О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……/ 13.09.2021 г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети
септември, две хиляди двадесет и първа година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
разгледа докладваното административно дело № 564 по описа
за 2020 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
В Административен съд –Добрич е постъпило искане с вх. № 2497/
11.08.2021 г. от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за
присъждане в полза на Бюрото на разноски за възнаграждение на адвоката,
осъществил правна помощ за процесуално представителство на ищеца И.Е.И. в
производството по административно дело № 564/ 2020 г. по описа на Административен съд - Добрич. Към
искането е приложено Решение № ДЧ - 381- 11493/ 2021 от 23.06.2021 г. на
председателя Националното бюро за правна помощ по представен отчет № 381/ 2021
г. от адв. Р.С.Г., с което е определено адвокатско възнаграждение от 250 лева.
Искането е мотивирано с нормите на чл. 189 от НПК и чл. 81
във връзка с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП) и
с него е заявено след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на
разноските в полза на НБПП да се издаде изпълнителен лист.
Производството е по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Искането на Националното бюро за правна помощ е
допустимо,
като подадено от институцията, която
организира и заплаща предоставената правна помощ съгласно чл. 39 и чл. 6, ал. 2 от ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в
определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски. Тази норма в случая е
неприложима. Помощта е безплатна и това означава, че лицата, на които е
предоставена тя, не дължат поначало на държавата възстановяване на средствата,
чрез които им се осигурява. Именно това е принципното положение, върху което
почива уредбата на правната помощ в ЗПП - тя се предоставя на физически лица,
съгласно чл. 5 ЗПП и се поема от държавата, като по този начин се гарантира
конституционно признатото им право на защита в процеса. Изключение от този
принцип, съгласно чл. 27а ЗПП, е възможно само в предвидените със закон случаи,
както се посочи по - горе, между които настоящият случай не е.
Неотносима в случая предвид
предмета на спора е и нормата на чл. 189 НПК. Наказателно-процесуалният кодекс
не е приложим в производството по административни дела.
С текста на чл. 78, ал. 7 от ГПК
обаче е предвидено, че ако претенцията на лицето, което е получило правна
помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза
на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. Тази
разпоредба кореспондира с разпоредбата на
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, както и осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
С оглед горното искането на НБПП е частично основателно.
При така установеното и съобразно
чл. 78, ал. 7, изр. 1 от ГПК, приложима по реда на чл. 144 от АПК, настоящият
състав приема, че при уважаване/ частично уважаване на предявения от ищеца, на
когото е предоставена правна помощ, иск, за НБПП възниква вземане срещу
изгубилата спора страна, за разноските за адвокатско възнаграждение, на
назначения процесуален представител. С Решение № 121/ 09.04.2021 г. по адм.
дело № 564/ 2020 г. съдът е уважил частично предявения иск, като е осъдил
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 300 лв. и е отхвърлил
иска за горницата над 300 лв. (триста лева) до пълния размер на претенцията от
5000 лв. (пет хиляди лева).
С оглед горното ответникът по
делото - ГД "ИН" дължи разноски, съразмерно на уважената част от иска,
или до размера на сумата от 15 лв. (петнадесет
лева). В случая, по изключение, с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без
Бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е
страната, на която е предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави
страна нито в процеса, нито страна по материалноправната по своето естество
безвиновна отговорност за разноски.
Водим от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 15 лв. (петнадесет лева) за
изплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
Определението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Добрич с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването
му на Националното бюро за правна помощ и на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията.
СЪДИЯ: