Решение по дело №401/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на Н. Р. Н. от гр.Варна, чрез адв.Д. Г. против отказ за приемане и обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в писмо рег.№ МД –Т23007794ВН/ 07.09.2023г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,потвърден мълчаливо от Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Жалбоподателят счита обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразен, по съображения изложени в жалбата; счита, че декларирането на имота на друго лице, не е пречка да бъде открита данъчна партида на негово име. Моли съда да го отмени и задължи административният орган да продължи процедурата по обработване на декларацията с откриване на партида за имота. В съдебно заседание и по съществото, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на обжалване е отказ за приемане и обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в писмо рег.№ МД –Т23007794ВН/ 07.09.2024г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,потвърден мълчаливо от Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

Съдът приема, че отказът е постановен от компетентен орган. Изрично нормата на чл. 18 от ЗМДТ посочва компетентният орган, който следва да проверява подадените декларации и който може да може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. Това е служителят на общинската администрация. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси (вкл. и свързаните с тях актове какъвто е и настоящият случай), се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, а според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В ал. 4 на същата разпоредба е посочено, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, като ал. 5 посочва, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. Съгласно чл. 144 от ДОПК редът за обжалване на ревизионните актове е приложим и по отношение на другите актове, издавани по реда на ДОПК от органите по приходите, доколкото за тях не е предвиден друг ред.

От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подал Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с Вх. № **********/03.08.2023г., с която е декларирано придобиването на ПИ с идентификатор 10135.5511.119. В декларацията е посочено, че начина на придобиване е давностно владение. Декларацията е входирана, но е отказана нейната обработка, поради това, че за посочения в нея имот е установено друго лице собственик и не е налице основание за откриване на данъчна партида.Инспекторът по приходите обработвал декларацията преценил, че приложените към декларацията доказателства не са основание да се обработи декларацията и да се извърши облагане с данъци и такси по ЗМДТ, защото с тях не се доказва правото на собственост на декларатора.

Производството по чл. 14 от ЗМДТ е безспорно производство. Съгласно разпоредбата данъчно-задължено лице за подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти е собственикът или носителят на ограничено вещно право, който е задължен да уведоми общината по местонахождението на имота в 2-седмичен срок от придобиването му. Това е необходима предпоставка за определяне на дължимия данък върху недвижимите имоти и определяне на такса битови отпадъци, а задължен за заплащането им е собственикът или ползвателят на имота.

В хода на производството приходната администрация следва да установи, въз основа на приложените доказателства за собственост от декларатора и служебна проверка на данните в информационната система, че това обстоятелство е налице, а именно, че деклараторът е собственик на имота.

В случая обаче при проверката е установено, че за посочения в декларацията имот е установено друго лице собственик. Това обстоятелство е пречка за обработване на декларацията от органа по приходите и за определяне на данъчни задължения за декларатора като собственик на имота. Поради това приходната администрация правилно е постановила отказ по подадената от жалбоподателя декларация. Подадената декларация е била приета, но административното производство е приключило с отказ същата да бъде обработена и да се определят задължения за декларатора, тъй като той не е собственик на имота, а трето лице.

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания отказ да бъде обработена подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 от ЗМДТ за правилен и законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде присъден в този размер.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Р. Н. от гр.Варна, чрез адв.Д. Г. против отказ за приемане и обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, обективиран в писмо рег.№ МД –Т23007794ВН/ 07.09.2023г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,потвърден мълчаливо от Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

ОСЪЖДА Н. Р. Н., [ЕГН], [улица]ет.* ап.*** да заплати на Община Варна юристконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.