№ 14657
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110102676 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В отговора на исковата молба е предявен насрещен иск по чл. 221, ал. 2 КТ. Съгласно
чл. 314, ал. 2 ГПК, по реда на бързото производство е недопустимо да се предявяват
насрещни искове, поради което искът не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в
производството заедно с исковете на ищеца.
Страните са представили писмени документи, които са допустими, относими и
необходими за разрешаване на предмета на правния спор, поради което и следва да бъдат
приети като доказателства по делото (представените от ищеца – под условие, че бъдат
заверени в предоставения от съда срок).
Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено, доколкото
ищецът не излага фактически твърдения относно това какви спорни обстоятелства от
предмета на доказване ще установява с цялото трудово досие. Страната би могла да посочи
конкретни документи, от които желае да се ползва и да направи ново доказателствено
искане, като съобрази и представените към отговора документи.
Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за изискване от инспекция по труда на
преписката, водена по извършена проверка на ответника, доколкото по делото е представен
от ищеца документ за резултата от проверката, като е ненеобходимо за решаване на делото
приобщаването на всички документи, съдържащи се в нея.
Следва да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, водими от ответника, като в
останалата част искането следва да бъде отхвърлено, като ненеобходимо.
Исканията на ответника по чл. 186, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени, с изключение
на искането до Прокуратурата на Република България.
Исканията за допускане на експертизи следва да бъдат отхвърлени, като
ненеобходими за решаване на делото на този етап от производството.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приканва страните към спогодба!!!
НЕ ПРИЕМА, по арг. от чл. 314, ал. 2 ГПК, ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в
производството и ВРЪЩА насрещен иск по чл. 221, ал. 2 КТ на „Пепко България“ ЕООД
срещу В. В. Е. за сумата 840,00 лева – обезщетение, дължимо от работника при
дисциплинарно уволнение, поради недопустимост на извършеното от ответника
последващо обективно съединяване на искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, доколкото не прегражда развитието
на делото и защитата на ответника да предяви иска в отделно производство, като нормата на
чл. 314 ГПК, респ. чл. 211 ГПК не предвиждат обжалване му.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените от страните
писмени документи (тези от ищеца, при условие, че бъдат заверени в срок до съдебно
заседание с полагане на надпис „Вярно с оригинала“ и подпис върху всеки документ).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 186, ал. 1 ГПК и чл. 190, ал. 1
ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира гласни доказателствени средства
чрез разпит на трима свидетели, при режим на довеждане, за установяване на фактите и
обстоятелствата, формулирани в доказателственото искане в отговора, като ОТХВЪРЛЯ,
при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, искането за изслушване на още двама свидетели за
същите обстоятелства.
УКАЗВА на ответника да води свидетелите за първото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186, ал. 1 ГПК, от Регионална картотека на
медицинската експертиза – гр. София, да представи, в едноседмичен срок от
съобщението, заверен препис от решение на ЛКК № 84/ 21.01.2025 г. на ЛКК при МЦ
Младост 1 Мед ЕООД, с отбелязване за влизането му в сила (ако не може да представи
решението, да изготви справка, в която да посочи на коя дата е влязло в законна сила), а в
случай че същото не е влязло в законна сила, с оглед обжалването му, Регионална
картотека на медицинската експертиза – гр. София, да представи в същия срок справка
за обстоятелствата относно обжалването му.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186, ал. 1 ГПК, от Електронен регистър на
болничните листове и решенията по обжалването им, поддържан от Национален
осигурителен институт, да представи, в едноседмичен срок от съобщението, справка/
удостоверение относно датата и часа на издаване на Болничен лист № Е 2024 0666444 от д-р
И.С.Т., УИН ХХХХХХХ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 186, ал. 1 ГПК за
2
изискване на информация от Прокуратурата на Република България относно образувани
преписки срещу ищеца, и за допускане на съдебни експертизи (лицеворазпознавателна и
видеотехническа) със задачи, формулирани в отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з на 22.05.2025 г. от 13:10 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него, а на ответника и препис от
електронните писма на ищеца.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Производството е бързо по реда на Глава 25 от ГПК.
Предявени са конститутивни искове за отмяна на дисциплинарното уволнение,
извършено със Заповед № 2736/ 18.11.2024 г. на управителя на „Пепко България“ ЕООД
– чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „касиер”
при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителен иск за заплащане на сумата 2000 лева –
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за месеци януари и
февруари 2025 г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, и осъдителен иск за заплащане на
сумата 250,00 лева – обезщетение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност от 19.11.2024 г. до 25.11.2024 г. – чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО.
Претендира се върху паричните претенции законната лихва от 16.01.2025 г. до погасяването.
В исковата молба ищецът В. В. Е. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор е
работил при ответника на длъжност „касиер” в магазин в ж.к. „Младост“, гр. София.
Посочва, че със заповед № 2736/ 18.11.2024 г. на управителя на „Пепко България“ ЕООД му е
било наложено наказание дисциплинарно уволнение и трудовото му правоотношение е било
прекратено на 19.11.2024 г. Твърди, че заповедта за уволнение не му е била връчена по
предвидения в закона начин. Поддържа, че към датата на уволнението се е намирал в отпуск
поради временна неработоспособност, в който случай работодателят е имал право да го
уволни само след предварително разрешение на инспекцията по труда, каквото не е било
взето. Не оспорва, че са му поискани и е дал обяснения относно твърдените дисциплинарни
нарушения. Поддържа, че не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, още повече
такива, които да обосноват налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание. Предвид
изложеното моли процесната заповед да бъде отменена, да бъде възстановен на работа,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа, и обезщетение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност.
Ответникът „Пепко България“ ЕООД, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва съществуването и прекратяването
на трудовото правоотношение между страните. Поддържа, че ищецът е извършил
дисциплинарно нарушения, изразяващи се в грубо и непристойно отношение спрямо негови
колеги на 18.10.2024 г., в частност и спрямо г-жа Н.Х., а след тази дата до 24.10.2024 г.
3
започнал изключително настоятелна и притеснителна комуникация и кореспонденция със
служители на ответника, по – специално с районния мениджър г-жа Ц.Б. и с управителя на
магазина в ж.к. „Младост“ г-жа Т.И., в която използвал обедни квалификации и окултни
изрази, държал се е неуважително, агресивно и конфликтно. Това поведение на ищеца
предизвикало оплаквания от служителите на ответника, променило работната среда и
създало съществени затруднения в работния процес, до степен служители да заявяват, че се
колебаят да продължат работа при ответника. Горното мотивирало работодателят да потърси
обяснения на ищеца и да ангажира дисциплинарната му отговорност. Излага довод, че с това
си поведения ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя, уронил е доброто име на
предприятието му, нарушил е многократно трудови задължения, предписани му от
вътрешните правила на работодателя, свързани с изисквания за уважение и колегиалност в
отношенията му с останалите служители на ответника. Поддържа, че на 19.11.2024 г., около
9:00 ч. сутринта, ищецът се е явил на работното си място във видимо добро здравословно
състояние и в готовност да полага труд, като дори си е облякъл работното облекло. На този
ден е поканен на разговор и е подписал собственоръчно декларация по чл. 333 КТ, но е
отказал да удостовери с подписа си получаването на процесната заповед за уволнение, при
което тя му е връчена при отказ в присъствието на управителя Т.И. и В.Т. – ръководител –
смяна. Ответникът поддържа, че по – късно на същия ден, в 15:21 ч., ищецът отново се явил
в магазина и представил болничен лист за временна неработоспособност, считано от деня на
издаването му 19.11.2024 г., за 7 дни. Сочи, че болничният лист е отменен с решение № 84/
21.01.2025 г. на ЛКК при МЦ Младост 1 Мед ЕООД, като твърди да е бил издаден
единствено с цел да се симулира закрила по чл. 333 КТ. Излага довод, че ваучерите за храна
не следва да се включват в базата за определяне на размера на обезщетението за оставане без
работа, доколкото не представляват възнаграждение за положен труд. Излага довод, че за
времето на оставане без работа се дължи обезщетение за оставане без работа, а не
обезщетение за ползван отпуск поради временна неработоспособност, тъй като
правоотношението е било прекратено към този момент, като липсата на доход, при призната
незаконност на уволнението, следва да се компенсира с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Независимо от горното сочи, че доколкото болничният лист е бил отменен, по него не се
дължат плащания от работодателя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноските
по делото.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се
оспорват от ответника. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в
резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже
сочения изгоден за него факт - че е останал без работа в причинна връзка с уволнението,
както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през исковия
период, за което му предоставя срок до открито съдебно заседание.
4
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения,
съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на
наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със
съответните мотиви относно индивидуализация на нарушенията и наложеното наказание, в
установените от закона преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за
прекратяване.
Страните не спорят относно фактите на съществуване и прекратяване на безсрочното
трудово правоотношение между тях със заповед № 2736/ 18.11.2024 г., както и че размерът
на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен
месец преди уволнението е 840,00 лева, поради което и тези обстоятелства не се нуждаят от
доказване и съдът приема същите за безспорни по делото.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в
противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5