Решение по дело №1737/2019 на Окръжен съд - Варна

 

                                           Р Е Ш Е Н И Е

                                     

                                      №........../... 2019 г.       

                                               гр. Варна

 

                                

 

                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА       

 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА  МАКАРИЕВА 

                                                                                                  СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

при секретар Цветелина Цветанова,

като разгледа докладваното от съдията МАКАРИЕВА

въззивно гражданско дело.№ 1737 по описа за 2019 г. ,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е образувано по жалба На „СТРУМА ИМОТИ“ ООД срещу Решение № 2755/19.06.2019г., постановено по гр.д. № 17309/2017г. на ВРС, с което „Струма Имоти” ООД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.К.”, № .., е осъден да заплати на М.А.А. – М.сумата от 311,65 лв. (триста и единадесет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м. 09.2016г., сумата от 639,26 лв. (шестстотин тридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м. 10.2016г., както и сумата 524,24 лв. (петстотин двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Въззивникът „Струма Имоти” ООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.К.” № .., е осъден да заплати на М.А.А. - М.сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, както и е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 100,00 лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150,00 лв.

         Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и  незаконосъобразност. По подробни доводи и съображения, изложени във въззивната жалба, претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за двете инстанции.

            Въззиваемата страна не е депозирала отговор.

            Страните не са направили нови доказателствени искания.

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и е допустима.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

            За пълнота на изложението и с оглед наведените от въззивника твърдения за незаконосъобразно на обжалваното решение,настоящият въззивен състав  сочи следните правни изводи : 

         Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.

         В конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че страните са били във валидно трудовоправно отношение през процесните периоди, като липсват доказателства сумите да са били изплатени на въззиваемата.

  Съдът като съобрази обстоятелството, че ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за плащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения, както и че тяхната дължимост и размер са доказани по делото и съгласно изготвената ССЕ, приема, че предявеният по реда на чл.128 от КТ  иск се явява основателен, като същия следва да бъде уважен до размер посочен в исковата молба и изготвената ССЕ.  

 Поради съвпадане на мотивите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно в обжалваната част.

 С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски  в размер от 300  лева.

 Воден от горното СЪДЪТ,

                    РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2755/19.06.2019г., постановено по гр.д. № 17309/2017г. на ВРС .

  ОСЪЖДА „Струма Имоти” ООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.К.”, № .. да заплати на М.А.А. - Манева, ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ:

                                   

                                               ЧЛЕНОВЕ:      1.

                                                                                        2.