Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3667/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от И.Н. срещу А.Р. иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 535 ТЗ за установяване съществуване на вземане в
размер на 10 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 07.02.2016г.
в гр. Д. от издателя А.Р. с падеж на определен ден – 31.12.2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК –
07.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 8417/08.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417, т. 9 ГПК в производството по гр.д. № 16927/2018г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че в полза на И.Н.
е издаден запис на заповед от А.Р. с падеж на определен ден, с който издателят
му се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на поемателя
сумата от 10 000 лв.
Правният интерес от предявяване на иска се
обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника А.Р.
срещу заповедта за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А.Р. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Релевирано е
възражение за нищожност на менителничния ефект,
поради противоречие с императивната норма на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой.
Въведено е и общо възражение на ответника за
безпаричност на ценната книга.
За
да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е процесуално допустим, подаден в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК след
подадено в срок възражение от длъжника А.Р., с което е оспорена дължимостта на
сумата по ценната книга.
Като
основание на вземането, заявено в заповедното производство, е представен менителничен ефект, от който се установява, че на 07.02.2016г.
в гр. Д., А.Р., в качеството си на издател се е задължила безусловно и
неотменимо да заплати на поемателя И.Н. сумата от 10 000
лв., с падеж на определен ден – 31.12.2016г.
Менителничният
ефект е редовен от външна страна и в случая съдържа всички изискуеми от чл. 535
вр. чл. 486 ТЗ реквизити. Подписът положен в ценната
книга не е оспорен и задължава съда да приеме, че изявлението в записа на
заповед принадлежи на лицето сочено за негов автор, а именно издателят А.Р..
Възражението
за нищожност на менителничния ефект поради противоречие
с императивната разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой.
Посочената
разпоредба предвижда, че плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна система, когато са на стойност равна
на или надвишаваща 10 000 лв., която норма е относима
към начина на плащане без да рефлектира върху действителността на ценната
книга.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е въвел общо оспорване, т.е. не е посочил
конкретните факти за причината за издаване на менителничния
ефект. В този случай, ищецът – поемател не е длъжен да
доказва възникване и съществуване на вземане по каузалното отношение, в който
смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в т. 17 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
С
оглед изложеното, като съобрази, че ищецът И.Н., е установил по пътя на пълно и
главно доказване валидно менително правоотношение,
чиито падеж е настъпил, предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК, като
основателен следва да бъде уважен.
При
този изход на спора, в тежест на ищеца И.Н. се възложат и сторените по настоящото
дело съдебно – деловодни разноски, възлизащи на 1 000 лв. и тези извършени в
заповедното производство в размер на 650 лв., на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.Б.Р., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на И.П.Н., ЕГН **********,*** сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 07.02.2016г. в гр. Д. от
издателя А.Р. с падеж на определен ден – 31.12.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
8417/08.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 ГПК в
производството по гр.д. № 16927/2018г. на Районен съд – Варна по предявения от И.П.Н., ЕГН **********,*** срещу А.Б.Р.,
ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 535 ТЗ.
ОСЪЖДА А.Б.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Н., ЕГН **********,***
сумата от 1 650 лв. /хиляда шестстотин и петдесет
лева/, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски, от които 1 000 лв., извършени в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д. № 16927/2018г. на Районен съд – Варна в размер на 650
лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: