№ 218
гр. Благоевград, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Маргарита Ка
Атанас Маскръчки
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600793 по описа за 2022 година
С присъда № 39/08.07.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 1330/2021
год. на Районен съд - Благоевград, подсъдимият А К. Б. е признат за виновен в
това, че на 07.05.2018 год., около обяд, в Благоевград, в двора на склад за
строителни материали на „Б“ ЕООД в кв. „Г“ на ул. „К О“ №1, чрез натиск с
коляно в областта на гръдния кош на К. Д. К., притискайки го към земята, му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три съседни
ребра, довело до трайно затруднение на движението на снагата за около 1,5 –
2 месеца – престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и
на основание посочената разпоредба във вр. с чл.54 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, ефективното
изтърпяване на което съобразно чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда Б. е осъден да заплати на гражданския ищец К. Д.
К. сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на увреждането – 07.05.2018 год., до
1
окончателното й изплащане, а над уважения размер предявеният гражданския
иск е отхвърлен като неоснователен. Освен това, подсъдимият Б. е осъден да
заплати разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение на
пострадалия от 1 600 лв., а в полза на БлРС държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск от 250 лв. В негова тежест съобразно чл.189 от
НПК са присъдени и сторените разноски, от които 1 049 лв., платими на ОД
на МВР – Благоевград, както и 280 лв., платими по сметка на БлРС.
Посочената присъда е атакувана в законния срок от защитника на
подсъдимия, който я счита за неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
В нея и в пледоариите пред въззивната инстанция адвокатът твърди, че
установените по делото факти налагат друга правна квалификация, различна
от приетата от съда. На първо място, не е безспорно установена телесната
повреда. На второ място, действията на подсъдимия са предизвикани от
поведението на пострадалия, който го е обидил по недопустим начин, което
обуславя преквалифициране на деянието по чл.132, ал.1 от НК. Б. е действал в
състояние на силно раздразнение, което обуславя и значително по занижена
отговорност, в сравнение с наложеното му наказание. На следващо място, от
събраните доказателства може да се заключи, че е той е действал в състояние
на неизбежна отбрана, тъй като е нападнат от пострадалия. В краен случай
може да се дискутира превишаване на пределите на неизбежната отбрана и
преквалифициране на извършеното по чл.132, ал.2 от НК. Оспорва се и
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, който се
определя като прекомерно завишен.
В предоставената му последна дума пред въззивната инстанция Б.
поиска да бъде оневинен.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за
цялостното потвърждаване на атакуваната присъда. Сторените фактически и
правни изводи съотвестват на събраната доказателствена съвкупност и
приложимото право като не са налице никакви основания за
преквалифициране на престъплението.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита, че
липсват основания за изменение на правната квалификация на извършеното
от Б.. Няма основание за приложеншието и на института на неизбежната
отбрана, защото от доказателствата по делото се установява, че пострадалият
2
ударил подсъдимия след нанесения му побой, когато се изправил от земята.
Няма основание и за физиологичен афект, което следва от изпълнените от
изпълнената експертиза. Освен това наложеното наказание е справедливо и
липсват основания за корекция на присъдата и в тази насока.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Към инкриминираната дата подсъдимият А. К. Б. имал навършени
четиридесет и пет години. Същият притежавал товарен автомобил и
регистрирано на негово име дружество с ограничена отговорност като се
занимавал с транспортирането на различни материали. Пострадалият К. К.
работел като продавач-консултант в скрад за строителни материали на „Б“
ЕООД, който се намирал на ул. „К О“ №1 в гр. Благоевград.
Б. и К. се познавали във връзка с работата си и имали неприязнени
отношения помежду си. На 05.05.2018 год. двамата се засекли с автомобилите
си като пострадалият пречил на преминаването на Б.. В резултат на това се
стигнало до разменени реплики между тях, включително и псувни на първия
срещу втория. Подсъдимият силно се ядосал и искал на място да се
саморазправи с К., но не успял да го настигне. Два дни по-късно, след тази
ситуация, Б. отишъл в склада на „Б“ ЕООД в кв. „Г“ на ул. „К О“ №1 в
Благоевград, където имал уговорка със свидетеля Б да превози материали. По
същото време К. се намирал в склада, когато Б. го възприел и му се
нахвърлил. Повалил го на земята и го притиснал с коляното си в областта на
гръдния кош като същеверменно му нанесъл няколко удара с юмрук по
главата, отправяйки му репликата „Ти ли искаш да ми бъдеш баща?“. К.
нямал възможност да се съпротивлява и бил освободен от хватката на
подсъдимия малко по-късно, възприето от свидетелите Л К и В А. След
инцидента пострадалият имал кръв по лицето и изпитвал силни болки в
мястото на притискането му с крак от подсъдимия, поради което отишъл в
МБАЛ – Благоевград, където след преглед го настанили в хирургичното
отделение. Още същия ден пострадалият депозирал жалба в полицията за
случилото се, след което полицаи издирили и задържали Б. за срок от 24 часа.
Преди задържането му полицаите го завели до ЦСМП – Благоевград, където
3
установили, че има няколко наранявания, които се описали.
В хода на образуваното досъдебно производство по жалбата на К.
разследващият орган назначил няколко съдебно-медицински експертизи.
Първата от тях е изследвала нараняванията на пострадалия според
представената медицинска документация. Според съдебният лекар д-р А на
К. е причинено счупване на три съседни ребра в дясната гръдна половина,
което му е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около
1,5-2 месеца. Описаните охлузвания по лицето са му причинили болка и
страдание.
По поставената на същия експерт допълнителна задача във връзка с
механизма на причиняване на телесната повреда, вещото лице е посочило, че
счупвания на ребра могат да настъпят и при директни травми – удар или
натиск върху ограничен сектор на гръдния кош, които притискат ребрата по
посока навътре, към гръдната кухина. При директни травми се счупват
няколко поредни ребра в една вертикална линия. Такъв е и конкретният
случай – директна травма и счупване на три съседни ребра на мястото на
непосредствен натиск с коляво върху гръдния кош на пострадалия.
Третата СМЕ е изследвала състоянието на подсъдимия на база на
представените от него медицински документи. Описаните увреждания
представляват кръвонасядания и подутина в дясната тилна половина на
главата и по медикобиолгичните критерии са му причинили болка и
страдание, представляващи от правна гледна точка лека телесна повреда.
Механизма на причиняването им може да бъде по описания от Б. начин –
удари с предмет с голяма дължина, какъвто е тръбата. Нанесените удари
според вещото лице са най-малко три, с оглед разположението на описаните
следи по тялото му.
В хода на разследването е назначена и изпълнена комплексна
психиатрично-психологическа експертиза от психиатъра д-р А И и психолога
С М. Независимо, че експертите приемат, че Б. е бил раздразнен от
предходните псувни на К., към момента на деянието не е действал в
състояние на физиологичен афект.
Именно тази фактическа обстановка се установява от прочита на
събрания доказателствен материал. Единствената разлика между възприетото
от двете съдебни инстанции е относно авторството на причинените и описани
4
в СМЕ наранявания на подсъдимия Б.. БлРС е приел твърденията му, че той е
бил нападнат от К. след като свидетелите се намесили и го отървали от
подсъдимия, което не е потвърдено от никой от присъстващите на място.
Безспорно се явява само обстоятелството, че Б. е имал констатираните от
медиците наранявания, но не и кой е техният причинител. Изхождайки от
обясненията му, следва да се приеме, че след като К. е станал от земята, а в
това време подсъдимият разказвал на свидетелите защо го е повалил, първият
от тях взел някаква тръба и с нея го ударил според медицинската експертиза
най-малко три пъти, след което я захвърлил и избягал. Недостоверността на
тази теза, която се въприема само и единствено като израз на правото му на
защита, се извежда от няколко безспорно установени факти по делото. На
първо място, никой от свидетелите очевидци В А и Л К не е посочил такова
развитие на събитията. Макар и косвени, в същата посока са и показанията на
свидетеля К, който след инцидента е видял, че по „С нямаше никакви следи, а
по К. имаше“. На второ, място, пострадалият е бил в такова състояние, че е
трудно да се приеме, че с три счупени ребра е могъл да вземе метална тръба и
да удари с нея К., след което е избягал. На трето място, демонстрираното явно
и открито неприязнено отношение на подсъдимия към К., и липсата на
каквото и да е съжаление от негова страна за стореното, възприето и от
въззивната инстанция, трудно може да обясни пасивното му поведение след
нападението с тръба от страна на пострадалия, тъй като няма никакви данни
за противодействие от негова страна. С тези корекции проверяващата съдебна
инстанция възприема аналитичното изложение в мотивите към присъдата,
както и направените на тяхна основа правни изводи за вината на подсъдимия
в извършване на вмененото му престъпление.
Свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното следствие
пред първостепенния съд, могат условно да бъдат разделени на няколко
групи. С най-голямо значение за разкриване на обективната истина безспорно
са показанията на очевидците Л К и В А, потвърдили заявеното от самия
пострадал. Те са възприели безпомощното положение на К., повален и
притиснат с коляно в гърдите от подсъдимия, както и отправяната от
последния реплика „Ти ли искаш да ми бъдеш баща?“. А е посочил, че не е
видял К. да се опитва да удари Б. в това положение, а К от своя страна е
посочил, че не е видял в близост до тях някакъв продълговат метален
предмет. И двамата са незаинтересовани от изхода на делото и напълно
5
основателно БлРС е кредитирал твърденията им. В случая, именно поради
наличието на потвърдителни доказателства, следва да се даде вяра и на
показанията на К., които в основната си част съвпадат с казаното от двамата
очевидци, въпреки явната му заинтересованост от изхода на делото. В друга
група могат да бъдат обединени условно показанията на свидетелите Н С., В
Б, В П и св. К. С. и Б са разбрали за инцидента, въпреки, че не са го възприели
лично. Само К е по детайлен, посочвайки, че веднага след това е видял следи
по К., докато такива по Б. не е възприел. П пък потвърждава версията на
подсъдимия за конфликта им на 05.05.2018 година, представляващ основната
причина за иначе непредизвиканото по друг начин на инкриминираните дата
и място нападение срещу пострадалия. Тук е мястото да се отбележи, че на
обясненията на подсъдимия, поради двояката им същност, следва да се даде
вяра само при наличие и на други потвърдителни доказателства. В този
смисъл казаното от Б. относно конфликта му с К. преди деянието и по време
на случилото се може да се възприеме за истинно, но само в частта,
потвърдена от кредитираните по-горе свидетелски показания.
Показанията на полицейския служител И Й. могат да бъдат кредитирани
само извън твърденията им за направено пред него самопризнание от Б., с
оглед категоричната позиция на съдебната практика, че доказателствата могат
да имат стойност в наказателния процес, само когато са събрани по реда на
НПК. Няма пречка да бъдат кредитирани показанията и на другите двама
разпитани полицаи И Г и П К, които установяват, че към момента на
задържането подсъдимият е бил заведен до ЦСМП, където констатирали
описаните наранявания.
Без каквато и да било значение за установяване на обективната истина
по делото са показанията на св. И Д, който е посочил, че не знае нищо за
случилото се между страните по делото.
В конкретният казус е безспорно значението на заключенията по
съдебно-медицинските експертизи. В първите две от тях са описани
причинените на пострадалия наранявания, които по своя медикобиологичен
признак представляват средна телесна повреда и механизма за причиняването
им. Описаното от пострадалия и кредитираните свидетелски показания
напълно се потвърждава от заключенията на съдебния лекар, който е
категоричен, че с установеното притискане с коляно в областта на гърдите е
6
възможно да се получи констатираното счупване на три последователни
ребра. Липсват каквито и да било основания експертните заключения да не
бъдат кредитирани както по отношение на вида на причинената телесна
повреда, така и за възможния начин за нейното причиняване. Твърденията на
защитника за недоказаност на вида на причинената телесна повреда са
напълно необосновани. Тя не само е безспорно установена, но и отговаря на
изискванията на законодателя, посочени в чл.129, ал.2 от НК, според които
средна телесна повреда е налице в случаите на трайно затрудняване на
движението на снагата. Според съдебният лекар трайното затрудняване на
движението на снагата на К. е за период не по-малък от 1,5-2 месеца, което
напълно удовлетворява критериите,възприети от съдебната практика, срокът
да не бъде по-малък от един месец.
Както беше обяснено и по-горе, заключението по третата СМЕ,
изследваща нараняванията на Б., е установила наранявания от най-малко три
удара с или върху твърди тъпи предмети, които обаче не могат да бъдат
свързани по разяснените по-горе причини със случилото се между Б. и К..
От съществено значение за установяване на обективната истина по
казуса е и заключението по комплексната психиатрично-психологическа
експертиза. След извършеното професионално изследване двамата експерти –
психиатър и психолог, са приели, че към датата на деянието Б. е бил в
състояние на силно раздразнение, което обаче не покрива критериите за
физиологичен афект. Този извод вещите лица са направили след анализ на
всички известни данни за случая, приемайки, че липсват основни фази от
физиологичния афект. Той се характеризира първоначално с бурна, агресивна
реакция, предизвикана от пострадалия по определен начин – с думи или
действия, засягащи базисно живота, честта или други ценности за лицето,
след което следва фазата на изтощението, при която няма сили и желание за
никаква друга дейност. Първата фаза се характеризира с повече и хаотично
нанесени удари по жизН.ажни органи и по цялото тяло, което в случая също
не е налице. Независимо от проявената агресия, Б. се е контролирал и въпреки
възможността за това, не е причинил на пострадалия К. допълнителни
наранявания, въпреки, че е могъл да го стори. Състоянието му след инцидента
също не може да се впише в характерната за физиологичния афект фаза на
изтощението, тъй като е установено, че той е разяснявал на присъстващите
свидетели причините за случилото се, след което си тръгнал. Възраженията
7
на защитника в тази посока не могат да бъдат приети, защото не почиват на
никакви конкретни съображения, а установеното по един категоричен начин
отхвърля възможността от приложението на друга правна квалификация на
извършеното престъпление на база състоянието и преживяванията на дееца.
Въззивната инстанция не приема за основателни исканията на защитата
на подсъдимия Б. за приложението на института на неизбежната отбрана, или
за преквалифициране на деянието като извършено при превишаване на
пределите на същата. За да се говори за неизбежна отбрана задължително
следва да бъде установено започнало и неприключило противоправно
нападение от страна на пострадалия, което да е било пресечено от защитните
действия на подсъдимия. В случая не се установи в нито един момент К. да е
нападнал Б., който да е имал правото и възможността да се защити от него,
поваляйки го на земята и притискайки гърдите му с коляното си. Нещо
повече, в обясненията си подсъдимият е посочил, че е направил опит да се
саморазправи с пострадалия още на 05.05.2018 год., когато го напсувал
поради препречване на пътното платно и не е устял да го стори, само защото
К. бързо се отдалечил и скрил с автомобила си. По тези съображения не може
да се приеме някаква извинителност в действията на подсъдимия, който
веднага след като е видял К. на инкриминираните дата и място, се нахвърлил
върху него, причинявайки му съставомерни вреди. Установеното изключва
оправдаването му поради наличие на предпоставките на неизбежната отбрана,
както и преквалифициране на деянието по привилегированата разпоредба на
чл.132, ал.2 от НК.
При така установеното от фактическа страна проверяващата инстанция
напълно се съгласява със сторения от БлРС правен извод за вината на
подсъдимия Б. по повдигнатото му обвинение. От обективна и субективна
страна деецът на 07.05.2018 год., около обяд, в Благоевград, в двора на склад
за строителни материали на „Б“ ЕООД в кв. „Г“ на ул. „К О“ №1, чрез натиск
с коляно в областта на гръдния кош на К. Д. К., притискайки го към земята,
му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три
съседни ребра, довело до трайно затруднение на движението на снагата за
около 1,5 – 2 месеца – престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Обективно на пострадалия е била причинена и лека телесна повреда, посочена
в експертното заключение, която се поглъща от по-тежкото увреждане, но
безспорно се отразяват върху наказателната отговорност, която трябва да
8
понесе за стореното. Отбелязаните в мотивите към атакуваната присъда
разсъждения за елементите от обективна и субективна страна на извършеното
престъпление се споделят и от БлОС. Безспорно по делото е установено, че с
действията си А. Б. е причинил счупването на трите съседни ребра на К.,
което е сторил при пряк умисъл – ясно съзнавайки, че действията му ще
доведат до подобен резултат и със стремеж именно това да се случи.
По отношение на наказателната съдба на дееца, съдът намира, че при
отмерване на конкретното по вид и размер наказание за извършеното, не са
нарушени изискванията на чл.54 от НК.
На база съотношението между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът е приел, че „лишаването от свобода” за
срок от 1 /една/ година е адекватно на извършеното престъпление. Към
първата група обстоятелства, от значение за отговорността на дееца, съдът е
отбелязал чистото му съдебно минало /лицето е реабилитирано/, семейно
положение и трудова заетост. Към същата група се отнася и известната
провокативност в поведението на пострадалия, макар и няколко дни преди
деянието, засегнала силно достойнството на подсъдимия, заради починалия
му в детството баща. На срещуположната страна са отчетени характера на
причинените увреждания, възрастта на пострадалия, липсата на провокация
от негова страна в деня на престъплението, причинените му допълнително
увреждания с характер на лека телесна повреда. Правно обоснован е изводът
на първостепенния съд, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са
нито многобройни, нито пък някое от тях е изключително, а и не е налице
кумулативното изискване за явна несправедливост и на най-лекото
предвидено от закона наказание, с оглед правната възможност наказанието да
бъде определено по смисъла на чл.55 от НК. В тази връзка отмереното от
БлРС наказание е адекватно на извършеното и съобразено с данните за
личността на дееца. А те са такива, че не налагат реалното изтърпяване на
„лишаването от свобода”, което е предопределило и приложението на чл.66,
ал.1 от НК. Определеният изпитателен срок от три години е в състояние да
съдейства за превъзпитанието и възпирането на Б., без да го откъсва от
нормалната му житейската му среда. Реално постижими са и целите на
общата превенция, която с посоченото наказание е в състояние да респектира
и останалите членове на обществото. Определянето на по-леко наказание не
9
би отчело особеностите на конкретния казус и не би позволило в нужната
пълнота да се постигнат целите, визирани от законодателя в чл.36 от НК.
Корекция не следва да търпи и размера на определения от първата
инстанция граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени
вреди. Изхождайки от обективните данни за причиненото на пострадалия,
основно на база на заключението по съдебно-медицинската експертиза и
свидетелските показания за състоянието му, проверяващата инстанция
намира, че липсват основания за намаляване на присъдената сума.
Определеният размер от 7 000 /седем хиляди/ лева е съобразен с изискването
за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и отчита не само причинените на
пострадалия увреждания, а и срока за пълното му възстановяване. Болките и
страданията му са били значителни и за сравнително продължителен период
от време, който не му е позволявал да работи и да се грижи са себе си и
семейството си. Така определената сума, ведно със законната лихва върху
нея, считано от деянието до пълното й изплащане, се явява справедлив
еквивалент за претъпрпените неимуществени вреди от престъпното деяние и
липсват основания за нейното намаляване.
Съобразно правилата на НПК сторените по делото разноски са
възложени в тежест на признатия за виновен подсъдим, който следва да
заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения, на основание чл.338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39/08.07.2022 год., постановена по н.о.х.д. №
1330/2021 год. на Районен съд - Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10