№ 221
гр. Пловдив, 14.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20245001000200 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
В срока за произнасяне съдът установи, че следва да отмени
определението си за даване ход на устните състезания, постановено в открито
съдебно заседание на 29.05.2024 година на основание чл. 253 от ГПК и
следва да остави исковата молба без движение.
Съображенията му за това са следните:
По делото са предявени обективно съединени осъдителни искове от
Ю. З. М., чрез адвокат Р. М., против „Д.З.“ АД. Претендирани са обезщетения
както за неимуществени, така и за имуществени вреди, причинени на Х.Б.М.
при ПТП, станало на 09.12.2018 година. Ищецът е син на пострадалия при
ПТП Х.М., който е починал в по-късен момент, след предявяване на
застрахователна претенция пред ответното дружество и преди предявяване
на иска по настоящото дело.
Нередовността на исковата молба, с която е сезиран съдът, касае
предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 670,02
лева, ведно със законната лихва от 07.01.2019 година до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба ищецът е посочил, че той самият е
заплатил разходите за лечение и медикаменти на починалия си баща, като ги
е конкретизирал по пера. Посочено е, че ищецът Ю. М. не е единствен
1
наследник по закон на починалия, поради което е претендирал само своята
част от обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на
обезщетението за имуществени вреди се твърди, че ищецът го претендира в
пълен размер, тъй като самият той е направил разходите във връзка с
лечението на баща си. Същото е посочено и в уточнителна молба вх. № 3632
от 23.10.2022 година, подадена от адвокат М. като пълномощник на Ю. М..
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът
за обезщетение за имуществени вреди, е обжалвано с въззивна жалба от Ю.
М.. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е заплатил разходите по
лечението на своя баща в изпълнение на свой морален дълг и това не обуславя
встъпването му в правата на пострадалия и че доколкото сумите не са
заплатени от пострадалия, те не му се дължат, респ. не се дължат на
наследниците му като обезщетение за имуществени вреди. Във въззивната
жалба се поддържа неправилност на изводите на съда, че претенцията за
имуществени вреди е лична претенция на ищеца. Посочено е, че ищецът е
закупувал и заплащал необходимите лекарства и медикаменти, тъй като баща
му е бил неподвижен, но разходът бил щета за пострадалия.
Изложеното до тук налага извод за нередовност на исковата молба по
този иск. Не е посочено категорично дали ищецът претендира обезщетението
за имуществени вреди в лично качество или като наследник на своя баща. Не
става ясно защо ако обезщетението се претендира от ищеца в качеството му
на наследник, претендира пълната сума. Поради това на ищеца следва да
бъде дадена възможност да изложи обстоятелства и да формулира петитум,
съобразен с тези обстоятелства, по иска за обезщетение за имуществени
вреди.
Освен това, за да се прецени допустимостта на иска за обезщетение за
имуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 498, ал. 3 във връзка с чл.
380 от КЗ, е необходимо ищецът да посочи и да представи доказателства за
това дали е заявявана застрахователна претенция за обезщетение за
имуществени вреди пред застрахователя, кога и от кого. Такива доказателства
липсват по делото. Има само твърдения на ищеца, че баща му е претендирал и
обезщетение за имуществени вреди, наред с обезщетението за неимуществени
вреди, но те не са установени. В изразяваните от ответника становища по
делото се признава предявяване на застрахователна претенция само за
2
обезщетение за неимуществени вреди, но не и за имуществени такива.
Доколкото в случая става дума за проверка на допустимостта на иска, съдът
следва да задължи ищеца да представи посочените по-горе доказателства.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си от 29.05.2024 година за даване ход на
устните състезания по в.т. дело № 200/2024 година по описа на АС –
Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца Ю. М. да отстрани нередовностите на исковата
си молба, като изложи обстоятелства и формулира петитум по иска за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 670,02 лева, ведно със
законната лихва от 07.01.2019 година до окончателното изплащане на сумата,
съобразно мотивите на определението.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца Ю. М. да представи доказателства за това дали,
от кого и кога е заявена пред ответното застрахователно дружество „Д.З.“ АД
застрахователна претенция за обезщетение за имуществени вреди.
Дава на ищеца Ю. М. едноседмичен срок от съобщението за
изпълнение на горните указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3