РЕШЕНИЕ №
гр. Луковит, 17 декември
2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
КИРЧЕВА
при секретаря И. Д.,
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 149 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба от „Я.-К.-Я. и С." СД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: с. Торос, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „М.“ № **, подадена чрез
управителя Я.В.Я., срещу Наказателно
постановление № 2018-0044603 от 28.03.2018 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл. 206 от Закона за туризма е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 114, т.1 от същия
закон. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
се иска отмяната му. Счита, че НП е издадено при липса на материална
компетентност., тъй като комисията за защита на потребителите извършва само
последващ контрол за спазване изискванията на закона с изключение на чл. 168, ал.2 и чл. 169, ал.2 от ЗТ за категоризация
на туристическите обекти по чл. 3, ал.2, т.1-3 от ЗТ, а кметовете на
общините извършват общ контрол за спазване изискванията на закона за
категоризация на туристическите обекти. Алтернативно, ако съдът счете, че не е
налице липса на материална компетентност от страна на АНО, моли да приеме, че е
налице маловажен случай.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя Я.В.Я., който
поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган не
взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. Депозирано е писмено становище по жалбата, подадено чрез юрисконсулт В.С.Б., с което моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като нарушението е
безспорно установено и при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП.
Въз основа на събраните по делото доказателства и
предвид становищата на страните, съдът прие следното:
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 21.11.2017 г. св. К.С.И. и св. В.Н.И. – инспектори в Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към
ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите извършили
рутинна проверка в обект, стопанисван от жалбоподателя - заведение за хранене в
с. Торос, ул. "В." № ** стопанисван от жалбоподателя. При проверката
е установено, че в обекта търговецът осъществявал туристическа дейност
"ресторантьорство". За обекта е имало издадено от кмета на Община
Луковит Удостоверение за категоризация № 00053/25.01.2007 г. за утвърдена
категория "две звезди", капацитет: 20 места. В обекта са се
предлагали за консумация топли и безалкохолни наптки, алкохолни напитки, ядки,
мезета. При проверката не било представено валидно удостоверение за
категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране
на обекта.
Констатациите от проверката са описани
в съставения констативен протокол 2017 № К-2630992 от 21.11.2017 г.. Със същия
документ е наредено управителят или упълномощено от него лице да се яви на 15.12.2017
г. в офиса на КЗП в гр. Ловеч и да представи временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране или валидно удостоверение
за категоризация.
На 08.12.2017 г. управителят Я.В.Я. се явил в офиса на КЗП в гр. Ловеч и представил временно удостоверение №
6/05.12.2017 г. за открита процедура по категоризиране на туристически обект,
издадено от кмета на Община Луковит, за което св. К.И. съставила съответен протокол за
проверка на документи № К-0105784 от 08.12.2017 г., в който дала задължителни
предписания за в бъдеще да не се допускат нарушения по Закона за туризма,
временното удостоверение да се постави на видно място в обекта до издаване на
удостоверение за категоризация. Освен този протокол св. И., в присъствието на
св. В.И. /свидетел при установяване на нарушението/, съставила и АУАН № К-0044603 от същата дата,
за това, че при извършената на 21.11.2017 г. проверка в заведение за хранене и
развлечения в с. Торос, ул. "В." № **, стопанисвано от жалбоподателя,
е било установено, че търговецът е предоставял туристически
услуги в некатегоризиран туристически обект, с което е нарушен чл. 114, т. 1 от Закона за туризма. В АУАН е отразено, че
нарушението е извършено от нарушителя за първи път. Отразено е също, че за
обекта е имало издадено от кмета на Община Луковит Удостоверение за категоризация №
00053/25.01.2007 г. за утвърдена категория „две звезди“, капацитет: 20 места.
Отразено е също, че при документалната проверка на 08.12.2017 г. е представено
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране № 6
от 05.12.2017 г. Актът е предявен на Я.В.Я., който в графа "възражения по
акта" е отразил, че не е знаел, че трябва да се поднови категоризацията,
че веднага е подал в Община Луковит и е представил документа в КЗП и моли да не
се налага санкция. Я.Я. е подписал акта, като екземпляр от същия му е връчен на
същата дата - 08.12.2017 г. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпвали писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което
обстоятелствата са описани по сходен с АУАН начин.
Изложената фактическа обстановка съдът извежда след
анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите К.С.И. и В.Н.И., съпоставени с писмените доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
Заповед № 356 ЛС от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с
която К.С.И. е определена за длъжностно лице, което да съставя актовете за
установяване на административни нарушения на територията на областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен. Наказателното постановление е издадено от
компетентен административнонаказващ
орган, видно от Заповед № 290 от 22.04.2015
г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите, с която Ц.Х.Х.,
в качеството му на Д. на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към
Комисията за защита на потребителите е оправомощен да издава наказателни
постановления по Закона за туризма.
Съдът намира за неоснователно възражението, което се прави с жалбата, че
наказателното постановление е издадено при липса на материална компетентност. Компетентността
на органа, издал обжалваното наказателно постановление произтича от
разпоредбите на чл. 175, ал.2 и чл. 232, ал.2 от ЗТ и от цитираната по-горе
заповед № № 290 от 22.04.2015 г. на председателя
на КЗП. Нормите на чл. 175 и чл. 232 от ЗТ определят кои са
контролните органи, имащи право да установяват административни нарушения по
този закон, както и кои са административните органи, на които са възложени
функциите по административното наказване на извършителите на констатираните
нарушения. Видно от изброяването в посочените текстове, няма никакво съмнение,
че органите на КЗП имат обща и неограничена компетентност
да установяват административните нарушения на изискванията на ЗТ и
подзаконовите актове по прилагането му, както и да издават НП срещу
извършителите им. В разпоредбата на чл. 177, ал.1
от Закона за туризма е използван изразът "последващ
контрол", който е употребен от законодателя, за да разграничи и подчертае
разликата между контрола, извършван от категоризиращия орган в процеса на
самата категоризация и контрола, който има право да извършва КЗП. Нещо повече,
в чл. 177,
ал.1, т.2 от Закона за туризма изрично е предвидено, че органите на
Комисията осъществяват контрол за спазване изискванията на Закона, за
категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал.2, т.1-3. Така очертаното
правомощие несъмнено включва правото на тези органи да контролират както
наличието на категоризация въобще, така и съответствието на туристическите
обекти с определената им категоризация. /в този смисъл е
Решение № 152/17.06.2015г постановено по к.н.а.д. № 137/2015г по описа на
Административен съд-Габрово/.
При съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗТ предвижда задължение за лицата, извършващи
хотелиерство или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2,
т. 1, 2
и 3 ЗТ,
да предоставят туристически услуги в категоризирани туристически обект или в
обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране.
Безспорно
стопанисваният от жалбоподателя обект представлява туристически обект по
смисъла на чл. 3, ал.2, т.2 от ЗТ.
Установените при проверката данни
действително водят до извода за осъществено нарушение на чл. 114, т.1 от ЗТ. Чрез разпоредбата на §5, ал.1,
т.2 от ПЗР на ЗТ (Обн. ДВ брой
30/26.03.2013 г., в сила от тази дата) е предвидено, че подновяването на
категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически
обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал.2 от ЗТ се извършва в определени
срокове, между които /по т.2.2/ за категоризираните туристически обекти през
2006 и 2007 г. - през 2015 година. Към последните е спадал и стопанисвания от жалбоподателя
обект, тъй като отнасящото се за него
удостоверение за категоризация е издадено от кмета на Община Луковит през 2007
година. След като това е така, а от доказателствата по делото е видно, че
подновяването на неговата категория не е било извършено до изтичането на определения
срок /31.12.2015 г./, и че към момента на проверката в ресторанта не е имало
валидно удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране, води до извода, че е налице нарушението на чл. 114, т.1 от ЗТ, тъй като жалбоподателят на
посочената дата е предоставял туристическа услуга в некатегоризиран
туристически обект или в обект, на който не е издадено временно удостоверение
за открита процедура по категоризиране.
Същевременно обаче съдът намира, че в конкретния
случай извършеното нарушение може да се квалифицира като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При преценката дали извършеното административно
нарушение представлява маловажен случай, следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, стойността на
вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на конкретно увредените
обществени отношения. В конкретния случай следва да се съобрази, че
в издаденото през 2007 г. удостоверение за категоризация е вписано, че същото е
„безсрочно“, което е видно от приложеното по делото копие. Жалбоподателят
твърди в жалбата, както и в съдебно заседание, че не е знаел, че следва удостоверението
да се поднови, а веднага, след като е узнал това е предприел действия в тази
насока. Същото възражение е вписал и в АУАН. Действително посоченото удостоверение е било валидно до
31.12.2015 г., предвид настъпилата промяна в нормативната уредба - Закона за
туризма /обн. ДВ, бр. 56/2002 г./ е отменен с приемането на Закон за туризма
/обн. ДВ, бр. 30/2013 г./. От друга страна, следва да се съобрази и
обстоятелството, че преди датата на съставяне на акта за нарушението е била
стартирана процедура по категоризиране на обекта, което е видно от
представеното при документалната проверка временно удостоверение за открита процедура по категоризиране № 6 от
05.12.2017 г. /съгласно даденото му с констативния протокол нареждане/, а в
съдебно заседание по делото е представено и Удостоверение № 00002/01.02.2018 г.
за утвърдена категория „една звезда“, издадено от кмета на Община Луковит. Т.е.
нарушението е било отстранено веднага. На следващо място не са установени
други нарушения от страна на жалбоподателя, като в АУАН актосъставителят
изрично е отразил, че нарушението е първо за търговеца. Съдът, като съобрази
посочените обстоятелства, както и липсата на настъпили допълнителни негативни
последици от нарушението, намира, че процесното
административно нарушение, за което е наказан жалбоподателя, представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало
правата на потребителите. При наличието
на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи
посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1 от
12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 2018-0044603 от
28.03.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към
Комисията за защита на потребителите, с което на „Я.-К.-Я. и С." СД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с. Торос, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул. „М.“
№ **, на основание чл. 206 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 114, т.1 от същия закон.
Решението може да се
обжалва пред Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: