№ 1345
гр. Русе, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520102841 по описа за 2023 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД твърди, че ответникът е купувач на
доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр.Русе, ул."Ш." 9, бл.“Ш.“, вх.А,
ет.2, с абонатен № 03070310030. За периода 22.12.2021 г. - 27.09.2022 г. в този имот
ищцовото дружество доставило и на ответника била разпределена топлинна енергия на
обща стойност 898,82 лв. по 17 броя фактури, която енергия не била заплатена.
Ответникът дължал на ищеца и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура
до 05.01.2023 г. в размер на 39,70 лв. За събиране на вземанията си ищецът подал
заявление по реда на чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело № 197/2023 г. по описа
на РС-Русе срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на дължимите суми,
лихви и разноски. Съдът дал указания на ищцовото дружество, че следва да предяви
иск относно вземането си, като в противен случай ще обезсили заповедта за
изпълнение.
Ето защо претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че Н. В. Д. му дължи сумите: 898.82 лв., представляваща главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода 22.12.2021 г. - 27.09.2022 г. по
17 бр.фактури, ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до окончателното й
изплащане и лихва за забава в общ размер 39.70 лв. Претендира присъждане на
съдебните разноски в двете производства.
Ответникът, чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
1
представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че представените дубликати на 17 бр. фактури са без доказателствена
стойност, поради липса на подпис за издател и получател на услугата. Същите имат
значение по делото единствено с оглед проверка на начина на изчисляване на
задълженията. Липсвала и покана за доброволно плащане на сумите, поради което
моли исковете като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 18.01.1999 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и Домсъвета на бл.“Ш.“ в
гр.Русе е сключен договор за доставка на топлоенергия.
Между етажната собственост с адрес гр.Русе, бл.“Ш.“, вх.А, Б и В и
„Топлоснабдяване-Русе“ ЕООД е сключен Договор № 177/27.09.2002 г. за
разпределение на разходите за отопление и топла вода чрез разпределители и водомери
между потребителите на топлинна енергия.
На 25.10.2021 г. договор с предмет: месечен отчет на уреди за дялово
разпределение е сключен между потребителите в етажната собственост на бл.“Ш.“ и
„Техем Сървисис“ ЕООД.
На 23.11.2011 г. ответникът подава заявление до изп.директор на ищцовото
дружество за откриване на партида за плащане на топлоенергия на горепосочения
адрес, считано от 01.11.2011 г. Към заявлението е представен нот.акт № 58/05.10.2011
г. по описа на нотариус Жанета Георгиева, удостоверяващ закупуването на жилищния
имот в бл.“Ш.“, вх.1, ет.2, ап.1, от Н. Д. и съпругата му С. Д.а.
По делото са представени 17 бр.фактури, издадени от доставчика на топлинна
енергия, с получател Н. Д., установяващи, че общата дължима сума за ползваната
топлоенергия за периода 22.12.2021 г. - 27.09.2022 г. възлиза на сумата 898.82 лв., с
краен срок за плащане по последната фактура - 14.10.2022 г. От фактурите е видно, че
на ответника са начислени суми за консумирана гореща вода, за енергия от сградна
инсталация, за енергия за отопление и за услугата дялово разпределение.
За дължимата сума на 06.01.2023 г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч.гр.дело № 197/2023 г. по описа на РС-Русе, по което,
предвид призоваването на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя са
дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането си.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи
следните правни изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са били
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е имал
2
задължението и е подавал топлинна енергия към жилището, находящо се в гр.Русе,
ул."Ш." 9, бл.“Ш.“, вх.А, ет.2, ап.1, а ответникът е бил длъжен да заплаща нейната
цена.
По делото са представени 17 бр.фактури, от които се установява, че начисленият
размер на задължението на ответника за исковия период възлиза на претендираната
сума от 898,82 лева главница /чиито размер не е оспорен от ответника/, върху която се
дължи и лихва за забава от падежа на всяка фактура до 05.01.2023 г. в общ размер 39,70
лева.
Съдът намира неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че последният не е бил поканен да заплати задължението си. Съгласно чл.47
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите от системата на „Топлофикация Русе“ ЕАД, всеки купувач на топлинна
енергия е длъжен да заплаща в срок до 15-то число на месеца, следващ този на
доставката, до 14-то число на следващия месец задълженията си, като неполучаването
на фактура не е основание за неплащане на задълженията.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен иск за
дължимост на сумите по приложеното заповедно производство изцяло основателен и
като такъв подлежи на уважаване.
С оглед на изхода на делото, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените от него разноски по заповедното производство в
размер на 77.20 лв. и в исковото производство от 377.30 лева – държавна такса,
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. Д., с ЕГН **********,
от гр.Русе, ул."Ш." 9, бл.“Ш.“, вх.А, ет.2, ап.1, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток”,
представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата 898,82
лева, представляваща незаплатена цена на доставена и разпределена топлинна енергия
по 17 бр.фактури за периода 22.12.2021 г. - 27.09.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 39,70 лева лихва за
забава от падежа на всяко задължение до 06.01.2023 г., за което вземане по ч.гр.д.№
197/2023 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА на Н. В. Д., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул."Ш." 9, бл.“Ш.“, вх.А,
ет.2, ап.1, да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, 77.20 лева
3
разноски по заповедното производство - ч.гр.д.№ 127/2023 г. по описа на РС-Русе и
377.30 лева – разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4