Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр. Шумен, 26.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- гр. Шумен, в публично
заседание на седми април две хиляди и двадесет и втора година, в следния
състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при участието на
секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от съдията АД № 54 по описа
за 2022 година на Административен съд- гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Делото е
образувано по жалба на Й.Б.И.. с
ЕГН ********** с адрес ***«Априлско въстание» №25, вх.А, ап.8 чрез пълномощник
адв. Д.Д. от ШАК против Решение
№2153-27-43/11.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-20/13.01.2022г. на Й. И.
срещу задължителни предписания №ЗД-1-27-0105373/30.12.2021г. на
контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за
осигурителен стаж и доход за периода от 14.11.2013г. до 29. 02.2016г. и от 25.03.2019г. до 30.11.2021г. В жалбата се изразява несъгласие с
постановения акт, като оспорващият счита че решението е незаконосъобразно,
немотивирано и дискриминационно, като излага подробни съображения затова.
Счита, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като в
тази насока сочи противоречие с константната съдебна практика. Сочи, че са
събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че Й. И. е осигурено лице, като по отношение на периода 14.11.2013г. до
29.02.2016г. сочи, че оспорващата е депозирала следните болнични листи:
1. Болничен лист № 4628515 от 10.01.2014г. с
издател д-р Н. и период 10.01.2014г. до 23.02.2014г. - общо 45 календарни дни.
2. Болничен лист № 2308112 от 19.02.2014г., с
издател „МБАЛ Шумен“ АД за периода 16.02.2014г. до 29.03.2014г. - общо 42
календарни дни.
Доверителката е родила първата си рожба И.И.А.на 16.02.2014г.
За периода 25.03.2019г. до 31.11.2021г. оспорващата
депозирала следните болнични листи:
1. Болничен лист № Е20196231459 от 15.05.2019г. с
издател „МБАЛ Шумен“ АД с период на болничен от 10.05.2019г. до 29.05.2019г. -
общо 20 календарни дни.
2. Болничен лист № Е20197247858 от 30.05.2019г. с издател „МБАЛ Шумен“ АД с
период на болничен от 30.05.2019г. до 13.07.2019г. - общо 45 календарни дни.
3. Болничен
лист № Е20197247909 от 14.07.2019г. за периода
14.07.2019г. до 15.07.2019г.
4. Болничен
лист № Е20197184029 от 16.07.2019г. за периода
16.07.2019г. до 26.08.2019г. -
общо 42 работни дни.
5. Болничен лист № Е20197842259 от 27.08.2019г. за
периода 27.08.2019г. до
11.10.2019г. - общо 46 работни дни.
Оспорващата е родила второто си дете К.И.А.на
16.07.2019г. Сочи, че е имала тежка бременност, което се установявало от
приложените медицински документи, а именно Епикриза с издател МБАЛ Шумен
№8175/10.05.2019г. и Епикриза №11090/28.06.2019г.
По отношение на така събраните писмени
доказателства счита, че изводите на административния орган са несъответни, като
са изложени съображения в тази насока.
На следващо място се позовава на изтекла погасителна давност. Отправено е
искане за отмяна като незаконосъобразно на
Решение №2153-27-43/11.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен и
потвърдените с него задължителни предписания №ЗД-1-27-0105373/30.12.2021г. на
контролен орган на НОИ. Претендира разноски по делото.
В съдебното
заседание оспорващата се представлява от процесуален представител адв.Д.Д. от
ШАК, който поддръжа жалбата и подробно аргументира становището за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр. Шумен, се представлява от главен
юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б.И., която оспорва предявената жалба, като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
След
като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт
на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, адресат на
издаденото Решение, с което се засяягат правата и законните му интереси.
Оспорването е извършено в законоустановения срок по
чл.118 ал.2 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От
доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от
фактическа страна се установява следното:
Оспорващата Й.Б.И. е регистрирана като земеделски
стопанин в ОД „Земеделие“- Шумен на 14.11.2013 г. със земя под наем с площ 0.05 хектара в землището на с.
Добри Войников с намерение за засаждане на картофи. В последствие се пререгистрирала
се на 20.02.2015 г.
със същата земя, площ и форма на стопанисване със засети картофи.
Извършена е повторна регистрация на Й.И. в ОД
„Земеделие“ на 25.03.2019 г.
