Р Е Ш Е Н И
Е
№ 546
гр. Велико Търново, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Светла Иванова,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10367/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от „Арес - 81“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в село Лозен, община Стражица, ул. „Тридесет и втора“ № 29,
представлявано от управителя Е.Х.С., чрез адвокат Р.П. от ВТАК, срещу Решение №169/27.10.2023г.
по АНД №20234120200404/2023г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с
което е потвърдено Постановление за маловажен случай №111 от 19.06.2023 г. на председателя на Патентно ведомство на Република
България, с което на касатора за нарушение на разпоредбата на 127, ал.1 от
Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и на основание чл. 28, ал. 1
от ЗАНН е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в
сила на предупреждението, ще му бъде наложена имуществена санкция, като на
основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО стоките - 14 (четиринадесет) броя шампоани,
означени със знаци „Head & Shoulders“ и 4 (четири) броя перилни препарати,
означени със знаци „Ariel“, са отнети в полза на държавата и се предават за
унищожаване на органите на Министерство на вътрешните работи.
В жалбата се
прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради постановяване му
в нарушение на материалния закон и на процесуалните норми – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т.2 от НПК, приложими в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Конкретни
съображения не се релевират от касатора. Иска се
отмяната на решението на районния съд и постановяване на ново такова по
същество, с което да се отмени постановлението за маловажност. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява. Не претендира разноски за производството.
Ответникът
по касация – Председателят на Патентното
ведомство на Република България, в представения писмен отговор отрича основателността
на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай че такова се претендира.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение. Предлага решението
и потвърденото с него НП да бъде оставено в сила.
Административният
съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С оспореното
Решение №169/27.10.2023г. по АНД №20234120200404/2023г. по описа на Районен съд
– Горна Оряховица е потвърдено Постановление за маловажен случай №111 от 19.06.2023 г. на председателя на Патентно ведомство на Република
България, с което касатора „Арес – 81“ ООД за нарушение по чл.127, ал.1 от ЗМГО
и на основание чл.28 от ЗАНН е наложено предупреждение, че при извършването на
друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в села на предупреждението, ще му се наложи имуществена
санкция, като на основание чл.127, ал.5
от ЗМГО предметите на нарушението са отнети.
За да
постанови съдебния си акт, Районен съд – Горна Оряховица е приел за установена
следната фактическа обстановка: На 02.11.2022 година служители на ОДМВР –
Велико Търново извършили проверка на обект – магазин „На Софрата“, находящ се в
град Горна Оряховица, стопанисван от „Арес – 81“ ООД, като установяват
наличието на 2 броя перилен препарат „Ariel" за 105 пранета по 5775 мл, 2
броя перилен препарат „Ariel" за 140 пранета по 6300 мл и 14 бр. шампоани
„Head & Shoulders" 450 мл. Бил извършен полеви тест с химичен реактор,
при който тест продуктите не променили цвета си, аккто следвало да се случи при
оригиналния препарат. Стоките били
иззети с протокол № 366000-24264/02.11.2022 г., подписан от управителя на
дружеството без възражения. Иззетите
продукти се различавали от оригиналните по външен вид и само по това, че върху
тях бил изписан сгрешен бач код (продуктов номер), който представлявал поредица
от цифри и букви, които дават информация за това кой, къде и кога е произвел съответния продукт. Материалите по преписката били изпратени на РП -
Велико Търново с писмо от 18.10.2022 г., като последвало постановление за отказ
от образуване на ДП от 14.03.2023 г. поради неосъществен състав на престъпление
по чл. 172б, ал. 1 от НК от субективна страна, прокурорът прекратил въпросната
преписка, като материалите се изпратили в Патентното ведомство за преценка дали
е извършено нарушение.
Изготвена е
покана от 28.04.2023 г. до управителя на дружеството Е.С. да се яви в Патентно
ведомство на посочената дата и час за съставяне на АУАН. Съставен е АУАН от
12.05.2023г. за използване от страна на дружеството на въпросните стоки,
означени с марките „HEAD & SHOLDERS“ и „ARIEL“ без съгласието на
притежателя на търговските марки на тези стоки – компанията „The Procter &
Gamble“. АУАН е връчен на управителя на дружеството – нарушител на
12.05.2023г., подписан без конкретни възражения и с обяснения, че в срок ще
депозира възражения.
В
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН са подадени писмени
възражения, което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е извършен
сравнителен анализ за установяване на наличието на идентичност или сходство
между знаците, открити при проверката и регистрираните марки, и на идентичност
или сходство между предадените с протокол от 2.11.2022 година и тези, за които
е регистрирана марката. В резултат на посоченото е констатирано, че двете марки
са регистрирани в Патентното ведомство на Република България, като принадлежат
на компанията „The Procter & Gamble“
от САЩ, като сроковете на закрила са до месец 7.2028 година /съответно до 5 и
до 12 то число/. Сравнението на знаците , установени от доказателствата -
фотоалбум е показало фонетична идентичност и визуално сходство, дължащи се на
еднаквото им звучене и близко графично оформление, което при съпоставяне ги
определя като сходни. Всъщност констатирано е, че доброволно предадените стоки
са шампоани и перилни препарати, идентични с тези, за които е осигурена
патентна закрила. При това е възможно объркване на потребителите, включваща и
вероятността за свързването на използваните знаци с регистрираните в Патентното
ведомство марки. Съобразявайки всички обстоятелства АНО е издал постановление
за маловажен случай, обосновавайки прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Постановлението е връчено на управителя на санкционираното дружество на 04.07.2023
г., видно от разписката към него, и е обжалвано в
законоустановения срок пред РС – Горна Оряховица.
От въззивния
съд е прието, че АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал.4 от ЗАНН , при спазване
на процесуалните правила и преди изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съответно
самото постановление за маловажен случай е издадено от компетентен по материя и
степен орган по чл.133, ал.1 от ЗМГО. Въз
основа на събраните по делото доказателства е преценено, че нарушението е
доказано по безспорен начин. Анализирайки разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗМГО
съдът е посочил, че съставът й изисква от обективна страна да са налице стоки
или услуги, които да са означени със знак, идентичен или сходен с този на
регистрирана марка и тези стоки или услуги да се използват в търговската
дейност по някой от посочените в чл.13 от закона начини, като използването им в
тази търговска дейност да се реализира без съгласието на притежателя на
съответната регистрирана марка. С оглед на събрания доказателствен материал
съдът е приел, че всички посочени предпоставки са налице, като предоставените
от касатора фактури за закупуване на въпросните стоки не обосновават връзка
между въпросните стоки и притежателите на съответните марки. Всъщност в нито
един от представените документи не фигурира наименованието на притежателя на
марките, като не е представен документ, удостоверяващ съгласието му да се
ползват стоките в търговска дейност по чл.13, ал.2 от ЗМГО. Отхвърлени са и оплакванията на касатора, които са в
смисъл, че компетентните органи следва да търсят документи за произход от
вносителите и доставчиците на стоките, а не от касатора, тъй като така или
иначе търговецът е длъжен да разполага с документи, установяващи съгласието на
маркопритежателя или това на друго лице, придобило по законен ред правото да
ползва стоките в търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗМГО. По
отношение на иззетите веществени доказателства, съдът се е позовал на
разпоредбата на чл.127, ал.5 от ЗМГО.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви,
които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.
Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и
възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната
инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол.
Касационната инстанция намира АУАН и Постановлението за маловажен случай
за издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, като
на основание чл. 221, ал.2, изречение второ от АПК препраща към мотивите,
изложени от районният съд, които напълно споделя.
Според сочената за нарушена разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗМГО, лице,
което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или
услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без
съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а
едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от
3000 до 20 000 лв.
От субективна страна, при извършване на нарушението от юридическо лице, е
необходимо използването от това юридическо лице в рамките на търговската му
дейност по смисъла на чл.13 ал.1 или 2 от същия закон на стока или услуга,
съответно означена със знак, който е идентичен или сходен /близък, наподобяващ/
на регистрирана марка по смисъла на чл.9 от закона, като за използването на
стоките или услугите, които имат идентичен или сходен с регистрираната марка
знак не е налице изричното съгласие на притежателя на марката.
Както правилно е посочил и районният съд, а както се поддържа и от
съдебната практика, за да е налице обективният състав на нарушението, е
необходимо да са налице следните признаци 1. стоки или услуги, означени със
знак, идентичен или сходен на регистрирана марка; 2. тези стоки или услуги да
се използват в търговската дейност по някой от посочените в чл. 13 от ЗМГО
начини; 3. използването в търговската дейност да се осъществява без съгласието
на притежателя на регистрираната марка.
В чл.13 от закона е посочено съдържанието на правото на притежателя на
марката, част от което е правото да забрани на трети лица без негово съгласие
да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е
идентичен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за
които марката е регистрирана или идентичен или сходен на марката и е използван
за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е
регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката или идентичен или сходен на марката,
независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или
не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност
на територията на Република България и използването без основание на знака би
довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на марката или би ги увредило.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установява несъмнено,
че продаваните в обекта на касатора шампоани и прахове за пране носят знаци,
които са идентични/сходни с регистрираните марки „HEAD & SHOLDERS“ и
„ARIEL“, които са притежание на оператора
„The Procter & Gamble“ от САЩ, от когото не е получавано съгласие за
използването им.
В случая, с оглед предлагането на въпросните стоки, означени със
сходните/идентични марки в обекта на касатора в Горна Оряховица, е налице и
изискването на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО. Посоченото е достатъчно, за да
обуслови съставомерността на извършеното от дружеството касатор нарушение, като
с оглед описаните в постановлението обстоятелства правилно е прието, че може да
се приложи института на маловажността.
Правилното
решение следва да остане в сила.
При този
изход на спора на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.37 от Закона за правата помощ вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ на Патентното ведомство се следва юрисконсултко
възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.221, ал. 2,
изр. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №169/27.10.2023
г. по АНД №20234120200404/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица
ОСЪЖДА „Арес - 81“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село Лозен, община
Стражица, ул. „Тридесет и втора“ № 29, представлявано от управителя Елена
Христова Сане, да заплати на Патентното ведомство на Република България разноски
за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.