№ 14744
гр. С., 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110100168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.........., с която против П. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1932 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.
10.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане; 322,24 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
24.11.2021 г.; 39,70 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане; 8,65 лв. - мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № 80, находящ се в гр. С.........., аб. № *****, като ответникът има качеството на
битов клиент на ТЕ, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период до имота на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, а като не е
сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава в
1
посочените по - горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ
между клиентите в СЕС се извършва по система за дялово разпределение при наличие на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата
дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, за което също се дължи възнаграждение. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
исковете се оспорват. Твърди се, че липсва облигационна връзка между страните, тъй като
ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот. Поддържа се, че цената на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия се дължи на фирмата за дялово
разпределение, а не на ищеца. Ответникът оспорва и исковете за мораторна лихва с
твърдения, че не е изпаднал в забава, поради липса на отправена от ищеца покана за
заплащане на задълженията. Възразява за погасяване на част от сумите по давност. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приет Договор № 0015197/22.05.2001 г., сключен между П. Х. С., с адрес: гр.
С., ж. к. „С.......... в качеството на потребител и „Т.С.“ ЕАД, с който страните са уговорили,
че при наличие на договор за разпределение на топлинната енергия, отчетена от топломера
между отделните потребители, сключен с „Т.С.“ ЕООД, таксообразуването
(остойностяването) се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база предоставени данни от „Т.С.“ ЕООД,
потребителят се задължава да заплати стойността по разпределената топлинна енергия в 30 -
дневен срок, следващ месеца на доставката й, като при забава на плащането потребителят
дължи обезщетение в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента
на забавянето до окончателното изплащане на задължението. В т. 7 от договора е уговорено,
че същият може да бъде прекратен по искане на всяка от страните чрез едномесечно
писмено предизвестие, а в т. 8 е разяснено, че „потребител“ е всяко физическо или
юридическо лице, собственик или наемател на помещение в сграда, който ползва топлинна
енергия за битови или нежилищни нужди. Договорът е подписан за потребител, който
подпис не е оспорен по делото.
По делото е прието писмо от Столична община, район „Подуяне“ от 01.10.2012 г., от
което се установява, че жилищна сграда със старо административно означение ул. „Ботьо
Петков“, бл. 100 е с настоящо такова: гр. С., ж. к. „Суха река“, бл. 120 с четири входа – А, Б,
В и Г.
Приет е и списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес: ж. к. „С........
от 08.01.2001 г., в който е вписан ответникът П. Х. С. – вх. Г, ет. 4, ап. 80, за който е
положен подпис, неоспорен по делото.
Представен е протокол от проведено на 17.12.2000 г. Общо събрание на етажните
2
собственици без вписан адрес, на което е взето решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на
„Т.С.“ ЕООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение, в който списък фигурира и ответникът П.
Х. С., без посочен номер на апартамент или абонатен номер, с положен подпис, неоспорен
по делото.
Представен е договор № 354/26.12.2000 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к.
„С........, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Приети са и договор № Д05-6-3/22.06.2017 г. и договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключени
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от
сметка за процесния период.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от
27.03.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за период м.
05.2019 г. – м. 04.2020 г., видно от които за имота е начислявана топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на имот.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест по реда на чл.
154, ал. 1 ГПК да установи пълно и главно: че процесният имот е бил топлоснабден в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена
към топлопреносната мрежа; че ответникът е имал качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди като собственик или ползвател на имота; че през процесния период
между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия до процесния имот за съответния период; че е била извършена
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел
задължение да заплати тази сума на ищеца; договорения размер на възнаграждението;
потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на
3
законната лихва възлиза именно на спорните суми.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже плащане на дълга,
както и изтичане на законоустановения давностен срок.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорно между страните,
че процесният имот е бил топлоснабден през процесния период, както и че през исковия
период до същия е доставена топлинна енергия в соченото от ищеца количество на
претендираната стойност, че е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, чиято цена възлиза на исковата сума, както и че лихвите за забава върху главницата
за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия възлизат
на исковите суми.
Спорно на първо място е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия
за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
4
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка
на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответникът е имал качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
В случая, по делото не е представен акт за собственост на процесния имот, независимо от
това съдът приема, че със сключване на договора от 22.05.2001 г. между страните в
възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния
имот, при съобразяване, че адресът в гр. С......... е идентичен с адреса в гр. С., ж. к. „С..........
на топлоснабдения имот. С този договор ответникът изрично е признал качеството си на
потребител на топлинна енергия, като са уговорени и условията за заплащане на продажната
цена. Същевременно ответникът фигурира и в списъка на потребителите на топлинна
енергия, доставена до адреса на процесния имот и в списъка на етажните собственици към
протокола, с който етажната собственост е избрала „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата
5
топлинно счетоводство, като в списъците са положени подписи от ответника, които не са
оспорени по делото. Няма данни за прекратяване на това облигационно правоотношение,
включително по посочения в договора начин – т. 7 – чрез едномесечно писмено
предизвестие, или за сключване на договор с друго лице. Всички тези доказателства,
неоспорени от страните, макар и да нямат характеристиките на титул за собственост, следва
да се ценят като косвени доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот,
включително през исковия период, съответно има качеството на клиент на топлинна
енергия, доставяна до същия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на тази нормативна уредба съдът
приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г. и отговорността на ответника за заплащане на исковите суми следва да се ангажира.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед приетото, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия,
доставяна до имота през процесния период, която доставка на ТЕ се установява от
представените от третото лице – помагач писмени доказателства – индивидуални справки за
използваната ТЕ за процесния период за аб. № *****, а и доставянето на топлинна енергия в
твърдяното количество и в претендирания размер не се оспорва от ответника, то съдът
приема, че искът за главница за топлинна енергия е доказан по основание и размер за сумата
от 1932 лв.
6
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна давност, по
отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая
исковата молба е подадена на 04.01.2023 г., от която дата давността е прекъсната, като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.10.2019 г. (с прибавяне на 69 дни,
през които давност не е текла), са погасени по давност. В случая това са вземанията за
периода м. 10.2018 г. - м. 08.2019 г. включително, тъй като вземането за м. 08.2019 г. е
станало изискуемо на 15.10.2019 г., или непогасени са вземанията за периода м. 09.2019 г. –
м. 04.2020 г. В случая, при съобразяване на общата фактура за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г., изравнителните сметки и съобщенията към фактури съдът приема, че погасена
по давност е сумата от 990,98 лв. (изцяло сумата от 942,42 лв. по общата фактура за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г. не е начислявана сума за
топлинна енергия, видно от съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г. и за м.
07.2019 г. и м. 08.2019 г., изчислена пропорционално, на 48,56 лв., след изваждане от общата
фактура на непогасените вземания, доколкото по делото не са представени фактури за тези
два месеца). Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от
941,02 лв. и за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2020 г., до който размер следва да бъде уважен
искът за главница за топлинна енергия. Като законна последица от уважаване на иска, върху
главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
04.01.2023 г. до окончателното плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 10.2018 г. – м. 08.2019 г. вкл. лихва
не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
7
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 09.2019 г. – м. 04.2020 г., спрямо които
приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза на последния съществува
вземане за мораторна лихва, която обаче следва да се начислява за периода 15.09.2020 г. –
24.11.2021 г. (предвид, че изравнителната сметка е от 31.07.2020 г.) и е в размер на 113,96
лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, до която
сума и период искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
8
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявеният
иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при наличните
доказателства, представени от „Т.С.“ ЕООД, че през процесния период действително е
извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, е установен по основание.
Съдът приема, че погасена по давност е главницата за цена на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода м. 11.2018 г. – м. 09.2019 г., тъй като изискуемостта на
задължението за цена на услугата за дялово разпределение настъпва с изтичане на
съответния месечен период, с оглед на което вземането за м. 09.2019 г. се е погасило по
давност на 01.10.2022 г. Следователно се дължи възнаграждение за периода м. 10.2019 г. – м.
04.2020 г. в размер на 15,68 лв. (по 2,24 лв. месечно, каквато сума е посочена в
извлечението от сметки и в отделните фактури), до която сума и период искът следва да
бъде уважен. Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради изложеното, искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 941,02 лв. и за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2020 г. и да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 1932 лв. и за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2019 г.,
искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 113,96 лв. за периода 15.09.2020 г. – 24.11.2021 г. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 322,24 лв. и за периода 15.09.2019 г. – 14.09.2020 г., искът за
главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде
уважен за сумата от 15,68 лв. и за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2020 г. и да бъде отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 39,70 лв. и за периода 01.11.2018 г. – 30.09.2019
г., а искът за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в размер на 8,65 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер
на 99,44 лв. от общо претендираните 213,86 лв. (за държавна такса – 103,86 лв., за съдебни
9
удостоверения – 10 лв. и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото),
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което е представен договор
за правна защита и съдействие от 10.02.2023 г. и адвокатско пълномощно в полза на адвокат
К. Б.. Съдът определя адвокатското възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
530,26 лв. (т. е. в минимален размер), от която сума на адвоката се дължат 283,70 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., по исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
941,02 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот: апартамент № 80, находящ се в гр.
С.........., аб. № *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
04.01.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 113,96 лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 24.11.2021 г.; сумата от 15,68 лв. - главница, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.........., срещу П. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва: искът за главница за топлинна енергия за разликата над 941,02 лв. до пълния
предявен размер от 1932 лв. и за периода 01.10.2018 г. – 31.08.2019 г., искът за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 113,96 лв. до пълния предявен
размер от 322,24 лв. и за периода 15.09.2019 г. – 14.09.2020 г., искът за главница за цена на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за разликата над 15,68 лв. до пълния
предявен размер от 39,70 лв. и за периода 01.11.2018 г. – 30.09.2019 г., искът за мораторна
лихва за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия в пълния предявен размер от 8,65 лв.
ОСЪЖДА П. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК сумата от общо 99,44 лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от
исковете.
10
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.........., да заплати на адвокат К. И. Б. от САК, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „Г.“ № 31, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от 283,70 лв. - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11