Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5507 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез юрк.П.К. против А.А.М., ЕГН ********** и Д.Р.А., ЕГН **********, в която се
твърди, че между ищцовата банка, като кредитодател и ответника
А.А.М., като кредитополучател, бил сключен
Договор за банков кредит № ***, въз основа на който Банката предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 1870,00евро, обезпечен с Договор за
поръчителство от ***., сключен между кредитора и ответника Д.Р.А.. Твърди се,
че отпуснатият кредит бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на ***.
по банкова сметка, ***. Твърди се, че кредита бил погасяван частично по
главница и лихви, на следните дати - 20.7.2014г., 20.8.2014г., 20.9.2014г.,
25.5.2015г., 16.5.2016г., 30.5.2016г., 6.6.2016г.,
22.8.2016г., 26.9.2016г. и 19.6.2017г. и бил в просрочие
считано от 20.09.2014г. Просрочени били 69 вноски по главница, съгласно
погасителен план към Договора, подробно описани в исковата молба и 61 вноски по
лихва, също описани в исковата молба.
Твърди се, че поради неплащане в
срок на задълженията по Договора за кредит, на Раздел X „Предсрочна
изискуемост”, т. 10.1.2, б. „а” от Общите условия на „П.и.б.” АД за кредити на
физически лица, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 09.06.2020г.
Твърди се, че непогасените
вземания на банката по процесния договор били
следните: 1854,43 евро - главница; 1283,69 евро - непогасена възнаградителна лихва за периода от 20.05.2015 г. до 08.06.2020г,
347,06 евро - обезщетение за забава за периода от 16.09.2017 г. до
12.03.2020г.; 19,91 евро-договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., 12,98 евро -обезщетение за забава за просрочени плащания за
периода от 14.05.2020г. до 08.06.2020г., 7,73 евро - законна лихва за периода
от 08.06.2020г. до 22.06.2020г. 150,00лева - разноски по връчване на покани.
Излага се, че горепосочените
вземания били претендирани по реда на чл.417 от ГПК и
в производството по ч.гр.д***. била издадена заповед за изпълнение, но на
кредитора били дадени указания за предявяване на установителен
иск за вземанията му.
Претендира се постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца следните вземания, произтичащи от процесния
договор за кредит: 1854,43 евро -
главница; 1283,69 евро - непогасена възнаградителна
лихва за периода от 20.05.2015 г. до 08.06.2020г.; 347,06 евро - обещетение за забава за периода от 16.09.2017 г. до
12.03.2020г.; 19,91 евро - договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г.; 12,98 евро - обещетение за забава за
просрочени плащания за периода от 14.05.2020г. до 08.06.2020г.; 7,73 евро -
законна лихва за периода от 08.06.2020г. до 22.06.2020г.; 150,00лева - разноски
по връчване на покани. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът
А.М. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения
особен представител, с който исковете се оспорват. Оспорва се надлежното
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита от ищцовата
банка. Релевира възражение за неравноправни клаузи в
договора за кредит - Раздел II ЛИХВИ,
ТАКСИ И КОМИСИОННИ, касаещи годишния лихвен процент в евро в размер на 16.5 %;
год.процент на разходите -19, 27 %; 25 лв. такса за разглеждане на заявлението;
2.95% върху разрешения кредит в деня на неговото усвояване; както и раздел IV,
т.4.2, т.4.3 и т.4. от Общите условия на Банката, в които е посочено, че
отразеният лихвен процент не отразява точния размер на дължимата лихва, а има
ориентировъчен характер, като банката има право едностранно да променя размера
на месечните погасителни вноски. Релевира и
възражение за погасяване по давност на вземанията за лихва.
С влязло в сила протоколно
определение от 20.05.2021г. е прекратено производството по делото по отношение
на ответника Д.Р.А..
