитивна корекция в поведението на осъдения, а
доводът, че работата с него не е напълно приключила, е неоснователен, тъй
като тя на практика няма как да приключи в планирания срок от
администрацията, към настоящия момент той има остатък за изтърпяване от
6/шест/ дни, а от предстоящото за изпълнение наказание има остатък от 24
/двадесет и четири/ дни. Очевидно е, че в този срок не може да се реализира
план за изпълнение на присъдата за срок от още шест месеца. Затова молбата
за условно предсрочно освобождаване правилно е била приета от
първоинстанционния съд за основателна. Отрицателното становище на
началника на Затвора гр.***, изразено и в частната жалба, е основано
единствено на твърдения за неприключила корекционна работа, която сама по
себе си сочи на започнала позитивна промяна в поведението на осъдения,
затова не може да мотивира различен от направения от първоинстационния
съд правен извод. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че се
налага изводът на първата инстанция, че процесът на поправяне и
превъзпитание няма нужда да продължава, следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно, затова следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 02.03.2022г. на СГС,
постановено по чнд №610/2022г., с което е уважена молбата на осъдения С.
Г. С. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от останалата
част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца,
наложено му по нохд №7069/2019г. на СРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6