Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1550/2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
С Решение №12/05.01.2018г., постановено по
административно дело № 3202/2016г. състав на Административен съд гр. Варна е
осъдил началника на Затвора гр. Варна на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, да заплати на К.С.Р.
сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходимите санитарно-хигиенни условия,
при изпълнение на наложеното наказание доживотен затвор за периода 08.07.2016г.
– 09.2016г., ведно със законната лихва считано от 06.12.2016г. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлил предявеният от К.С.Р. срещу
Началника на Затвора Варна иск в останалата му част и до размера на претендираното
обезщетение от 11000 лева като недоказан и неоснователен. По делото е
постановено и Решение № 24/10.01.2018г., с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното Решение № 12/05.01.2018г.
Постановените съдебни решения са обжалвани от К.С.Р. и от Началника на Затвора
гр. Варна пред Върховен административен съд и е образувано административно дело
№ 2922/2020г. С Определение № 2054/10.02.2020г., постановено по административно
дело № 2922/2020г. състав на ВАС позовавайки се на изменението на разпоредбата
на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС е прекратил производството по административно дело №
2922/2020г. по описа на Върховния административен съд и е изпратил делото по
подсъдност на Административен съд гр. Варна. С Решение № 871/08.07.2020г.,
постановено по касационно административно дело № 506/2020г., състав на
Административен съд гр. Варна е обезсилил Решение № 12/05.01.2018г. и Решение №
24/10.01.2018г., постановени по административно дело № 3202 по описа на
Административен съд гр. Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от К.С.Р., ЕГН: **********, изтърпяващ понастоящем наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Бургас срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София с искане ответника да бъде осъден да заплати сумата от
11 000 лева, ведно с дължимата законова лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, представляващи негативни емоции – чувство на
страх, незащитеност и малоценност в резултат на бездействие на администрацията
на затвора гр.Варна за осигуряване на благоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периода от
08.07.2016г. – 09.2016г., а именно липса на обособен санитарен възел, липса на достатъчна
жилищна площ, липса на вентилационна система в килията, в която изтърпява
наказанието, което може да доведе до увреждане на здравето му и представлява
унизително отношение, което е довело до уронване на човешкото му достойнство и
е породило чувство на страх, незащитеност и малоценност. Лично и чрез
процесуалния си представител адвокат К., ищецът прави искане съдът да уважи
предявените искови претенции, като основателни и доказани. Твърди, че са налице
безспорни доказателства относно допуснати нарушения на забраната за изтезание и
нечовешко отношение в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като не са му били
предоставени нормални условия за пребиваване по време на изтърпяване на
наказанието през процесния период. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по делото не изразява
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава
заключение за неоснователност на предявената искова претенция. Счита, че
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не установява
незаконосъобразни действия на служителите на ответника, в т.ч. и такива, които
биха могли да бъдат квалифицирани като тежки нарушения по смисъла на чл.3 от
закона, които да послужат като основание за ангажиране на отговорността на ответника по този ред.
Административен съд - Варна, след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
От изготвената и приложена по делото справка вх. № 683/10.02.2017г.
/л.29 по делото/ се установява, че лишеният от свобода К.С.Р. е задържан в
затвора гр. Плевен на 06.10.1989г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
съгласно Постановление на Военноокръжна прокуратура –
Плевен от 28.07.1989г. по сл.д. № І-30/1989г. С
присъда № 340/10.11.1989г. по НОХД № 340/1989г. на Военен съд – Плевен е осъден
на смърт за деяние извършено на 17.07.1989г. в землището на с. Горно Павликени,
обл. Ловешка по чл.116, т.т.6, 10 и 11 от НК. С Указ
на Вицепрезидента на Република България, присъдата е заменена с доживотен
затвор при специален режим. Наказанието доживотен затвор е приведено с начало
19.07.1989г. С Протокол № 6/06.12.2005г. на Комисията по чл.17 от ЗИНЗС,
режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от специален на усилено строг.
Във връзка с прилагането на ЗИНЗС в сила от 01.06.2009г. на основание чл.65,
ал.1 от ЗИНЗС е поставен на строг режим от 01.06.2009г. и при такъв продължава
да изтърпява наложеното наказание. На 14.07.2016г. ищецът е уведомил директора
на затвора гр. Варна /л.173 по делото/, че предприема безсрочна ефективна
гладна стачка в знак на протест, посочвайки, че санитарния възел в килията /килия № 23/, която обитава е напълно открит.
С представената по делото справка изх. № ЗД 360/07 от
27.04.2017г. /л.123 по делото/ се установява, че оборудването в спално
помещение № 23 към 07.09.2016г. е било в почти същия вид, в който е към момента
на изготвяне на справката, с разлика на това, че порцелановата тоалетна чиния е
подменена с метална чиния – комплект с мивка. Подменени са дървената дограма с
нова ПВЦ дограма, входната врата с нов тип врата. Спалното помещение е било
оборудвано с легло, личен шкаф за дрехи на л. св. поставка и телевизор,
етажерка, маса и стол. Осигурени са били както и сега, тоалетна чиния, мивка с
течаща вода, парно отопление, естествена светлина и проветряемост
чрез врата и прозорци. Спално помещение № 23 /след ремонта 2016г. с нов № 134/
е 6,8 кв.м, с открит санитарен възел – тоалетна чиния
и мивка с течаща вода к-т/. Спално помещение № 25 /след ремонта 2016г. с нов №
136/ е 10,13 кв.м., има изграден закрит санитарен
възел, тоалетна чиния и мивка с течаща вода, преградни стени и врата. Представена
е и справка изх. № 360/07 от 17.10.2017г., която дава допълнително уточнение на
двете спални помещение, като според справката прозореца на спално помещение №
23 е с размери 1,20м/0,80м., а общата площ е 6,4 кв.м.
На спално помещение № 25 прозорецът е с размери
1,20м./ 0,80м., а общата площ на помещението – 8,4 кв.м.
В справката е изложено, че
проветряването на помещенията се извършва чрез естествена аерация
– през врати и прозорци.
Събрани са и гласни доказателства. Свидетелят М Ж посочва,
че в помещението, в което е бил с ищеца за периода през 2016г. е нямало
достатъчно свободно място от мебелите. В помещението е нямало изкуствена
вентилация, само един прозорец с размери 1,50м. Тоалетната, която са ползвали
не е била изолирана. Според свидетеля ищецът се е притеснявал да задоволява
естествените си нужди. Чувствал се е унизен. В показанията си свидетеля В Д заявява, че през периода 08-09.2016г. е бил
задържан под стража и пребивавал в спално помещение №24. Според свидетеля
спалното помещение, където е бил ищеца условията са били много тежки. Не е
имало достатъчно пространство, както и тоалетния възел е бил в непосредствена
близост до леглата и е бил открит. През посочения период ищеца е бил в тежко
състояние и е нямал условия за нормален живот. Свидетелят Ю К е работила на
длъжност психолог в затвора – Варна през периода на исковата претенция. Според
показанията на същата, ищеца е споделил, че има дискомфорт, защото тоалетната чиния
не е имала капак, както и че имал претенции към друго спално помещение.
Посочила е, че ищецът е преживял негативни емоции, но е изразила съмнение, че
са били свързани с разрешаването на въпроси относно спалното помещение. Според
показанията на свидетеля Д П , който работил на длъжност инспектор „Социални
дейности“ през периода 08.07.2016г. – 09.2016г., ищеца е бил настанен в спално
помещение № 23. Спално помещение № 25 е било свободно около месец и половина.
Свидетелят посочва, че когато е разговарял с ищеца, не е разбрал, че иска да се
премести в друго помещение заради санитарния възел.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният от Р. иск е допустим, като предявен от
активно легитимиран субект. Искът е насочен срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София, която се явява пасивно легитимирана по предявената
претенция. Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. Съгласно ал.1 на чл.3, осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В
ал.2 на посочената разпоредба е посочено, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността на иска с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативно наличие на предпоставките – акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията,
водещи до нарушение на чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която вреда съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, се
предполага до доказване на противното и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконният акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и
настъпилата вреда.
В настоящия случай вредите се претендират, като
причинени от бездействието на ответника чрез администрацията на затвора Варна и
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият
състав намира, че искът с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан.
Законодателят е
приел в националното ни законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който се забранява
жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ или „задържането под стража“. Законът забранява осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата
да им осигури условия за изтърпяване на наложеното им наказание, съобразени с
уважението към човешкото достойнство, като при изпълнение на наказанието да не
бъдат подлагани на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането. Оплакванията на ищеца в настоящото
производство относно липса на обособен санитарен възел, липса на достатъчна
жилищна площ, липса на вентилационна система в килията са неоснователни.
Неоснователно е оплакването относно липса на обособен
санитарен възел. Съгласно представената по делото справка категорично установено
е, че в спално помещение №23 има
изградена тоалетна чиния, мивка с течаща вода, парно отопление,
естествена светлина и проветряемост чрез врата и
прозорци. Обстоятелството, че тоалетната чиния е без капак и няма изградени
стени, не способства за проявата на неимуществени вреди за Р.. Наличието на
битов проблем не би могло да предизвика онези негативни преживявания, посочени
в исковата молба - уронване на човешкото му достойнство, породено чувство на
страх, незащитеност и малоценност. Причиненият дискомфорт не би могъл да се
определи като такъв със значително въздействие върху психиката на ищеца, за да
се приеме, че за него са настъпили подлежащи на обезщетяване морални вреди.
Неоснователно
е оплакването за липса на вентилационна система в килията, която обитава. В
местата за лишаване от свобода няма нормативни изисквания за монтаж на такива
технически съоръжение. Законово гарантиран е достъпът до чист въздух,
осъществяван чрез проветряване. В настоящия случай доказателствата сочат, че
проветряване се е осъществявало чрез вратата и прозорците. С представените по
делото справки категорично се установява, че в посочените две спални помещения
са извършени ремонти, налице са прозорци с размери съответно 1,20м. х 0.80м., и
се извършва проветряемост чрез вратата и прозорците. Съдът
не кредитира показанията на свидетелите Ж и Д , които от една страна описват
твърде общо условията в помещенията. От друга страна съдът намира, че дадените
от свидетелите обяснения не са достатъчно обективни и безпристрастни вземайки
под внимание представената по делото
молба с.д. № 4520/23.03.2020г. /л.76 по делото/ на прокурор при ОП гр.
Варна и приложената към молбата справка относно водените от свидетеля в
настоящото производство М Л Ж административни производства, в част от които
последният е свидетел, а ищец е отново К.Р.. От данните по делото не се
установява по категоричен начин, че състоянието на помещенията е било такова,
че да се нарушават обичайните правила за условия на живот, съответстващи на
изискванията за хуманно отношение. Съдът кредитира показанията на свидетеля П и свидетеля К , с които изразяват съмнение относно
негативните емоции у ищеца и вероятността тези негативни емоции да се дължат на
съществуващ битов проблем. С оглед доказателствата по делото, не са налице
данни доказващи по категоричен начин реално причинени неимуществени вреди на
ищеца. Изложените в исковата молба негативни изживявания не кореспондират с
доказателствата по делото, а същите се явяват плод на субективните изживявания
на ищеца и на неговите очаквания. Очаквания за материализиране на твърдения, некореспондиращи с доказателствата и действителната
фактическа обстановка. Вредите, които ищеца заявява да се изразяват в това, че
в резултат на създадените условия е бил подложен на дискомфорт, психологическо
натоварване, жестоко, нечовешко и унизително отношение и множество други
негативни преживявания настоящият състав намира, че за установяването на такива
няма ангажирани доказателства, респ. такива не следва да бъдат репарирани.
По делото е заявена претенция от ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София разноски в размер на 100 /сто/ лева
определени на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.
Водим от горното, както и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ, чл.173, ал.2 и чл.143,
ал.1 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.С.Р.,
ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН: **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Бургас да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: