РЕШЕНИЕ
№ 4 / 07.01.2019 година гр.Хасково
Хасковският
районен съд Втори
наказателен състав
на пети декември две
хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
Районен съдия :
Даниела Николова
секретар Диляна
Славова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1539 по описа за 2018
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1253-000950
от 30.08.2018г. на Началник група в сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР -
Хасково, с което на И.А.Ч. *** са наложени глоба от 200 лв
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца по чл. 175 ал. 1 т.4
от ЗДвП и глоба в размер на 300 лв. по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП .
Недоволен от горепосоченото наказателното
постановление е останал жалбоподателят И.А.Ч. , който чрез пълномощника си адв.Г. С. го обжалва в законоустановения
срок, с оплаквания за незаконосъобразност ,неправилност и като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон . Навеждат се доводи за допуснати
съществени несъответствия между фактическото описание на нарушенията и правната
квалификация, под която са подведени от страна на наказващия орган .По
изложените съображения моли за отмяна на НП изцяло .
Ответникът по жалбата -ОД на МВР-Хасково не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна
следното:
На 03.06.08.2018 г. свидетелят Р.Б.Т. , на длъжност
мл. инспектор в РУ -Хасково съвместно с колегата си Х. П. изпълнявал служебните
си задължения ,като били ситуирани на стоянака гр.Хасково ,ж.к.“Орфей“ до блок №27 .Около 22.50
часа на същата дата св.Т. подал сигнал със стоп палка по образец на движещ се
по пътното платно лек автомобил марка „БМВ“ с рег №***
,който не спрял,а продължил движението си в посока бул.“Васил Левски“.Полицейските
служители докладвали за случая на дежурния в РУ-Хасково,като впоследствие около
23.22 часа на същата дата горепосочения лек автомобил бил установен от друг
полицейски патрул на паркинг до блок на ул."Дунав " №32 в гр.Хасково
,а в близост до него и лицето И.А.Ч.,негов ползвател. Последният бил отведен в
РУ-Хасково ,където му били снети писмени обяснения,в които твърдял,че
автомобила бил управляван от трето лице.От извършената справка в системата на
АНД СПП било установено ,че към момента на нарушението лицето е лишено от право
да управлява МПС за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В
резултат на направените констатации и след достигнат от контролните органи
извод относно авторството на нарушенията , на датата 12.06.2018 г. срещу
жалбоподателя И.А.Ч. в негово присъствие е съставен от свид.Ж.Г.Ж.
Акт за установяване на административно нарушение бл.№141267 за нарушения,
квалифицирани по чл. 103 от ЗДвП и по чл.150А ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения АУАН, а в съответната графа вписал възражения в насока, че
автомобилът не е управляван от него . Препис от АУАН е надлежно връчен на
жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в
тази насока.
Възражения срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок за това.
При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган възприел изцяло описаната
в акта фактическа обстановка и на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП и чл. 177
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наложил процесиите глоби и съответно административното
наказание "Лишаване от право да управлява МПС". Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя лично на дата 08.11.2018 г., според
отбелязването в приложената разписка.
Изложената фактическа обстановка е установена от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Р.Т. и Ж.Ж. ,част от които
са опосредени от други доказателствени
източници. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и
относно обстоятелствата, свързани с действията, предприети по отношение
установяването на нарушителя и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.103 ал.1 от Закона за
движението по пътищата при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Според нормата на чл.175 ал.1
т.4 от ЗДВ наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Според
чл. 150А ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Съгласно чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП наказва се
с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след
като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Следователно, деянията , за които на
жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за
наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния
акт. Действително не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него НП обаче не отговарят на изискванията
съответно на чл. 42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН досежно
необходимите реквизити. В конкретния случай, АУАН е съставен от актосъставителя Ж.Ж. - мл.автоконтрольор в група ПП към ОД на МВР-Хасково в
присъствието на един свидетел Р.Т./свидетел по установяване на нарушенията/. Актосъставителят Ж. не е присъствал при установяване на
нарушението, защото акта е съставен в РУП -Хасково, въз основа на събраните
преимуществено писмени обяснения по образуваната полицейска преписка.
Съставянето на АУАН, въз основа на писмени материали,събрани в хода на
извършваната проверка , не е освобождавало актосъставителя
да изпълни задължението си да състави АУАН, като посочи точната дата на
извършване на нарушенията ,вменени на жалбоподателя . Видно от приложените към
административно- наказателната преписка писмени доказателства и съотвестващите им показания на св.Р.Т. нарушенията са
осъществени на датата 03.06.2018г. ,а не както е отразено в АУАН и издаденото
въз основа на него НП на датата 04.06.2018г. Констатирания от съда порок
съставлява съществено нарушение на административно наказателната процедура и
самостоятелно основание за цялостна отмяна на атакуваното НП.
Наред с това първото от нарушенията не е описано
словесно по необходимия пълен, точен и безпротиворечив
начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво
точно нарушение се привлича към административно наказателна отговорност и да е
в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона
обем. Фактическото описание на деянието обаче поставя необходимост и от даване
на съответната на това описание правна квалификация и съответстващата и в ЗДвП
санкционна норма . Нещо, което в случая не е изпълнено, поради това че сочената
за нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП визира задължението на водача на МПС
при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания . В АУАН и в НП при
текстовото изписване на твърдяното нарушение на чл. 103 от ЗДвП макар да е
отразено в пълнота съдържанието на тази разпоредба от ЗДвП е посочено,че с
действията си жалбоподателят осуетява полицейска проверка. Същевременно обаче
административната санкция е наложена на основание чл. 175 ал. 1 т.4 от ЗДвП,
която визира, като основание за налагане на административното наказание отказът
на водач на МПС да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. Видно от повдигнатото обвинение с него се претендира именно
осуетяване на полицейска проверка, която е индивидуализирана като тази по чл.
175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Поради това очевидно отговорността е ангажирана въз
основа на наказваща норма, неотносима към описаното
поведение на жалбоподателя като водач на пътно превозно средство или най -
малко при липсата на конкретика в основанието за
налагане на санкцията. Санкционната норма очевидно не е тази приложена от
наказващия орган , а тази по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП предвиждаща санкция за
водач, който осуети извършването на проверка от органите за контрол . По този
начин е допуснато процесуално нарушение, което е от категорията на
съществените, тъй като е довело до ограничаване на процесуални права на
жалбоподателя и до налагане на незаконна санкция, поради липса на ясно и безпротиворечиво вписване на юридическото основание за
това. Това нарушение е неотстранимо в настоящото съдебно производство, поради
което, съставлява основание за отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество.
Второто от двете визирани от актосъставителя
и наказващия орган деяния пък е описано пределно лаконично и непълно ,за да
може да бъде индивидуализирано откъм всички характеризиращо го белези от
обективна страна. Актосъставителят
и АНО са се задоволили в процесния АУАН и НП да
впишат единствено, че според справка в АНД СПП свидетелството за управление на
МПС на нарушителя Ч. е отнето , с което не са изпълнили задължението си за
пълно точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН , за да се
определи в коя хипотеза измежду всички предвидени в чл. 150А ал.1 от ЗДвП
водачът на МПС в лицето на жалбоподателя е нарушил . Твърдения за този факт,
както вече се посочи липсват и двата акта . Такива не могат да се извличат нито
по логически път от съдържанието на акта, нито от доказателствата по делото, а
е необходимо всякога да бъдат ясно и недвусмислено заявени с оглед формиране на
пределите на изследване в процеса, гарантиране правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице и възможността за съдебен контрол. Нещо, което в случая не е
изпълнено.Касае се за допуснати нарушения на императивите на чл. 42, т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН , изискващи ясно, точно, пълно и коректно излагане на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговото описание.
Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като
пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го
реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да узнае какво точно
нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от
наказващия орган за правнозначими и респективно,
които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение.
Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата инстанция, поради
контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното
постановление и в частта по пункт втори от НП.
Мотивиран така,съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1253-000950 от
30.08.2018 г. на Началник група в сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Хасковския административен съд в 14- дневен срок от съобщението .
Съдия: /п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!!!
Секретар:К.С.