О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 145
гр.Кюстендил,
29.03.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Стойчева частно кас. адм. дело № 85 по описа за
2022год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е
по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.
285, ал.2, пр.3 от ЗИНС.
Адв. В.П. *** в качеството си на служебен защитник на Л.С.К., понастоящем задържан
под стража в Затвора – гр. Бобов
дол,
ищец по адм. дело № 34/2021г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, е предявила частна касационна жалба срещу определение № 47 от 26.01.2022г. на
Административен съд – Кюстендил по адм. дело
№ 34/2021г., с което е оставено без
разглеждане искането на Л. С. К. за възстановяване на
срока за обжалване на решение № 215/19.10.2021г. по адм. дело № 34/2021г. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК вр.
с чл.236 от АПК вр. с чл.161, ал.3 от АПК. Оспорват се като неправилни правните
изводи на първоинстанционния съд за недопустимост на искането поради неспазване
на срока по чл.161, ал.1, изр. 1 от АПК.
Твърденията са, че искането е допустимо, тъй като е направено с
касационната жалба, поради което съдът е следвало да го разгледа. Претенцията е
за отмяна на определението и за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне
по същество на искането за възстановяване на срока за
обжалване на решението.
Адв. В.П. *** в качеството си на служебен защитник на Л.С.К., ищец по адм. дело № 34/2021г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, е предявила частна касационна жалба и срещу разпореждане № 108 от 26.01.2022г. на Административен
съд – Кюстендил по адм.
дело № 34/2021г., с което е
оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба с вх. №
4937/29.11.2021г. срещу решение № 215/19.10.2021г. по адм. дело № 34/2021г. Релевира
касационните основания по чл.209, т.3 от АПК вр. с чл.236 от АПК.
Оспорват се като неправилни правните изводи на първоинстанционния съд за
недопустимост на касационното оспорване в хипотезата на чл.215, т.3 от АПК. Твърденията са за ненадлежно съобщаване на съдебният
акт, с оглед на което се счита, че срока по чл.211, ал.1 от АПК за касационно
оспорване не е започнал да тече и съответно не е изтекъл към датата 29.11.2021г., когато е подадена
касационната жалба.
Счита се за неправилно съобщаването на решението
на ищеца, предвид назначаването й като служебен защитник на същия. Допълнително
сочи, че ищецът е задържан под стража и по тази причина е в обективна
невъзможност да уведоми своевременно адвоката за постановения съдебен акт. Прави искане за отмяна на разпореждането и за връщане на делото на първоинстанционния
съд за администриране на касационната жалба.
Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, чрез процесуалния си представител ст. юрк. й., е
депозирал възражения, с които са заявени становища за неоснователност на частните жалби на адв. П..
Административният съд, като
прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, както и допустимостта
и основателността на частните жалби, приема следното:
Л.С.К. е ищец по адм. дело № 34/2021г. на
Административен съд – Кюстендил, образувано по предявен иск с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, а адв. В.П.
е назначена за негов служебен защитник.
С решение № 215 от 19.10.2021г. съдът е отхвърлил предявения
иск. Съобщение за съдебния акт е изпратено до ищеца в Затвора – гр. Бобов дол и
е получено лично от него на 26.10.2021г. На 17.11.2021г. К.
изпраща по пощата жалба с вх. №
16110/19.11.2021г. по описа на ВАС, в която сочи,
че не е доволен от решението по делото,
както и че Административен съд – Кюстендил е допуснал процесуално нарушение
като не е съобщил решението по делото на назначения му служебен адвокат, по
която причина е пропуснат срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК. Извън
изложеното, жалбоподателят твърди,
че липсата на финансови средства, му е попречила да уведоми своевременно по
телефона адв. П. за да подаде касационна жалба срещу постановеното решение. По
горните доводи, предявява искане за
възстановяване на срока за касационно оспорване. С разпореждане от 19.11.2021г. на председателя на Трето отделение на ВАС, жалбата е изпратена на Административен съд –
Кюстендил с указания за администриране по чл.213а, ал.1 от АПК, като жалбата е заведена с вх. №
4871/25.11.2021г. и
е образувано кас. адм.
дело № 11/2022г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Предмет на
образуваното кас. адм. дело № 11/2022г. по описа на Административен съд – Кюстендил е и касационна жалба с вх. №
4937/29.11.2021г. на адв. В.П. *** – служебен
защитник на Л.С.К. по адм. дело № 34/2021г. по описа на
Административен съд – Кюстендил., с която се оспорва постановеното по делото решение № 215 от
19.10.2021г. за отхвърляне на предявения от ищеца иск.
Касационният
състав на Административен съд – Кюстендил, на
основание чл. 213а, ал.3 и ал.6 от АПК, с определение № 20 от 13.01.2022г. е
прекратил производството по кас. адм. дело № 11/2022г. и е върнал делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по искането на Л.С.К. за
възстановяване на срока за касационно оспорване по чл. 161 от АПК вр. с чл.228 от АПК, инкорпорирано в жалба с вх. № 16110/19.11.2021г. по описа на ВАС, съотв. с вх. № 4871/25.11.2021г. по описа на Административен съд –
Кюстендил, както и за извършване на проверка за допустимост
по чл. 213а, ал. 2 вр. с чл.215, т.3 от АПК по отношение на касационна жалба с вх. № 4937/29.11.2021г. на адв. В.П..
Следва постановяване на оспорените съдебни актове, а
именно: определение № 47 от 26.01.2022г., с което е оставено без разглеждане искането на Л. С. К. за възстановяване на срока
за обжалване на решение № 215/19.10.2021г. по адм. дело № 34/2021г. и разпореждане № 108 от 26.01.2022г. , с което е оставена без разглеждане
подадената от адв. В.П. в качеството й на
служебен защитник на Л.С.К.,
касационна жалба с вх. № 4937/29.11.2021г. срещу решение № 215/19.10.2021г. по
адм. дело № 34/2021г.
Определението
на съда е съобщено на адв. П. на 03.02.2022г., а частната жалба е изпратена по
пощата на 10.02.2022г. Разпореждането на съда е съобщено на адв. П. на
03.02.2022г., а частната жалба е изпратена по пощата на 10.02.2022г.
Касационната инстанция, като
провери оспорените съдебни актове въз основа на събраните доказателства,
доводите и възраженията на страните, приема от правна страна следното:
Частните жалби са процесуално
допустими – предявени са срещу съдебни
актове по чл.161, ал.3 от АПК, съотв. по
чл.231а, ал.7 вр. с ал.2 от АПК, т.е. срещу актове по чл.229, ал.1, т.2 от АПК, в преклузивния
срок по чл.230 от АПК и са редовни.
Разгледани по същество, жалбите
се приемат за неоснователни.
Проверени
при условията на чл.218, ал.2 АПК вр. с чл.236 от АПК, оспорените съдебни
актове на първоинстанционния съд са валидни
и допустими, тъй като са постановени от компетентен орган в предвидената от закона форма, а проверката им
за съответствие с материалния закон
обосновава следните изводи:
Оспореното
определение № 47
от 26.01.2022г. по адм. дело № 34/2021г. по резултата
си във връзка с предявеното искане, е правилно, при корекция
на решаващите мотиви. Същото е постановено по
искане на Л.С.К. за възстановяване на
срока за касационно
оспорване на решение № 215/19.10.2021г. по адм. дело № 34/2021г., което искане е инкорпорирано в жалба с вх. № 16110/19.11.2021г. по описа на ВАС, съотв. с вх. № 4871/25.11.2021г. по описа на Административен съд –
Кюстендил. Съдът е приел, че искането е недопустимо като просрочено. Счита
се, че срока по чл.161, ал.1, изр. 1 от АПК за предявяване на искането не е спазен, тъй като същият е започнал да тече
от датата 26.10.2021г., когато решението е съобщено на ищеца и е изтекъл на
02.11.2021г., а жалбата с искането е подадена на 19.11.2021г. Извън горното,
съдът е изложил мотиви и по съществото на предявеното искане, като го е приел
за неоснователно поради отсъствие на предвидените в чл.161, ал.1 от АПК
предпоставки.
Настоящият касационен състав ще остави в сила оспореното определение, което в частта на формираните мотиви за неоснователност на предявеното искане за възстановяване на срока за касационно оспорване, е правилно. Според разпоредбата на чл.161, ал.1 от АПК, в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, като искането може да бъде направено и с жалбата. Приложимостта на тази разпоредба към възстановяване на срока за подаване на касационна жалба е по силата на препращащата разпоредба на чл. 228 АПК. При приложимостта й следва да се отчита само хипотезата на особени непредвидени обстоятелства, доколкото втората хипотеза предвидена в разпоредбата "поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение" е неприложима при обжалване на съдебен акт / вж. в този см. определение № 157 от 11.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5486/2021 г., V о./.
Възстановяване на срока за обжалване на съдебен акт (решение, определение, разпореждане) е предвиден от закона процесуален способ, чрез който се осигурява възможност на страна, която поради наличието на обективни, външни, непредвидени и непреодолими обстоятелства, е била възпрепятствана да упражни правото си на жалба срещу засягащ я съдебен акт. Както се посочи, нормата на чл.161, ал.1 от АПК предвижда възможност искането да бъде предявено самостоятелно или с жалбата, като в първия случай е установен срок от 7 дни, считано от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане. В случая искането е направено с жалбата, с оглед на което визираният срок е неприложим и неправилно първоинстанционният съд е приел, че същото е просрочено и процесуално недопустимо като го е оставил без разглеждане.
Видно е обаче, че в оспореното определение има мотиви и във връзка с предпоставките по чл.161, ал.1 от АПК, относими към основателността на искането за възстановяване на пропуснатия срок за касационно оспорване, т.е. по съществото на предявеното искане. Правните изводи на първоинстанционния съд в тази част са правилни. Същите са обосновани от преценката на събраните доказателства и съответстват на релевантните нормативни разпоредби. Основание за уважаване на искане по чл.161, ал.1 от АПК е наличието на "особени непредвидени обстоятелства", поради което правото на жалба не е могло да бъде упражнено своевременно. В АПК, съответно в ГПК, липсва легално определение на понятието "особени непредвидени обстоятелства". Съдебната практика приема, че същите следва да се определят с оглед на конкретиката на всеки отделен случай, въз основа на конкретните относими доказателства. При преценката на конкретните сочени обстоятелства следва да се отчита и фактът, че те трябва да бъдат обстоятелства, които жалбоподателят не би могъл да предвиди, дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Това значи, че става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това предвидими. Наред с това те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т. е. да са различни от обикновените, рутинните и да са попречили да се изпълни в срок съответното процесуално действие.
В случая изложените в искането за възстановяване на срока обстоятелства, не са такива с характер на особени непредвидени обстоятелства, както правилно е приел първоинстанционният съд. Видно е, че в жалбата, съдържаща процесното искане, Л.С.К. сочи , че Административен съд – Кюстендил е допуснал процесуално нарушение като не е съобщил решението по делото на назначения му служебен адвокат, по която причина е пропуснат срока за обжалване. Извън изложеното, жалбоподателят твърди, че липсата на финансови средства, му е попречила да уведоми своевременно по телефона адв. П. за да подаде касационна жалба срещу постановеното решение. С горните доводи обосновава искането си за възстановяване на срока за касационно оспорване. Сочените обстоятелства не представляват особени непредвидени обстоятелства по см. на чл.161, ал.1 от АПК. В случая решението по делото е съобщено на ищеца, т.е. на страната по делото, чрез изпращане на препис, което в съответствие с разпоредбата на чл.138, ал.3 вр. с чл. 153, ал.1 от АПК. Задължението за лично връчване е предвидено и в чл.45, изр.1 от ГПК. Изводите от изложеното са за надлежно съобщаване на постановеното решение на страната, а наведените оплаквания за нарушение на процесуалните задължения от съда, представляващи особени непредвидени обстоятелства, са неоснователни. Твърденията на ищеца-жалбоподател за липса на финансови средства за уведомяване по телефона на служебния защитник за постановения съдебен акт, са недоказани. Няма документ на Л.С.К., приложен по делото, вкл. искането за предоставяне на правна помощ, в който да сочи недостиг на финансови средства, а и последното не съставлява обстоятелство, което е извън обичайните и което не би могло да се предвиди, предвид инициираното от лицето съдебно производство, предполагащо съдебни разходи. Трябва са се посочи, че ищецът е имал правната възможност да подаде лично касационна жалба срещу решението, което не го удовлетворява. В съвкупност изложените доводи сочат на отсъствие на основанията по чл.161, ал.1 от АПК и за неоснователност на предявеното искане за възстановяване на срока за обжалване. Правните изводи на първоинстанционния съд в тази част са законосъобразни и обосновани, поради което оспореното определение следва да се остави в сила.
Касационният състав на административния съд счита за правилно и оспореното разпореждане № 108 от 26.01.2022г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 34/2021г. Съдът е оставил без разглеждане подадената от адв. П. като служебен защитник на ищеца, касационна жалба с вх. № 4937/29.11.2021г. Упражненото правомощие по чл.213а, ал.2 от АПК е мотивирано с констатации за неспазен срок за касационно оспорване по чл.211, ал.1 от АПК, т.е. с основанието по чл.215, т.3 от АПК за недопустимост на касационната жалба. Сочи се, че решението по делото е надлежно съобщено на ищеца на 26.10.2021г., а жалбата е подадена на 29.11.2021г., поради което е просрочена. Правните изводи в съдебния акт са обосновани от доказателствата и съответстват на относимите процесуални норми.
Както се посочи по-горе, постановеното решение е съобщено на ищеца чрез изпращане на препис, което сочи на лично връчване по см. на чл.45, изр.1 от ГПК и е съобразено с изискванията на чл.138, ал.3 вр. с чл. 153, ал.1 от АПК. С оглед на изложеното, връчването на съобщението на страната по делото е надлежно връчване, което поражда валидни правни последици, т.е. поставя в течение срока за обжалване. Последният е преклузивен и както правилно е констатирал първоинстанционния съд е изтекъл на 09.11.2021г., поради което жалбата от 29.11.2021г. е просрочена. Неоснователни са наведените оплаквания в жалбата за неправилно съобщаването на решението на ищеца, който е задържан под стража, вместо на служебния му защитник. Противно на поддържаната теза, релевантните нормативни разпоредби не предвиждат такова задължение, нито поредност при съобщаването на съдебните актове. Изводите от изложеното са за надлежно съобщаване на постановеното решение на страната, а узнаването на съдебния акт от служебния защитник в по-късен момент не е основание за новиране на срока за обжалване. Обратното би се отразило негативно върху стабилитета на съдебните актове, респ. би възпрепятствало възможността за тяхното изпълнение. Предвид изложеното касационният състав на административния съд счита оспореното разпореждане за правилно и гооставя в сила.
Водим от горното и на осн. чл.236
вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 47 от 26.01.2022г. на
Административен съд – Кюстендил, постановено
по адм.
дело № 34/2021г.
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 108 от 26.01.2022г. на Административен
съд – Кюстендил, постановено по
адм. дело № 34/2021г.
Определението не подлежи на
обжалване.
Определението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.