със земя под наем с площ 0.05 хектара в землището на с. Добри Войников с намерение
за засаждане на „други зеленчуци“, пререгистрира се на 03.01.2020
г. със същата земя и форма на
стопанисване и същите намерения.
Обжалваните Задължителни предписания на контролен
орган- старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Шумен с №ЗД-1-27-01053737/30.12.2021г. на контролен орган на НОИ са постановени по повод подаден сигнал за извършване
на проверка на осигурителния стаж и доход на Й.И., която има две регистрации
като земеделски производител, свързани с две бременности, като първата от тях е
прекратена с приключване изплащането на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете. Образувано е производство по извършване на проверка по разходите на
държавно обществено осигуряване на самоосигуряващото се лице. Със Заповед №
ЗР-5-27-00834042/30.10.2020 г. е разпоредено извършването на проверка, като
срока й е двукратно удължен със Заповеди № ВЗ-5-27-00855398/16.12.2020 г. и № ВЗ-5-27-01053504/30.12.2021
г. издадени от надлежно оправомощено съгласно
приложена Заповед №1015-27-68/16.04.2021год. на Директора на ТП на НОИ-
Шумен, длъжностно лице, проверката е възложена на контролен орган на НОИ- Р.Р.-
старши инспектор по осигуряването. Резултатите от проверката са обективирани в
съставения от проверяващия контролен орган Констативен протокол № КП-5-27-01053652/30.12.2021год.
Въз основа на констатациите, на самоосигуряващата са дадени Задължителни
предписания, с които е постановено в срок от 20 дни да бъдат заличени данните
за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец 1 за периода 14.11.2013
г. до 29.02.2016 г. и от 25.03.2019 г. до 30.11.2021 г. Контролният орган, при
анализ на събраните писмени доказателства относно липса на трудови
правоотношения, регистрацията като земеделски стопанин, декларирано начало на
дейност и осигуряване в Регистъра на самоосигуряващите се лица и снетото
обяснение от оспорващата, че от първата регистрация до раждането не е
извършвала дейност, когато детето й навършило 2 години прекъснала дейността,
като през 2019 г. се регистрирала отново, във връзка с което е отглеждала лук,
чесън и салата, но не е реализирала продажби в големи количества, не е извършвала земеделска дейност и
реализирала продукция, е достигнал до извода, че лицето няма качеството на
земеделски стопанин по смисъла на КСО. Не са представени документи във връзка с
дейността ѝ като земеделски стопанин в хода на административното
производство, както и в настоящото съдебно производство, с оглед което е
прието, че И. не упражнява трудова
дейност, която да е основание за осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО и не е
осигурено лице.
В хода
на административната проверка били изискани и приобщени писмени доказателства
от Областна дирекция „Земеделие“ Шумен- писмо, намиращо се на стр.51 по делото,
от което е видно, че Й.И. е регистрирана като
земеделски стопанин първоначално на 20.02.2015 г. и повторно на 25.03.2019 г. Проверки
на място не са били извършвани. Приложени са Справки за дейността и договори за
наем с трето лице, от които е видно, че е декларирано отглеждането на зърнени и технически култури, а по вторият
договор – зеленчукови култури.
Й.Б.И. представила годишна данъчна декларация (ГДД) по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., подадена в НАП с вх. №2700И0162830/22.02.2020 г.
С писмо №Ц1029-27-2237#1 от 05.11.2020
г. ТД на НАП - Варна, офис Шумен уведомява,
че за Й.Б.И. с ЕГН ********** няма
данни за регистрирани фискални устройства и подадени касови отчети, няма данни
за внесен авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ, че има подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ: за 2013 г. с вх. №274391400057766 от 10.02.2014 г., в която задълженото
лице не е декларирало доходи от дейността си като регистриран земеделски
стопанин и за 2019 г. с
вх. №2700И0162830 от 22.02.2020 г. с декларирани доходи
от дейност като регистриран земеделски стопанин в размер на 320 лв. и информация по отношение
на декларираните обстоятелства от лицето във връзка с направената регистрация,
лицето подавало декларациите в ТД на НАП и декларации обр. 1 в Регистъра на осигурените лице.
С писмо № 1029-27-1090# 1 от 31.03.2021 г. ОДБХ – Шумен е предоставена информация, че на Й.И.
не са издавани удостоверения за регистрация по чл. 12 от Закона за храните на обекти за производство и/или
търговия с храни, а така също че същата не е вписана в Националния регистър за
бизнес-операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните и не фигурира в базата данни на
търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на
област Шумен.
Изискани от НОИ, ТП Шумен и приложени по делото са болнични листи:
1. Болничен лист № 4628515 от 10.01.2014г. с
издател д-р Н. и период 10.01.2014г. до 23.02.2014г. - общо 45 календарни дни; 2. Болничен лист №
2308112 от 19.02.2014г., с издател „МБАЛ Шумен“ АД за периода 16.02.2014г. до
29.03.2014г. - общо 42 календарни дни;
1.2 . Болничен лист № Е20196231459 от 15.05.2019г.
с издател „МБАЛ Шумен“ АД с период на болничен от 10.05.2019г. до 29.05.2019г.
- общо 20 календарни дни; 2. Болничен лист № Е20197247858 от 30.05.2019г. с издател „МБАЛ Шумен“ АД с
период на болничен от 30.05.2019г. до 13.07.2019г. - общо 45 календарни дни; 3. Болничен лист № Е20197247909 от
14.07.2019г. за периода 14.07.2019г. до 15.07.2019г.; 4. Болничен лист
№ Е20197184029 от 16.07.2019г. за периода
16.07.2019г. до 26.08.2019г. -
общо 42 работни дни; 5. Болничен лист № Е20197842259 от 27.08.2019г. за
периода 27.08.2019г. до
11.10.2019г. - общо 46 работни дни.
Срещу
дадените задължителни предписания самоосигуряващата се, чрез адв.Д.Д., подала
Жалба до Директора на ТП на НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх.№1012-27-20/13.01.2022г., с която изразила несъгласие с
обжалваните предписания и посочила, че предвид здравословното си състояние не е
могла да работи и продава земеделска продукция. Намира, че длъжностното лице не
се е съобразило, че в случая не е приложима разпоредбата относно понятието
земеделски производител, а тази регулираща осигурителен риск „майчинство“. С
оспореното в настоящото производство Решение №2153-27-43/11.02.2022 г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен отхвърлил жалбата на лицето и потвърдил
атакуваните пред него Задължителни предписания, като изложил подробни мотиви
относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно
разпоредбите на чл.10, чл.4 ал.3 т.4 от КСО и §1 ал.1 т.3 и т.5 от ДР на КСО.
Направил е анализ на периодите на регистрация като земеделски стопанин спрямо
периодите на получаване на парично обезщетение за бременности и раждане и за
отглеждане на дете. В мотивите на решението си административният орган приел,
че наличието на валидна регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно за
възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него
права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да осъществява трудова
дейност като произвежда растителна или животинска продукция предназначена за
продажба, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от
материалите по преписката е факта, че лицето не е отглеждало продукция, като
дори да има такава, тя е била за собствени нужди. В този смисъл и въз основа на
горното обосновал извода си, че подадените от осигурителя данни по реда на чл.5
ал.4 от КСО са некоректни и като такива следва да бъдат заличени и с оглед на
това отхвърлил жалбата. Недоволна от така постановеното Решение,
самоосигуряващата се го обжалвала в законовия срок с Жалба с вх.№2103-27-6/21.02.2022 г. по описа на ТП на НОИ-Шумен, пред Административен съд
Шумен, с която инициирала производството по настоящото административно дело.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е
издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“ж“
т.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно
процесуалните правила. Жалбоподателката е била уведомена по реда на чл.26 ал.1
от АПК за образуваното административно производство. Съгласно разпоредбите на
чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове
по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ
се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и
инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл.108 ал.1 т.3 от КСО е даването на
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.
В
депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на
обжалвания акт относно подадените декларации образец № 1, болничните
листове, техните периоди и размерите на обезщетенията, а се оспорва констатацията,
че жалбоподателката не е осъществявала дейност като земеделски производител,
като се твърди, че това е наложено поради тежко протичаща бременност.
Следователно, единственият правнорелевантен факт, нуждаещ се от доказване по
делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателката е упражнявала дейност като
земеделски производител, през декларирания период.
Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с
материално-правните разпоредби, поради следното:
На
основание чл.4 ал.3
т.4 от КСО регистрираните земеделски стопани са задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 и т.2 от КСО, самоосигуряващите се лица
периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски
за ДОО, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В съответствие с
разпоредбата на чл.5 ал.6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по
ал.4 е детайлно регламентирана с Наредба Н-8 от 29.12.2005год. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, която предвижда задължение за подаване в ТД на НАП декларации по образец
1, в които да вписват изрично упоменатите в т.1 и т.2 данни. Според
разпоредбата на ал.6 на чл.5 от КСО данните по ал.4, подавани от осигурителите
се използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и
помощи.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е притежавала
валидна регистрация, съгласно чл.5 ал.3
от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване
и поддържане на регистър на земеделските производители, но по смисъла на КСО,
наличието само на регистрация като земеделски производител не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е
налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице.
Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО,
според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването ѝ. По силата на §1 ал.1
т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от
горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в
настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция предназначена за
продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба.
В
настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото
съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателката не е
осъществявала производство за продажба на земеделска продукция от отглеждани от
нея картофи. Декларираните култури при регистрацията ѝ като земеделски
производител се различават от посочените в нейните обяснения. Липсват всякакви
доказателства, от които може да се направи изводът, че такова производство е
налице, като такива не бяха представени и в съдебното производство, поради
което изводът на административния орган, че не е упражнявана дейност по
производство като земеделски производител е правилен. Не може да се приеме за
достоверно обяснението, че всъщност растенията са били засадени на обработени
предварително наети площи, понеже, липсват доказателства за този факт, освен
частните документи, представени от жалбоподателката- Договори за наем, които
нямат обвързваща съда доказателствена сила. Освен това, в случая става дума за
дворно място с обща площ 0.05 хектара. Подобна обработвана площ по-скоро е
насочена към задоволяването на лични потребности, а не за продажба. Поради това
изводът на административния орган, че не е упражнявана дейност по производство
като земеделски стопанин, е съответен на приложимите материалноправни
разпоредби.
Следва да се посочи и, че остава недоказано твърдението за невъзможност
да се осъществява земеделска дейност, поради здравословно състояние-
бременност, което е било известно към датата на регистрация като земеделски
производител, видно от писмените доказателства по делото. Няма направени
твърдения и доказателства за наети от производителя лица за продължаване на
дейността по отглеждане на вече засята продукция. Липсват и данни за
прекратяване на регистрацията като производител към този момент.
Съгласно чл.3 от горепосочената Наредба № 3 от 29.01.1999г., на
регистрация подлежат физически лица, навършили 18 години, които стопанисват
земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Тези
предпоставки не подлежат на проверка от органите по обществено осигуряване,
доколкото същите контролират единствено факта на регистрация и наличието на
специалната предпоставка за възникване на осигурително правоотношение по
смисъла на КСО, а именно реално осъществено производство на земеделска
продукция с цел продажба. В този смисъл са ирелевантни твърденията в жалбата,
че административния орган не е съобразил чл.46 ал.3 от КСО и Раздел II от КСО, регулиращ обезщетения за майчинство,
доколкото нормите са приложими за осигурени лица, каквото жалбоподателката не е
била.
Неоснователен е и доводът, че, щом жалбоподателката е регистрирана като
земеделски производител и са заплащани осигурителни вноски през съответните
периоди от време, са реализирани всички предпоставки на осигурителното
правоотношение. Разпоредбите на чл.10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО свързват възникването на осигуряването с деня, в който лицата започнат да
упражняват дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО. И след като жалбоподателката
не е упражнявала такава дейност, тя не е придобила качеството на осигурено лице.
Съдът преценява като неоснователно възражението за
изтекла погасителна давност, доколкото разпоредбата на чл. 115 от КСО е неотносима към
настоящият казус, тъй като той обхваща давността по отношение на вземанията на
НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени
парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при
спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и
с целта на закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод
за неоснователност на жалбата.
Водим от горното и на осн. чл.172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Б.И.. с ЕГН ********** с адрес ***«Априлско
въстание» №25, вх.А, ап.8 чрез пълномощник адв. Д.Д. от ШАК против Решение №2153-27-43/11.02.2022 г.
на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което
е отхвърлена жалба с вх. №
1012-27-20/13.01.2022г. на Й. И. срещу задължителни предписания №ЗД-1-27-0105373/30.12.2021г.
на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за
осигурителен стаж и доход за периода от 14.11.2013г. до 29. 02.2016г. и от 25.03.2019г. до 30.11.2021г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.
137, във вр. с чл. 138, ал. 1 от АПК.
Административен съдия: