РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Пловдив, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20235300900218 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 534, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ.
„ВЕТО ТУЛИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Карлово, ул. „Генерал Карцов“ № 20, ет. 1, офис № 2,
представлявано от И. Ц.В., чрез процесуалния представител адв. М. Б. Р. от
Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. Р., твърди че на
10.04.2012 г. в гр. Карлово ответникът Д. Н. Б. е издал в негова полза запис на
заповед, с който се е задължил безусловно и неотменимо, без протест, да
заплати на „ВЕТО 2011“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 53 682,10
лева /петдесет и три хиляди шестстотин осемдесет и два лева и десет
стотинки/, платима в град Карлово на падеж 10.04.2015 г. Твърди също, че
вземането по записа на заповед е прехвърлено възмездно с Договор за цесия
от 15.04.2020 г., сключен между „ВЕТО 2011“ ЕООД, в качеството му на
цедент, и „АУТО ПЛЮС 1“ ЕООД, в качеството му на цесионер. „АУТО
ПЛЮС 1“ ЕООД е преименувано на „ВЕТО ТУЛИНГ“ ЕООД. Ищецът твърди
още, че поради липса на изпълнение от страна на длъжника, „ВЕТО ТУЛИНГ“
ЕООД, ЕИК ********* е подало заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т.10 от ГПК, като била издадена Заповед № 51 от
21.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 86/2021 г., Районен съд – Карлово.
Поради подадено от длъжника възражение, било образувано т.д. 444/2021 г.,
по описа на Окръжен съд - Пловдив, Търговско отделение, XVII състав, по
което с Решение № 212/06.06.2022 г., исковете били отхвърлени изцяло.
Решението било потвърдено от АС – Пловдив по в.т.д. 20225001000540 по
описа за 2022 г. По подадена касационна жалба против същото решение, пред
1
ВКС било образувано к.т.д. № 509/2023 г., по което решението на въззивната
инстанция не било допуснато до касационно обжалване.
Ищецът счита, че са налице предпоставките за разглеждане и уважаване
на специалния иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ, тъй като,
при наличие на съдебно решение, с което се установява, че издаденият на
10.04.2012 г. от ответника в полза на „ВЕТО 2011“ ЕООД, запис на заповед е
погасен по давност, считано от 10.04.2018 г., това би довело до изтичане на
давността за предявяване на настоящия осъдителен иск на 10.04.2023 г.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника Д.
Н. Б. да заплати на ищеца сумата от 53 182,10 лева (петдесет и три хиляди сто
осемдесет и два лева и десет стотинки), представляваща главница по запис на
заповед, издаден на 10.04.2012 г. с падеж 10.04.2015 г., с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца, поради изтекла
погасителна давност за предявяване на правата по записа на заповед, ведно
със законната мораторна лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба - 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Д. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез:
Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, съдебен адрес: град ***, за адв. А. П.,
счита предявения иск за недопустим. Счита, че след като тригодишната
погасителна давност съобразно чл. 531, ал. 1 ТЗ, относно процесния запис на
заповед е изтекла на дата 10.04.2018 г., то след тази дата „ВЕТО 2011 “ЕООД
не е разполагало с вземане спрямо него. Ето защо, счита че към датата на
представения с исковата молба Договор за цесия - 15.04.2020 г., цедента
„ВЕТО 2011 “ЕООД не е разполагал с материално субективно право на
неоснователно твърдяно негово вземане спрямо ответника, основано на
процесния запис на заповед с падеж 10.04.2015 г. Това притезанне счита за
погасено, поради изтекла тригодишна погасителна давност съобразно чл. 531,
ал. 1 ТЗ на датата 10.04.2018г. На основание изложеното, излага доводи, че
договорът за цесия от 15.04.2020 г., сключен между цедента „ВЕТО 2011“
ЕООД и „АУТО ПЛЮС 1“ ЕООД /преименувано на „ВЕТО ТУЛИНГ“ ЕООД /,
е сключен за прехвърлянето на несъществуващо към този момент вземане,
поради което го счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл 1 ЗЗД,
поради невъзможен предмет. Ето защо, счита че за ищеца не е налице право на
иск по чл. 534, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ и производството по делото следва да се
прекрати.
На второ място, излага доводи, че предвид образуваното и
неприключило към момента на образуване на делото производство пред ВКС,
ищецът няма активна процесуалноправна легитимация за предявяването на
иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ. Счита, че
провеждането по съдебен ред на главна искова претенция с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 535, ТЗ, изключва същевременното
провеждане по съдебен ред на също така главна искова претенция с правно
основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, вр.чл. 537 ТЗ.
На трето място, заявява, че по искова молба с вх. № 12146/12.04.2023 г.,
2
е образувано т.д. № 219/2023г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ТО, 16
състав, спрямо същия ответник, на основание същия запис на заповед, което
счита за недопустимо. Излага доводи и за неоснователност на предявения иск.
Моли всички доводи по недопустимостта на иска да се вземат предвид, ако
съдът разгледа спора по същество. Заявява, че не е бил уведомен за сключване
на договора за цесия и не е извършвал каквото и да е признание за
съществуване на вземането. Оспорва представения приходен касов ордер №
2/09.06.2020 г. по същество като счита, че той не е годно доказателство,
доколкото в него нито се съдържа изявления на ответника, нито е подписан от
същия. Поддържа по същество възражение за нищожност на договор за цесия
от 15.04.2020 г., на основание чл. 26, ал. 2, предл 1 ЗЗД, поради невъзможен
предмет. Прави възражение за погасяване на вземането, претендирано от
ищеца, поради изтекла тригодишна погасителна давност, съобразно чл. 531,
ал. 2 ТЗ на датата 10.04.2021 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както
и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
По делото е приложено т.д. № 444/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, XVII-ти състав, ведно с въззивно т.д. № 540/2022 г. на Апелативен
съд Пловдив, I-ви търговски състав, както и к.т.д. № 509/2023 г. по описа на
Върховен касационен съд.
От тях се установява, че с влязло в сила съдебно решение №
526/01.12.2022 г., постановено по в.т.д. № 540/2022 г. по описа на АС –
Пловдив е потвърдено Решение № 212 от 06.06.2022 г., постановено по т.д. №
444 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от „ВЕТО ТУЛИНГ” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Карлово, ул.Генерал Карцов № 20, ет.1, офис 2, ЕИК ********* обективно
съединени искове да бъде признато за установено , че ответникът Д. Н. Б.,
ЕГН ********** от гр.***, му дължи сумата от 53 182,10 лв., ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2021г до окончателното изплащане на
сумата, представляваща дължима главница по запис на заповед за сумата от
53682,10 лв, издаден на 10.04.2012 г. с падеж 10.04.2015г, както и сумата от 16
205,77 лв. законна лихва за забава за периода 15.01.2018 г. – 15.01.2021 г., за
които суми е издадена Заповед № 51 от 21.01.2021г за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 86/2021г по
описа на РС – Карлово, IІ гр.с.
От приложеното ч.гр.д. № 86/2021г. по описа на РС Карлово се
установява, че със заявление от 19.01.2021 г. „ВЕТО ТУЛИНГ“ ЕООД е
поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа
на запис на заповед от 10.04.2012г. за сумата от 53 182 лева, главница и 16
205.77 лихва за забава за периода от 15.01.2018г. до 15.01.2021г.. Искането е
удовлетворено като на 21.01.2021г. е издадена срещу длъжника, ответник в
настоящото производство, заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от 53 182.10 лева, дължима по запис на заповед, издаден на
10.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2021г. до
окончателното й заплащане, както и за сумата от 16 205.77 лв., мораторна
лихва за периода от 15.01.2018г. до 15.01.2021г. и разноски в размер на 1386.68
3
лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 1570.82 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
На 26.01.2021г. е издаден изпълнителен лист, а на 27.01.2021г. същия е
получен от заявителя.
На 16.04.2021г. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, за
което заявителя е уведомен на 18.05.2021 г. с нарочно съобщение.
Със запис на заповед, издаден на 11.01.2012 г. Д. Н. Б. се е задължил
безусловно и неотменимо да заплати на „ВЕТО 2011“ ЕООД на падежа
10.04.2015г. или на негова заповед сумата от 53 682.10 лв.. Записът на заповед
е предявен за плащане на 10.04.2018 г., което е удостоверено с подписа на
издателя.
С договор за цесия, сключен на 15.04.2020 г., „ВЕТО 2011“ ЕООД е
прехвърлило вземането си по издадения запис на заповед в полза на цесионера
„АУТО ПЛЮС 1“ ЕООД, като за извършената цесия цедента е уведомил
длъжника с уведомително писмо, получено от него на 04.05.2020 г., като в
разписката е удостоверено и признание на вземането.
С ПКО № 2 от 09.06.2020г. е удостоверено плащането на сумата от 500
лв. от Д. Н. Б. на „АУТО ПЛЮС“ ЕООД и е посочено, че това плащане е по
договор за цесия от 15.04.2020г.
Не се спори, че наименованието на дружеството „АУТО ПЛЮС“ ЕООД
е променено на „ВЕТО ТУЛИГ“ ЕООД, което се установява и от справка по
партидата на дружеството в общодостъпния ТРРЮЛНЦ.
По фактите, че издадения на 11.04.2012г. запис на заповед съдържа
реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, както и че подписа, положен за издателя в
същия, а и в съставената разписка за връчване на уведомление за извършената
цесия и в ПКО № 2, са изпълнени от Д. Н. Б., съдът вече е се е произнесъл с
постановените и влезли в сила актове.
При така изложената и безспорна между страните фактическа
обстановка, първият спорен въпрос е относно действителността на цитирания
договор за цесия, респ. какъв е правния ефект от него.
На първо място, следва да се посочи, че цесията е един от способите за
прехвърляне на вземания по менителнични ефекти. Прехвърлянето на
вземането е допустимо и чрез договор за цесия, освен чрез джиро /чл.471 от
ТЗ/.
Ясно обаче следва да се подчертае какъв е предмета на договора за
цесия. С него се прехвърля вземането по ценната книга, но не и правото на
иск. Казаното, на първо място означава, че процесният договор за цесия, не е
нищожен поради невъзможен предмет, каквото възражение е направено от
процесуалния представител на ответника.
Именно посочената правна същност на договора за цесия води до извод,
че с него се прехвърля вземането по ценната книга, но не и правото на иск за
неоснователно обогатяване при прескрибиране или преюдициране на ефекта
за приносителя му.
Записът на заповед е с падеж на плащане 10.04.2015 г., от който момент
4
е започнала да тече погасителната давност, съгласно чл. 531, ал.1 във вр. с чл.
537 ТЗ, която е изтекла на 10.04.2018 г. Налага се извод, че тригодишната
погасителна давност, съобразно чл. 534, ал.2 от ТЗ, е изтекла на 10.04.2021 г.
Посоченото, наред с изложеното по-горе, че с договора за цесия, сключен на
15.04.2020 г. се прехвърля вземането по менителничния ефект, но не и правото
на иск за неоснователно обогатяване, налагат извод, че искът с правно
основание чл. 534, ал.1 е неоснователен.
Останалите събрани по делото доказателства не променят изложените
правни изводи на съда.
С оглед изхода на спора, не ищеца следва да се присъдят претендираните
от него разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК в размер на 6 000 лв.
адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното възражение от
процесуалните представители на ищеца за прекомерност на посоченото
възнаграждение, за неоснователно предвид правната и фактическа сложност
на спора, проведените открити съдебни заседания, както и правните
становища, изложени по същество на спора.
Предвид изложеното, на основание чл. 534 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „ВЕТО ТУЛИНГ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Карлово, ул.
„Генерал Карцов“ № 20, ет. 1, офис № 2, представлявано от И. Ц.В., чрез
процесуалния представител адв. М. Б. Р. от Софийска адвокатска колегия,
съдебен адрес: гр. ***, против Д. Н. Б. ЕГН ********** от гр. ***, съдебен
адрес: Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, ***, за заплащане на сумата 53
182.10 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на
10.04.2012 г. с падеж 10.04.2015 г., с която сума същият неоснователно се е
обогатил за сметка на „ВЕТО ТУЛИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, както и за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска на 10.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВЕТО ТУЛИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: град Карлово, ул. „Генерал Карцов“ № 20, ет. 1, офис №
2, представлявано от И. Ц.В., чрез процесуалния представител адв. М. Б. Р. от
Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес: гр. ***, да заплати на Д. Н. Б.
ЕГН ********** от гр. ***, съдебен адрес: Адвокатско дружество „Д., П. и
Б.“, ***, направените по делото разноски в размер на 6 000 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5
6