Решение по дело №1093/2019 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е - 59

Самоков 27. 04. 2020 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Самоковският районен съд,  Іви   състав в публично  съдебно заседание  на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ

при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА гр. дело № 1093  по описа за   2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е регресен иск с правно основание 410, ал. 1 т. 1 от КЗ.

Производството е образувано по искова молба от ЗД " БУЛ ИНС" АД, СРЕЩУ ОБЩИНА САМОКОВ, представлявана от кмета й Владимир Георгиев, с правна квалификация чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 19 ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , за сумата 1109, 80 лева, които твърди че е изплатил като застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско”  за вреди от настъпило на 16. 02. 2017 година ПТП   МПС марка „Ландровер Рейндж Ровер” с рег. № СВ 0777ВТ, собственост на „Си Транс 7” ЕООД, за които претендира че е встъпил в правата на кредитора. Претендира посочената сума като регрес, като твърди че ответникът е причинил посочените вреди. 

Ищецът в исковата си молба твърди, че на 16. 02. 2017 година в град Самоков на Т образно кръстовище, образувано от улица „Отец Паисий” и ул. Македония е реализирано ПТП, при което МПС марка „Ландровер Рейндж Ровер” с рег. № СВ 0777ВТ, собственост на „Си Транс 7” ЕООД и управлявано от В.С.Р. преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което са причинени на посоченото МПС материални щети  изразяващи се в увредени предна дясна и задна дясна гуми. Твърди се в исковата молба, че МПС марка „Ландровер Рейндж Ровер” с рег. № СВ 0777ВТ, собственост на „Си Транс 7” ЕООД е било със сключена застраховка "АВТОКАСКО" със застрахователна полица № Е13126238463600077273 валидна към момента на посоченото събитие, изразяващо се в описаното ПТП с посочените щети. Твърди се в исковата молба че по този договор в изпълнение на задълженията си по него ищецът  след направена оценка на щетата обезщетил собственика на увредения при ПТП автомобил със сумата 1094, 80 лева изплатена по банков път на „Си Транс 7” ЕООД

Твърди се в ИМ че според представения протокол за ПТП № 1529208 от 16. 02. 2017 година причината за процесното ПТП била ннеобезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което са увредени предна дясна гума и задна дясна гума на посочения автомобил.

Твърди се в исковата молба, че на основание чл. 410 от КЗ и чл. 19 ал. 2 от Закона за пътищата след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увреедния срещу причинителя на вредите.

Твърди се в ИМ, че с уведомително писмо ответника община Самоков била изпратена регресна покана  да заплати доброволно изплатената от застрахователя сума, но до момента на подаване на исковата молба в съда такова плащане не било постъпило в ищцовото дружество, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество ЗД " БУЛ ИНС" АД гр. София от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, и чл. 19 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1109, 80 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидачионни разноски в размер на 15 лева заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Самоков е депозирал по делото отговор на исковата молба с който заявява че искът е допустим, но неоснователен, тъй като представените от ищеца писмени доказателства не подкрепяли твърденията му.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16. 02. 2017година в град Самоков, на улица Отец Пайсий на границата на Т-образното кръстовище образувано от ул. „Отец Паисий” и ул. Македония е реализирано ПТП, след което видно от протокола  за ПТП 1529208 от 16. 02. 2017 год., на МПС  марка „Ландровер Рейндж Ровер” с рег. № СВ 0777ВТ, собственост на „Си Транс 7” ЕООД и управлявано от В.С.Р. е констатирано че предна дясна гума е издута, а задна дясна гума е разкъсана отстрани. 

В тежест на доказване на ищеца е а не се установява от събраните по делото доказателства че именно наличната в средата на платното дупка е причинила посоченото ПТП.

Доказателствата по делото, включително и показанията на В.С.Р. разпитан като свидетел, както и протокола за ПТП че именно дупката е причинила ПТП и вредите на посочения автомобил, визирани в протокола за ПТП и безспорно обезщетени от ищеца по делото като застраховател по застраховка „Автокаско”.

В тази насока съдът съобрази и схемата на мястото на ПТП, както и показанията на свидетеля В.С.Р.. Показанията на този свидетел са не само заинтересувани, но и съдът констатира че тази заинтересуваност се е отразила на достоверността на показанията. От мястото където е дупката, а  именно в средата на пътя на тясната на това място улица Отец Паисий, съпоставено с показанията на св. В.Р. и другите констатации в протокола за ПТП се налага извод за следните несъответствия които изключват от тези доказателствени средства да се приеме за доказано че именно дупката е причинила ПТП и уврежданията на десните предна и задна гуми. Видно от протокола за ПТП посоката на движение на автомобила е визирана нагоре по ул. Отец Паисий към курорта Боровец, при което дупката е преди автомобилът да навлезе в кръстовището с ул. Македония. За разлика от това според показанията на В.С.Р. пряко заинтересуван не той да е причинител на вредите, той се е движел в посока надолу по ул. Отец Паисий от училищата към улица „Търговска”. При това положение няма щетите по автомобила - предна и задна дясна гуми не съответстват на мястото на дупката, при съобразяване твърденията на свидетеля че в кръстовището се е разминавал с друго МПС от което е бил осветен.

Самостоятелно основание за извода че дупката на пътя не е доказана като причина за увредените гуми на посоченото МПС е че са налице всички основания за водача му да намали и да спре и ако бе сторил това ищецът не установява че вредите биха настъпили. Такива обстоятелства са зимните условия, наличните по пътя локви, потвърдени от св. Р. и осветяването му от фаровете на автомобила, с който свидетелят твърди, че се е разминал в кръстовището.   За посоката в която твърди в показанията си че е движел по ул. „Отец Паисий” – надолу и към ул. Търговска дупката се явява след кръстовището, а осветяването му от МПС с което се е разминавал, както се изтъква като причина да не види дупката, така е било причина да намали и да спре, щом не вижда пътя по който се движи.

По силата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая кръстовището, тесният път, зимните условия локвите и разминаването с друго МПС са били такива обстоятелства поради които водачът на увреденото МПС е трябвало да се движи с такава ниска скорост че попадането в дупка не е доказано като причина поставена от ответника за увредените му десни предна и задна гуми. Също така не е доказано че попадането в процесната дупка е било непредотвратимо от В.Р. който именно по тези причини се явява заинтересован свидетел, показанията на който следва да се преценяват от съда при условията на чл. 72 от ГПК. Така нито от показанията на този свидетел, нито от протокола за ПТП преценени заедно и поотделно не се установява с необходимото пълно доказване че щетите по двете десни гуми на автомобила са причинени именно от дупката. Показанията на свидетеля и мястото на дупката на схемата на ПТП поставят въпроса защо тези увреждания са отдясно на автомобила и защо протоколът за ПТП сочи обратна посока на движение на автомобила в противоречие с показанията на свидетеля. Протоколът за ПТП също не е достатъчно доказателство, не само защото отразява посока на движение обратна на тази сочена от свидетеля Р. при показанията му пред съда, но и защото отразените в протокола щети по десните гуми на автомобила не съответстват на отразеното място на дупката – в средата на пътното платно.  

За да бъде уважен иска по чл. 410, ал. 1, от КЗ, ищецът освен съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице следва да докаже  и причинната връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно - обезпечителна отговорност на Община Самоков по чл. 49  ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа и законоустановени задължения за поддържане в изправност на пътя.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява дупката в средата на пътя да е причинила настъпилото ПТП и причинените в резултата на ПТП вреди на автомобила – увредени предна и задна десни гуми. Не се спори, че ПТП не е било посетено от органите на МВР и че е съставен протокол за ПТП, но противоречията между протокола за ПТП и показанията на заинтересувания свидетеля В. Райчов не дават възможност от тези доказателствени средства да се приеме за доказано че именно дупката е причинила процесното ПТП и уврежданията на десните предна и задна гума на МПС.

Исканата от ищеца техническа експертиза е допусната, но ищецът не е внесъл указания депозит, но съдът и без експертиза констатира, че при увреждания на двете десни гуми на автомобила с оглед мястото на дупката, при тези показания на свидетелите причинната връзка нито е установена нито е налице. Не дупката, а поведението на водача на МПС, избраната от него скорост на движение в населеното място при конкретните зимни условия е причина за увредените десни гуми на това МПС.

От събраните по делото доказателства, се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и увреденото лице по отношение на увредения лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. Установява се, че е заплатена стойността на щетата от ищеца застраховател на застрахованото лице.

При наличните доказателства предявеният иск обаче е неоснователен.

Правото на застрахователя по застраховка "Автокаско" да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ - лек автомобил, е регресно право. Застрахователят платил обезщетението, заради задълженията си по договора за застраховка встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди.

Не се установи по делото от събраните доказателства, че на 16.02.2017 г. водачът В. Райчов е управлявал посоченото МПС с разрешена скорост и съобразена с населеното място, със зимните условия, кръстовището и движещият се насреща осветяващ го автомобил. Видно от показанията на този свидетел осветяването му от МПС с което се е разминавал, той изтъква като като една от причинатите поради които твърди че е попаднал в процесната дупка.  защо не е видял процесната дупка.  Всички тези обстоятелства, както се изтъкват като причина за попадане в дупката, така са и причина в изпълнение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП да намали и дори да спре, при което уврежданията за десните гуми не биха настъпили. Но и мястото на уврежданията налага извод за недоказаност на причинната връзка при положение че дупката е в средата на пътя, а увредените гуми са десни.

В тежест на ищеца е на доказване, а не се установява с необходимото пълно и главно доказване причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Самоков и вредоносния резултат - настъпило ПТП с материални щети – увредени точно десни гуми предна и задна на автомобила. Не е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през наличната несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.

От предпоставките за непозволено увреждане се доказва само наличието на противоправно деяние, но не и причинната връзка между него и вредите за автомобила, подлежали на обезщетяване от ищеца по застраховката „Автокаско”

Относно противоправното деяние съдът прие следното:

По закон Община Самоков следва да се грижи и поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината, за да осигури безопасността на движението на моторни превозни средства и пешеходци. Кръстовището и мястото, на която е станало ПТП-то се намира в населеното място град Самоков и не е част от републиканската пътна мрежа. Пътят на който е била дупката е местен по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ и като такъв, е публична собственост на Община Самоков, съобразно чл. 8, ал. 3 от същия закон. Съгласно чл. 31 от ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Не е налице хипотезата на чл. 11 от ЗП, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик.

По силата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигуряват условията за бързо и сигурно придвижване и за опзване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

По силата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според дефиницията, дадена в § 6, т. 37 от ЗДвП и § 1, т. 19 от ППЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая необозначената дупка представлява препятствие на пътя, което водачите трябва да заобиколят отляво или отдясно, за да продължат движението си.

С плащането на застрахователно обезщетение, при липса на необходимото доказаване на причинна връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените вреди, съдът намира че застрахователя не встъпва в правата на застрахованото лице срещу ответника, тъй като не е установено той да е причинител на вредата, поради което не са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Самоков по отношение на застрахователя на претендираните основания и съгласно разпоредбите на чл. 410 от КЗ и чл. 19 ал. 1точка 2 от ЗП.

С оглед изложеното съдът намира претенцията на ищеца застрахователя за неоснователна поради недоказаност и като такава следва да се отхвърли изцяло.

По изложените съображения съдът следва да отхвърли като неоснователни както иска на ЗД " БУЛ ИНС", АД срещу Община Самоков за  сумата 1109, 88 лева, претендирани на основание заплатено застрахователно обезщетение по застраховка "АВТОКАСКО" за щети от процесното ПТП на 16.02.2017 г. в гр. САМОКОВ на автомобил „Ландровер Рейндж Ровер” с рег. № СВ 0777ВТ, собственост на „Си Транс 7” ЕООД, както и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата, считано от 17. 07.2019 г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

С оглед неоснователността на главния регресен иск е неоснователна и акцесонната претенция по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата.

Мотивиран от изложеното Самоковският районен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ иска по чл. 410 ал. 1 от КЗ и чл. 19 ал. 1, т. 2 от ЗДвП на ЗД " БУЛ ИНС" АД гр. София, ЕИК *********, предявен срещу Община Самоков за  сумата 1109, 88 лева, претендирани на основание заплатено застрахователно обезщетение по застраховка "АВТОКАСКО" застрахователна полица № Е13126238463600077273, за щети от ПТП на 16.02.2017 г. в гр. САМОКОВ, ул.„Отец Паисий” на кръстовището с ул. „Македония” на автомобил „Ландровер Рейндж Ровер” с рег. № СВ 0777ВТ, собственост на „Си Транс 7” ЕООД, както и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата, считано от 17. 07.2019 г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: