№ 819
гр. Благоевград, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500648 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна въззивна жалба от Н. АС. К.,
ЕГН **********, чрез адв. К.Д., против определение № 791/ 05.06.2022 г. по
гр. д. № 1996/ 2021 г. на РС - Благоевград, с което е прекратено
производството по гр. д. № 1996/ 2021 г. на РС - Благоевград.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт и претендира за неговата отмяна и продължаване
производството по делото.
В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от
насрещната страна, чрез особения представител, с който я оспорва като
неоснователна.
Излагат доводи за правилността на обжалваното определение и
претендира потвърждаването му.
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по повод предявени
от Н. АС. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 от
1
Семейния кодекс и чл. 150 от СК против ответника от ЮЛ. СТ. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Благоевград, ул. "..." № 27, ет. 12. От твърденията на
ищеца и доказателствата по делото се установява, че ищеца и детето ... Ю.М.,
родено съвместното съжителство на страните на .... год., в Р. Франция, не
пребивават на територията на Р България. Установява се, че към датата на
завеждане на делото упражняването на родителските права е предоставено на
майката, като е определено местоживеене на детето по настоящ адрес на
майката, а именно във ФРГ, гр. ..., п.к. 54470, ул. „..." № 2.
След извършена размяна на книжата по реда на чл. 131 ГПК, по делото
е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му в хода а
производството особен представител адвокат Д.П., с който се прави
възражение за некомпетентност на българския съд да разгледа спорът между
страните, като се иска прекратяване на производството поради липса на
международна компетентност на съдилищата в Р. България за разглеждане на
предявените с исковата молба обективно съединени искове.
Първостепенният съд е приел, че съгласно чл. 8 от Регл. (ЕО) №
2201/2003 г., българският съд не е компетентен да се произнася по спора, а
компетентния съд е този, в държава[1]членка, в която детето има обичайно
местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран или компетентен е
Германския съд. Настоящите обективно съединени искове са с правно
основание чл. 127а и чл. 150 от СК, или искове касаещи родителска
отговорност, поради 1 което за тях се прилагат чл. 8-12 от Регл. (ЕО) №
2201/2003 г., и неприложими са чл. 3-7 от Регл. (ЕО) № 2201/2003 г., които
касаят производството по развод, /законна раздяла/, недействителност и
унищожаване на брака, каквото настоящото производство не е. За
международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя
се урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от двустранен договор, със
страна, която не е член на ЕС, или от международна конвенция. В случая
международната компетентност се урежда от Регламент 2201/2003 г.
Безспорно в случая е наличието на международен елемент при определянето
на рамките на родителската отговорност - бащата, майката и детето са
български граждани, с обичайно местопребиваване на майката и детето към
момента на завеждането на делото и понастоящем в Германия. Приложими
съгласно чл. 1(2)(1) и съображение 5 от посочения Регламент са съответните
му правила. Съгласно съображение 12 от регламента, съдът следва да
2
определи компетентността си по делото за родителска отговорност съобразно
принципа за запазване на най-добрия интерес на детето и критерия на
близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се
отнася към държавата -членка на обичайното пребиваване на детето. В
интерес на детето Регламентът позволява по силата на изключение и при
спазване на определени условия на съда, който е компетентен, да може да
прехвърли делото на съда на друга държава членка, ако този съд е
по[1]подходящ да разгледа делото. Общата компетентност по делата свързани
с родителската отговорност за детето е определена от чл. 8, § 1 и § 2 за
съдилищата на държавата -членка, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран,
като § 1 се прилага при спазване на условията на чл. 9, 10 и 12. С чл. 12 е
предвидена пророгация на общата компетентност, като според § 3
съдилищата на държавите -членки също са компетентни, когато: б. "а"- детето
има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че
детето е гражданин на тази държава-членка и "б" - компетентността на
съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от
съпрузите или от носителите на родителска отговорност към момента на
сезирането на съда и е във висш интерес на детето. При задължителната
проверка съгласно чл. 17 от Регламента, в случая се установява, че не е
налице обща компетентност на българския съд да разгледа делото, тъй като
според чл. 8 (1) от Регламента, българският съд като съд на държава-членка
би бил компетентен по дело, свързано с родителската отговорност за детето, в
случай, че обичайното местопребиваване на детето по времето на сезиране на
съда (03.08.2021 г.) е било в България. Общата компетентност на българския
съд не се обосновава и съгласно чл. 9, 10 и 12 от Регламента: обичайното
местопребиваване на детето не е променено след завеждането на делото,
случаят не касае неправомерно отвеждане или задържане на дете, и макар
детето да има връзка с българската държава, тъй като е неин гражданин, не е
изпълнено второто кумулативно необходимо условие на чл. 12 от Регламента
- компетентността на българския съд да е била изрично или по друг
недвусмислен начин приета от страните, когато искът за родителска
отговорност е съединен с иск за развод. В случая изрично ответникът по иска
с установено местопребиваване извън територията на България, е изразил
становище по спора - като не приема компетентността на българския съд. Не
3
са налице предпоставките за прилагане на чл. 13 от регламента -
невъзможност да се установи обичайното местопребиваване. В случая
възможно да се установи компетентност по чл. 8 поради което е изключена
субсидиарната компетентност по чл. 14. Предвид съображение 12 и чл. 8 (1)
на Регламента, компетентността за разглеждане на делото принадлежи на
съда на държавата-членка на обичайното пребиваване на детето - Германия,
поради което и по силата на чл. 17 от Регламента, спорът не е подведомствен
на българския съд.
Настоящият състав намира, че разгледана по същество частната жалба е
неоснователна, обжалваното определение е правилно и същото следва да се
остави в сила, поради следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд е приел българския съд за
международно некомпетентен да разгледа предявените искове.
За своята международна компетентност българският граждански съд
следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от
регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от
международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП. За
споровете по искове за упражняване на родителски права и режима на лични
отношения с детето, към които спадат и предявения в настоящото
производство иск за заместване съгласието на единия родител за пътуване на
детето в чужбина като част от родителската отговорност /в каквато насока е и
практиката на СЕС/, при наличие на международен елемент в
правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в
страна, която не е членка на ЕС, се прилага Конвенция за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г.
/Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от 40–то Народно събрание на
18.01.2006 г. от Р България/ - по аргумент от чл. 61 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.
Както се установява от материалите по делото, което не е и спорно,
детето ... Ю.М., е родено от съвместното съжителство на страните на .... год.
в Р. Франция, като то не пребивава на територията на Р България, като към
датата на завеждане на делото упражняването на родителските права е
предоставено на майката, като е определено местоживеене на детето по
4
настоящ адрес на майката, а именно във ФРГ, гр. ..., п.к. 54470, ул. „..." № 2.
Република България и Република Германия са държави членки на
Европейския съюз. Международната компетентност на съдилищата на
държавите членки по въпросите на родителската отговорност са регулирани
от правилата на Регламент № 2201/2003 г., а по въпросите на издръжката – от
правилата на Регламент № 4/2009 г.
Понятието за родителска отговорност е уредено в чл. 2, т. 7 и чл. 2, т. 9 от
Регламент № 2201/2003 г. и то несъмнено обхваща мерките по чл. 127а, ал. 2
СК.
Даденото тълкуване от Съда на Европейския съюз с решение на Съда
(четвърти състав) от 21 октомври 2015 г. по дело C-215/15 е, че искът на
единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за
пътуването на детето им извън държавата членка по неговото пребиваване и
за издаването на паспорт на името на това дете попада в материалното
приложно поле на Регламент № 2201/2003 г., въпреки че съдебното решение,
постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на
държавата членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките на
административното производство за издаване на такъв паспорт. Член 12,
параграф 3, буква "б)" от Регламент № 2201/2003 г. трябва да се тълкува в
смисъл, че компетентността на съдилищата, сезирани с разглеждането на иск,
свързан с родителска отговорност, не би могла да се счита за „изрично или по
друг недвусмислен начин приета от всички страни в производството“ по
смисъла на тази разпоредба единствено поради обстоятелството, че
назначеният служебно от тези съдилища процесуален представител на
ответника, поради невъзможността на последния да се връчи исковата молба,
не е повдигнал възражение по компетентността на тези съдилища.
Международно компетентен е съдът по обичайното местопребиваване на
детето – чл. 8, т. 1 от регламента.
В практиката на СЕС (решение по дело С-523/2007) е разяснено, че
понятието „обичайно пребиваване“ по смисъла на чл. 8, пар. 1 Регламент /Е0/
№ 2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване
съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в
социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на
5
територията на държава членка, както и причините за преместването на
семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за
обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални
отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната
юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето при
отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния
случай. Разяснено е още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл.
8 Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. се намира на мястото, където е центърът на
неговите интереси, както и че престоят на детето в определена държава не
трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно
местопребиваване. В случая от данните по делото се установява, че
обичайното местопребиваване на детето е Република Германия, където детето
живее след раждането си. Не са изпълнени условията за предоставяне на
компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент (ЕО) 2201/2003 г., като
българският съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент
(ЕО) 4/2009 г. Международната компетентност по исковете за издръжка на
дете съгласно чл. 3 от Регламент № 4/2009 г., т. 1 и т. 2 се определя от
обичайното местопребиваване на ответника и на ищеца, като доказателствата
по делото установяват, което не се и оспорва от ищеца, че ответникът има
обичайно местопребиваване в Република Франция.
Следователно, българският съд не е международно компетентен да се
произнесе по исковете, както правилно е приел първостепенният съд.
Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 791/ 05.06.2022 г. по гр. д. № 1996/
2021 г. на РС - Благоевград, с което е прекратено производството по гр. д. №
1996/ 2021 г. на РС - Благоевград.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7