Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-В въззивен състав в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Мариана Христова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 6106 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 от ГПК.
С
решение № 333199 от 07.02.2018г., постановено по гр.дело № 8873/2017г. по
описа на СРС, ГО, 57 състав, са били отхвърлени предявените от ищеца К.Ц.А.
искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване на
извършеното със заповед № РД-12-ЗП.19/06.12.2016г. на изпълнителния директор на
Ц.з.г.м. ЕАД дисциплинарно уволнение за незаконно и възстановяване на
длъжността, която е заемал при ответника преди прекратяване на трудовото
правоотношение – „оператор открита платформа с повдигащо устройство“ и иск с правна квалификация чл.344, ал.1,т.3
във вр.с чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 7877,82 лева и за периода от
07.12.2017г. до 07.06.2017г., явяваща се обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение.
С
решението на основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъден ищецът да заплати на Ц.з.г.м.
ЕАД сумата общо от 1147лева, представляващи сторени от ответника разноски в
процеса пред първоинстанционния съд.
Недоволен
от така постановеното решение ищецът К.Ц.А. го обжалва с въззивна жалба,
подадена в срок. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното от него съдебно решение, е
неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон.
Навежда съображения, че СРС неправилно е приел, че 11.10.2016г. е датата, на
която работодателят – ответник е
уведомен за дисциплинарното нарушение и от тогава тече двумесечният срок,
предвиден съгласно чл.194, ал.1 от КТ. Твърди работодателят да е узнал по – рано
– на 19.09.2016г., понеже дружеството – ответник разполага с ПИ АР, който не
може да не се е запознал с публикацията от Фейсбук своевременно, а също така и
че прекият началник на ищеца също бил разбрал за тази публикация по – рано
отколкото съдът е приел, че е уведомен работодателят. Затова въззивникът твърди, че наказанието му е
наложено неправомерно след законоустановения срок по смисъла на чл.194 от КТ.
Навежда
оплакване за несъразмерност на наложеното му наказание, защото СРС не е отчел
обстоятелството, че всички твърдени нарушения на трудовата дисциплина са
извършени в един и същи ден и че за 12 години трудов стаж, ищецът не е извършил
други нарушения. Твърди, че не е негово задължение да разполага с технически
изправен фотоапарат и таблет преди започване на работа, защото е задължение на работодателя да ги осигури, както и че е
уведомявал многократно работодателя си за наличието на технически
проблеми. Твърди, че отчетените от него
суми от по 15 лева, за които е бил издаден касов бон от ищеца, са отчетени към
работодателя и не обосновават нарушение
на трудовата дисциплина.
По
тези съображения въззивникът прави искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени.
Въззиваемата
страна Ц.з.г.м. ЕАД в срока и по реда на чл.263, ал.1 от ГПК е подал отговор на
въззивната жалба. В него излага становището си по нейната неоснователност. Твърди,
че работодателят е узнал за нарушението на 11.10.2016г. с доклада № *******, изготвен по случая след проверка от директора
на дирекция „Паркиране и мобилност“ Р.М.. Нито прекият ръководител на ищец,
нито директорът на дирекция „Паркиране и мобилност“ са тези, които могат да
инициират дисциплинарно производство и да наложат дисциплинарно наказание. Ищецът не е спазвал трудовите си задължения, защото
не е направил снимки на автомобилите, паркирали неправилно, не е уведомявал
надлежните да наложат ПАМ органи, а го е правил сам, не е предавал в реално
време информация за неправилно паркиране на ППС. Затова въззиваемата страна
намира обжалваното решение за правилно и обосновано и моли то да бъде
потвърдено от въззивния съд.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалби пороци на атакувания съдебен акт и становището
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за
признаване на извършеното със заповед № РД-12-ЗП.19/06.12.2016г. на
изпълнителния директор на Ц.з.г.м. ЕАД дисциплинарно уволнение за незаконно и
възстановяване на длъжността, която е заемал при ответника преди прекратяване
на трудовото правоотношение – „оператор открита платформа с повдигащо устройство“
и иск с правна квалификация чл.344,
ал.1,т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 7877,82 лева и за периода от
07.12.2017г. до 07.06.2017г., явяваща се обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение.
Безспорно
е по делото, че между страните e съществувалo безсрочнo трудовo правоотношениe, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „оператор
открита платформа с повдигащо устройство“при ответника, въз основа на договор
от № 36 от 23.11.2004г. Това трудово правоотношение било прекратени със
заповед № РД- 12-ЗП-19/06.12.2016г. на
изпълнителния директор на Ц.з.г.м. ЕАД, с която на основание било наложено на
ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“. В текста на заповедта е описано, как
вместо да подаде сигнал до дежурен полицай при констатирано неправилно
паркиране на л.а. Мерцедес на
кръстовището на ул. Бачо Киро и ул. Искър в гр.София ищецът повече от 30 минути
обикаля около колата, подпира се на нея, яде баничка и изчаква да се появи нейният собственик. Описани са системни нарушения на трудовата дисциплина,
като в работен протокол № 00014936/19.09.2016г. за общо 10 ППС, паркирани в
нарушение на ЗДвП на позиции в протокола както следва : 1. Пежо с ДК №*******,
3.Лексус с ДК № *******, 5. Дачия с ДК № *******АТ, 8. Ситроен с ДК № *******,
9.Ровър с ДК № *******, 10.Ровър с ДК № *******, 11.Мерцедес с ДК№ *******,
12.Ситроен с ДК№ *******. Ситроен с ДК № *******, 14. Мерцедес с ДК № *******служителят
К.А. не е изготвил снимков материал за
извършените нарушения по ЗдВП, не е отбелязал за никой от посочените автомобили
позивната на полицая, разпоредил принудителното преместване на ППС; за всички
10 автомобила К.А. сам е констатирал нарушение на ЗДвП е наложил ПАМ в противоречие с длъжностните му задължения и
съгласно Заповед № СО – 15- РД 09-05-432/29.07.2015г. на кмета на СО, което е
от компетентността единствено на полицай от ОП или на инспектор от СИ. С
посочените действия работникът е нарушил своите трудови задължения да предава в
реално време информация за неправилно паркиране на ППС до обособено място с
компютърна конфигурация на специализиран паркинг, обслужвано от полицай на
сектор „Общинска полиция“, който дистанционно разпорежда принудително
преместване на ППС, паркирано в нарушение (раздел II, т.13 от Инструкция за работа на служители на
длъжност „Оператор на открита платформа с повдигащо устройство“); да изготвя
снимков материал, съдържащ минимум 4 броя снимки на ППС, доказващи нарушението
(т.1 от Инструкцията); да вписва в работния протокол на екипа за деня позивната
на полицай, който е разпоредил принудително преместване (раздел III, т.4“б“ от Инструкцията).
По
реда на чл.193 от КТ на ищеца са били искани обяснения по случая, преди
налагане на дисциплинарните наказания, което свое право той е упражнил, като е
депозирал такива, видно от приложените на л.43 и л.44 от първоинстанционното
дело обяснения с вх.№ ВК - 3694/ 31 от 31.10.2016г. и вх.№ ВК - 3694/ 71 от
25.11.2016г.
По делото е приложен болничен лист № Е
20166551274 от 07.11.2016г., издаден от д-р Л.П.с диагноза „Остра инфекция на
горни дихателни пътища“, МКБ : J 06.9 за период 5 календарни дни – от 07.11.2016г до 11.11.2016г.,включително. Издаденият
болничен е за да послужи пред работодателя Ц.з.г.м.
По делото са приложени длъжностна
характеристика за длъжността „Оператор на открита платформа с повдигащо
устройство“, с която служителят е изрично запознат, видно от положеният негов
подпис на характеристиката с дата 01.05.2013г; Инструкция за работа на екипите
за принудително преместване на ППС, с която служителят е запознат на
19.08.2015г. (видно от подпис, положен от него в списък, находящ се на л.33-34
от пъроинстнционното дело), приложена е и заповед с № РД – 0905-432/2007-/
2015г. , с която е одобрено Приложение №1 за реда и условията за принудително
преместване на неправилно паркирани ППС.
Приета
е пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, която е посочила размера на
претендираното от ищеца обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ.
По
делото е приложен протокол на екипите за принудително преместване с № 00014936
от 19.09.2016г. и извадка на хартиен носител от фейсбук профила на И.Х., с 8
снимки, която дава информация за предприети
от страна на служител на ЦГМ ЕАД, който е констатирал неправилно
паркиране на л.а. Мерцедес на
кръстовището на ул. Бачо Киро и ул. Искър в гр.София и който повече от 30
минути, обикаля около колата, подпира се на нея, яде баничка и изчаква да се
появи нейният собственик. След като
собственикът идва на мястото, в интернет публикацията е описано, как същият е
дал на служителя на ЦГМ ЕАД банкноти и си тръгнал, заедно с автомобила си.
По
делото е изслушана и приета пред СРС съдебно – техническа експертиза, която установява,
че хронологичната последователност на действията на служителят – ищец, които се виждат на видеозаписите на 19.09.2016г. в интервала
от 12:17:00 часа до 12:48: 00 часа отговарят на тези, описани във фейсбук
публикацията на И.Х.. При посещение на място на кръстовището на ул. Бачо Киро и
ул. Искър експертизата констатира съществени прилики с мястото, визуализирано
при записите на камерите на специализирания автомобил. Сочи че обработеният
автомобил от фейсбук снимките и видеозаписите по делото е Мерцедес с ДК №*******.
По
делото е приложен (на л.49 – л.50) доклад с № ВК- 3694/ 11.10.2016г.на
директора на дирекция „Паркиране и мобилност“ Р.М., от който се установява, че
въз основа на сигнала във фейсбук е била проведена вътрешна проверка, която
установява, че на 19.09.2016г. екипът за градска мобилност Ю.М.– шофьор
платформа и К.А. – оператор открита платформа, са предприели нерегламентирани
действия спрямо водача на л.а.Мерцедес с ДК№ ******, паркиран на ул. Бачо Киро и ул. Искър, като водачът на
специализирания автомобил получава цяла банкнота от 20 или 50 лева, но не връща
ресто на водача на лекия автомобил. От работния протокол и касовата лента на
екипа се вижда, че на водача на Мерцедес е издаден касов бон за 15 лева. От
доклад на директора на дирекция „Паркиране и мобилност“ Р.М. с изх.№ ВК –
4091/1/11.11.2016г. се констатира, че за описаните в протокола на екипите за принудително
преместени ППС за автомобили под номера №№ 1,3,5,8,9,10,11,12,13,14 няма
изготвен снимков материал и няма позивна полицая, разпоредил ПАМ за
констатирано нарушение по ЗДвП.
Разпитани
са пред първоинстанционния съд свидетелите М.иД.. Свидетелят Ю.М.е бивш
служител на ответника, който към 19.09.2016г. е бил шофьор платформа и е бил заедно в екип с ищеца А.. Свидетелят е
заявил преди разпита си, че има висящо дело с ответника. Твърди, че в процесния
ден нямали връзка със системата и не подали сигнал до полицая, по принцип
полицаят рядко вдигал телефона си веднага.Имало фотоапарат и таблет, но
техниката била стара и бързо падали батериите.Твърди, че ищецът не е МОЛ, не
взима пари и не издава касови бележки, свидетелят го прави. Случилото се на
19.09.2016г. не е изолиран случай без връзка с полицай да се събират глоби по
15 лева.
СвидетелятД.,
служител на ответника и пряк ръководител на ищеца. Разбрал, че в социалните
мрежи има сигнал и докладвал на директора на
дирекция „Паркиране и мобилност“. Проведена била вътрешна проверка,която
установила нарушения на екипа и след това служителите били уволнени. Не е бил
информиран фотоапаратът на екипа да не работи, а на таблета който е в
изправност, липсват снимки от процесната дата. Не е давал разрешение на ищеца
да предприема ПАМ, защото е противозаконно, това може само полицай или
инспектор. 15 лева такса се взимат само ако е започнала процедура по ПАМ, т.е.
надлежно е уведомен полицай, той е констатирал нарушение на ЗДвП и е разпоредил
преместване. В този момент, ако се появи водачът, той се таксува 15 лева и
колата се освобождава, ако има поставена скоба – дължи 22 лева, ако колата е
качена на спецализирания автомобил – дължи 29 лева, но всичко това, едва след
като се уведоми полицай и се изготвят 4 бр. снимки.
Други,
релевантни доказателства не са ангажирани.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност, предвид наведените от въззивника оплаквания, въззивният съд намира първооинстанционното решение за
правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз
основа на който същото се налага.
Изцяло в доказателствената тежест на ответника-работодател е да проведе
пълно и главно доказване, относно фактите и обстоятелствата, на които се
позовава, за да посочи, че са налице нарушения на трудовата дисциплина от ищеца
и които са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение, както и че е спазил и реда за налагането му. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, регламентира задължение за работодателя преди налагане на дисциплинарно
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
В
конкретния случай, в заповед № РД- 12-ЗП-19/06.12.2016г. на изпълнителния
директор на Ц.з.г.м. ЕАД са описани множестви нарушения на трудовата дисциплина
от ищеца, които са основанието да му бъде търсена дисциплинарана отговорност.
Както от писмените, така и от гласните доказателства по делото се установява,
че за 10-те автомобила, описани в протокола от 19.09.2016г. да са паркирани в
нарушение на правилата на ЗДвП, не е бил уведомен дежурен полицай, което на
практика означава, че не е било констатирано нарушение на посоченият закон,
защото съгласно раздел IV, т.2 от Инструкцията за
работа на екипите по принудително преместване, принудително преместване се
осъществява само след констатирането му по ЗДвП от полицай в с-р „Общинска
полиция“ при ОПП- СДВР или отдел “ Пътна полиция“ при СДВР. Нарушена е изцяло
процедурата по принудително преместване на автомобили, съгласно т. 3,4 и 5 от
Инструкцията, т.к. през цялото време протоколът е воден от ищеца и действия
спрямо посочените автомобили са предприемани, без да е била осигурена
задължителната връзката с контролиращия полицейски орган и спазване на
регламентираните технологични правила за това. Това дискредитора законността на
предприетите действия на мобилния екип и то в най- висока степен, защото нарушенията
на ЗДвП не са установени от надлежния орган и при предвидените гаранции за
тяхната правилност.
Доводът
за несъразмерност на наложеното му наказание поради неотчитане на обстоятелството, че всички
твърдени нарушения на трудовата дисциплина са извършени в един и същи ден и че
за 12 години трудов стаж, ищецът не е извършил други нарушения е категорично
неоснователен. Това, че всички описани от ищеца действия са извършени в един и
същ ден не означава, че същите не проявяват характеристиките на тежки нарушения
на трудовата дисциплина. Напротив – ищецът, както сам изтъква, е с дълъг трудов стаж при ответника, запознат
е със задълженията на заеманата от него длъжност и законовите рамки на
дейността, но 10 пъти само в рамките на една работна смяна ги е
пренебрегнал и не ги е спазил. От
показанията на свидетеля М.се установява, че са работили с ищеца по отразения в
протокола от 19.09.2016г. начин не за първи път, а системно. Извършеното от
ищеца не е незначително деяние, издава категорична тенденциозност в
неизпълнението на трудовите му задължения, не е изолирано деяние, съзнателно е,
поради което съдът намира, че наложеното наказание „уволнение“ е напълно съразмерно. Взети са
предвид всичко обстоятелства, имащи отношение към извършените дисциплинарни
нарушения, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение,
като това от една страна, освен че уронва името на работодателя в обществен
аспект, би могло да доведе и до неблагоприятни икономически последици за същия,
доколкото всяка ПАМ подлежи на съдебен контрол и при неправомерното й налагане,
икономическата тежест се носи от дружеството – ответник.
По
доводът на въззивника, че работодателят
е узнал по – рано за нарушението, а не с
доклада от директора на Дирекция паркиране и мобилност на 11.10.2016г., понеже
дружеството – ответник разполага с ПИ АР, който не може да не се е запознал с
публикацията от Фейсбук своевременно, съдът намира следното:
По
смисъла на чл.195 от КТ надлежният дисциплинарен орган, който може да проведе
процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на съответно
дисциплинарно наказание е изпълнителният директор на ответника, който бива
уведомен на доклада от директора на Дирекция паркиране и мобилност на
11.10.2016г. Прекият ръководител на ищеца, след като узнал за публикиацията е
докладвал на директора на Дирекция паркиране и мобилност, след което дирекцията
е проверила по сигнала в социалните мрежи, както е отразено в самия доклад и
както заявява в разпита си св.Д., след което по надлежния ред е уведомила с
изготвения по случая доклад с резултата от проверката, работодателят. Ирелевантно е дали дружеството има ПИ АР, за
което по делото липсват данни, който да е узнал за публикацията на 19.09.2016г.
В този смисъл наказанието на ищеца е наложено в срока по чл. 194, ал.1 от КТ,
като се има предвид, че същият е бил в отпуск по болест за 5 работни дни в същия период (07.11.2016 – 11.11.2016г),
които следва съгласно чл.194, ал.3 от КТ да не бъдат включвани в двумесения
срок по ал.1 от същия член, заповедта за уволнение му е била връчена на
06.12.2016г., а срокът за налагане на наказание, съобразно вече изложеното,
изтича на 16.12.2016г.
В този смисъл и Решение № 231
от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г., IV г. о. което дава следното обвързващо тълкуване:
Правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на
дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина
той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника
или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание.
Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт
на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци
- субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и
индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от
други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на
наказанията са започнали да текат
Така също и Решение № 256 от
18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., според което "Откриване на
нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от
субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието
от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно
в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от
установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически
състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни
проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за
дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се
преклудира.
Оплакването
на въззивника, че не е негово задължение да разполага с технически изправен
фотоапарат и таблет преди започване на работа, съдът намира за неоснователно.
Задължението му е ясно разписано в длъжностната характеристика и Инструкцията,
същевременно по делото липсват каквито и да е данни ищецът да е уведомявал своя
работодател за проблем от техническо естество на таблета или фотоапарата, както
преди, така и за 19.09.2016г.
При
тези мотиви, настоящият въззивен състав намира предявените от ищеца искове, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за неоснователни, предвид което атакуваното
първоинстанционно съдебно решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. По делото – на
л. 8 е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
въззиваемият е договорил с процесуалният си представител възнаграждение в
размер на 720 лева, чието плащане следва да се извърши по банков път. На л.32
от делото е приложено банково извлечение за извършеното плащане. Разходът за
адвокатски хонорар на въззиваемата се явява доказан такъв по делото и следва да
й бъде присъден.
Въззивникът е направил
възражение за прекомерност, което настоящият състав намира за
неоснователно.Съгласно чл.2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в сила от ДВ,
бр. 84 от 2016 г. „За процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно“. Предмет на
настоящата въззивна проверка е решение на СРС по разгледани с него три
кумулативни иска - по чл. 344, ал.1,т.1
и т.2, за които чл.7, ал.1 , т.1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004г.
предвижда възнаграждение не по – малко от размера на минималната работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ (19.04.2018г.)– определен ПМС № 316/20.12.2017г. в размер
на 510 лева и един от които- оценяем иск, по чл. 344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1
от КТ, за който чл.7, ал.1, т.1. предл. 4, вр. с ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004г.
предвижда минимален размер на възнаграждението от 723,86 лева – т.е общо
1233,86 лева. От изложеното следва, че претендираното от въззиваемия –
ответник възнаграждение за адвокатски
хонорар в настоящото производство в общ размер от 720 лева, практически е под
предвидения минимум, поради което и не следва да бъде намалявано от съда, а
присъдено в пълния му размер.
Решението на въззивната инстанция подлежи на
обжалване пред ВКС по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
333199 от 07.02.2018г., постановено по гр.дело № 8873/2017г. по описа на СРС, ГО, 57
състав.
ОСЪЖДА К.Ц.А., с ЕГН: ********** да заплати
на Ц.з.г.м. с ЕИК: ******* сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: