РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Стара Загора , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501206 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба от П.Г.К.., чрез пълномощника си
адв. А.С. от АК – Стара Загора против решение под № 4 от 15.02.2021 г., постановено по
гр.дело № 513/2020г. по описа на Радневски районен съд.
Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд, с което
предявените от него искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от Р."Т.-
с.", клон на "М.М.-И." ЕАД, ***, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ са отхвърлени като недоказани
и неоснователни. Счита постановеното решение за неправилно и необосновано, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти обуславящи
незаконосъобразността на уволнението на въззивника. Излага подробни съображения.
Цитира практика на ВКС по аналогични казуси.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното
решение и вместо него да постанови друго по същество на спора, с което да уважи
предявените искове.
Претендират се и направените по делото разноски.
1
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Р."Т.-с.", клон на "М.М.-И."ЕАД,
***, чрез юриск. С.Г., в който изцяло оспорват подадената въззивна жалба и молят тя да
бъде отхвърлена, като излагат подробни съображения в тази насока. Считат, че в
обжалваното решение, съдът е обсъдил всички надлежно заявени искания и възражения на
страните, съобразил е събраните по делото доказателства и е изложил съответните мотиви.
Претендират потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260
и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и редовна, поради
което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална
основателност.
Въззивникът П.Г.К.., чрез пълномощника си адв. А.С. от АК – Стара Загора, редовно
и своевременно призовани, явява се адв. С., който взема становище, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде
изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това и съответно уважаването на
всички от въззивника предявени искове. Молят за присъждане на направените по делото
разноски, включително и адвокатски хонорар.
Въззиваемият Р."Т.-с.", клон на "М.М.-И."ЕАД, ***, редовно и своевременно призовани,
явява се юрисконсулт С.Ж., надлежно упълномощен по делото, който моли решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения
и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото. Моли и за
присъждане на направените по делото разноски, като размерът на юрисконсултско
възнаграждение следвало да бъде определен съобразно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ
Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява
неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа
обстановка: Въззивникът П.Г.К.. е бил в трудово правоотношение с клона на ответното
дружество-въззивник Р.Т.С.” клон на “М.М.и.” ЕАД – *** и е заемал длъжността „
Ръководител участък добивна промишленост - вулканизации“ в участък „Вулканизации“, по
сключения между страните безсрочен трудов договор за изпълнението на същата длъжност.
Със заповед под № ЧР-02-118/11.08.2020г. е било прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради дисциплинарното му
уволнение за посочените в същата заповед нарушения на трудовата дисциплина, на
2
управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на въззивника на 11.08.2020 г., както и че
въззивникът страда от исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които заболявания по
Наредба № 5/1987 г. попадат под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, а при връчване на заповедта
въззивникът е бил и в отпуск за временна неработоспособност и ответното дружество е
поискало предварително разрешение от Дирекцията “ИТ“-Стара Загора за уволнението.
Процесната заповед е надлежно връчена на въззиваемия К. на същата дата, видно от
подписа му върху същата, на която дата едновременно му е наложено и дисциплинарното
наказание “уволнение” и на това основание е прекратен и трудовия му договор по чл. 195,
ал. 3, във вр. с чл. 335, ал.2, т.3, във вр. с чл. 330, т. 6 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за
незаконно и като такова да бъде отменено, принципно е необходимо въззивникът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било
прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от
доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на
работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава
изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че въззивникът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено
виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на въззивника са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е съдебната практика обаче през последните години, постановена с
решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №
7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че съдът е длъжен да се произнесе само по
отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява
предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от
обстоятелствената част на исковата молба. Поради това съдът ще разгледа единствено
фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както
следва: нарушена закрила по чл. 333 КТ, липса на мотиви на заповедта /чл. 195 КТ/,
неспазена процедура за искане на обяснения /чл. 193 КТ/, неспазване на сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание /чл. 194 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на наложеното
наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.
Съгласно чл. 333, ал. 2 КТ в случаите на т. 2 и 3 (т.е. при трудоустрояване или
3
наличието на болест по Наредба № 5), преди уволнението се взема мнението на ТЕЛК.
Процедурата по Наредба № 5 включва на първо място задължение на работодателя да
събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение,
страдат ли от болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Искането на информация може
да бъде както устно, така и писмено, но трябва да съдържа указание за правото на закрила.
На следващо място възниква задължение за работниците и служителите, които страдат
от болестите по чл. 1, ал. 1 при поискване да представят в предприятието медицински
документи (епикриза, мед. удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните
заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет - чл. 2 от Наредбата.
След представяне на медицинските документи от работника предприятието следва да
изпрати същите на съответната ТЕЛК за мнение. И накрая предприятието следва да отправи
до съответната инспекция по труда писменото си искане за разрешение за всеки определен
за уволнение работник или служител, като приложи към него и експертното решение на
ТЕЛК. Мнението на ТЕЛК не е задължително за инспекцията по труда, но е задължително
искането на това мнение и изпращането му на инспекцията по труда. Разрешение на
инспекцията по труда, дадено без мнението на ТЕЛК, не е правомерно издадено поради
нарушение на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 2 КТ. Уволнение, извършено без да
се вземе мнението на ТЕЛК, е незаконно.
Видно е, от събраните по делото доказателства и пред двете съдебни инстанции, че
работодателят е поискал такова писмено /виж писмото от 14.07.2020 г. на л.152/ от
въззивника да представи декларация за заболяванията си във вр. чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5
от 20.02.1987 г., съответно с декларация от 16.07.2020 год. /л.153/ въззивникът е посочил, че
страда от болести, определени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., а именно
исхемичната болест на сърцето и захарна болест, при наличието на които се активира
условната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, която може да се преодолее чрез даване на
писмено разрешение от Д“ИТ“. Въззивникът е представил на работодателя си епикризата от
кардиологично отделение на МК „Св. Иван Рилски“ СЗ от датата 15.05.2020 год., тъй като с
писмо изх. № ЧР-01-294 от 16.07.2020 г. /л.156/ работодателят е поискал от РКМЕ към
РЗИ да даде мнението си по чл. 333, ал. 2 КТ вр. чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ по представената
епикриза от въззивника. На датата 22.07.2020 г. РКМЕ към РЗИ е изпратило на
работодателя писмо /л.158/, към което са приложили експертно решение на въззивника. От
експертното решение от 22.07.2020 г. /л.159-160/ е видно, че ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р
Ст. Киркович“ АД е посочило, че лицето е работоспособно, както и че заболяванията са
включени в списъка със заболяванията, ползващи особената закрила по Наредба № 5 от
20.02.1987 г., но ТЕЛК не можело да се произнесе по здравословното състояние на лицето
въз основа само на една епикриза и че ТЕЛК не се произнася относно дисциплинарните
уволнения. Както се посочи по-горе следва да се вземе мнението на ТЕЛК и да се изпрати на
Дирекцията “ИТ“, което е сторено от работодателя. Какво е по същество мнението на ТЕЛК
не касае работодателя, а касае се отразява на преценката на Д“ИТ“ при решаване на въпроса
дали да даде съгласие за уволнение или да постанови отказ. Следва да се има предвид, че
посочване от ТЕЛК, че не се произнася по дисциплинарното уволнение е също вид мнение
съгласно чл. 333, ал. 2 КТ, което следва да се вземе предвид от Д“ИТ“ при решаване на
въпроса за даване на съгласие за уволнение. Поради това съдът намира, че е спазена
процедурата по чл. 333, ал. 2 КТ в случая и мнение на ТЕЛК е взето и предоставено от
работодателя на Д“ИТ“.
4
В случая ищецът е бил и в отпуск за временна неработоспособност /виж болничния
лист на л. 186/, при което се активира и условната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, която е
приложима без значение е вида на отпуска - платен, неплатен, учебен, за временна
неработоспособност и др.
Също така е видно, че Д“ИТ“ на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ е дало
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ /виж писмото на л.161/, след постъпило искане от
работодателя с прилагане на необходимите документи за това на основание чл. 333, ал. 1, т.
3 и т. 4 КТ /л.162-164/.
След като даденото разрешение (съгласие) е достигнало до работодателя и е било
налично към момента на връчване на заповедта /11.08.2020 г./, то не може впоследствие да
бъде оттеглено, защото са настъпили целените правни последици от връчване на
съответния акт за прекратяване на трудовото правоотношение - Решение № 659 от
08.10.2010 г. по гр.д. № 1834/2009 г., IV г.о., ВКС.
На първо място във въззивната жалба се посочва, че работодателят Р.Т.С., клон на
"М.М.и" ЕАД - ***“ е допуснал нарушението на чл.8. ал. 1 от КТ при правото на уволнение
на жалбподателя П.К., изразяващо се в това. че два пъти е отправяно искане до дирекция
„Инспекция по труда“- *** за получаване на положително становище - даване на
предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с П.К. и че съдът
при постановяване на своя краен и окончателен акт не е взел в предвид тези факти, което е
довело до допускане на съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на
решението.
Това твърдение въззивният съд намира за неоснователно и съответно и несъстоятелно.
Видно от постановения съдебен акт Радневският РС е обсъдил в цялост всички събрани по
делото доказателства, както и всички изложени факти и обстоятелства. Съдът правилно е
приел в изготвения по делото доклад, че не се нуждае от доказване фактът, че към момента
на връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на
въззивника е било налично дадено от дирекция „Инспекция по труда" *** предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. Също така на стр. 10 и стр. 11
от обжалвания акт е ясно и точно посочено, че има само едно дадено съгласие от
инспекцията по труда и същото е налично към момента на връчване на заповедта.
Нещо повече съдът, съобразявайки се с трайно установената съдебна практика на ВКС
правилно е посочил, че извършените от П.К. две нарушения на трудовата дисциплина
са от категорията на тежки нарушения, тъй като присвояването и кражбата на СМЦ
винаги се квалифицират в практиката като тежки нарушения на трудовата
дисциплина и като такива винаги следва да бъдат наказвани от работодателя. Липсата
на наказание води до спад в авторитета на работодателя пред останалите
работници/служители и носи също така като пряка последица отрицателно въздействие
върху трудовия колектив и цялостния трудов процес.
След като съдът е изложил такива задълбочени и подробни аргументи, касаещи
законосъобразността на обжалваната заповед няма как в случая да е налице злоупотреба от
страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника.
Същият не е успя да обори законово установената презумпция за добросъвестност на
работодателя, което е следвало да стори съобразно разпределената доказателствена тежест и
поради което това твърдение остана недоказано в процеса и същото се явява несъстоятелно
и голословно, какъвто е и изводът до който е стигнал й съдът при постановяването на своето
решение.
5
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното дирене се е
установило по безспорен начин, че това твърдение за наличие на злоупотреба от страна на
работодателя с правото на уволнение е в пълен противовес със събраните по делото писмени
доказателства. Точно обратното всички събрани по надлежния ред в процеса доказателства
са правилно оценени от РРС и всички те обуславят правилния и законосъобразен извод на
съда, обективиран в неговия краен съдебен акт, а именно, че предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
На второ място в жалбата са развити и доводите за допуснати процесуални
нарушения, които са довели до постановяване на решение в противоречие с чл. 344, ал.3 от
КТ, които също се явяват неоснователни и показват, че въззивникът не е запознат изцяло с
константната практика на Върховните съдилища по тези въпроси /Решение под №
177/25.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 1342/2012г., III г. о., ГК; Решение № 219/28.04.201 1г. на
ВКС по гр.д. № 1821/2009г„ IV г. о„ ГК и Решение № 118/ 04.06.2014г. на ВКС по гр.д. №
6246/2013г„ III г. о., ГК/.
Не съответства на установените факти и обстоятелства по делото твърдението, му че
в настоящия случаи липсвало въобще дадено мнение на ТЕЛК по смисъла на чл. 333. ал.2 от
КТ, тъй като то не отговаряло на императивните изисквания на чл.4, ал.2 от Наредба №
5/20.02.1987г.. Радневският РС много точно и подробно е описал всички факти и
обстоятелства по делото и е обсъдил в цялост всички писмени доказателства за да стигне до
правилния извод, че е преодоляна условната закрила по чл.333, ал.1, т.З и т.4 от КТ, с която
ищецът е разполагал към датата на уволнението 11.08.2020г., тъй като е спазена
процедурата по чл. 333 от КТ и е дадено нужното предварително разрешение от дирекция
4
„Инспекция по труда' - гр. Стара Загора на основание чл. 333 ал.1, т.З и т.4 от КТ и поради
което наложеното дисциплинарно уволнение не е незаконосъобразно поради нарушаване на
закрилата по чл. 333 КТ, каквито са съображенията на въззивника и съответно оплакванията
му и във въззивната жалба.
Правилно и мотивирано първостепенният съд е посочил, че работодателят е поискал
и е получил мнението на ТЕЛК към УМБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович“, обективирано в
експертно решение от 22.07.2020г., което е прието като доказателство по делото /л. 159-л.
160 от делото /, след което го е изпратил на дирекция „Инспекция по труда“ - *** и е
получил съответното и надлежно разрешение за уволнение. По този начин е спазена
уредената в закона процедура и няма допуснато никакво формално нарушение.
Също така много правилно първоинстанционният съд е посочил, че след като получи
мнението на ТЕЛК задължението на работодателя се свежда до това да го изпрати на
дирекция „инспекция по труда“, което е сторено в настоящия случаи и че, какво е по
същество мнението на ТЕЛК не касае работодателя, а касае и се отразява единствено и
само на преценката на дирекция „Инспекция по труда“ при решаване на въпроса дали
да даде съгласие за уволнение или да постанови отказ“. Правилно е посочено в
решението на първостепенният съд, че процедурата щеше да бъде нарушена само ако
работодателят не беше поискал или не беше получил мнението на ТЕЛК преди да поиска
разрешение от инспекцията, което обаче в настоящия случай не е налице. Работодателят -
ответното дружество, не може да носи отговорност за изразеното мнение на ТЕЛК. Неговото
задължение е да го поиска и след като го получи да го изпрати на инспекцията по труда с
искане за разрешение, като по този начин той е изпълнил в пълен обем задължението си по
Наредба № 5 от 1987г. Действително в посочената наредба е визирано в чл.4., ал.2 какво
следва да е съдържанието на мнението на ТЕЛК, само, че адресат на задължението по тази
норма не е работодателят, а ТЕЛК и работодателят не може да контролира дали решението
6
на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин, той е длъжен единствено и само да изпрати
мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил на инспекцията по труда, за да даде /или
откаже/ даването на разрешението за уволнение, което видно от събрания по делото
доказателствен материал е направено и какъвто е и правилния и обоснован извод на съда.
Въпреки че задължението на работодателят се изчерпва само с това да получи и да
изпрати мнението на ТЕЛК, такова каквото го е получил до Дирекция „Инспекция по труда"
- *** като не го засяга и не носи отговорност за това какво е неговото съдържан и,съдът е
посочил, че все пак изложеното мнение, че ТЕЛК не се произнася по дисциплинарното
уволнение, също е вид мнение съгласно чл. 333, ал.2 от КТ, което следва да се вземе в
предвид от Дирекцията „Инспекция по труда“ при решаване на въпроса за даване на
съгласие за уволнение. Направените от съда изводи съответстват не само на закона, но и на
трайно установената от ВКС практика. Абсолютно «релевантно за спора н недоказващи
нищо от подлежащите на установяване факти, свързани с това дали е спазена процедурата
по чл. 333, ал.1 т.З и т.4 от КТ са цитираните в жалбата съдебни решения на ВКС - Решение
№ 83/11.04.2011г. по гр.д. № 1784/2009г. на IV г.о. на ВКС и решение № 84/23.04.2014г. по
гр. д. № 749/2012г. на IV г. о. на ВКС. В тях са разгледани случаите, когато не е установено
здравословното състояние на лицето за което се иска даване на предварително съгласие от
компетентната дирекция „Инспекция по труда“, какъвто не е настоящия случай, тъй като по
делото беше прието като не нуждаещо се от доказване фактът, че въззивникът страда от
исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които заболявания по Наредба № 5/1987г.
попадат под закрилата на чл. 333, ал.1 от КТ. и че същият е бил в отпуск поради временна
неработоспособност при което се активира и условната защита по чл. 333, ал.1,т.4 от КТ.
Ето, защо с оглед на гореизложеното правилно съдът е стигнал до изводът, че е
преодоляна условната закрила по чл. 333, ал.1, т.З и т.4 от КТ, поради което не е налице
незаконосъобразност на осъщественото дисциплинарно уволнение на въззивника и
изложените оплаквания във въззивната жалба в тази насока, поради нарушаването на тази
закрила.
Не отговаря на надлежно събрания доказателствен материал и твърдението на
въззивната страна, че извършените от него две нарушения не били функционално свързани,
тъй като липсвало доказателства по делото в тази насока. Видно от събрания пред
първоинстанционния съд значителен обем писмени и гласни доказателства, които са
подробно анализирани и обсъдени в обжалваното съдебно решение се установи с нуждата за
гражданския процес сигурност, че П.К. е извършил описаните в процесната заповед две
нарушения , а именно на 08.05.2020г. 01:03:43 часа при излизането си от територията на
р."Т.-с.", *** П.К. преминава през КПГ Ковачево с автомобил марка „Грейт уол“ с вътрешен
номер Р2 6427 на участък „Вулканизации" с висока скорост без да спре и да бъде проверен
при излизането си от територията на р."Т.-с." на КПП Ковачево, като на задната седалка е
имало предмет, който е изнесен по нерегламентиран начин, както и че този предмет,
представлява актив на дружеството - процесният „Инверторен климатик“ с марка „Nippon“,
модел КFR 12DC10N, с номер на външното тяло А23847636201 W00590 и номер на
вътрешното тяло В371 17636201 N00672“ с номенклатурен номер 8/2404, който му начислен
и който трябва да се съхранява и пази. Правилно е посочено, че видно от всички писмени
доказателства /доклади, пътни листи и други/ и гласните доказателства - свидетелските
показания на св. О. А. и св. Д. Н., които съдът е преценил като логични и последователни се
7
установило по безспорен начин, че на датата 08.05.2020г. ищецът е управлявал с висока
скорост служебен автомобил с марка “Грейт уол" без да спре и да бъде извършена
съответното проверка на КПП - Ковачево, като на задната седалка е пренасял обемист
багаж, нещо приличащо на хладилник, микровълнова или някакво кухненско оборудване,
което в последствие при извършена проверка на 09.06.2020г. се е установило, че е
представлява процесния климатик марка Нипон, който е собственост на р."Т.-с.", *** и че
същият е бил монтиран на фургона на въззивника. В решението е посочено още и че
съгласно актът за наличност, съставен от комисията от трима човека се установило, че този
климатик липсва, не е намерен на мястото на което е бил монтиран - фургона на въззивника,
както и че последният се е съгласил с тази констатация, чрез подписана от него декларация,
както и че същият му се води на отчет, тоест същият му е поверен за ползване и съответно за
съхраняване. Няма как при наличието на тези доказателства съдът да стигне до друг извод,
различен от направения. Подписната от въззивника декларация е едно негово изявление, с
което се признават факти, които са неблагоприятни за него и съответно имат материалната
доказателствена сила. В хода на съдебното дирене, ищецът не е оспорил тази
декларация, не е ангажирал и никакви доказателства , с които да докаже, твърдението
си, че е изнесъл процесният климатик с цел да бъде отремонтиран и че щял да то
върне. Напротив, точно обратното. Св. Ж.К. потвърди при разпита си в съдебно
заседание, че е в началото на месец юни по искане на П.К. е монтирал процесния
климатик в жилище в ***, в което живее му от където правилно е направен изводът,
че климатикът е изнесен от територията на р."Т.-с.", *** не с цел ремонт, както твърди
въззивника, а с цел да бъде противозаконно отнет и монтиран за лично ползване в
апартамент на дъщерята на въззивника. Ето, защо няма как при условието, че в
обжалвания съдебен акт РРС подробно е анализирал и обсъдил всички писмени и гласни
доказателства, които свидетелстват, че ищецът е извършил вменените му с оспорената
заповед нарушения, които са функционално свързани да приеме обратното, поради което
твърдението на въззивника, че съдът е обосновал този си извод на предположения, а не на
база събраните доказателства е голословен и неоснователен. Това твърдение на П.К. се явява
единствено и само израз на защитната му позиция.
Неоснователни се явяват и доводите на въззивника във въззивната му жалба за
незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на преклузивните срокове - чл. 194 от
К Г. Не е вярно твърдението, че съдът е създал привидни мотиви на решението си в тази му
част, което представлявало съществено процесуално нарушение, а това водело и до
противоречие на решението с чл. 195, ал.1 от КТ. Видно от постановеното решение
първоинстанционният съд е обсъдил това възражение на П.К. и то подробно и детайлно.
Първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от въззивника процесуални нарушения
в постановения от него съдебен акт. Видно от решението съдът първо е изчислил на база
представените и приети като доказателства фиш за работна заплата за м. юни 2020г., м. юли
2020г. и болничен лист за периода от 27.07.2020г. до 25.08.2020г. дните през които е текъл
срокът за налагане на дисциплинарно наказание и съответно дните през които не е текъл
8
този срок за периода от установяване на извършването на първото нарушение- 08.05.2020г.
да датата на връчване на заповедта на 1 1.08.2020г. и е изчислил правилно, че същата е
издадена и връчена в срок, т.е. срокът съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ е спазен, същият е спазен
и относно второто нарушение установено на 09.06.2020г.- когато е получено от управителя
***
на р. '‘Т. - с.' писмо от "КЛИМА БГ" ЕООД , с което е уведомен, че процесният климатик
марка "Пилон" не е бил на мястото на което е бил монтиран и съответно на същата дата е
извършена й проверката от страна на св. А. и св.Н., които също установяват липсата и
съответно уведомяват за това с изготвения от св. А. доклад с вх. № 9888 / 10.06.2020г.
Посочените документи са приети като доказателство по делото и те заедно с останалите
събрани доказателства - писмени и гласни свидетелстват по безспорен начин за датата, на
която е установено извършването на второто описано в заповедта нарушение, извършено от
въззивника П.К.. При наличието на толкова убедителен доказателствен материал буди
недоумение как само ищецът не е разбрал датите на кои го са установени, извършените от
него нарушения. Става ясно. че това както и предните възражения се явяват само една
защитна теза, която не е подкрепена с никакви доказателства. Ето, защо следва изводът, че
след като въззивника не е успял да докаже своите възражения в хода на процеса пред
първоинстанционния съд, то съшият сега с въззивната си жалба изгражда своята защита чрез
вменяване на несъществуващи процесуални нарушения, извършени от съда и водещи до
неправилност на постановения акт. Настоящият съдебен състав след като се запознае с
делото и поставеното решение ще се убеди в неоснователността на това твърдение, че
заповедта е незаконосъобразно, защото не са спазени, сроковете предвидени в чл. 194 от КТ
, ще установи, че РРС е обсъдил това твърдение и е изложил много точни и подробни
мотиви защо е стигнал до този извод.
Последното изложено от въззивника възражение, че решението противоречи на чл. 195
от КТ, отново както и всички изложени във въззивната жалба, се явява неоснователно.
Обжалваната заповед е съставена в изискуемата от закона писмена форма и в нея е посочен
като нарушител ищецът П.Г.К.., както и че в нея са изложени достатъчно обстоятелства
относно вмененото на въззивника нарушение на трудовата дисциплина, чрез техните
фактически и правни описания, нарушените норми и правила /заповед/, дата на извършване
на нарушението на трудовата дисциплина, т. е. заповедта е мотивирана съобразно
формалните изисквания на закона. Посочени са и конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено
същото. Този извод не само, че е правилен, но е и единственият възможен, който можеше да
направи съда на базата на събраните в хода на съдебното дирене многобройни писмени и
гласни доказателства. Правилно и обоснован в обжалвания акт е отхвърлен искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като тезата на въззивника, че е нарушена
разпоредбата на чл. 195 от КТ се опровергава от всички събрани доказателства в хода на
съдебното дирене, както и с установената и трайна съдебна практика на ВКС. Правилно
съдът е посочил, че съдебната практика е константна, че примерно изброените нарушения на
трудовата дисциплина в чл. 190, ал.1 от КТ не са абсолютна предпоставка за налагане на
9
дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват тежко нарушение на трудовата
дисциплина и че следва да се съобразяват във всеки конкретен случай критериите по чл.
189, ал.1 КТ. В настоящия случай се установи, че имаме две нарушения, които са
функционално свързани и че второто такова, представлява освен нарушение на трудовата
дисциплина, но и престъпление по смисъла на НК. което съгласно трайната съдебна
практика следва да се квалифицира като тежко такова по смисъла на чл. 190 КТ. В
решението правилно е посочено, че присвояването/кражбата на СМЦ- в случая изнасянето
на процесния климатик марка „Нипон" извън територията на рудника-винаги е преценявано
от съдебната практика като тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
представлява тежка форма на злоупотреба с доверието на работодателя. Това нарушение е
квалифицирано и като престъпление по чл. 204. б."а“ във вр. с чл. 201, ал.1 от НК и срещу
ищецът П.К. е образувано досъдебно производство, което видно от прието като
доказателство поделото постановление за прекратяване на наказателно производство от
28.09.2020г. е видно, че е установено по безспорен начин, че жалбоподателя П.К. е
извършителя, но поради ниската материална стойност на климатика наказателното
производство е прекратено. По делото ищецът не представи доказателства от които да е
видно, че това постановление е обжалвано от негова страна и че същото не е влязло в
законна сила. Освен това правилно съдът е отчел, че липсва критично отношение на
въззивника към извършените нарушения, че същите са извършени умишлено и с користна
цел и че е налице дързост и упоритост в неговите действия. Установи се, че същият
злоупотребявайки с доверието на работодателя си е посочил, че е дал климатика за ремонт, а
всъщност е ползвал услугите на свой колега - св. Ж.К. да монтира климатика в апартамента
където живее дъщеря му.
С оглед на всичко изложено единственият житейски и правен извод е, че не е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 195 от КТ от страна на работодателя, както правилно е
установил районният съд в постановения от него съдебен акт. Първоинстанционният съд
правилно, обосновано и мотивирано е възприел фактическата обстановка по делото и
представените по делото доказателства и е стигнал до правилния и обоснован извод, че иска
по чл.344, ал.1, т.1 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без
уважение.
В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е
разгледал всички законови предпоставки за налагането на дисциплинарно наказание
“уволнение” на въззивника, като е стигнал и до обоснования извод, че дисциплинарното
уволнение на жалбподателя К. се явява правилно и законосъобразно извършено.
В тази насока първият обективно съединен иск за отмяната на дисциплинарното
уволнение на въззивника К. се явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил
уважен от първостепенния съд.
Основателен се явява и втория евентуално съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,
10
който следва съдбата на главния иск, като при неговото уважаване, следва да бъде уважен и
този обективно съединен иск.
Първостепенният съд е стигнал до обоснования и мотивиран извод, че с
отхвърлянето на иска по чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ в мотивите към обжалваното Решение, че
не се дължи и обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, което е в размер на брутното трудово
възнаграждение на въззивника за времето, през което е останал без работа, поради
незаконното уволнение, поради което и този иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни
последици от това.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение
за един юрисконсулт – юрисконсулт С.Ж.. Възнаграждението се определя на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна
помощ на ответното и въззиваемо дружество, като следва да се присъди това
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. общо е за трите иска /100 лв. за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 150 лв. за иска по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ с оглед и на правната и фактическа сложност по делото и пред
въззивната инстанция/.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение подлежи на касационно
обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при
наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 15.02.2021 г., постановено по гр.дело №
513/2020г. по описа на Радневски районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П.Г.К.., ЕГН **********, от ***, да заплати на Р."Т.-с.", клон на "М.М.-и."
ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 300 лв. /триста лева/
юрисконсултско възнаграждение, пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12