№ 187
гр. Ихтиман, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200154 по описа за 2024 година
Производството е образувано във връзка с подадена жалба от В. В. С., ЕГН
********** против Електронен фиш Серия К № 7656350 на ОДМВР - София. В жалбата се
излагат подробни съображения, според които оспореният електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, като се настоява за неговата отмяна. В проведеното последно открито
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като се явява неговият процесуален
представител – адвокат Г., който поддържа жалбата и настоява за отмяна на наказателното
постановление. Наказващият орган не изпраща представител, кото по-рано е депозирал
писмено становище. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман
не изпраща представител и не изразява становище.
Жалбата е допустима. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са
представени конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друг документ
удостоверяващ връчването/, от които да е видно кога е връчен оспореният електронен фиш.
Такива писмени доказателства, удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения
акт, не се съдържат и в административната преписка. От приложена разпечатка от АИС-
АНД става ясно, че в системата на МВР в графата дата на съставяне/връчване е отразено, че
електронният фиш е съставен на 22.06.2023 г. и че е връчен на 04.02.2024 г. В същото време,
обаче, не са представени доказателства относно начина на връчване – обратна разписка или
друг документ, с които да се удостовери, че действително на определена дата процесният акт
е бил връчен на жалбоподателя. Поради тези съображения съдебният състав приема, че
жалбата е подадена в срок.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
4, във вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП. В него е отразено, че на 19.05.2023 г., в 08:34 часа в гр.
Ихтиман, Област Софийска, на първокласен път I-8 в района на 126.00 км с техническо
средство насочено към гр. Костенец, с максимална допустима скорост за населено място от
50 км, с МПС Ситроен Ксантия, с регистрационен номер *, е извършено нарушение на
скоростта, установено и заснето с TFR1-M 588. Отразено е, че разрешената скорост е била 50
1
км/ч за населено място, а установената такава от 83 км./ч, с което превишената скорост е от
33 км/ч. Посочено е, че собственик на автомобила е В. В. С.. Също така е отразено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ К/5664670. Предвид горното лицето В. В. С. е санкционирано с глоба в размер на 800
лева.
От приложена по делото справка за регистрация на МПС /лист 70/ е видно, че
въпросното превозно средство е собственост на В. В. С..
Според правилото на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП електронният фиш съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В
настоящия случай въпросният електронен фиш, срещу който е насочена жалбата, формално
съдържа всички необходими реквизити, посочени в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради
което е редовен.
В текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е отразено какви са максимално допустимите
скорости на движение в и извън населено място, а в ал. 2 на същия член е посочено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба от 400 лева, когато превишението е
от 31 до 40 км/ч. Правилото на действащата норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП гласи, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
/АТСС/, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушителя за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП регламентира, че когато нарушението по ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Съгласно легалната дефиниция, дадено в пар. 6, т. 65 от ДП към ЗДвП,
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за осъществяване на
контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или
временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./ е посочено, че за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.
Съгласно ал. 2 от същия член протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
2
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и краят на контролирания участък. С текста на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. се регламентира, че при работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда.
Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на
скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи
се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага
временно на участък от пътя. В следващата ал. 2 е разписано, че в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират
на място и се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават. Съгласно ал. 3 на чл. 11 от Наредбата
при контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите
изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта
на служебния автомобил или мотоциклет.
Към административната преписка са приложени снимки, а така също и информация в
табличен, съставени във връзка с издаването на фиша /лист 16, лист 17 и първа и втора
страница на лист 18/. От снимките и от информацията в табличен вид е видно, че на тях е
заснето процесното превозно средство. В таблицата е отразено, че е даден толеранс в полза
на водача. Следва да се посочи, че в настоящия случай е направена снимка на патрулния
автомобил.
В същото време в таблицата към снимките /лист 18, стр. 2-ра/, съдържаща
информация относно заснемането, не е отразено каква е била измерената скорост на
заснетия автомобил, а така също не е посочено и къде точно е извършено заснемането, в
това число липсват и GPS координати. В същото време не се съдържа информация и дали
полицейският автомобил е бил в движение или заснемането е станало посредством
устройство, разположено извън автомобила.
По делото като писмено доказателство /като част от административната преписка/ е
приложен препис от Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
/представени са два броя такива протоколи и двата от 19.05.2023 г., но като релевантен
следва да се приеме първият протокол, защото в електронния фиш е записано, че
нарушението е извършено в 08.34 часа, като първият протокол е за времевия интервал от
07:30 часа до 12:30 чада, а вторият е за времето от 13:30 часа до 19:00 часа./ Прави
впечатление, че в преписа от протокола не е отразено какъв е режимът на заснемане –
стационарен или в движение, а така също не е маркирана и посоката за задействане –
отдалечаващ, приближаващ или и двете.
Посочените по-горе непълноти в протокола, заедно с недостатъчно подробната
информация, съдържаща се в таблицата към снимките, водят до извод, че не може да се
установи при какви конкретно обстоятелства е станало заснемането на деянието, за което се
сочи, че е административно нарушение. Действително, в процесния електронен фиш е
записано, че установената скорост е 83 км.ч, а така също е отразено и мястото и посоката на
заснемане /не обозначено в него единствено къде е било ситуирано заснемащото
устройство/. В същото време, обаче, тези данни не се съдържат в „първичните“ източници
на информация - протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
таблицата към снимките, въз основа на които се предполага, че е издаден електронният фиш.
Изложеното по-горе налага извод, че по делото, въз основа на ангажираните
доказателства, не се установи дали наистина посочените в електронния фиш обстоятелства
са настъпил и дали същите са били надлежно удостоверени. Именно поради тези
3
съображения съдът приема, че електронният фиш е незаконосъобразен и това налага
неговата отмяна.
Само за пълнота следва да се посочи, че в хода на производството не се установи да са
налице и условията на повторност. В обжалвания пред настоящия съд електронен фиш е
записано, че деянието е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5664670.
С определението за насрочване на делото в първо открито съдебно заседание от МВР е
изискана информация за това дали има електронен фиш К 5664670, издадени по реда на
ЗДвП срещу В. В. С. и в случай че има такъв да се представи препис от него, а така също да
се представят и доказателства, удостоверяващи датата и начина на връчването му на лицето
и да се посочи дали електронният фиш е влязъл в сила. По делото е постъпило писмо, в
което е отразено, че електронен фиш сер. К № 5664670 е връчен на 04.08.2022 г. и е влязъл в
сила на 19.08.2022 г. и че е платен, като е приложена разпечатка от АИС-АНД, в която тези
обстоятелства са отразени, а така също и препис от предходния електронен фиш. В същото
врече, обаче, не са представени доказателства /разписка или друго/, от които да е видно как и
кога е станало връчването, нито е представено доказателство /извлечение от сметка или
друго/, удостоверяващо извършеното плащане. По този начин остава недоказано това дали
електронен фиш серия К № 7656350 е издаден при условията на повторност след предходно
издаване на електронен фиш серия К № 5664670. Въпреки тези данни, в настоящия случай
не следва да се прилага нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като по изложените по-
нагоре съображения обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна.
При този изход на делото жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски. В последното съдебно заседание се претендира присъждане на адвокатското
възнаграждение. За да бъдат възложени разноските в тежест на наказващия орган,
необходимо е жалбоподателят действително да е извършил същите. В настоящия случай по
делото е представен договор за правна защита и съдействие /лист 10/. От съдържанието му
не може да се направи извод, че наистина адвокатското възнаграждение е платено. В края на
договора е записано „Възнаграждение 400 лв. /четиристотни лева/“, а на следващия ред е
отразен изразът „В брой“. От така посоченото съдържание става ясно, че договореното
възнаграждение за адвокат е било 400 лева и че същото следва да се заплати в брой. Никъде
в договора за правна защита и съдействие, обаче, не е упоменато, че той служи и като
разписка за плащане на адвокатския хонорар или че възнаграждението е платено при
подписване на съглашението или преди него. Именно поради тези съображения съдебният
състав не може да установи обстоятелството дали действително към момента хонорарът е
заплатен. Поради тези съображения съдът не следва да присъжда претендираното
адвокатско възнаграждение и не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното, Районен съд – Ихтиман
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш Серия К № 7656350 на Областна дирекция на МВР
– София.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4