Съдът като прецени събраните в
хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
Исковете са предявени по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК от връчване на указанията на заповедния съд по
ч.гр.д***. по описа на ПлРС, поради което са
допустими. С издадената заповед за изпълнение е разпоредено
солидарно заплащане на претендираните суми от длъжниците А.М. и Д.А.. При липса на възражение от длъжника
Д.А., заповедта за изпълнение е влязла в законна сила по отношение на него.
От приложения препис на Договор за банков кредит № ***се установява,
че е бил подписан между ***, *** от една страна
като кредитор и от друга – ответника А.М., в качеството на кредитополучател. По
силата на същия банката се е задължила да предостави на кредитополучателя
кредит в размер на 1 870 евро, а последния се е задължил да го върне на
месечни вноски, съгласно погасителен план (Приложение №1) в срок до 20.06.2024г.
Страните са уговорили в писменото съглашение всички произтичащи от договорната
връзка права и задължения. Според обективираното в раздел
II, т.4
кредитополучателя се е съгласил да заплаща на банката годишна лихва в размер на
Базовия лихвен процент на банката за евро - 7,99% към датата на сключване на
договора, увеличен с надбавка от 8,51 пункта. Т.е. лихвата е уговорена като
състояща се от два компонента, единият от които променлив - базовият лихвен процент на банката за евро
и другия постоянен – надбавка от 8,51 пункта. Годишният процент на разходите,
според отразеното в т.5 е бил определен на 19,27%.
Видно е също така от приложените Общи
условия на ответната банка за кредити на физически лица, че обективираното
в т.4.2 касае формирането размера на дължимата от кредитополучателя лихва и то
е съответно на уговореното в подписаното от страните съглашение – за промяна на
годишната лихва при промяна на единия от компонентите й, представляващ
променлива величина - референтния лихвен
процент за валутата на кредита. Такава промяна съответно налага преизчисляване
на лихвения процент към съответния лихвен период, през който е настъпила
промяната, според отразеното в т.4.3 от ОУ и доколкото механизма е закрепен в
подписания между страните договор, не е предвидено подписване на допълнително
споразумение в тази хипотеза – т.4.4 от ОУ.
Представена е по делото Методика на ***за определяне на
базисния лихвен процент, одобрена от УС
на банката с решение от 13.05.2008г.
Видно е от обективираното в чл.6
и чл.7 от процесния договор, че е била уговорена
еднократна такса в тежест на кредитополучателя в размер на 25лв. за разглеждане
на искането за кредит и комисионна за отпускане кредита в размер на 2,95% от
разрешения кредит, платима в деня на усвояване на кредита.
Според отразеното в т.10 от договора при неплащане на
уговорените вноски на датите на падеж, тези вземания на банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в т.4 лихвен процент
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежа е в неработен
ден. Предвидено е в същия текст на съглашението, че при такова просрочие банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително
надбавката.
Според обективираното
в т.12 страните са уговорили обезпечаване на дълга на кредитополучателя с
поръчителството на трето лице – Д.Р.А.. Същият се е задължил да отговаря
солидарно с ответника А.М. за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя, произтичащи от процесния договор
за кредит, подписвайки Договор за поръчителство от ***.
От приложения препис на покана,
изходяща от ***и адресирана до ответника
А.М., чрез ***се установява, че ищцовата банка е
предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е
уведомила кредитополучателя за размера на непогасената част от дълга,
предоставяйки му 7-дневен срок за погасяване на просрочените задължения и предупреждавайки
го, че след изтичането му кредита ще бъде обявен за предсрочно изискуем.
Видно е от приложеното уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК с
отбелязани пояснения на връчителя, че адреса на
длъжника е бил посетен три пъти през периода от 28.08.2019г. до 08.10.2019г.,
при което е било констатирано, че къщата е видимо необитаема, а живущите в
съседни къщи не са могли да предоставят информация за адресата. Залепено е било
уведомление на 08.10.2019г. и на 23.10.2019г., т.е. след изтичане на законоустановения двуседмичен срок, съдебния изпълнител е
уведомил банката за връчване на поканата по сочения ред.
От събраните за нуждите на движение на настоящото
производство данни е видно, че адреса, на който е била връчена поканата с
волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост е вписания
такъв постоянен и настоящ на ответника А.М., а след 03.09.2017г. не е имал
регистриран трудов договор, за да може да бъде търсен по месторабота.
От изслушаното в о.с.з. на 15.06.2021г.
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателя
е усвоил сумата по кредита на ***. еднократно по банковата му сметка, като
впоследствие е заплатил по процесния договор суми в
общ размер на 368,33 евро за периода от 20.07.2014г. до 19.06.2017г., с които
са били погасени главница в размер на 15,57 евро по вноски с падежи 24.06.2014 г. и 20.07.2014 г.; договорна лихва
в размер на 273,20 евро по вноски с падежи от 24.06.2014 г. до 20.05.2015 г.
частично; такса в размер на 1,02 евро и наказателна лихва в размер на 78,54
евро.
Установява се още, че към 22.06.2020г.
непогасените задължения по процесния договор са
възлизали на следните суми: - главница в размер на 1 854,43 евро; договорна лихва за периода от 20.05.2015г. до 08.06.2020
г. по т.4 от договора в размер на 1 283,69 евро; наказателна лихва за периода
от 19.06.2017г. до 12.03.2020г. съгласно т.10 от договора в размер на 335,93
евро /начислена само върху неизплатената част от главниците по погасителните вноски
с падежи от 20.09.2014 г./ и от 14.05.2020 г. до 08.06.2020 г. в размер на 12,70
евро; законна лихва от 08.06.2020 г. до 22.06.2020 г. в размер на 7,73 евро.
Става ясно от експертното заключение,
че ищцовата банка е начислила договорна лихва за периода
от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г. включително в размер на 16,50% върху
просрочените суми за главница по погасителните вноски в размер на 19,91 евро.
Пояснява се от експерта, че в същото време неплатената договорна лихва е изцяло
включена в сумата от 1 283,69 евро.
Съдът кредитира изцяло обсъденото
експертно заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :
Претендираните
от ищцовата банка вземания срещу ответника А.М.
произтичат от сключен между тях Договор за банков кредит от ***.
Установи се, че сумата по кредита е
била усвоена от кредитополучателя на датата на подписване на съглашение и с
това е било изпълнено основното задължение
на кредитора да предостави уговорената заемна сума.
Произтичащи от съглашението задължения
на кредитополучателя са заплащане на уговорените суми за главница, възнаградителна лихва – според обективираното
в т.4 и наказателна лихва при просрочие - според
уговореното в т.10.
Установи се от изслушаното експертно
заключение, че непогасената част от уговорената и усвоена от длъжника главница
се изчислява в размер на 1 854,43 евро, поради което заявената от
кредитора претенция за установяване съществуването на това вземане се явява
изцяло основателна и доказана.
В настоящото производство не се
претендират еднократна такса в размер на 25лв. по т.5 от договора - за
разглеждане на искането за кредит и комисионна за отпускане на кредита по т.7,
поради което съдат не се занимава с проверка
валидността на тези клаузи. По същите не са и установени плащания от
кредитополучателя. Налице е единствено погасяване на част от уговорената
еднократна такса – със сума в размер на 1,02 евро.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, касаещи уговорки за възнаградителна
лихва – по т.4 от договора и т.4.2-
т.4.4 от ОУ и годишен процент на разходите
- по т.5 от договора.
С разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП е
предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите,
в които те не са уговорени индивидуално, поради което на първо място следва да
се отговори на въпроса дали клаузата на т.4 от договора е индивидуално
уговорена с потребителя или не. Същата се съдържа в самия договор, но не е ясно
установено дали потребителя е могъл да влияе върху съдържанието й. Поради това,
съдът извършва и изследване дали може да се квалифицира като неравноправна през
призмата на основанията по чл.143, т.11 и т.13 от ЗЗП, т.е дали е такава, която позволява на банката да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание (т. 11) или дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителя да има право в този случай да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора (т. 13).
Процесната
клауза по т.4 от процесния договор не предвижда
основания за изменение размера на възнаградителната
лихва, поради което не може да се приеме за неравноправна на горните основания.
Ясно е обективиран размерът й, формиран от два
компонента – базов лихвен процент на банката за евро и надбавка в твърдо
определен размер от 8,51 пункта. Размерът на първия компонент е посочен към
датата на сключване на съглашението – 7,99%.
Поради горното, съдът намира, че клаузата на чл.4 от
Договора не е неравноправна и кредитополучателя дължи изпълнение на уговореното в нея задължение.
Вярно е, че в приложимите Общи условия са предвидени
основания за имненение на възнаградителната
лихва, относими и към процесния
договор за кредит – закрепени в т.4.2 –
т.4.4 от ОУ, но не се установи по делото да са настъпили предвидените в тази
разпоредба основания за изменение размера на лихвата, а от експертното
заключение стана ясно, че тя е останала такава каквато е била уговорена при
сключване на договора и посочена за всеки месечен период в погасителния план
подписан от двете страни. Поради това не е и необходимо изследване на
оспорените клаузи в ОУ, касаещи възнаградителната
лихва, т.к. същите се явяват ирелевантни за решаване
на настоящия спор.
Съгласно разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК при сключване
на договора следва се уговори годишният
процент на разходите по кредита,
включващ по арг. от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на
разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума
от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Договорът трябва да съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
В случая страните са уговорили, че годишният процент на
разходите по кредита е в размер на 19,27 %, като последният се формира от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в
клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят
е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключване
на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая
съдържанието на включените разходи може да се установи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени
към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на пар.
1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход
по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. По тези съображения съдът намира, че при сключване на кредита не е
било допуснато от банката нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В същото време ГПР не надхвърля максимално допустимия
размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, макар и същия да е законодателно регламентиран
непосредствено след сключване на процесния договор.
Установи
се от обсъденото експертно заключение, че кредитополучателя е изпаднал в забава
за плащане на дължимите уговорени вноски за главница считано от 20.09.2014г.,
поради което в полза на банката е съществувало субективното потестативно
право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем към датата, когато е
предприел упражняването му – през 2018г. При това не е налице задължение за
банката да упражни това свое право в определен момент от изпадането на длъжника
в забава.
Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
При
такова разбиране, съдът приема, че след като кредитора е упражнил субективното
си потестативно право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, отправяйки волеизявлението си към м.август 2019г., предсрочната
изискуемост е настъпила с достигане на волеизявлението до длъжника и изтичане
на предоставения срок за плащане на просрочения дълг.
Приема
също така, че волеизявлението е достигнало до адресата след изпълнение на
процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК и изтичане на двуседмичния срок за получаване
на книжата или в случая на 22.10.2019г.
Следва
да се посочи, че достатъчно ясно е от писмено оформеното волеизявление до кое
лице е отправено и за кой конкретен договор се отнася, поради което
неоснователно се явява възражението на ответника в тази насока за погрешно
посочване на името на адресата при изписване на обръщението.
Съдът
приема още, че с изтичане на 7-дневния срок за плащане на просрочения дълг
(т.е. 29.10.2019г.) е настъпила обявената от банката предсрочна изискуемост на
кредита.
Без
правна стойност е осчетоводяването на предсрочната изискуемост при банката,
което е станало към м.юни 2020г.
Точната
дата на настъпване на обявената предсрочна изискуемост е от значение за
решаване на настоящия спор, т.к. е свързано с отпадане занапред на
произтичащото от договора задължение за плащане на възнаградителна
лихва. Съгласно разясненията,
дадени в т.2 от Тълкувателно Решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи. Прието
е, че упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението
преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради
което уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи.
При
съобразяване на горното разбиране, съдът приема, че кредитополучателя дължи на
банката уговорената възнаградителна лихва за периода
от определената в договора начална дата до датата на настъпване на предсрочна
изискуемост или до 29.10.2019г. Към същия момент е била дължима уговорената възнаградителна лихва до вноска 64 по погасителния план –
за същата падежът е настъпил на 20.10.2019г.
В обобщение, съдът приема, че ответника дължи плащане на
търсената възнаградителна лихва за периода от 20.05.2015г.
до 29.10.2019г., изчислявана в размер на 1 178,54 евро, видно от
заключението на вещото лице и съответна на посочените месечни задължения в
погасителния план. Възнаградителната лихва за периода
след настъпване на предсрочната изискуемост – от 30.10.2019г. до 08.06.2020г. и
изчисляван в размер на 116,96 евро не е дължима от кредитополучателя.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
погасяване по давност на вземането на кредитора за възнаградителна
лихва за периода от 20.05.2015г. до 22.06.2017г.
Съгласно
разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
тригодишен давностен срок.
При съобразяване датите на падеж на месечните вноски за възнаградителна лихва, съдът приема, че към 22.06.2017г. е
настъпил падежа на задълженията до 36 вноска от погасителния план и съответно
до тази вноска е изтекъл тригодишния давностен срок,
погасяващ вземанията за лихва.
При
съобразяване на горното, погасено по давност се явява част от вземането на
кредитора за възнаградителна лихва – в размер на
593,76лв., относимо за периода от 20.05.2015г. до
22.06.2017г.
Ето защо, съдът приема, че се установи съществуването на
вземане на банката кредитор спрямо кредитополучателя за възнаградителна
лихва в размер на 572,97 евро за периода от 23.06.2017г. до 29.10.2019г. (от
вноска 37 до вноска 64 от погасителния план). Претенцията за сумата от 116,96
евро и за периода от 30.10.2019г. до 08.06.2020г. се явява неоснователна и
недоказана, а претенцията за сумата от 593,76 евро и за периода от 20.05.2015г.
до 22.06.2017г. се явява погасена по давност.
Установи се от експертното заключение, че е начислена от
кредитора и съответна на уговореното в т.10 от процесния
договор наказателна лихва върху просрочените главници в размер на 335,93 евро
за периода от 19.06.2017г. до 12.03.2020г.
и в размер на 12,70 евро за периода от 14.05.2020г. до 08.06.2020г., при
изключване на периода на обявено в страната извънредно положение.
Установяването на това вземане е претендирано в
настоящото производство и съдът намира тази претенция за основателна и
доказана. Както е прието в т.2 от
цитираното по-горе ТР № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. изпълнението на длъжника след
настъпване на падежа на безсрочното
задължение е забавено и за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите
на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване.
По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи
обезщетение в размер на законната лихва
или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено
друго. В случая се претендира
уговореното в договора мораторно обезщетение и според
възприетото в цитираната съдебна практика то е дължимо и за периода след
обявяване на предсрочната изискуемост.
Ето защо, съдът приема, че претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за забава в размер на уговорената в т.10 от договора наказателна
лихва се явява основателна и доказана до размера на установената от експертното
заключение сума – 335,93 евро за периода от 16.09.2017г. до 12.03.2020г. и в
размер на 12,70 евро за периода от 14.05.2020г. до 08.06.2020г. В останалата
част до пълния претендиран размер от 347,06 евро за
първия посочен период и до пълния претендиран размер
от 12,98 евро за втория посочен период претенцията се явява неоснователна и
недоказана.
Съдът намира за неоснователна и недоказана и претенцията на
ищеца за сумата от 19,91 евро, претендирана като
договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Както се посочи
по-горе, за този период, който следва обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита не е дължима възнаградителна лихва, а и от
експертното заключение стана ясно, че изцяло уговорената възнаградителна
лихва е включена в претендираната сума от
1 283,69 евро, като на практика за периода на обявеното в страната
извънредно положение е бил начисляван
върху просрочените главници единия компонент от уговорената наказателна лихва и
по този начин е била формирана търсената сума от 19,91 евро.
Претенцията на ищеца за установяване на вземането му за
законна лихва за периода от 08.06.2020г. до 22.06.2020г. в размер на 7,73 евро
съдът намира за основателна и доказана, т.к. това обезщетение е дължимо по
правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД и възлиза в посочения размер, според
установеното от заключението по ССЕ.
Съдът счита, че неоснователна и недоказана се явява
претенцията на ищеца за сумата от 150лв., представляваща разноски за връчване
на покани в пълния претендиран размер. По делото по
никакъв начин не се установиха действително сторените разходи по връчването.
Сумата от 150лв. е осчетоводена като задължение при ищцовата
банка, но съдържащото се в счетоводните й книги, като едностранно съставени
документи, само по себе си не е доказателство за дължимост
на вземането. При липсата на доказателства за действително сторените разходи,
съдът приема, че за връчването на поканите до кредитополучателя и солидарния
длъжник разходите се изчисляват на 40лв. по смисъла на регламентираното в т.5
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. При такова съобразяване, съдът
приема, че претенцията на ищеца за установяване вземането му за направени
разходи по връчване на покани се явява основателна и доказана до размера на
сумата от 40лв. и следва да бъде уважена като такава, а в останалата част до
пълния претендиран размер от 150лв. претенцията се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 140,92лв.,
а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или
общо разноски в размер на 190,92лв. Тези разноски не са дължими солидарно, а
при условия на разделност от двамата длъжници, или за ответника А.М. следва да бъде съобразена
като припадаща се част от направените в заповедното производство разноски сума
в размер на 95,46лв.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 140,92лв.,
за възнаграждение на особен представител в размер на 680лв. и за вещо лице в
размер на 220лв., а съдът определя по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП
възнаграждението за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., или общо за исковото производство 1 140,92лв.
При
съобразяване на горното, съдът счита, че с настоящото решение ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в
размер на 77,32лв., съразмерно уважената част от иска ( и при съобразяване на
разноски за заповедното производство в размер на 95,46лв. за този длъжник).
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за исковото производство в
размер на 924,15лв., съразмерно уважената част от иска.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
че А.А.М. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ
на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 1 854,43евро, представляваща главница; сумата от 572,97 евро, представляваща непогасена възнаградителна лихва, дължима на
осн. Раздел II, т.4 от договора за
кредит за периода от 23.06.2017г. до 29.10.2019г.; сумата от 335,93 евро,
представляваща обезщетение за забава
за просрочени плащания, дължимо на осн. Раздел
II, т.10 от договора за кредит за периода от
16.09.2017г. до 12.03.2020г.; сумата
от 12,70 евро, представляваща обезщетение за забава за
просрочени плащания, дължимо на осн. Раздел II, т.10 от договора за
кредит за периода от 14.05.2020г. до 08.06.2020г.; сумата
от 7,73 евро, представляваща законна лихва за периода от 08.06.2020г.
до 22.06.2020г. и сумата
от 40 лева, представляваща разноски по връчване на покани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК с №***. по
ч.гр.д.№ ***. по описа на ПлРС, и които суми са дължими солидарно
от ответника А.А.М. с длъжника Д.Р.А. с ЕГН **********, срещу който
е влязла в сила издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК с №***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
установяване съществуването на вземанията за договорна лихва за сумата от
116,96 евро и за периода от 30.10.2019г. до 08.06.2020г.; за обезщетение за забава за периода от 16.09.2017г. до
12.03.2020г. над сумата от 335,93евро до пълния претендиран
размер от 347,06 евро; за обезщетение за забва за
периода от 14.05.2020г. до 08.06.2020г. над сумата от 12,70 евро до пълния претендиран размер от 12,98 евро; за сумата от 19,91 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.; за
разликата над сумата от 40лв. до пълния претендиран
размер от 150лв. за разноски по връчване на покани, като неоснователни и
недоказани, а иска за възнаградителна лихва за сумата
от 593,76 евро, дължима за периода от 20.05.2015г. до 22.06.2017г., като
погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.А.М.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата
от 77,32лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д***. на ПлРС и сумата от 924,15лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, съразмерно уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
Районен съдия :