Решение по дело №194/2025 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 110
Дата: 18 юли 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия: Десислава Чалъкова
Дело: 20254000600194
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 26 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Янк. Л.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело
за възобновяване № 20254000600194 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 33 от НПК.
Образувано е по искане на Главен прокурор на Република България за възобновяване
на НОХД № 2314/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен и отмяна на постановеното по
същото определение от 15.04.2025 г., с което е одобрено споразумение за решаване на
делото и прекратено наказателното производство. Иска се делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Изложени са доводи за наличието на основания
визирани в чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Обосновава искането си с твърдение, за допуснато съществено нарушение на
процесуалния и материалния закон, като последното се изразило в неправилно приложение
на материалния закон, отнасящ се до правната квалификация на деянието - поради настъпила
реабилитация по право на осъденото лице за друго деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК -
неправилно е било квалифицирано по чл. 343б, ал. 2 от НК, вместо по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Сочи се, че с одобряването на споразумението в този му вид и непредлагане на промени в
същото, съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна прокуратура
поддържа предложението по изложените в същото съображения. Пледира да бъде
възобновено производството по делото и отменено определението, с което е одобрено
споразумението, а делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.
Осъденият К. Л. К. лично заема становище искането да бъде уважено.
След като се запозна с искането на Главния прокурор и приложеното към същото
НОХД № 2314/2024 г. по описа на Районен съд - Плевен, Великотърновският апелативен съд
1
намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет
на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК. Постановеното от Районен съд – Плевен определение, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото е влязло в сила и не е било проверявано по касационен
ред. Последното по закон не подлежи на такава проверка, съобразно разпоредбата на чл.
382, ал. 9 от НПК. Направено е и в предвидения от закона шестмесечен срок съобразно чл.
421, ал. 1 от НПК, а разгледано по същество е основателно.
От материалите по делото е видно, че производството по НОХД № 2314/2024 г. по
описа на Районен съд Плевен е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Плевен за извършено от К. Л. К. престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. След
проведеното разпоредително заседание, в съдебно заседание на 15.04.2025 г. е представено
споразумение, което е постигнато между прокурор от РП - Плевен с адвокат Рачева от АК
Плевен - защитник на подсъдимия, с което К. Л. К. се е признал за виновен да е извършил на
30.11.2024 г. в гр. Плевен престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като при условията на чл.
54 от НК са му наложени наказания „Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца,
чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години и „Глоба"
в размер на 500 лева. Със същото споразумение на основание чл. 343г от НК К. е лишен от
право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Съдът е прекратил наказателното
производство по НОХД № 2314/2024 г. на РС Плевен, предвид постигнатото споразумение и
Определението е влязло в законна сила на 15.04.2025 г., като не е подлежало на касационна
проверка.
В искането са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния
и материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Видно от материалите по делото е, че съдът е следвало да констатира, че
постигнатото споразумение между прокурора и защитника на осъденото лице противоречи
на закона, изразяващо се в неправилно приложение на материалния закон – деянието е
квалифицирано като такова по чл. 343б, ал. 2 от НК, вместо по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Несъмнено от приложената по делото справка за съдимост и останалите писмени
доказателства, касаещи осъденото лице К. се установява, че същият е осъждан както следва:
С влязло в сила на 27.10.2017 г. Определение за одобряване на споразумение и
прекратяване на наказателното производство по НОХД № 493/2017 г. по описа на РС -
Харманли, на К. са наложени наказания „Лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години, „Глоба" в
размер на 190 лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.
С влязло в сила на 11.04.2018 г. Определение № 120/27.03.2018 г. по ЧНД № 101/2018
г. по описа на PC - Харманли на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено
едно общо най – тежко наказание, измежду тези по НОХД № 493/2017 г. на РС - Харманли и
по НОХД № 492/2017 г. на РС - Харманли, а именно „Лишаване от свобода" за срок от 8
месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.
Към така определеното общо най – тежко наказание и били присъединени и наказанията -
„Глоба" в размер на 190 лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК е настъпила реабилитация по
право, касаеща осъждането на „Лишаване от свобода" в размер на 8 месеца, чието
изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, тъй като в
изпитателния срок осъденият К. не извършил друго престъпление, поради което да следва да
изтърпи отложеното наказание. Срокът е изтекъл на 11.04.2021 г.
Установимо от справката за съдимост на осъдения К. К. /л. 8 - л. 10 от НОХД №
2314/2024 г. на PC – Плевен/, наказанието „Лишаване от право да управлява МПС" е
изтърпяно на 08.10.2018 г. и съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК е настъпила
реабилитацията по право на 08.10.2019 г.
От приложените писмени доказателства по НОХД № 2314/2024 г. на PC – Плевен,
2
като - писма от НАП - л. 30, от Районен съд Харманли - л. 31, л. 50 и л. 52/, от Държавен
съдебен изпълнител при РС - Харманли - л. 41 и ЧСИ С. П. - л. 43 и л. 57 се установява, че
по отношение на изпълнението на наказанието „Глоба" са били предприети следните
действия:
На 14.11.2017 г. от РС - Харманли е бил издаден Изпълнителен лист № 672 и същият
изпратен на ДСИ при РС - Свиленград, въз основа на който е било образувано ИД №
154/2017 г.
На 29.10.2018 г. е бил наложен запор върху МПС, собственост на длъжника.
Със съобщение от 19.11.2018 г. ДСИ при РС - Свиленград е уведомил РС - Харманли,
че ИД е изпратено на ДСИ при РС -Харманли, като пред последния съд е било образувано
ИД № 277/2018 г.
На 21.11.2022 г. ИД № 277/2018 г. по описа на ДСИ при РС - Харманли е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнителният лист е бил върнат на
РС – Харманли. Съдът изпратил ИЛ № 277/2018 г. на ЧСИ С. П..
На 05.02.2023 г. е било образувано ИД № 116 по описа на ЧСИ С. П., по което на
13.02.2025 г. е наложен запор на банкова сметка, но по изпълнителното дело не са
постъпвали суми към 19.03.2025 г.
Предвид гореизложеното се установява, че независимо от образуваното изпълнително
дело, към момента на извършване на деянието – 30.11.2024 г. /по НОХД № 2314/2024 г. на
PC – Плевен/, наказанието „Глоба" не е било изпълнено и към същата дата /30.11.2024 г./ е
била изтекла изпълнителната давност, като е настъпила реабилитация по право и за
наказанието „Глоба“, съобразно Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. по тълкувателно
дело № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС. Съобразно т. 4 от същото ТР № 2/28.02.2018 г. по ТД №
2/2017 г. на ОСНК на ВКС следва да се приеме, че на 29.10.2020 г. е изтекла обикновената
изпълнителна давност по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като след образуването на ИД №
277/2018 г. от ДСИ при РС - Харманли и наложения на 29.10.2018 г. запор върху МПС
собственост на длъжника, в продължение на повече от 2 години не са предприемани никакви
други действия по изпълнение, които да водят до спиране или прекъсване на тази давност. В
тази насока е и практиката на върховната инстанция в редица нейни актове - Решение №
119/19.02.2024 г. по н.д. № 816/2023 г. на ВКС, I н.о., Решение № 479/14.12.2023 г. по н.д. №
1043/2023 г. на ВКС, II н.о. и Решение № 91/26.08.2019 г. по н.д. № 192/2019 г. на ВКС,
III н.о. съобразно, които дерогирането, съгласно чл. 82, ал. 5 от НК на абсолютната давност
при образувано изпълнително дело във връзка с изпълнението на наказанието „Глоба" не
води до дерогиране и на обикновената давност, която се прилага и при образувано
изпълнително дело. В случай, че в двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК не са
предприети изпълнителни действия, то това наказание става неизпълнимо по принудителен
ред.
В изложения смисъл след като срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е изтекъл на
29.10.2020 г. следва да се съобрази и приложи и срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, което
налага несъмнен извод за настъпила реабилитация по право и по отношение на наказанието
„Глоба", наложено му за друго деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК /по НОХД № 493/2017 г. по
описа на РС – Харманли/, а именно - на 29.10.2021 г.
Предвид установената настъпила реабилитация по право за всички наложени
наказания с влезлия в сила съдебен акт, постановен по НОХД № 493/2017 г. на РС -
Харманли, е било необходимо съдът да приеме, че към дата на осъществяване на деянието -
30.11.2024 г. К. К. е неосъждан /реабилитиран по право/ за друго деяние по чл. 343б, ал. 1 от
НК, а като е одобрил представеното споразумение, постигнато между страните по НОХД №
2314/2024 г. на Районен съд – Плевен с правна квалификация за деянието към дата
30.11.2024 г. по чл. 343б, ал. 2 от НК е приложил неправилно материалния закон. В този
смисъл решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Съдът е нарушил и процесуалните правила, тъй като е следвало преди да одобри
3
представеното от страните споразумение да провери неговата законосъобразност и в случай,
че същото не противоречи на закона и морала съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК да пристъпи
към одобрението му.
Ревизираният съд като не е констатирал допуснатото нарушение и не е предложил
промени в представеното споразумение, е допуснал неотстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което съставлява основание за възобновяване на наказателното
производство по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Посочените нарушения налагат възобновяване на наказателното производство и
отмяна на определението, с което е одобрено постигнатото споразумение и прекратено
производството, като съответно делото се върне за ново разглеждане на Районен съд –
Плевен от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
Възобновява НОХД № 2314/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Отменя Определение от 15.04.2025 г., постановено по НОХД № 2314/2024 г. на РС –
Плевен.
Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния
съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4