РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Перник, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500636 по описа за 2021 година
С решение № 260954, постановено на 16. 08. 2021г. по гр. д. № 5667 / 2020г.
по описа на Пернишкия районен съд :
Е осъден Ч. Н. М., с ЕГН: ********** и адрес ***, да заплаща лично на
дъщеря си Б. Ч. Н., с ЕГН: ********** и адрес: *** /навършила пълнолетие в
хода на процеса/ ежемесечна издръжка в размер на по 160 лева, месечно
считано от датата на предявяване на иска 27. 10. 2020г., до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването на това задължение
/в случая до навършване пълнолетие на ищцата – ***/, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на просрочието, до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над присъдения размер
до предявения такъв от 350лв. или за сумата от по 190 лева месечно, искът е
отхвърлен като неоснователен.
Е осъден Ч. Н. М., с ЕГН: **********, да заплати лично на дъщеря си Б.
Ч. Н., с ЕГН: ********** /навършила пълнолетие в хода на процеса/
издръжка за минал период от една година назад от датата на исковата молба –
1
или за периода от 27. 10. 2019 г. до 26. 10. 2020 г. включително, в размер на
общо 1820 лева за целия период, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 27. 10. 2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата над присъдения размер до предявения такъв от 4 200лв. или за
сумата от общо 2380 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Е осъден Ч. Н. М., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, на Б. Ч. Н., с ЕГН: **********, сумата от 100 лева разноски
съобразно уважената част от исковите претенции.
Е осъдена Б. Ч. Н., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 4 от ГПК на Ч. Н. М., с ЕГН: **********, сумата от 200 лева
разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции, както и
прекратената част от производството.
Е осъден Ч. Н. М., с ЕГН: ********** и адрес ***, да заплати по сметка
на Пернишки районен съд сумата в размер на 46 лева, представляваща
дължимата държавна такса по уважената искова претенция.
Е указано на Ч. Н. М., с ЕГН: **********, да внесе възложените в
негова тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от
влизане на решението в сила, като е предупреден, че в противен случай съдът
ще издаде служебно изпълнителен лист при държавна такса от 5 лева и ще
пристъпи към принудително събиране на вземанията.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът е допуснал предварително
изпълнение на решението.
Недоволен от така постановеното решение е останал Ч. Н. М., който
чрез адвокат Б.В., го е обжалвал изцяло - като неправилно и
незаконосъобразно по отношение на уважените искови претенции и по
отношение присъдените разноски и като недопустимо в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение на решението. Моли решението да бъде
отменено, а предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Моли да му се присъдят направените разноски в пълен
размер, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК и пред двете съдебни инстанции.
Моли решението да бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати
разноски на насрещната страна или техния размер на бъде намален.
Поддържа жалбата си и в съдебно заседание чрез адвокат В., като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
2
страна.
Насрещната страна Б. Ч. Н., чрез адвокат И.С., е подала писмен отговор.
С него оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че исковете са
доказани по основание и размер. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли да й се
присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции в пълен
размер.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 изречение първо, предложение първо от ГПК,
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение не се явява
нищожно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Извършвайки служебно проверка за допустимостта на обжалваното
решение, в обжалваната му част, по реда на чл. 269, изречение първо,
предложение второ от ГПК, както и с оглед изрично неведените доводи за
недопустимост на същото в частта, с която е допуснато предварително
изпълнение на решението, Пернишкият окръжен съд намира, че решението в
обжалваната му част не е недопустимо. С него е уважен частично иск по чл.
143 от СК и е уважен частично иск по чл. 149 от СК. С оглед императивната
разпоредба на чл. 242, ал.1, предложение първо от ГПК съдът е следвало да
допусне предварително изпълнение на решението и той го е сторил, поради
което и в тази част решението се явява допустимо.
По отношение доводите за незаконосъобразност на решението,
Пернишкият окръжен съд е обвързан от изложеното в жалбата. Изхождайки
от доводите във въззивната жалба, от тези на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
3
По делото не се спори, че ответникът Ч.М. и T.T. са родители на ищцата
Б. Ч. Н., която е родена на *** и на *** е навършила пълнолетие.
Следователно искът по чл. 143 от СК, касае периода от датата на
предявяване на иска – 27. 10. 2020г. до *** , а искът по чл. 149 от СК, касае
периода от 27. 10. 2019г. до 27. 10. 2020г. за една година от датата на
предявяване на иска.
От удостоверение от СУ *** се установява, че ищцата Б.Н. М. е редовен
ученик в *** клас през учебната 2020 г. – 2021 г. като учебникът по чужд език
/английски език/ се закупува от ученика и струва 92 лева. Установява се и че
ищцата не получава стипендия. На съда е известно какви са потребностите на
едно дете – момиче, което учи в ***, които да му позволят то да има жизнен
стандарт, който да задоволява както неговите първостепенни физически
потребности, така и неговите умствени, духовни, морални и социални
потребности. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в исковата молба
няма твърдения то да страда към датата на предявяване на иска – 27. 10.
2020г. от *** или друго заболяване. Напротив установи се, че това хронично
заболяване, датиращо от *** е отшумяло и сега не се проявява.
От служебна бележка за доходи на бащата Ч.М. се установява, че
същият работи в ***, на което управител е неговата сестра, като от м. март
2020 г. до м. юни 2020 г. трудовото му възнаграждение е в размер на 665 лева
бруто /респективно 516.02 лева нето/, за м. юли 2020 г. – 668.64 лева бруто
/респективно 518.85 лева – нето/ и за м. август 2020 г. до м. февруари 2021 г.
– 668.99 лева бруто /респективно 519.12 лева – нето/. Тоест то се движи малко
над минималната работна заплата.
От служебна бележка за доходи на майката T.T. за периода от м.
октомври до м. март 2021 г. се установява, че същата работи в *** като е
получила сумата от общо 17 157.61 лева /бруто/ респективно 13 448.49 лева
/нето/ или средно по 2859.60 лева месечно /бруто/ респективно 2241.41 лева
месечно /бруто/.
По делото не се спори, че бащата няма задължение за издръжка към
друго непълнолетно дете, както и не се спори, че майката има две други деца
–*** родени през ***, но произхождащи от друг мъж.
Доводите на ответника, развити в писмения му отговор, че страда от
заболяване, са голословни, тъй като нито е посочено името на такова
4
заболяване, нито пък са ангажирани доказателства, за неговото съществуване.
Изхождайки от потребностите на детето Б. Ч. Н., от доходите на
двамата родители, както и от обстоятелството, че майката има задължение за
издръжка към двете си по – малки деца, а също и от обстоятелството, че Б.
живее постоянно при майка си която полага ежедневните грижи по нейното
отглеждане и възпитание, за разлика от бащата, който ще заплаща само
парична издръжка, съдът намира, че за нуждите на Б. за процесния период са
необходими по 350лв. ежемесечно, от които бащата следва да плаща по
160лв., а майката да поема останалите 190лв.
Следователно искът не е присъден в увеличен размер за процесните три
месеца.
По исковата претенция по чл. 149 от СК. В тази насока са разпитани
свидетелите T.T., В.К., М. М. и А. М. – Н., които Пернишкият окръжен съд
преценява по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като първата е майка на ищцата,
втората е баба на ищцата по майчина линия, третата е майка на ответника и
баба на ищцата, а четвъртата е сестра на ответника и леля на ищцата. Същите
са подробно анализирани от Пернишкия районен съд, а оплакванията във
въззивната жалба, които са в обратната насока, не се възприемат. Съдът
следва да отбележи, че предмет на делото е иск, касаещ интересите на
непълнолетно дете, поради което няма никаква пречка съдът Пернишкият
районен съд да упражнява засилено служебното начало, въпреки, че
въззивният съд не намира това служебно да право да е било засилено по
настоящето дело.
По делото не са представени никакви писмени документи за
ежемесечно плащане на издръжка от страна на бащата на неговата
непълнолетна дъщеря. От свидетелските показания на T.T. и В.К.,
кореспондиращи с казаното от ищцата в с.з. на 02. 08. 2021г. по реда на чл.
15, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и с представените по делото
писмени доказателства, се установява, че веднъж в миналото, но преди
исковия период баба му по бащина линия му е дала 400лв., с които то си е
купило телефон, а в исковия период веднъж бащата е дал 300лв. /половината
от таксата за шофьорски курс/ и веднъж 150лв. за йоника на детето. През
останалата част от този период, той е давал, когато детето му е поисквало,
дребни суми рядко достигащи до 50лв. месечно. Даването на такива суми не
5
представлява изпълнение за задължение за издръжка на непълнолетно дете.
При това положение и с оглед малко по - ниската възраст на детето за
този период, съдът намира, че за периода от една година назад, т.е. от 27. 10.
2019г. до 26. 10. 2020г., ответникът дължи за издръжката на дъщеря си общо
сумата 1820лв., от тях - по 140лв. за двата последни месеца на 2019г. и по
154лв. за десетте месеца на 2020г.
След като крайните изводи на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези
на Пернишкия районен, то решението в обжалваните части се явява правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса и
разноски, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски в
размер на 200лв. на Б.Н., решението също се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Следователно решението следва да бъде потвърдено в обжалваните му
части.
С оглед изхода по делото Ч.М. следва да бъде осъден да заплати на Б. Ч.
Н. сумата 300лв., представляваща направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение, която е в минимален размер и не може повече да се
намалява.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260954, постановено на 16. 08. 2021г. по
гр. д. № 5667 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваните му
части.
Осъжда Ч. Н. М., с ЕГН: **********, от адрес ***, да заплати на Б. Ч.
Н., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 300лв., представляваща
направените от нея разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7