Решение по дело №5939/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260413
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20201720105939
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

№ 260413 / 6.4.2021г.

гр. Перник, 06.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VI-ти състав, в публичното заседание на 09 03 2021 година, в състав:

                 Районен съдия : Д МАТЕЕВА

и при участието на секретаря :Т Тодорова

след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05939 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, е поискала да бъде признато за установено по отношение на

П.И.Р. ЕГн********** ***

че дължи сумата 3022.85лв. - представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник,посочения адм.адрес

 от които главница 2644.39 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания 378.46лв. за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г;

както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, както се присъдят и направените разноски по делото.  

 

  Ответникът, чрез адв.Б.В., е оспорил предявеният иск по основание и размер, като твърди на първо място, че не е ползвател на топлоснабденото жилище, и не е в договорни отношения със същото.

 

  Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

 

По силата на ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

В тежест на ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик  или  титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето производство,  не са ангажирани. В тази връзка при извършения доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в тази насока, но такива не са били ангажирани в настоящето производство.     

 Съгласно §42.  от ПЗР на ЗЕ  Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

              Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.  

Това е така, защото се установява, че по документ за собственост – Договор за продажба на имот по реда на НДИ от 30.11.1990г. ответницата е придобила жилище – апартамент   на  етаж блок  вход.  на ул..

 

Посоченият Договор е сключен между продавач и купувач въз основа на предхождаща Заповед от 13.11.1990г. на ОНС, в която е „ заповядано“ да се продаде апартамент във вход Е блок 64 ап.19.

Т.е. страните продавач ОНС и купувач ответницата са  сключили сделка – покупко-продажба за апартамент, различен от това, което е вписано в Заповедта.

 

Имайки предвид административния метод  характерен за 1990г. при който се сключват сделките между купувач и ОНС, то следва да се приеме, че в случая меродавен е Договорът за продажба на имот – това е документът материализиращ сделката, а не предхождащата Заповед, която изхожда от адм.орган.

 

В този порядък, както и при представени удостоверение за идентичност от 19.02.2021г., както и набора документи  в преписката около продажбата на жилището през 1990 г. – установяващи, че това е станало след отчуждително производство и обезщетение, то съдът приема, че меродавен документ за собственост е договорът за продажба, според който ответницата е купила и обитава от 1990г. до момента – именно апартамент   на  етаж блок  вход.  на ул..

 

Ищцовата страна твърди, че в посочения документ за собственост е била допусната техническа грешка – явно това е така, но буди недоумение как през 1990г. ответницата е декларирала имота, и какви данъци плаща в ДМДТ  за кой имот : ап.19 в блок  вх. или за ап. в блок  вход .

В случая има данни от ДМДТ, че ответницата заплаща данъци за ап.  бл.вход

Удостоверение за идентичност на имоти не решава кардинално наличния проблем, тъй като в двете различни жилища живеят различни лица, които освен че плащат данъци за декларирани от тях имоти / неизвестно на какви адм.адреси / но и са адресно регистрирани на съответните адреси – а този въпрос не е изследван по наличното гр.дело.

 

За доказване кач.“потребител на топлоенергия“ следва да се докаже кой е титуляр на топлофицираното жилище.

 

В случая Договорът за продажба доказва това, а удостоверение за идентичност между две различни жилища на два различни адреса не дерогират вписаните обстоятелства в документ за собственост – Договор със силата на нотариален акт.

 

Ако се приеме противното, би следвало с удостоверения да се „поправят“ документи за собственост със сериозен материален интерес.

 

 Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза на „Топлофикация – Перник ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.        

Разноски: при този изход на спора ищцовата страна дължи на ответницата адв.разноски в размер 300лв.

 

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

     

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на

П.И.Р. ЕГн********** ***

че дължи сумата 3022.85лв. - представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник,посочения адм.адрес

 от които главница 2644.39 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания 378.46лв. за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г;

както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата

 

ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА П.И.Р. ЕГН********** *** –в  размер 300лв.

 

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

 

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: