№ 88
гр. Сливен, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230105167 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че вземането на ищцовото дружество, произтича от
следните обстоятелства: на 12.12.2018г. е сключен договор за потребителски кредит между
ищцовото дружество, като кредитор и Д. Г. Х. и И. Г. И., като кредитополучател.Сочи се , че
договора за потребителски кредит е сключен при следните параметри сума на кредита
1500лв, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 92.73лв, падеж на вноската :първи
ден от месеца, годишен лихвен процент на разходите 49.89%; годишен лихвен процент
41.17%, лихвен процент на ден 0.11%, общо дължима сума по кредита
2225.52лв.Възнаграждение за пакет допълнителни услуги 1125.12лв и размер на вноските по
закупен пакет допълнителни услуги 46.88лв.Общото задължение е 3350.64лв, общ размер
на вноската 139.61лв. Сочи се, че с разпореждане по гр.д.№4337/2024г. на СлРС е
отхвърлено искането за присъждане на 489.05лв, представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 1.07.2019г. до 11.08.2020г., лихва в размер на 91.15лв,
законна лихва в размер на 176.87лв.
Поискано е да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцовото дружество
489.05лв, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
1.07.2019г. до 11.08.2020г., лихва в размер на 91.15лв, законна лихва в размер на 176.87лв.
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск за договорно
възнаграждение, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3,
вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск за лихва за забава по договор
за кредит като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от
1
ГПК, вр. чл.86,ал.2 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск за лихва за забава по договор
за кредит като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от
ГПК, вр. чл.86,ал.2 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение
на фактите, че страните в производството са сключили и подписали договор за
потребителски кредит,погасителен план към ДПК, отпускането на сумата по договора за
потребителски кредит, начина на формиране на договорното възнаграждение, начина на
формиране на възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, предоставянето на
ответника на допълнителните услуги, начина на формиране на годишен процент на
разходите, е негова.
Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на
неравноправни клаузи по ДПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответниците Д. Г. Х. и И. Г. И. не е
постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се
гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства,
поискано е да се постанови решение по делото и да бъдат уважени изцяло предявените
искове, като основателни и доказани.
В съдебно заседание ответникът Д. Г. Х., редовно призован не се явява, не взема
становище по предявените искове.
В съдебно заседание ответникът И. Г. И., редовно призован не се явява, не взема
становище по предявените искове.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на
страните, представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 12.12.2018г.е сключен договор за потребителски кредит между Профи
Кредит България ЕООД, в качеството на кредитор и Д. Г. Х., в качеството на
кредитополучател и И. Г. Х., в качеството на солидарен длъжник по ДПК. По силата на
договора за потребителски кредит Профи Кредит България ЕООД са отпуснали сумата от
1500 лв. със срок на заема 24месеца, размер на вноската до 92.73лв., дата на погасяване 1–ви
ден от месеца. Параметрите на одобрения потребителски са 1500 лв., срок на кредита 24м.,
размер на вноска 92.73лв, общо задължение 2225.52лв, ГПР 49.89%, годишен лихвен
процент 41.17%, лихвен процент на ден 0,11%. В договора за потребителски кредит са
приложени и допълнителни услуги , като погасителния план към договора за потребителски
кредит се установява, че стойността на допълнителните услуги възлиза на
1125.1200лв.Допълнителните услуги не са сметнати към ГПР.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от общите условия на Профи Кредит
България ЕООД към договор за потребителски кредит на физически лица в случай, че
клиента/солидарен длъжник просрочи плащането на вноските по заема, кредитора начислява
неустойка за забава в размер на ОЛП + 10% годишно изчислено за всеки ден забава върху
размер на просроченото плащане.
От извлечение по сметка към договора за потребителски паричен кредит се
установява, че Д. Г. Х. не е заплатила по договора за кредит сумата от 489.05лв,
представляваща договорно възнаграждение.
На 27.08.2024г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от Профи Кредит България ЕООД срещу Д. Г. Х. и И. Г. Х. за присъждане на 489.05лв,
представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 1.07.2019г. до
11.08.2020г., лихва в размер на 91.15лв, законна лихва в размер на 176.87лв. и разноски по
делото.
С разпореждане№9748 от 27.08.2024г. по ч.гр.д.№4337/2024г. на СлРС е отхвърлено
искането на Профи Кредит България ЕООД искането за издаване на заповед за изпълнение,
подадено от Профи Кредит България ЕООД срещу Д. Г. Х. и И. Г. Х. за следните суми
489.05лв, лихва в размер на 91.15лв, законна лихва в размер на 176.87лв., както и
претендираните разноски, като неоснователно.
С определение №663 от 11.09.2024г. по в.ч.гр.д.№433/2024г. на ОС Сливен е оставена
без уважение частната жалба срещу разпореждане №9748 от 27.08.2024г. по ч.гр.д.
№4337/2024г. на СлРС
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на осъдителни искове,
ищецът е предявил иска предмет на разглеждане на настоящото производство.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са ясни, непротиворечиви и
кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за присъждане 489.05лв,
представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 1.07.2019г. до
11.08.2020г.:
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на
сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника Д. Г. Х. сумата от
1500 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 92.73лв месечно за
24 месеца.Установи се в производството, че ответника не е заплатил сумата от 489.05лв по
договора за потребителски кредит.Клаузите в ДПК за годишен лихвен процент, ГПР са
нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 40.90%, а годишния процент
3
на разходите е 48.16%.Претендираното договорно възнаграждение по ДПК е в размер на
92.73лв, същевременно обаче посочения ГПР в договора за потребителски кредит не
отговаря на реалния ГПР, при смятането на договорната лихва, възнаграждението за
допълнителни услуги реално ГПР възлиза на 200% . Налице е разлика между посочения и
действително прилагания ГПР. По този начин заявителя е извършило нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски
кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви,
неустойки и други разходи по кредита.
С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за присъждане на лихва за забава
по договор за кредит в размер на 91.15лв:
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на
сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника Д. Г. Х. сумата от
1500 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 92.73лв месечно за
24 месеца.Установи се в производството, че ответника не е заплатил сумата от 489.05лв по
договора за потребителски кредит.Клаузите в ДПК за годишен лихвен процент, ГПР са
нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 40.90%, а годишния процент
на разходите е 48.16%.Претендираното договорно възнаграждение по ДПК е в размер на
92.73лв, същевременно обаче посочения ГПР в договора за потребителски кредит не
отговаря на реалния ГПР, при смятането на договорната лихва, възнаграждението за
допълнителни услуги реално ГПР възлиза на 200% . Налице е разлика между посочения и
действително прилагания ГПР. По този начин заявителя е извършило нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски
кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви,
неустойки и други разходи по кредита.
С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за присъждане на лихва за забава
по договор за кредит в размер на 176.87лв:
Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на
сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника Д. Г. Х. сумата от
1500 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 92.73лв месечно за
4
24 месеца.Установи се в производството, че ответника не е заплатил сумата от 489.05лв по
договора за потребителски кредит.Клаузите в ДПК за годишен лихвен процент, ГПР са
нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 40.90%, а годишния процент
на разходите е 48.16%.Претендираното договорно възнаграждение по ДПК е в размер на
92.73лв, същевременно обаче посочения ГПР в договора за потребителски кредит не
отговаря на реалния ГПР, при смятането на договорната лихва, възнаграждението за
допълнителни услуги реално ГПР възлиза на 200% . Налице е разлика между посочения и
действително прилагания ГПР. По този начин заявителя е извършило нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски
кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на
чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви,
неустойки и други разходи по кредита.
С оглед изложеното предявения осъдителен иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на Д.
Г. Х., ЕГН **********, от гр.......... и И. Г. Х., ЕГН **********, от гр.......... да заплатят
солидарно на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 489.05лв,
представляваща неизплатено договорено възнаграждение по договор за потребителски
кредит от 12.12.2018г., , като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на Д.
Г. Х., ЕГН **********, от гр.......... и И. Г. Х., ЕГН **********, от гр.......... да заплатят
солидарно на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 91.15лв,
представляваща лихва за забава за периода от 2.04.2019г. до 1.02.2021г., по договор за
потребителски кредит от 12.12.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за осъждане на Д.
Г. Х., ЕГН **********, от гр.......... и И. Г. Х., ЕГН **********, от гр.......... да заплатят
солидарно на Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 176.87лв,
представляваща лихва за забава за периода от 1.02.2021г. до 26.08.2024г., по договор за
потребителски кредит от 12.12.2018г., като неоснователен и недоказан.
5
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд-Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6