Р Е Ш Е Н И Е
№
………../………12.2019
Гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание проведено на трети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Мария
Манолова
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1189/2018
г.,
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 171157/18.12.2017 г.
на „ТТЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Лагера“, ул. „Хризантема“, № 19, ет. 1, офис 1 за
осъждането на „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТМЪНТ
ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“, № 2, да заплати сумата 76176.29 лв., главница,
представляваща цена на извършени услуги и транспорт, обективирана във фактури
№№ 11561/14.04.2015 г. и 11562/14.04.2015 г; сумата 12218.68 лв., неустойка за 802 дни, начислена към 30.06.2016
г., дължими по силата на Споразумение от 30.06.2016 г., Договор за
транспортно-спедиторско обслужване № 12/30.07.2014 г. и Анекс 3/05.01.2015 г.,
както и сумата 6433.70 лв.,
обезщетение за забава, изчислено върху общия размер на сумите по Споразумение
от 30.06.2016 г., за периода 01.04.2017 г. – 18.12.2017 г., на осн. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 361 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД. Претендира се присъждане на законна
лихва върху сумата 76176.29 лв., считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за
транспортно-спедиторско обслужване от 30.07.2014 г., допълнен с 3 бр.
Анекси. Излага, че е изпълнил
задълженията си по сключения договор в сроковете и при условията в него. Тези
обстоятелства и наличието на задължения на ответника по него били установени
между страните по силата на Споразумение от 30.06.2016 г. В споразумението били
отразени задълженията на ответника и уговорения начин на изплащане, което
следвало да стане съобразно чл. III до 31.03.2017 г.
Предвид неизпълнението на поетите задължения излага, че към ответника била
отправена покана за доброволно плащане, надлежно получена на 12.10.2017 г. С
неизпълнението на поетите със Споразумението задължения счита, че ответника е
изпаднал в забава, поради което претендира освен заплащане на сумите уговорени
с него, и заплащане на обезщетение за забава.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Енерджи Инвестмънт Груп“
АД, депозира писмен отговор, в който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е налице изискуемост на
вземането обективирано в процесните фактури. Твърди, че сключеното споразумение
е нищожно, поради липса на воля, тъй като било подписано от лице без
представителна власт да извършва сключване на спогодби и признаване на
вземания. Твърди несъответствие между описаните в исковата молба фактури от
14.04.2015 г. и описаните в сключеното споразумение фактури. Твърди, че
уговорените в чл. III от
Споразумението срокове за плащане не са настъпили, поради което претенцията
била преждевременна. Сроковете били обвързани с откриването на финансиране за
обект „Рафинерия“ в гр. Смядово на ответника, което не било не е налице и към
настоящият момент. Сочи, че размерът на неустойката е изчислен в завишен размер и поради
това не се дължи, както и че при дата на данъчното събитие 14.04.2015 г. към
момента на сключване на Споразумението забавата не е в размер на 802 дни.
Счита, че при претенция за договорна неустойка за забава, ищецът няма право и
на обезщетение за забава. Оспорва посочения начален момент на последната
претенция. Релевира възражение за погасяване по давност на претенциите за
неустойка и обезщетение за забава.
Релевира
възражение за прихващане, основаващо се на следните обстоятелства: През м.
септември 2014 г. ищецът извършил спедиция на 5842830.00 л. дизелово гориво, от
пристанище Бургас до данъчен склад „Зара-Е“ ЕООД – Ст. Загора, което при
разтоварването в пристанището било с добро качество. В резултат от извършения
от ищеца превоз на част от горивото със замърсени вагони при разтоварването му
в склада било установено, че 2455740.00 л. били със съдържание на сяра над
допустимото. По тази причина замърсеното гориво било реализирано от ответника
на по-ниски цени от обичайните такива, поради което пропуснало да реализира
печалба в размер на 95000.00 лв., определена при осреднен размер на
нереализираната печалба от 1000.00 л. възлиза на 38.69 лв.
В съдебно заседание процесуалния представител на „Енерджи Инвестмънт Груп“ АД уточнява, че периода, за който се отнася
осреднената нереализирана печалба е 14.10.2014 г. -17.11.2014 г.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна писмена молба, в която поддържа
твърденията изложени в исковата молба и оспорва възраженията изложени в
отговора на ответника като излага коментар по всяко едно от тях. Отправя искане
за произнасяне на съда по реда на чл. 146 ГПК.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа изложеното в
отговора и допълнително пояснява, че посочените в петитума на исковата молба
фактури от 14.04.2015 г., не са били издавани от ищеца, поради което и
задължение по тях не съществува и не са били предмет на представеното
споразумение. Релевира общо възражение за нищожност на клаузата за
неустойка.
В с.з. страните
чрез процесуални представители, поддържат релевираните твърдения, доводи и
възражения.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и
процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признато и ненуждаещо се от доказване е
прието обстоятелството: - че между
страните е сключен Договор за транспортно-спедиторско обслужване №
12/30.07.2014 г. и Анекс 3/05.01.2015 г.
Видно е от представения Договор за
транспортно-спедиторско обслужване № 12/30.07.2014 г., че ищецът, в качеството
на Спедитор и ответникът, в качеството на Възложител са регламентирали общите правила
за работа при извършване на спедиция на товарите предоставени от Възложителя.
Страните се договорили, че с акта на изрично или подразбиращо се възлагане на
дадена дейност услуга или сделка, Възложителя приема, че сключва със Спедитора
договор, който включва като неразделна част и общите спедиторски условия –
издание 2008 г., гр. София. (чл. 1.1 – 1.3). Страните постигнали съгласие и, че разплащането
между тях се извършва в евро или лева и не по-късно от 5 работни дни след
издаване на фактура (чл. 2.2). Неизпълнението на задължението за заплащане на
дължимото навло, в границите на уговорения срок, страните свързали със
задължение за неустойка за забава в размер на 0.2 % от общата сума на дължимите
навла, за всяко просрочено денонощие. (чл. 5.1).
По силата на сключения Анекс № 3 към
Договора, страните уговорили, че срокът на действие на договора, първоначално
определен на 31.12.2014 г., е продължен до 31.12.2015 г.
От представеното по делото Споразумение №
30.06.2016 г. се установява, че с подписването му страните по делото,
безусловно приели за установено , че ответникът има парични задължения към
ищеца, произтичащи от процесния договор и Анекс № 3 към него и издадени фактури
№№ 11561 и 11562 и двете от 14.04.2015 г., на обща стойност 88394.97 лв., от
което 76176.29 лв., неплатени задължения по горецитираните фактури и 12218.68
лв., начислени неустойки за 802 дни, съгласно т. 2.2. Със споразумението
страните договорили погасителен план, по който ответникът се задължил да погаси
задължението си. Така страните предвидили, че първата от дължимите суми, следва
да бъде заплатена след 01.09.2016 г. по следния начин: при откриване на
финансиране за обект „Рафинерия в гр. Смядово“ сумата следвало да бъде
заплатена изцяло, най-късно до 30.09.2016 г., а при забавяне на финансирането:
- до 30.09.2016 г. следвало да бъде заплатена сумата 10000.00 лв.; - три
месечни вноски от по 5000.00 лв., платими до последния ден на м. октомври,
ноември и декември 2016 г.; - сумата 15000.00 лв., до 31.01.2017 г.; - сумата
18000.00 лв., до 28.02.2017 г. и последна вноска до 31.03.2017 г., в размер на
18176.29 лв. Постигнато е съгласие за опрощаване на задължението възлизащо на
12218.68 лв., при условие, че така договорения погасителен план бъде изпълнен.
По делото са представени фактура № 11561 и
11562 и двете от дата – 14.04.2014 г., по силата на които е остойностен
извършен ЖП транспорт, пристанищна логистика и спедиция на БДЖ вагон-цистерни
със светли горива от Варна до Белозем.
По делото е представено пълномощно, рег. №
3093/09.11.2011 г. на Нотариус № 424, по силата на което Изпълнителния директор
на ответното дружество е опровомощило лицето Румен Георгиев Димитров да
извършва всякакви правни действия от името и за сметка на ответното дружество.
По делото е представена покана за плащане
отправена от ищеца до ответника, която видно от представената обратна разписка
по товарителница 60484012056 (л.. 19 от делото
на СГС) е, че пратката, представляваща покана за плащане е
била получена на 12.10.2017 г. от ответното дружество.
Представени по делото са 4 бр. фактури №№
11143, 11144, 11145 и 11146, всички от 30.09.2014 г., за извършен от ищеца ЖП
транспорт, пристанищна логистика и спедиция на БДЖ вагон-цистерни със светли
горива от Бургас до Калитиново, издадени по процесния договор. По силата на
фактурите ответникът е заплатил на ищеца сумата 112946.56 лв.
Представени са и доказателства за извършено
изпитване на гориво за дизелови двигатели от корабен танкер Mona Swan, както и опис на вагони със съдържание на сяра над
допустимите 10.0 мг/кг.
Представено по делото е писмо, изходящо от
ответника и отправено до ищеца, в което във връзка с възникнали проблеми с
разтоварването на танкер Mona Swan, с подаването на замърсени вагони,
ответникът е настоял за спазване на посочените в писмото изисквания. Не са
представени доказателства за достигането на писмото до ищеца.
Представени по делото са и справки и фактури
във връзка с установяване на пропуснатите от ответника ползи, предмет на
релевираното възражение за прихващане. (л. 52-74 от делото на СГС).
Представено по делото е писмо от 19.05.2017
г., изходящо от ответното дружество, чрез Р. Димитров, Изп. директор, отправено
до „Одит Консулт А енд М“ ЕООД, с копие до ищеца, за потвърждаване на салда към
31.12.2016 г.
По делото от ищеца са представени и
доказателства за установяване на коректната дата на издаване на процесните
фактури – 14.04.2015 г., във връзка с оспорване на посочената в тях 14.04.2014
г. (л. 62-69)
За установяване твърденията на ищеца, по
делото е назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните е прието от
съда и се кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението
се установява, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца и при ответника
като са извършени съответните счетоводни записвания. Още се установява, че
процесните фактури са отразени при ищеца и при ответника, в дневниците за
продажбите, съответно за покупките по ЗДДС, през данъчен период м. април 2015
г. и по двете фактури не са извършвани плащания и дължимия остатък по тях
възлиза на 37815.70 лв., по фактура № 11561 и 38360.59 лв., по фактура № 11562.
Във връзка с релевираното от ответника
възражение за прихващане по делото е назначена ССЕ, чиито заключения,
неоспорени от страните са приети от съда и се кредитират като компетентни и
безпристрастни.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД
– ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за
която длъжникът отговаря.
Както бе посочено по-горе обвързаността на
страните от представения по делото договор не е спорна, не е спорно и, че
същият е действал между страните и през 2015 г., по силата на Анекс № 3. Също
не е спорна и извършването на спедиционните услуги по издадените от ищеца
фактури, както и тяхното остойностяване. Безспорно се установява от събраните
доказателства и че издадените фактури са отразени в счетоводствата и при двете
страни, включени са в съответните дневници и декларации по ЗДДС, за данъчен
период м. април 2015 г. Следователно и двете страни са възприели, че годината
на издаване на процесните фактури е 2015 г. Изложеното води до извода, че
посочването в самите фактури на година на издаването им 2014-та представлява
техническа грешка. Индиция в тази насока е и обстоятелството, че в процесните
фактури датата на данъчното събитие е посочена като 14.04.2015 г., а датата на
плащане 19.04.2015 г. Възражението релевирано от страна на ответника се
преценява като неоснователно.
Не се твърди, а и не е установява от
събраните доказателства да са извършвани плащания по процесните фактури от
страна на ответника, в границите на сроковете уговорени в разпоредбата на чл.
2.2 от сключения с ищеца Договор № 12/30.07.2014 г. Липсата на изпълнение на
задълженията на ответника, в качеството му на Възложител по договора е довело и
до сключването на коментираното във фактическата установеност Споразумение от
30.06.2016 г., по силата на което ответникът е признал наличието на задължения
по издадените фактури и техния размер, признал е и наличието на задължение по
сключената между страните неустоечна клауза.
По отношение на сключеното споразумение от
страна на ответника е релевирано възражение за неговата нищожност поради липса на
воля, тъй като лицето представлявало ответника не е разполагало с правомощия да
извършва признаване на вземания и да сключва споразумения, а именно лицето
Румен Димитров.
Прави впечатление, че ответникът е бил
представляван от същото лице и при сключването на процесния договор между
страните, както и на анекса към него и се е легитимирал със същото пълномощно
рег. № 3093/09.11.2011 г., представено по делото. Както е посочено при
обсъждане на пълномощното, Румен Димитров е оправомощен да извършва всякакви
правни действия от името и за сметка на ответното дружество. В пълномощното са
изброени примерно, но не изчерпателно действия, които пълномощника може да
извършва от името на дружеството, в т.ч. са и посочени правомощията по чл. 34 ГПК. След като в границите на делегираните права са включени и правата на
разпореждане с предмет на съдебно производство, в т.ч. и да признава искания на
другата страна и тези действия пълномощника може да извършва пред съд, то не
съществува пречка пълномощника валидно да признава претенции и извънсъдебно.
Още повече, че ответното дружество не оспорва, че валидно е поело задължения по
процесния договор и анекс към него, сключени отново чрез същия пълномощник.
Отделно от посоченото, задължението е било признато от ответника практически с
действията по осчетоводяването без възражения на издадените фактури. По
изложените съображения това възражение се преценява като неоснователно.
Следващото възражение на ответника касае
изискуемостта на задължението по процесните фактури и дължимата неустойка,
чието съществуване и размер са признати в сключеното споразумение. Видно от
текста на споразумение е, че са уговорени два вариант на разплащане между
страните и действително първия вариант е под условие, че бъде осигурено
финансиране за обект: Рафинерия в гр. Смядово, то плащането на цялата сума
следва да бъде извършено в срок до 30.09.2016 г. По делото не се твърди и
доказва в границите на срока за плащане финансиране да е осигурено. След като
това е така, приложим между страните е втория вариант на разплащане, уговорено
на отделни вноски всяка с посочен краен падеж. Този вариант е уговорен именно в
случай на забавяне на финансирането и в този смисъл не е обвързан с него, тъй
като в този случай ответното дружество е следвало да изпълнява задълженията си
в уговорените размери и срокове. Не се твърди от страна на ответника и не са
ангажирани кореспондиращи доказателства, тези задължения да са изпълнени.
Размерът на задължението по процесните
фактури не е спорен между страните. По тези съображения се налага извода за
основателност на претенцията за заплащане на главницата.
По отношение на претендираната неустойка от
страна на ответника е релевирано възражение за нищожност на неустоечната
клауза. При обсъждане на възражението, съдът съобрази разясненията дадени по
въпроса в ТР № 1/2009 г. ОСТК, ВКС и в съответствие с тях установи, че
уговорения между страните размер на неустойката от 0.2 % за всяко просрочено
денонощие (чл. 5.1), преценен към
момента на сключване на договора, противоречи на добрите нрави, в хипотезата на
чл. 26, 1 ЗЗД. За да направи този извод, съдът констатира, че уговорената
неустойка е с мораторен характер и при посочения дневен размер 0.2 % съответства
на годишен размер от 73 %. Този размер надвишава размера на законната лихва, с
който Законодателят е обвързал размера на обезщетението за забава, седем пъти.
Такъв размер на неустойка, към момента на сключване на договора противоречи на
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите функции на неустоечното
задължение и създава предпоставки за неоснователно обогатяване. Така размера на
претенцията за неустойка, акумулиран към момента на сключеното споразумение,
когато неизпълнението е било вече факт между страните, се явява ирелевантен и
не следва да бъде обсъждан. Претенцията формирана в резултат на нищожна клауза
се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
От страна на ищеца е предявена и претенция
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците. На обсъждане подлежи тази претенция досежно главницата по
издадените фактури от 14.04.2015 г., доколкото върху главницата, представляваща
неустойка, дължимост на подобно обезщетение не следва да бъде обсъждано,
предвид изводите за недължимост на неустойката. Ищецът претендира обезщетение
за забава, считано от 01.04.2017 г., деня следващ падежа на последната вноска,
уговорена в чл. III.1.2 от
Споразумението от 30.06.2016 г., а именно: 31.03.2017 г. Съобразно разпоредбата
на чл. 84, 1 ЗЗД, когато падежът на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. Такъв е и конкретния случай, към 31.03.2017 г.,
когато е настъпил падежа на последната вноска, останалите вноски са били с
настъпил падеж, поради което считано от 01.04.2017 г., ответникът е изпаднал в
забава и върху дължимата сума в размер на 76176.29 лв. се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Изчислено от съда за периода 01.04.2017 г.
– 18.12.2017 г. (завеждане на
исковата молба пред СГС), размерът на
обезщетението възлиза на 5543.94 лв. До този размер искът се явява основателен,
а за разликата до претендирания размер 6433.70 лв. като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Възражението на ответника за погасяване на
претенцията за обезщетение за забава, по давност се явява неоснователно,
предвид заявения за разглеждане период на тази претенция.
Предвид изложеното, на обсъждане подлежи и
релевираното от страна на ответника възражение
за прихващане. Предмет на възражението е сумата 95000.00 лв.,
представляваща пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на
2455740 л. доставено от ищеца и замърсено по негова вина, гориво от танкер „Mona Swan“, при осреднен размер на печалбата 38.69 лв. за
1000 л. и период 14.10.2014 г. – 17.11.2014 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Пропуснатите ползи са неосъществено
увеличаване на имуществото, което се определя с оглед на предполагаемото
развитие, която работите на увредения биха имали, ако договорното задължението
би било изпълнено по уговорения между страните начин. За да е налице пропусната
полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото. За да
е налице претърпяна загуба следва да се настъпило влошаване на имущественото
състояние на кредитора. За основателност на
такава претенция, кредиторът следва да установи, че е изправна страна по
договора, че длъжникът е изпълнил неточно задължението си, в резултат от което
за първия са настъпили предвидими към дата на сключване на договора вреди,
според техния вид и че същите са в причинно следствена връзка с неточното
изпълнение.
Безспорно е, че съобразно разпоредбата на
чл. 365, ал. 1 ТЗ, ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той
отговаря за причинените вреди, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би
спазил указанията. От страна на ищеца са представени доказателства за
замърсяване на част от превозеното от ищеца гориво от цитирания танкер, както и
уведомление до ищеца за възникналите проблеми във връзка с подаване на
замърсени вагони, които не са оспорени от ищеца.
Ангажираните от ответника доказателства обаче
не са достатъчни, за да обосноват извода, че той би реализирал печалба от
продажбата на замърсеното гориво в размер на 95000.00 лв. Общото количество на
замърсеното гориво се твърди да е в размер на 2455740 л. Горивото е от вид „Е5
– РОПА“. За него, в последното прието по делото заключение, вещото лице е
установило, че е заплатена доставна цена 2594595.74 лв. Съответно това
количество гориво е реализирано през периода 14.10.2014 г. – 28.10.2014 г. за
сумата 2608571.19 лв. или реализираната печалба възлиза на 13975.45 лв. Вещото
лице посочва, че реализираната надценка възлиза на 0.0067 лв./л.
Същевременно вещото лице е установило, че
през същия период са извършени други продажби на гориво, при които е
реализирана надценка в размер на 0.0039 лв./л. При извършване на изчисления
вещото лице посочва, че реализирана печалба от продажбата на замърсеното
количество гориво е по-висока с 4398.06 лв. от печалбата, която ответника би
реализирал ако бе продал замърсеното количество по цените, на които е продавал
през същия период незамърсено гориво.
Безспорно е, че вещото лице е установило, че
средната надценка, прилагана от други дружества в същия бранш, възлиза на 2.81
% и при такава надценка ответникът би получил за същото количество гориво
продажна цена с 58932.69 лв. повече от реално получената. В действителност
обаче ответникът не установи твърденията си, че би могъл да реализира
замърсеното количество гориво на по-високи цени и да е съществувала сигурност
за увеличаване на имуществото му, доколкото не се установи ответникът да работи
при средната за бранша надценка или да е съществувал интерес от закупуването на
гориво при средните за бранша цени. При това положение възражението за
прихващане се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано.
При този изход от спора, на ищеца се следват
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и
съобразно направеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства.
Така на присъждане подлежи сумата 6991.65 лв.
В съответствие с направеното искане разноски
се следват и на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Така на присъждане подлежи сумата 511.46 лв.
Мотивиран
от изолженото, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЕНЕРДЖИ
ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“, № 2 ДА ЗАПЛАТИ НА „ТТЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Лагера“, ул.
„Хризантема“, № 19, ет. 1, офис 1, сумата 76176.29
лв. (седемдесет и шест
хиляди сто седемдсесет и шест лева и 29 ст.), главница, представляваща цена на извършени
услуги и транспорт, обективирана във фактури №№ 11561/14.04.2015 г. и
11562/14.04.2015 г; дължими по силата на Споразумение от 30.06.2016 г., Договор
за транспортно-спедиторско обслужване № 12/30.07.2014 г. и Анекс 3/05.01.2015
г., сумата 5543.94 лв. (пет хиляди петстотин четирдесет и три лева и 94 ст.), обезщетение за забава върху главницата, за периода
01.04.2017 г. – 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 18.12.2017 г. до окончателното изплащане,
както и сумата 6991.65 лв. (шест хиляди деветстотин деветдесет и един лева и 65
дн.), разноски по делото, на осн. на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 и
сл. ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК като ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 12218.68 лв. (дванадесет хиляди двеста и осемнадесет лева), представляваща неустойка
за 802 дни, начислена към 30.06.2016 г. и
ИСКА с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдените 5543.94 лв. до претендираните 6433.70
лв. (шест хиляди
четиристотин тридесет и три лева и 70 ст.), обезщетение за
забава.
ОСЪЖДА „ТТЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Лагера“, ул. „Хризантема“,
№ 19, ет. 1, офис 1 да заплати на „ЕНЕРДЖИ
ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“, № 2, сумата 511.46 лв. (петстотин и единадесет лева и 46 ст.), разноски
по делото, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ВАпС, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: