Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7966
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците С.М.И., А.Д.Д. и А.Д.Д.
навеждат следните обстоятелства за обосноваване на исканията: настъпило на 19
юни 2014 година наводнение в кв. Аспарухово на гр. В.от образувана няколко метрова
приливна вълна от насъбрали се дъждовни води, за които не е имало възможност за
безопасното им оттичане, довело до заливането на множество жилищни постройки в
квартала и настъпването на смъртта на 13 души, сред които иА.С.Д. – тяхна майка;
настъпването на наводнение от обикновен интензивен валеж, който нямал непредвидим
и/или инцидентен характер, в резултат от неизпълнение на възложени на ответниците
задължения и изразяващо се в: липсата на извършена от ответника МРРБ адекватна
оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на град Варна, липса
на изградени адекватни съоръжения на територията на град Варна, включително и
за регистрирани в района свлачищни процеси, непочистени от 2011 година от
ответника О.В.налични канали и дерета за отводняване, представляващи публична
общинска собственост, допускане от ответника О.В.на незаконни постройки в
самите дерета, незаконна сеч и изхвърляне на отпадъци в тях, липсата на
отправено до населението от ответниците О.В.и Областна администрация В.предупреждение
за възможно бедствие от продължили няколко дни валежи и неосигурени от последните
обучение и подготовка за реакция на населението при бедствия; претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на родната
им майка, която е непоправима и ги лишава от тяхна морална опора, депресия,
тревожност и отчуждаване, за обезщетяването на които ответниците отговорят
солидарно и справедливият размер за които възлиза на 200000 лева за всеки от
ищците. Претендират тази сума солидарно от ответниците О.В., МРРБ и Общинска
администрация Варна, заедно със законната лихва от увреждането. Претендират разноски.
Ответниците в срока по чл. 131
от ГПК са подали отговор на исковата молба:
Ответникът О.В.оспорва
исковете, възразявайки че почистването на деретата в горските територии и
поддържането на тяхната проводимост, които дерета са причина за приливната
вълна, а не дерето между ул. Ясен и ул. Калач, не е дейност, възложена на общините,
и че само деяние, което е годно да доведе до настъпилия вредоносен резултат може
да обоснове отговорност, като такова в случая не налице, предвид и на
прекратеното наказателно производство. Няма искане за разноски.
Ответникът М.на Р.Р.И Б.(МРРБ)
навежда възражения, че липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи търсената
от него отговорност и че отговорността за поддръжка и възстановителни работи по
проводимостта на процесното дере, представляващо публична общинска собственост,
е на общината; не е налице основание за ангажиране на отговорността на МРРБ и
за солидарно осъждане на ответниците, тъй като наводнението не е геоложки риск
и разработването на риска от наводнения, който е различен от геоложкия, е
задължение на министъра на околната среда и водите, а на укрепителните
съоръжения в горските територии – на МЗХ; МРРБ е изпълнило в срок и всички му
възложени задължения във връзка с геоложкия риск по действащата през
релевантния момент Наредба, а и настъпилото наводнение представлява
непреодолима сила. Навежда и възражения липса на реално претърпени неимуществени
вреди от настъпилата смърт наА.Д.. Претендира разноски.
Ответникът Областна администрация
В.възразява, че исковете срещу него са недопустими поради липсата на надлежна
легитимация и изложение на обстоятелства, които да обосновават неговата
отговорност и претендираното вземане за ищците, а при евентуалност –
неоснователен, тъй като настъпилото на 19 юни 2014 г. наводнение представлява
природно стихийно бедствие (непреодолима сила) и в ОА не са постъпвали данни за
настъпване на опасни явление, като постъпилите такива са на 18.06.2014 г. само
за усилване на вятъра и интензивен дъжд на места, но не и с данни за застрашено
селище и район; след получен сигнал на 19 юни 2014 г. със заповед е обявено
бедствено положение и са създадени групи за евакуация на населението; деретата,
поради които е настъпило наводнението, не са били обявени за опасни от О.В.и по
тази причина не са подлежали на ежегодна проверка от назначената от областния
управител междуведомствена комисия, а и задължения за поддържането им е имала
общината. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното:
По делото е обявен на
основание чл. 155 от ГПК за общоизвестен факт настъпилото на 19 юни 2014 г. в
кв. Аспарухово на гр. В.наводнение, което е безспорно между страните по
производството, че е причинило смъртта наА.Д.. Установи се от представените препис-извлечение
от акт за смърт и удостоверение, че към момента на смъртта си тя е била на 67
години и имала три деца (две дъщери съответно на 51 и 47 години и син на 49
години), с две от които живеела (така показанията на св. А. З.).
Установява се по делото и че
преди настъпването на наводнението жители на гр. В.подавали сигнали до
кметовете на О.В.и район Аспарухово при общината и до други органи на изпълнителната
власт за осъществявано затрупване на намиращото се в квартала дере с различни
отпадъци и необходимостта от тяхното почистване (така сигнали от 2010 -2013 г.
и преписка на ММРБ).
Подавани било също и сигнали
за активизирани свлачищни процеси по ул. Розова долина в кв. Аспарухово гр. В.през
2012 г. – 2014 г. За обследване на активизираните на 09.05.2012 г. свлачищни
процеси и прилежащите към компрометирания участък терени от кмета на О.В.била
назначена комисия, като в обследването участвали и представители на Г. ЕООД –
Варна. От извършеното на 06.03.2013 г. обследване било установено, че свлачището
се проявило по десния бряг на дере с постоянен воден отток – Западен охранителен
канал, констатирано било ново активизиране на свлачището във вече проявените
през 2012 г. граници, при което свлачищните маси били водонаситени и в основата
им имало заблатяване, а в петата на склона над ул. Розова долина на много места
били дренирани води с неизяснен произход. За основна причина на свлачищните
процеси се посочвало преовлажняване на земните маси с води от неизяснен
произход. Въз основа на направените от комисията констатации от МРРБ било
предписано на О.В.да предприеме необходимите действия за почистване на дерето
от битови и строителни отпадъци и осигуряване на оттока му и за обозначаване на
засегнатия от свлачищни процеси район и недопускане натрупване на отпадъци по
склона на дерето (така писма от 19.03.2013 г.).
Във връзка с необходимостта от
неотложно почистване на замърсените участъци на отводнителните дерета по ул.
Горна Студена и ул. Моряшка, видно от писма от 09.04.2013 г., 20.05.2013 г. и
10.06.2014 г., кметът на район Аспарухово към О.В.е поискал от Дирекция
„Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при общината предвиждане
на финансови средства за тяхното почистване, каквото почистване на деретата било
осъществявано до 2011 г., но не и след тази година поради непровеждане от О.В.на
необходимите тръжни процедури, въпреки посоченото от нея в писмо от 29.04.2013
г.
Установява се по делото, че
поради активизирало се нова свлачище в същия район – кв. Аспарухово на гр.
Варна, и дадени указания на МРРБ от кмета на О.В.и областния управител на областта
с административен център В.били назначени комисии съответно за обследване на
свлачищните участъци и за анализ на фактическото състояние и предприетите действия
от компетентните органи. От протоколите от 12.02.2014 г. и от 15.04.2014 г.,
съставени от комисиите, се установява, че на 21.01.2014 г. били възникнали нови
свлачища в района на ул. *******, която улица била изградена на десния бряг на
Западния охранителен канал (дере с постоянен воден отток) в кв. Аспарухово, а
свлачищата, възникнали през 2012 г. и 2013 г. (по пътя и до входа на поделението),
били активни, като при обследването било констатирано дрениране на подземни
води, стичащи се по улицата, а в някои участъци и заблатявания. Въз основа на
тези констатации били направени предложения О.В.да инспектира и наблюдава
засегнатия район, за да не се допуска натрупване на земни маси, битови и
строителни отпадъци по склона на дерето и при свлачищния отстъп, и да изготви мрежа
от пиезометри за установяване дълбочината и произхода на подпочвените води,
необходима за изготвяне на проект за укрепителна схема за противодействие на
развиващите се геодинамични процеси в засегната територия, а ВиК В.ООД да
ревизира и отстрани авариите по ВиК съоръженията над свлачищата. Така
установеното преди настъпване на наводнението в кв. Аспарухово на гр. В.се потвърждава
и от приетото заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, което
съдът като обективно и компетентно изготвено от вещите лица приема за достоверно
дадено.
От посоченото заключение се
установява и че на 19 юни 2014 г. се е формирала висока приливна вълна в края
Темелково (Западно) дере в кв. Аспарухово на гр. Варна, оценката на която била
направена въз основа на белези оставени от преминалата вода по сгради и дървета
и хидравлични изчисления. Темелково (Западно) дере, в края на което било настъпило
процесното наводнение, се простирало в обсега на Черноморската отточна подобласт
и било разположено на юг от Варненското езеро, като водило началото си от гориста
местност, която се намирала на юг от кв. Аспарухово на гр. Варна, преминавало
през кв. Аспарухово и се вливало в канал, свързващ Черно море с Варненското
езеро. Водосборът на Темелково (Западно) дере включвал урбанизирани и
извънурбанизирани (горски) територии, като частта му в урбанизираната територия
представлявала собственост на О.В.(така и извадки от кадастрален регистър на недвижимите
имоти), а горските територии – държавна собственост.
Установява се от заключението,
че в урбанизираната част на Темелково (Западно) дере към момента на настъпване
на наводнението съществувалите водоотвеждащи хидротехнически съоръжения
представлявали Западен охранителен канал, който бил коригирано речно корито с
правоъгълен напречен профил до плочестия водосток по ул. Перекоп (ул. Рожен) и
некоригиран естествен профил след водостока до ул. Гривица, и Плочест водосток
под ул. Перикоп с правоъгълно напречно сечение и размери 2.50 на 2.00 метра,
които съоръжения били проектирани да провеждат максимално водно количество до
5.18 кубични метра в секунда. На около 120 метра след плочестия водосток в
началото на ул. Гривица откритият канал преминавал в закрит такъв, състоящ се
от две бетонови тръби ф600, който бил с дължина около 730 метра, минавал под
бул. Народни будители и свършвал в района на стадиона, където преминавал отново
в открит канал. Тези тръби представлявала дъждовна канализация, която теоретична
проводимост било 3.90 кубични метра в секунда, а реалната - значително по-малка
поради наклона на канала и носените от водата наноси и други твърди предмети.
Вещите лица изясняват, че в
заливната площ на дерето устройствените планове на О.В.предвиждали резервиране
на територии - освободени от застрояване и отредени за озеленяване, на които
предвиждания фактическото състояние на тези територии не отговаряло.
Установява се от заключението,
че водният поток заедно с носените от водното течение земни маси, цели дървета,
изсъхнали клони и полусухи листа, и намиращите се по дерето битови и строителни
отпадъци са допринесли за преграждането и намаляването на водопроводимостта на
водостока под ул. Перекоп, като последното почистване на Западния и Източния
охранителни канали в кв. Аспарухово било извършено през м. май 2011 г. Според
вещите лица за значителните размери на наводнението допринесло подприщването на
водния поток от дерето поради малките габаритни размери на водостока, който бил
запушен от носените кални маси, храсти и боклук, и който заедно със
задръстените парапети се превърнал в преграда, зад която са се акумулирали
водни маси, като причина за намалената водопроводимост в урбанизираната зона била
и голямата плътност на застрояването.
Проявилият се воден поток в
Темелково (Западно) дере, чието максималното водно количество било 112.555
кубични метра в секунда, влачил кал, дървета, храсти и битови отпадъци, като проводимоста
на дерето била силно намалена поради застрояването в коритото в долната му
част. В горната му част имало паднали клони и изкоренени малки дървета, и свлечени
земни маси от активиралите се свлачищни процеси, поради което силно била
намалена и пропускателната му способност. Дълбочините на водата били от 1.30 метра
до 2.80 метра, а водните количества, които са преминали по ул. Гривица и ул.
Горна Студена, са били около 89 кубични метра в секунда и 63 кубични метра в
секунда. По улиците се формирал значителен повърхностен отток, който влачил
големи количества наноси, а големите количества кални потоци в съчетание със
значителните наклони превърнало улиците на кв. Аспарухово в реки, където водата
се движила с много голяма скорост и притежавала значителна разрушителна сила, в
резултат на което били причинена смъртта на тринадесет души, сред които и
майката на ищците –А.Д. (така протокол за оглед, препис-извлечение и
удостоверение), и нанесени значителни щети върху къщите и уличната настилка.
Вещите лица изясняват, че
причините за настъпилото наводнение са комплексни, тъй като то е възникнало от
неблагоприятното комбиниране на метеорологични, хидрологични, хидравлични, хидрогеоложки,
антропогенни фактори и промени в земното покритие и урбанизирана територия. Падналото
количество интензивен валеж, хидротехническите съоръжения, които не били с
необходимата проводимост или не са изградени, строежите в непосредствена
близост до талвега на дерето, без да са определяни оразмерителни водни количества,
които да бъдат отвеждани, и строителството извън урбанизираната територия са
формирали висока приливна вълна, чийто обем не бил само от водна маса, но и от
носените от водното течение земни маси, дървета, битови и строителните
отпадъци, които са довели до подприщване на водното течение при съоръженията и
са намалили водопроводимоста им в извън урбанизираната и урбанизираната част на
дерето.
Според заключението от
метеорологична гледна точка количествата на валежите, паднали в района на кв.
Аспарухово, са били значителни - 232 мм за периода 15.06.2014 г. -20.06.2014 г,
и с голям интензитет на 19.06.2014 г. от 2.31 мм/мин. Денонощното количество на
валежа за 19.06.2014 г. било оценено на 81.0 мм (176.1 % от месечната норма за
м. юни в гр. Варна), като съществени валежни 24-часови суми имало и в
предходните дни (15.06.2014 г. - 43.8 % от нормата за м. юни, 16.06.2014 г. -
81.5 %, 18.06.2014 г. - 100.2 %).
Съществувалата обаче през периода от 1949 г. до 2006 г. в този квартал на гр. В.валежомерна
станция е измервала и по-големи количества валежи за 24 часа (като например на
25.06.1979 г. валежна сума от 99.0 мм или 215.2 % над нормата за м. юни), а
данните за тези валежни количества и за други регистриране в района на гр. В.случаи
изключвали определянето на процесния валеж, който е имал своето място в режима
на валежите в района на град В.и в частност на кв. Аспарухово, като инцидентен.
Вещите лица изясняват също, че хидрологичните фактори, които са довели до
наводнението са значителните количества валеж, паднали върху малка площ - 3.55 кв.км,
за кратко време и големия среден наклон на водосборната област – 9 %.
Установява се от заключението,
че за настъпилото наводнение допринесло и нерегламентираното застрояване, върху
което не бил осъществяван необходимия контрол и не били провеждани предвидените
в устройствените планове през периода 1968 г. – 2013 г. мероприятия за озеленяване
и лесопоркове, курортни гори, като в последния план частта от дерето в
урбанизираната му част била предвидена за „охранителен канал, коригирано дере.“
Вещите лица изясняват, че въпреки тези предвиждания и очакваното засилване на
екстремалните събития от проливни дъждове не са били взети необходимите
градоустройствени мерки по осигуряване проводимостта на инфраструктурата с цел
предпазване на гражданите от поройни наводнения. Нямало също възложено и
извършено инженерно-геоложко проучване на регистрираните свлачища към датата на
наводнението, при които да бъдат установени техните параметри - обхват и
дълбочина на развити хлъзгателни и плъзгателни повърхнини, а противосвлачищни
съоръжения е могло да бъдат проектирани и реализирани едва след установяване на
тези параметри, като такива изградени съоръжения не е имало в обхвата на
западното дере както в урбанизираната територия, така и извън урбанизираната
територия.
Според вещите лица предотвратяване
на наводнението е било възможно при изграден охранителен канал, недопускане на
строителство извън установените норми и поддържане и почистване на дерето.
Същите изясняват, че неблагоприятните последици от наводнението биха били
по-малки и при изпълнени в горната гориста част на дерето противосвлачищни
мероприятия и на съоръжения, намаляващи скоростта на водния поток, а в урбанизираната
част - охранителен канал с необходимото сечение, и осигуряване на необходимата
проводимост на коритото на дерето. Значение е имало и възможността за осъществяването
на мониторинг чрез метеорологичната станция в кв. Аспарухова, тъй като в района е имало регистрирани значителни
количества валеж, поради което мониторингът е щял да допринесе за навременно
действие на компетентните органи и за намаляване на неблагоприятните последици
при екстремни събития от хидрометеорологичен характер.
Посочва
се от вещите лица, че филтрационните свойства на терена са имали пренебрежимо
значение за образувания воден отток. Използването на горските ресурси в басейна
на Темелково (Западно) дере по ЛУП, 2007 г. и извършваната незаконна сеч през
периода 2008 г. – 2014 г. не са довели до обезлесяване, поради което не може да
се приеме и принос на такъв за настъпилото наводнение.
Заради
така настъпилото наводнение със заповед № РД-14-7706-234 от 19.06.2014 г. е било
обявено бедствено положение на територията на район Аспарухово в гр. Варна,
считано от 22.00 ч. на 19.06.2014 г. Обявяването му е било мотивирано с наводняване
на значителна територия в западната част на района на Аспарухово по данни от
МВР към 21.00 ч., от които са удавени девет души, нарушени електрозахранване и
комуникациите и други, като щабът за изпълнение на областния план за защита е
свикан в 20.35 ч. и са посочени дейностите, които следва да бъдат предприети.
Поради
настъпилата от наводнението смърт на тринадесет души било образувано и наказателното
производство срещу неизвестен извършител по чл. 123, ал. 1 от НК. С постановление
от 04.01.2018 г. на прокурор при ОП – В.наказателното производството било
прекратено, а същото след осъществен съдебен контрол - потвърдено с определение
от 24.08.2018 г., постановено по в.ч.н.д. № 167/2018 г. на ВАС.
За
претърпените от ищците неимуществени вреди пред настоящата съдебна инстанция в
съдебно заседание на 18.12.2019 г. е разпитан св. А. З. – съсед на ищците, живеели
в кв. Аспарухова. От показанията на свидетеля се установява, че ищците А.Д. и А.Д.,
които той знаел като М. иА., живеели заедно със своята майкаА.Д. – А., а в близост
до тях в друго жилище живеела ищецът С.И. –А.. Той често ги виждал, като техен съсед,
заедно със майка им, която е била жизнена и работлива жена, били близки и
весели от общуването помежду им. Свидетелят заявява, че разбрал на следващия
ден за загубата на майка им, от която видимо им било тежко и плачели.
Други относими доказателствени
средства в предвидените от процесуалния закон срок не са ангажирани по
производството.
При така установените данни
съдът приема от правна страна следното:
Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа,
следва да носи уредената в чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които
е възложил работата. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно, за да възникне
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при
или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Установи се от преценката на доказателствената
съвкупност по делото, че причините за настъпилото на 19 юни 2014 г. в края
Темелково (Западно) дере в кв. Аспарухово на гр. Варна, наводнение, от което е настъпила
смъртта наА.Д. – майка на ищците по производството, са комплексни и то не
представлява непреодолима сила (случайно събитие), като изключващо
отговорността за настъпването му обстоятелство.
Този несъмнен извод следва от осъществяването
на наводнението в резултат от неблагоприятното комбиниране на различни по
характер фактори - метеорологични, хидрологични, хидравлични, хидрогеоложки,
антропогенни фактори и свързани такива с промени в земното покритие и
урбанизирана територия. Изразили са се в: падналото значително количество
интензивен валеж върху малка площ, за кратко време и при голям среден наклон на
водосборната област; съществуването на хидротехнически съоръжения, които не
били с необходимата проводимост, или неизграждането на такива; нерегламентирано
застрояване в и извън урбанизирана територия и непровеждане на предвидените в
устройствените планове мероприятия за резервиране на териториите – освобождаването
им от застрояване и озеленяване; непочистване на дерето от битови и строителни
отпадъци; липсата на инженерно-геоложко проучване на регистрираните в района свлачища
към датата на наводнението, при които да са установени техните параметри, и на
проектирани и реализирани на противосвлачищни съоръжения в обхвата на Западното
дере както в урбанизираната му територия, така и извън урбанизираната такава. И
именно тяхното съвместно проявление към този момент е способствало за формиралата
се висока приливна вълна, включваща в своя обем не само водна маса, но и носени
от водното течение земни маси (включително и земни маси от регистрираните в
района свлачища), дървета, битови и строителните отпадъци, довели до
подприщване на водното течение при съоръженията и намаляване водопроводимостта
им в извън урбанизираната и урбанизираната част на дерето.
Така настъпилото наводнение съдът
приема, че не представлява непреодолима сила, като обстоятелство изключващо
отговорността за причинените от настъпването му вреди. За да е налице това правоизключващо обстоятелство, трябва да има не само
непредвидимост и неизбежност на събитието, но непредвидимост и неизбежност и на
неблагоприятните последици от него при полагане на дължимата грижа. За процесното
наводнение в кв. Аспарухово и настъпилите от него неблагоприятни последици се
установи, че са били предотвратими при изграден охранителен канал с
необходимото сечение, недопускане на строителство извън установените норми, поддържане
и почистване на дерето и при изпълнени в горната гориста част на дерето
противосвлачищни мероприятия и на съоръжения, намаляващи скоростта на водния
поток. Осъществяването на последните е било възможно при изпълнение на
възложените по силата на закона задължения на различни държавни и местни органи
на изпълнителната власт, поради което и възраженията на ответниците в обратния
смисъл се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1
във вр. с ал. 2, т. 1 и чл. 138, ал. 4, т. 1 и 5 от Закона за водите (ЗВ в
редакцията от ДВ, бр. 43 от 13.06.2014 г., приложима в разглеждания случай)
постоянната защита от вредното въздействие на водите включва изграждане и поддържане
на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения
и поддържане проводимостта на речните легла. Поддръжката и
ремонтно-възстановителните дейности на тези съоръжения и на проводимостта на
речното легло, диги, корекции на реки и дерета в чл. 139, ал. 1 и 2 и чл. 141 от
ЗВ е регламентирано като задължение на техния собственик или ползвател. Предвидено
е в чл. 140, ал. 4 и 5 във вр. с ал. 3 от ЗВ почистването на речните легла, което
е част от тези дейности и включва почистване от строителни и битови отпадъци,
премахване на незаконни постройки от границите на речните легла и други
посочени в закона дейности, ежегодно да се организира и координира от кмета на
общината в границите на населените места, а когато то е извън границите на урбанизирана
територия - от съответния областен управител, чрез назначаване на междуведомствена
комисия, възлагане на обществена поръчка и сключване на договор.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 и
3 от ЗОС публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със
закон, и други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от местно значение, като предвидени в закон такива – чл. 19, ал. 1,
т. 1 и 4 от ЗВ, са водните обекти, разположени на земи - общинска собственост,
и водностопанските системи и съоръжения на територията на общината. Така
приложимите разпоредби и установените статут и предназначение на урбанизираната
част от Темелково (Западното) дере водят до несъмнения извод, че в тази си част
дерето е представлявало публична общинска собственост на О.В., а в частта му извън
урбанизираната територия, обособена като горски територии - държавна
собственост (косвен извод за която е изведен и от писмо от 06.10.2014 г. на ДГС
В.и заключението на съдебно-техническата експертиза). Следователно, задължение
за поддържането и почистването на отводнителния канал на Темелково (Западно)
дере, съответно за организиране и координиране на дейностите по тяхното
осъществяване, в границите на населените места са имали О.В.и кмета на О.В., а
извън границите на урбанизирана територия – държавата и областния управител на
област с административен център Варна, чрез който собственикът е следвало да
осъществява дължимото му поведение.
По делото се доказа по
категоричен начин, че причина за високата приливна вълна била и непочистването
на западния отводнителен канал от отпадъци и недостатъчната проводимост на
съоръженията както в границите на гр. Варна, така и извън урбанизираната
територия. Същият бил използван като нерегламентирано сметище и въпреки замърсяването
му и многобройните сигнали от жители на кв. Аспарухово на гр. В.и писма от кмета
Район Аспарухово при О.В.до кмета на общината почистване не е било осъществявано
от 2011 г. до настъпването на наводнение на през м. юни 2014 г. Поддържането му
и извършването на дейностите по неговото възстановяване, включително и по почистването
му, както бе посочено, е било задължение на собственика, какъвто по производството
е ответникът О.В.за частта му в границите на населеното място – гр. Варна, в
която организирането и осъществяването на тези дейности е следвало да се осъществи
от кмета на общината, а за частта му извън урбанизираната територия – от областния
управител, който съгласно чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗА отговарял и за опазването и
защитата на държавната собственост, и при осъществяване на своите правомощия се
е подпомагал от областната администрация.
Ответниците О.В.и Областна
администрация В.не установиха в процеса на доказване да са предприели дейности
по почистване на западния отводнителен канал в Темелково (западно) дере и за
осигуряването на неговата проводимост както в урбанизираната територия, така и
извън нея, а и не го твърдят. Именно ответниците О.В.и Областна администрация
Варна, като юридически лица, чрез своите служители или други лица, на които са
възложили изпълнението, включително и за организирането и координирането на тези
дейности като част от възложените правомощия на кмета на общината и областния
управител (териториални органи на изпълнителната власт), е следвало да осъществят
действията по почистването на отводнителния канал и осигуряването на неговата
проводимост с цел осигуряване на защита от вредното въздействие на водите при
наводнение. В случая бездействието на последните е довело до неизпълнение на
горепосочените законови задължения, поради което съдът намира за установен
фактическия състав, обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната
отговорност на общината и областната администрация за противоправното им бездействие
по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Отговорността за посоченото
противоправно бездействие възниква и за ответника Областна администрация Варна,
тъй като именно областният управител на областта с административен център Варна,
който съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗА администрацията подпомага при осъществяване
на правомощията му, е отговарял за опазването и защитата на намиращата се на
нейна територия водни обекти и съоръжения - държавната собственост, и за
почистването на западния отводнителен канал в извън урбанизираната територия. Бездействието
при осъществяването на тези правомощия, които е следвало да бъдат реализирани
именно чрез служителите на ответника Областна администрация Варна, притежаващ
правосубектност, и чийто ръководил и представител е областния управител, т. е.
в чийто състав същият е включен съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗА, предпоставя
възникването на отговорността за причинените от бездействието вреди и за този
ответник (като субект на отговорността на държавата на общото основание по чл.
49 от ЗЗД), поради което и доводите на ответника Областна администрация В.в
обратния смисъл се явяват неоснователни.
Възникването на отговорността
на О.В.се предпоставя и от неизпълнението на задълженията й за премахване на
незаконните строежи, довели също до намаляване на проводимостта на намиращите в
Темелково (Западно) дере съоръжения и също предпоставило възникването на
високата приливна вълна. Премахването на незаконни строежи в различните им
категории е предвидено в чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (в редакцията
на закона от ДВ, бр. 49 от 13.06.2014 г., релевантна за случая) да се осъществява
въз основа на издадена от началника на Дирекцията за национален строителен контрол
(ДНСК), която е юридическо лице на бюджетна издръжка, за строежи от първа до трета
категория и от кмета на общината за строежи от четвърта до шеста категория или
от упълномощени от тях длъжностни лица. Не се установи по делото, а и не се
твърди от ответника О.В.да е предприел действия по отстраняване на незаконните
строежи, препятствали също проводимостта на съоръженията, поради което
неизпълнението и на посоченото законово задължение обуславя възникването на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД за ответника О.В..
По делото се установи по
несъмнен начин, че е налице и противоправно бездействие на ответника МРРБ
поради непредприемане на необходимите действия по мониторинг и противодействие
на свлачищните процеси на територията на кв. Аспарухово в гр. Варна, засегната
и от процесното наводнение, включващо в своя обем и земни маси от регистрираните
в района свлачища. Доказа се настъпването му да е и по причина на отсъствие на възложено
и извършено инженерно-геоложко проучване на регистрираните свлачища към датата
на наводнението за установяване на техните параметри - обхват и дълбочина на
развити хлъзгателни и плъзгателни повърхнини, и на проектирани и изградени въз
основа на такова проучване противосвлачищни съоръжения в и извън урбанизираната
територия на Темелково (Западно) дере. Реализирането на тези дейности съгласно
чл. 95 и 96 от ЗУТ (в редакцията му от ДВ, бр. 49 от 13.06.2014 г.) е било
задължение на М.на регионалното развитие, понастоящем въз основа на изменение
на закона - обн., ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., Министерство
на Р.Р.И Б.(МРРБ). Мониторингът на свлачищните процеси е следвало да се
осъществи чрез наблюдение, анализи и оценка на резултатите от извършени подробни
инженерно-геоложки и други проучвания, а след приемането им да се разрешат геозащитните
мерки и дейности за ограничаване на свлачищата и за предотвратяване на аварии и
щети, съответно да се осъществи проектирането и изпълнението на геозащитни
строежи и съоръжения в свлачищните райони. Бездействието на ответника МРРБ е
довело до неизпълнение на посочените законови задължения също предпоставили
възникването на процесното наводнение, поради което съдът намира за установен
състава за възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност и за министерството.
Въпреки гореизложеното за
ангажиране на отговорността на ответниците, следва да се отбележи, че по делото
не се установи процесното наводнение да е причинено и от липсата на извършена
от ответника МРРБ съгласно чл. 6 и сл. от ЗЗБ адекватна оценка и картографиране
на геоложкия риск на територията на гр. Варна, обезлесяване на горските
територии и отсъствието на отправено до населението предупреждение и осигурено
му обучение за реакция при бедствие, очертани също в исковата молба като
противоправно деяние за пораждане на отговорността за обезщетяване.
Защитата при бедствия съгласно
Закона за защита при бедствия (ЗЗБ в редакцията му от 02.08.2013 г.) се
извършва на национално, областно и общинско ниво и се осъществява чрез
провеждане на превантивна дейност, провеждане на дейности по защитата при
възникване на бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване и
предоставяне и приемане на помощи. Превантивната дейност се извършва с цел
намаляване на риска от бедствия и включва съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗБ различни
дейности, сред които анализ и оценка на рисковете от бедствия, картографиране
на рисковете от бедствия, планиране на защитата при бедствия и други, осъществяването
на които е възложено на различни органи на държавната власт.
Компетентният към релевантният
момент орган съгласно чл. 2, т. 1 и чл. 5 от Наредбата за условията, реда и
органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от
бедствия (Наредбата в редакцията й от 31.01.2014 г.), приета на основание чл.
6, ал. 2 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗБ, за извършване на анализ и
оценка на геоложкия риск от бедствия и осъществяване на картографиране въз
основа на тях е бил министърът на регионалното развитие. Анализът и оценката на
геоложкия риск съгласно пар. 2 (ред. – ДВ, бр. 9 от 2014 г., в сила от
31.01.2014 г.) от ПЗР на Наредбата е следвало да се извършват в срок до 31
декември 2015 г., който не е бил изтекъл към момента на настъпване на
процесното наводнение – 19 юни 2014 г., поради което и нереализирането на тези
дейности по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗБ във вр. с чл. 2 и 5 от Наредбата към
този момент не може също да обоснове възникването на отговорността за ответника
ММРБ.
Не се установи по делото и да
са съществували информация и данни по чл. 11, ал. 1 от ЗЗБ, които да са
предпоставили възникването на задължение на оперативния център на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР по чл. 29, ал. 1,
т. 3 от закона за извършване на ранно предупреждение на населението за опасност
от възникването на бедствието и съответно липсата на своевременно предупреждение
да е допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Последният не се
установи да е по причина и на неосигурено обучение на населението за начините
на поведение и действие и изпълнение на необходимите защитни мерки при бедствия,
предвидено в чл. 17 от ЗЗБ да се организира от кметовете на общините и в което
се участва по желание.
Принос за настъпването на
процесното наводнение няма и твърдяното в исковата молба обезлесяване на
горските територии на Темелково (Западно) дере. Такова не се установи да е
настъпило в резултат от използването на горските ресурси в басейна на Темелково
(Западно) дере и извършвана незаконна сеч в района.
Тъй като вредоносният резултат
е причинен от неколцина, ответниците по настоящото производството по аргумент
от чл. 53 от ЗЗД следва да отговарят солидарно.
Претърпените от ищците С.И., А.Д.
и А.Д. неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
В резултат на процесното
наводнение, станало на 19 юни 2014 г., е починала майката на ищците –А.Д., които
съгласно Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС са от кръга на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт от
непозволено увреждане. Установи се, че към датата на процесното наводнение починалата
е била на 67-годишна възраст, а ищците съответно на 51, 49 и 47 години. Съдът
приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, степента на родство,
емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на смъртта й ищците
са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата
на своя най-близък човек, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
виновното противоправно деяние (бездействие) на ответниците. Смъртта поставя
край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването от една страна невъзвратими, а от друга – големи, като житейско
събитие, водещо до загуба на значима в живота им морална опора и подкрепа. Тъй
като по делото безспорно се установи, че между ищците и починалата е поддържана
емоционална връзка, изградена на близост и удовлетвореност от общуването им
като майка и деца, с две от които тя дори е съжителствала, и отчитайки общото
икономическо състояние на обществото към момента на непозволеното увреждане –
19 юни 2014 г., и внезапната и неочаквана смърт на родителя, а като такава и
съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след
негово продължително боледуване, съдът намира, че справедливостта изисква за всеки
от ищците да бъде определено обезщетение в размер на по 80000 лева.
Налице са следователно всички
материални предпоставки за уважаване на исковете, като предвид размера на
обезщетението, който съдът приема за справедлив, същите следва да бъде уважени
за сумата от 80000 лева, а за разликата над тази сума до пълния им предявен размер
от 200000 лева – отхвърлени.
Частичната основателност на
исковете води до основателност на акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва върху размера на обезщетението, считано от увреждането –
19.06.2014 г., до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора ответниците
следва да бъдат осъдени за заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. Д.Д. сумата от по 2654.40
лева за всеки от ищците или общо сумата 7963.20 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) за предоставената на всеки
от тримата ищци безплатна правна помощ и определена съразмерно на уважената
част на исковете въз основа на възнаграждение от 6636 лева с включен ДДС (за
всеки иск поотделно).
Всеки от ищците следва да бъде
осъден да заплати на ответника МРРБ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 5995.53
лева – разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и възнаграждение на
вещи лица, а на ответника Областна администрация В.на основание чл. 78, ал. 8
във вр. с ал. 3 от ГПК – сумата 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, които суми са определени съразмерно на отхвърлената част на
исковете. Разноските за ответника МРРБ, възложени в тежест на ищците, са
определени въз основа на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 25377.68
лева с включен ДДС, а не на редуцирано адвокатско възнаграждение, тъй като
възнаграждението на адвокатското дружество от 21148.07 лева без ДДС,
осъществявало защитата по настоящото исково производство, надвишава с около 30
% възнаграждението от 16590 лева, представляващ минималния общ размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, който по всеки от исковете
възлиза на 5530 лева. Това превишение при отчитане на сложността на делото и
проведените четири заседания съдът намира, че не е прекомерно, а възражението
на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК – неоснователно. Ответникът О.В.не претендира
разноски, поради което и такава не се присъждат с решението.
Ответниците на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на съда сумата 10310 лева,
представляваща разноски по производството за дължимата държавна такса от 9600 лева
и възнаграждение за вещи лица от 710 лева върху уважената част на исковете.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.В., БУЛСТАТ ******, с
адрес: гр. Варна, ул. *******Министерство на Р.Р.И Б., БУЛСТАТ *******с адрес:
гр. София, ул. Св. Св. *********, и Областна администрация Варна, БУЛСТАТ *******,
с адрес: гр. Варна, ул. *********да заплатят солидарно на С.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 80000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
настъпилата смърт на нейната майкаА.С.Д. в резултат от осъществено на 19 юни 2014
г. наводнение в края Темелково (Западно)
дере в кв. Аспарухово на гр. В.от образувана висока приливна вълна, заедно със
законната лихва върху тази сума от 19 юни 2014 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 80000 лева до пълния предявен размер от 200000 лева.
ОСЪЖДА О.В., БУЛСТАТ ******, с
адрес: гр. Варна, ул. *******Министерство на Р.Р.И Б., БУЛСТАТ *******с адрес:
гр. София, ул. Св. Св. *********, и Областна администрация Варна, БУЛСТАТ *******,
с адрес: гр. Варна, ул. *********да заплатят солидарно на А.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 80000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
настъпилата смърт на неговата майкаА.С.Д. в резултат от осъществено на 19 юни
2014 г. наводнение в края Темелково (Западно) дере в кв. Аспарухово на гр. В.от
образувана висока приливна вълна, заедно със законната лихва върху тази сума от
19 юни 2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 80000 лева до
пълния предявен размер от 200000 лева.
ОСЪЖДА О.В., БУЛСТАТ ******, с
адрес: гр. Варна, ул. *******Министерство на Р.Р.И Б., БУЛСТАТ *******с адрес:
гр. София, ул. Св. Св. *********, и Областна администрация Варна, БУЛСТАТ *******,
с адрес: гр. Варна, ул. *********да заплатят солидарно на А.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 80000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
настъпилата смърт на нейната майкаА.С.Д. в резултат от осъществено на 19 юни
2014 г. наводнение в края Темелково (Западно) дере в кв. Аспарухово на гр. В.от
образувана висока приливна вълна, заедно със законната лихва върху тази сума от
19 юни 2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 80000 лева до
пълния предявен размер от 200000 лева.
ОСЪЖДА О.В., БУЛСТАТ ******, с
адрес: гр. Варна, ул. *******Министерство на Р.Р.И Б., БУЛСТАТ *******с адрес:
гр. София, ул. Св. Св. *********, и Областна администрация Варна, БУЛСТАТ *******,
с адрес: гр. Варна, ул. *********да заплатят на адв. Н.Н.Д. от ШАК, на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 7963.20 лева,
представляваща сбора на адвокатските възнаграждения от по 2654.40 лева с
включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за предоставената на всеки от С.М.И., А.Д.Д. и А.Д.Д.
безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Министерство на Р.Р.И Б., БУЛСТАТ *******с адрес: гр.
София, ул. Св. Св. *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 5995.53
лева – разноски по производството за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и
възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Областна администрация Варна,
БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. Варна, ул. *********на основание чл. 78, ал. 8
във вр. с ал. 3 от ГПК сумата 80 лева – разноски по производството за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Министерство на Р.Р.И Б., БУЛСТАТ *******с адрес: гр.
София, ул. Св. Св. *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 5995.53
лева – разноски по производството за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и
възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Областна администрация Варна, БУЛСТАТ *******, с адрес:
гр. Варна, ул. *********на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК
сумата 80 лева – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Министерство на Р.Р.И Б., БУЛСТАТ *******с адрес: гр.
София, ул. Св. Св. *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 5995.53
лева – разноски по производството за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и
възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Областна администрация Варна, БУЛСТАТ *******, с адрес:
гр. Варна, ул. *********на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК
сумата 80 лева – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА О.В., БУЛСТАТ ******, с адрес:
гр. Варна, ул. *******Министерство на Р.Р.И Б., БУЛСТАТ *******с адрес: гр. София,
ул. Св. Св. *********, и Областна администрация Варна, БУЛСТАТ *******, с адрес:
гр. Варна, ул. *********да заплатят на Софийски градски съд на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата 10310 лева – държавна такса и възнаграждение за вещи
лица.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова