РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Карлово, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320100529 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно
основание член 143 и чл. 149 от СК.
Ищецът М. Д. С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка П. П. М. с ЕГН **********, двамата от град К., община К.,
област П., ул. „П.С.“ *** твърди, че ответникът негов баща. Родителите му
били разделени от много години, като той живеел с майка си П. П. М. в град
К., на ул. „П.С.“ ***. Твърди, че за издръжката му се грижела неговата майка,
като баща му заплащал такава до месец септември 2022 г., след което спрял.
Понастоящем ищецът бил ученик в ***** клас на ОУ „С.С.К.М.“ – град К.. За
подготовката за учебната година майка му заплатила около 400 лева за
закупуване на учебни помагала и пособия, дрехи, обувки, спортни екипи и
др., както и 30 лева за застраховка и членски внос за настоятелството. Всеки
ден тя му давала най-малко по 5 лева за храна и напитки в училище. Всеки
сезон за дрехи и обувки заплащала около 250-300 лева. Ищецът ползвал
мобилен телефон с месечна такса в размер на 20 лева. Вкъщи ползвали
интернет и кабелна телевизия с месечна такса в размер на 30 лева. През
зимния период често боледувал от остри вирусни заболявания, което
налагало да се купуват лекарства, които за един курс на лечение стрували
около 50-60 лева. Приемал витамини, които на месец били около 30 лева. Тъй
като бил в ***** клас и предстояли матури, се налагало да посещава частни
уроци по математика и български език, за да се подготви, за които на месец се
плащало около 100 лева. Тренирал футбол в спортен клуб „М.“ - град С..
Тренировките били 3-4 пъти седмично, което налагало да прави транспортни
разходи за ползване на автобус – 1 лев в посока. През футболния сезон имали
1
4-5 срещи в други градове, като разходите за пътуване и храна били най-
малко 10 лева. Специалните му футболни екипи, футболни обувки, кори,
маратонки и др. били на стойност около 600 лева на сезон. Твърди, че майка
му работи във „***“ ЕАД - град С. и получава трудово възнаграждение под
средното за страната. Същата била студентка в П.ски университет „П.Х.“,
специалност „***“, като заплащала семестриална такса в размер на 400 лева.
Имала разходи за учебници – около 60 лева на учебна година, както и
транспортни разходи, когато била на очни занятия и изпити. Майката на
ищеца имала и друго дете – П.П.М., роден на *** г., което било в първи клас
и за което разходите били почти същите като неговите – за подготовка за
учебната година, за джобни пари за училище, за витамини и лекарства.
Семейството им живеело в жилище, което през зимния сезон се отоплявало с
парно на пелети, на стойност 1600 лева. Отделно разходите за ел. енергия
били около 280 лева на месец. За храна били необходими около 800-900 лева.
Ответникът ми живеел в град П., бил работоспособен, работел в
строителството и нямал задължение за издръжка на други лица. Предвид
гореизложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да осъди Д. С. С. с ЕГН ********** от град К., община К., област П.,
ул. „Г.Ш.“ ***
- да му заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2023 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й, до окончателното
плащане;
- да му заплати издръжка за минало време, а именно – 300.00
(триста) лева на месец за периода от 01.09.2022 г., до датата на подаване на
исковата молба – 13.03.2023 г, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът Д. С. С. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., ул. „Г.Ш.“ *** не е депозирал отговор на исковата молба, в насроченото
съдебно заседание оспорва исковете като заявява, че понастоящем не работи,
защото не бил добре със здравето заради двукратно боледуване от корона-
вирус, задъхвал се при работа, пробвал да работи седмица-две, но не можел.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното удостоверение за раждане, че М. Д.
С. с ЕГН ********** е роден на ****** г. от родители: П. П. М. и Д. С. С..
Понастоящем ищецът е на ****** години. Установява се от представеното
удостоверение за раждане, че чайката на ищеца има второ дете П.П.М., роден
на *** г., понастоящем на **** години. От представената служебна бележка
се установява, че ищецът е бил ученик в ***** клас в ОУ „ С.С.К.М.4 град К.
през учебната 2022/2023 г. От представената студентска книжка на майката се
установява, че същата учи във висше учебно заведение – ПУ „П.Х.“ при 4-
годишен курс на обучение, считано от 28.07.2020 г. за образователна степен
бакалавър, и заплаща семестриална такса в размер на 398.16 лева, ведно от
представената разписка от разплащателната система Изипей. От
2
представеното удостоверение за доходи се установява, че майката на ищеца
получава средно месечно брутно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на
1 561.30 лева, изчислена на база доходите й за шест месеца през периода
м.08.2022-м.01.2023 г. представени са разписки за заплатени В и К услуги и
електроенергия. От представената фактура се установява, че стойността на
закупени спортни обувки е в размер на 130 лева. От представената справка от
Агенция по вписванията се установява, че на 09.02.2023 г. ответникът е
продал и дарил свои земеделски недвижими имоти или идеални части от
земеделски имоти. От справката от НАП се установява, че за ответника има
данни за деклариран недвижим имот – земя и сгради на адреса му, както и
данни за регистрирано МПС – лек автомобил Х.. Няма данни за сключени
трудови договори и осигурителен доход на ответника след 2008 г.
В показанията си св. В. сочи, че познава страните, приятелка е с
майката на ищеца. Свидетелката знаела, че ответникът за последно е платил
издръжка за сина си през месец септември миналата година. От П. и заради
това, че свидетелката имала дете в пети клас, й били известни разходите по
отглеждането на М.. Плащали се учебни помагала, тетрадки, дрехи, обувки,
разходите само в началото на учебната година били около 400 лева. Отделно,
ежедневно майката давала на детето джобни, около 10 лева. М. ходил на
уроци по български език и математика заради матурите в края на ***** клас,
спортувал, участвал в спортен клуб „М.“ С. и пътувал три пъти седмично с
автобус до град С. във връзка с тренировките. Билетът струвал 1 лев. От
футболния клуб ходели на срещи извън град С. и разходите по тези пътувания
правела майката на М.. Всеки сезон се подменяли екипите, които на година
стрували около 500 -600 лева, защото се късали и износвали. Жилището, в
което живеели ищецът и майка му се отоплявало с парно с пелети. За
отоплителен сезон разходите им били около 1 500 - 2 000 лева. П. имала
второ дете и живеела с баща му, детето понастоящем завършило втори клас и
за него имали почти същите разходи. Бащата на детето работел като монтьор
в частна фирма. Доколкото знаела, ответникът няма други деца, не й било
известно дали съжителства с друг.
От обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 от ГПК се
установява, че същият е бил в А. около 10 години, понастоящем не работел
заради заболяване.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Задължението за издръжка е обусловено от наличието семейна
връзка – в случая кръвно родство, а в Семейният кодекс са определени
условията и предпоставките, при които се поражда, променя или погасява.
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца
съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателят е приел,
че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето, а по отношение на ненавършили пълнолетие деца, без правно
значение е дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид
възрастта му, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
3
разходи по обучението му.
Съдът намира, че в настоящия процес не се твърдят и установяват
нужди на детето над обичайните за възрастта им, М. е на *** години, няма
данни за хронични заболявания или здравословно състояние, изискващо
непрекъснато лечение, ученик е, посещава частни уроци, спортува. Съдът
приема, че разходите във връзка с тези дейности са обичайните за възрастта
му и никой от тях не представлява извънреден разход.
Майката работи и получава възнаглаждение около средната работна
заплата, която е 1 606 лева за област П. по данни на НСИ за първото
тримесечие на 2023 г. не са установени други доходи на майката над
получаваните по трудово възнаграждение. Установено е, че разходите й са
свързани с наличието на второ дете и с образование, за което макар и задочно
се налага да плаща такси и да пътува за изпити и очни занятия. Не се твърди и
установява майката да притежава имущество, от което може да реализира
допълнителни доходи. Същата е в активна възраст, работоспособна, за
разходите по домакинството и издръжката на второто си дете има подкрепата
на неговия баща, с когото живеят съвместно.
За бащата е установено, че понастоящем е безработен, че е работил в
чужбина в продължение на около 10 години и че е притежавал недвижими
имоти, с част от които се е разпоредил по възмезден и част от тях – по
безвъзмезден начин през настоящата календарна година. Бащата е в активна,
работоспособна възраст, твърди, че заради заболяване не може да работи, но
доказателства в тази връзка не е ангажира, поради което съдът приема, че не
са налице доказателства за обективни пречки бащата да полага труд. Ноторно
известно е, че поне един голям работодател в района (*** ЕАД С.) наема
работници през последните месеци, предлага възнаграждения близки до
средните за област П.. Не е установено бащата да споделя разходите за
домакинството си с трето лице – съжител или роднини. При определяне
възможностите на един родител да издържа децата си съдът не взема предвид
само доходите от трудово правоотношение, а изследва всички възможности.
При преценката за определяне на конкретния размер на издръжката следва да
се вземе предвид дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст,
респективно дали не страда от някакво съществено заболяване, което
обективно го възпрепятства да осъществява пълноценно трудова дейност. В
този смисъл са ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., които не са загубили
сила. Ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от
заболяване, което да му пречи регулярно да полага труд и да реализира
доходи, какви са източниците му на доходи и какъв е техния размер не е
установено в процеса, няма данни за него да са налице съществени
затруднения да осигурява издръжка за детето си. При това положение, съдът
приема, че ответникът реализира доходи в размер на около средните за
региона, които по данни на НСИ за първото тримесечие на 2023 г. са в размер
на 1 606 лева за област П.. Бащата няма задължения за издръжка към други
малолетни деца.
Като взе предвид конкретните нужди на детето и възможностите на
ротителите, съдът счита, че са необходими и възможни средства в размер на
550 лева месечно, от които бащата следва да заплаща сумата от 300 лева, а
разликата да се поеме от майката. За да определи конкретния размер на
4
увеличението, съдът взе предвид, че с постановление Постановление № 268
на МС от 21.09.2022 г. за определяне размера на линията на бедност за
страната за 2023 г., е определен, считано от 1 януари 2023 г. размер на
линията на бедност за страната 504 лева. В случая родителите и в частност
бащата, получават доходи, които позволяват за детето им да бъдат отделяни
средства около линията на бедност, и предвид факта, че доходите на
родителите съдът прие да са приблизително еднакви, около средните за
региона и като отчете задълженията на майката към друго дете, съдът следва
да определи по-голям дял от издръжката за бащата. Поради изложеното искът
следва да се уважи в пълния му предявен размер.
По отношение на иска за плащане на издръжка за минало време,
съдът намира, че искът следва да се уважи в същия размер от 300 лева
месечно. Претендира се издръжка за период от малко над шест месеца преди
предявяване на иска като съществени промени нито в икономическите
условия, нито по отношение възможностите на родителите или нуждите на
детето през това време не са настъпили. Тук съдът отчита и настъпилите
значителни икономически промени в страната и в цяла Европа през периода
2020 г.-2022 г. които са били налице през целия претендиран период.
ОТНОСНО разноските:
Разноски се претендират от ищеца, поради което на основание член
78, ал. 1 от ГПК, такива следва да му се в размер на 500 лева за реализирано
адвокатско възнаграждение.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху определената
издръжка в размер на 504 лева – по двата иска (изчислена общо върху 42-
месечните платежи). Съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание член 143 от СК и чл. 149 от СК, Д. С. С. с
ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „Г.Ш.“ *** да заплаща
на детето М. Д. С. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята
майка П. П. М. с ЕГН **********, двамата от град К., община К., област П.,
ул. „П.С.“ ***, месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано от
предявяване на иска – 13.03.2023 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане, както и издръжка
за минало време в размер на 300 (триста) лева месечно, считано от
01.09.2022 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от СК, Д. С. С. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. „Г.Ш.“ *** да заплати на М.
Д. С. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка П. П. М. с
ЕГН **********, двамата от град К., община К., област П., ул. „П.С.“ ***
деловодни разноски в размер на 500 (петстотин) лева за реализирано
5
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Д. С. С. с ЕГН
********** от град К., община К., област П., ул. „Г.Ш.“ *** да заплати по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 504 (петстотин и четири) лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от
18.07.2023 г.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6