РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900067 по описа за 2024 година
С. Е. С. от гр. С., ул. „Никола Корчев“ № 51, с ЕГН ********** е предявил срещу
"ДЗИ - О.з." ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева за причинени на
ищеца неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени му
телесни увреждания – счупване на пубиса, закрито, прорезни рани на десен горен крайник и
оток на десен лакът, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.07.2023 год. около 13.40
часа на второклА. път II № 82, км. 42.000 (С – С.), по вина на А. З. Б. с ЕГН ********** –
водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634 КК, със
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.09.2023 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар в полза на адв. П. Д. от САК за предоставена безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 20.07.2023 год. около 13.40 часа ищецът пътувал на
предна дясна седалка в лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634
КК, управляван от А. З. Б., когато в района на второклА. път II № 82, км. 42.000 (С – С.)
поради нарушение от страна на водача на правилата за движение по пътищата, установени в
ЗДвП, автомобилът напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.
Сочи се, че във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП 338 ЗМ-234/2023 год.
1
по описа на РУ – С, пр.пр. № 1290/2023 год. по описа на РП – С, понастоящем
неприключило.
Твърди се, че при катастрофата на ищеца били причинени телесни увреждания –
счупване на пубиса, закрито, прорезни рани на десен горен крайник и оток на десен лакът.
Същият бил докаран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД на 20.07.2023 год., където
бил приет за лечение. Констатирано било, че е пострадал при ПТП като пасажер на предна
седалка, получил рани на десен горен крайник, болка, оток и ограничено движение на десен
лакът, както и болка при движение на лява ТБС. Съгласно епикриза ИЗ № 29054 му била
поставена диагноза счупване на пубиса (срамна кост), закрито. Поставен му бил уретрален
катетър и на 25.07.2022 год. бил изписан от болничното заведение, като лечението му
продължава и към настоящия момент в амбулаторни условия.
Сочи се, че ищецът продължава да търпи болки и страдания, все още се нуждае от
медикаменти и от чужда помощ за да може да се придвижва, къпе, облича и грижи за
хигиената си, които грижи за него били поети от родителите му.
Твърди се, че ищецът продължава да страда и от постравматичен стресов синдром,
изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи
моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно. След катастрофата
изпитва постоянен страх, когато се намира в близост до или пътува в МПС.
Сочи се, че към момента на предявяване на иска пострадалият е на 16 години, в
подрастваща възраст, при която физическите промени на момчетата започват, но поради
дългото залежаване и отслабване на мускулатурата тези промени ще бъдат забавени и
нарушени. Ищецът не е в състояние да играе с приятелите си навън и да спортува поради
необходимостта да се придвижва с чужда помощ. Твърди се, че травмите на ищеца ще
налагат и в бъдеще активно лечение, рехабилитация и физиотерапия, както и работа с
психолог за постигането на нормален начин на живот.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634
КК, управляван при ПТП от деликвента А. З. Б., е била сключена с "ДЗИ - О.з." ЕАД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица,
валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год., което ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени и
имуществени вреди.
Твърди се, че ищецът депозирал на 11.09.2023 год. по пощата писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до "ДЗИ - О.з." ЕАД, по която е била
образувана преписка по щета № 43072952300224 и по която с писмо изх. № 0-92-
11890/20.09.2023 год. застрахователят изискал допълнителни документи, удостоверяващи
събитието, което ищецът приравнява на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
2
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищеца застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634 КК, със застрахователна
полица, сключена с ответника, валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год.
С отговора се оспорват останалите твърдения по и.м. – че произшествието е
настъпило поради наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на
застрахования в ответното дружество автомобил, както и наличието на пряка причинно-
следствената връзка между настъпилото ПТП и телесните увреждания, за които ищецът
претендира изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва се описания в исковата
молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило.
С отговора се сочи, че от представените към исковата молба констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на местопроизшествие не се установяват
твърденията на ищеца, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген” е извършил описаното
в исковата молба нарушение на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че от
описаната в констативния протокол фактическа обстановка не може да се направи извод
каква е непосредствената причина за реализиране на ПТП. Оспорва се горния протокол в
частта „обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като е съставен от лице, което не е възприело
лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за
настъпване на ПТП.
Оспорват се всички фактически твърдения в исковата молба относно физическото,
емоционално и психическо състояние на ищеца. Твърди се, че с оглед младата възраст на
ищеца – на 16 години към датата на ПТП, същият е напълно възстановен към датата на
подаване на исковата молба и не са налице настъпили усложнения.
С отговора се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
като се сочи, че по време на превоза е пътувал без поставен обезопасителен колан в
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване
на телесни травми в конкретната им тежест.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от ищеца, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното
от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.
Оспорва се и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като
се сочи, че в случая не е приложима хипотезата на чл.497, ал.1 т.1 от КЗ, защото при
предявяване на претенцията си ищецът не е бил представил всички необходими изискани му
от застрахователя документи, удостоверяващи събитието, поради което лихва евентуално се
дължи след изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ – след 12.12.2023 год.
Оспорва се твърдението по и.м. претенцията на ищеца по чл.380, ал.1 от КЗ да е била
3
подадена на 11.09.2023 год., като се твърди, че е била входирана в "ДЗИ - О.з." ЕАД на
12.09.2023 год.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 74/01.08.2023 год. на РУ – С и протокол от 20.07.2023 год. за оглед на
местопроизшествие, изготвен по ДП 338 ЗМ-234/2023 год. по описа на РУ – С, в същите е
отразено настъпило ПТП на 20.07.2023 год. около 13.40 часа на второклА. път II № 82, км.
42.000 (С – С.), с участието на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X
8634 КК, с водач А. З. Б. с ЕГН **********. Посочено е, че автомобилът е излязъл вляво на
пътя и самокатастрофирал в крайпътно дърво
В протокола за оглед е отразено, че автомобилът е намерен обърнат по таван, със
здрави гуми, с липсващи преден регистрационен номер и броня, със силно деформирани
предна част и таван. Посочено е, че предните въздушни възглавници са задействани, а
предните предпазни колани са блокирали. В района на произшествието е нямало следи от
спирачен път.
Във връзка с горното ПТП е образувано ДП 338 ЗМ-234/2023 год. по описа на РУ – С,
пр.пр. № 1290/2023 год. по описа на РП – С, прекратено с постановление от 23.01.2025 год.
Видно от последното, същото е било образувано за извършено престъпление по чл.343, ал.1,
б.„б във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на посочените горе дата и място при
управление на МПС са били нарушени правилата за движение на ЗДвП, като по
непредпазливост е причинена средна телесна повреда на С. Е. С. от гр. С., изразяваща се в в
счупване на кръстна кост в съвкупност със счупване на лявото горно рамо на срамната кост,
причинило на пострадалия трайно затруднение движението на снагата за срок по-дълъг от 30
дни. Наказателното производство е било прекратено на осн. чл.343, ал.2 от НК по искане на
пострадалия С. Е. С..
От показанията на свидетелите А. З. Б. и Ц. А. П. – водач и пътник в автомобила,
претърпял ПТП, се установява следното :
Свидетелят Б. сочи, че управлявал автомобила от гр. С. в посока хотелски комплекс
„Камелот“. В колата били петима човека, като на предна дясна седалка до него се возил
ищецът С. С., но не си спомня дали е бил с поставен предпазен колан. На прав участък
преди с. Широки дол предприел изпреварване, движил се със 70 – 80 км/ч, пътят бил сух,
имал видимост и когато се прибрал обратно в лентата си за движение, усетил, че спукал
гума, колата започнала да се клати, излязла от пътя и се преобърнала по таван. След
катастрофата стъклата били счупени и помогнал на С. да излезе през прозореца. Обадили се
на тел. 112, пристигнала линейка и откарала водача до болница, а останалите се придвижили
4
до болницата с друга кола.
От лаконичните показания на свидетелката П. се установява, че петима човека
пътували с автомобила към басейн, А. Б. управлявал, свидетелката била на задната седалка,
а ищецът – на предна дясна. Не помни нищо от катастрофата освен, че се случила при
изпреварване.
Свидетелят Антон Стоянов Велинов сочи, че ищецът е негов племенник и разбрал за
катастрофата от него, тъй като му се обадил за помощ. Пристигнал преди линейката, тъй
като работил наблизо и видял С. С. легнал на земята, не помръдвал въобще, целият бил
набоден със стъкла и пъшкал от болки. Свидетелят го откарал със своя автомобил до ЦСМП
– С, но оттам ги препратили в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ в С.. Там в интензивното отделение го
прегледали и установили тежки травматични увреждания около кръста, краката и главата,
която била надупчена от стъклата.
Впоследствие свидетелят посещавал ищеца на свиждане, почти през цялото време
той стоял неподвижен, не смеел да си помръдне рязко дори главата от болки; бил унил,
смазан от страх и стрес. След изписването му в къщи почти всяка вечер го посещавал,
помагал и при посещенията на рехабилитатор за да го местят и при правенето на масажи.
Ищецът не можел сам да се движи и свидетелят му предоставил инвалидна количка, която
имал от дъщеря си. За тоалет и битови нужди му помагали майка му и баща му, а понякога и
св. Велинов.
Ищецът изпитвал болки след изписването му от болницата и техен познат лекар му
предписал обезболяващи. Преди инцидента бил общителен и весел, а понастоящем е
потиснат, не спортува нищо, стои си в къщи и не ходи на училище, а само се явява на
изпити.
Свидетелката Севда Руменова М.а, майка на ищеца, сочи, че видяла за пръв път сина
си след катастрофата в шоковата зала в „Пирогов“, бил с рани на ръката, където бил шит,
със счупен таз и с подуто ухо. В болницата престоял една седмица, а после лечението му
продължило вкъщи на легло, защото не можел да става. У дома прекарал легнал месец и
половина, приемал обезболяващи през нощта и през деня, ходил до тоалетна само с чужда
помощ, не можел да си движи краката. Ядял само с едната ръка, тъй като другата била
бинтована заради шевовете.
Свидетелката сочи, че преди катастрофата С. бил весел, лъчезарен тийнейджър, а
след нея станал по-притеснителен, по-изнервен, по-избухлив; когато се вози в кола, започва
да вика, ако се движат по-бързо. Сънува кошмари, не може да работи физическа работа и да
вдига тежко, боли го гърба, особено когато е студено.
От заключението по назначената КСМАТЕ, оспорено от пълномощника на ответника,
се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 20.07.2023 год., около 13.40 часа, при нормална видимост и сухо асфалтово
покритие, по второклА. път II 82, в зоната на километър 42+000, в посока от гр. С. към гр.С.
се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК X 8634 КК, управляван от А. З. Б.. В
5
автомобилът са пътували общо пет човека, като на предна дясна седалка се е намирал
ищецът С. Е. С.. Пътят е бил предназначен за двупосочно движение с по една пътна лента за
всяка посока, разделени посредством единична прекъсната линия „M3”. Повърхностното
покритие било асфалтово, без дупки и неравности.
Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на лекия автомобил „Фолксваген”
предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил, като преминал в лентата за
насрещно движение, при което продължил движението си вляво, преминал през левия
банкет и навлязъл в крайпътна растителност от храсти и дървета, в които се удрял и изменял
траекторията си на движение, при което се преобърнал по таван и се установил в мястото, в
което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Доколкото в протокола за оглед е отразено, че гумите на автомобила са били здрави,
експертизата намира за недостоверни показанията на водача, дадени пред съда, в които сочи,
че причина за катастрофата станала спукана задна лява гума; от друга страна, при такова
спукване обикновено се получава загуба на странична устойчивост и оставяне на характерни
следи от гуми, указващи странично приплъзване – каквито в протокола за оглед не са
описани.
Анализът на горното сочи, че от техническа гледна точка причините за възникване на
ПТП следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия автомобил
„Фолксваген” А. З. Б., който към момента на ПТП не е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил.
КСМАТЕ сочи, че видно от приложената медицинска документация по делото, в
резултат на процесното пътнотранспортно произшествие пострадалият С. Е. С. е получил
следните травматични увреждания :
- счупване на лявото рамо на срамната кост /пубиса/ без разместване, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 1.5
– 2 месеца;
- счупване на сакрума /кръстцовата кост/ вляво, причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 5 – 8 месеца;
- контузия на лявото коляно;
- рани в областта на гърба.
Горните увреждания се установяват от приложената с и.м. компютърна томография
на малък таз, като фрактурите на пубиса и на сакрума са описани в образна диагностика №
96620 на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД.
Проведеното лечение е било оперативно, при което на 24.07.2023 год. е извършено
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. На пострадалия е бил поставен
уретрален катетър.
Експертизата сочи, че в резултат на травмите пострадалият е търпял значителни по
интензитет болки и страдания, силни в началото и със затихващ интензитет в рамките на
6
посочения възстановителен период. Понастоящем болезненост има при физическо
натоварване и промяна на времето, като с оглед анатомичната локализация на фрактурата на
сакрума се обяснява и хода на болезнеността по лявото бедро и кръста, констатирана от в.л.
при проведения на 20.01.2025 год. личен преглед на пострадалия. При същия е установено,
че походката му е самостоятелна, движенията в долните крайници са без ограничения,
мускулатурата е със съхранен обем и сила. Усложнения не са регистрирани, поради което
КСМАТЕ счита, че уврежданията подлежат на пълно възстановяване за периода, посочен по-
горе.
Във връзка с поставените въпроси към експертизата за действието на предпазния
колан, ако такъв е бил ползван от ищеца към момента на ПТП, се отбелязва, че в протокола
за оглед на местопроизшествие е записано, че предните предпазни колани са били
блокирали, т.е. ако същите са били изправни, то ищецът е бил с поставен колан по време на
ПТП. От друга страна, механизмът на получаване на фрактурите на таза е силно ударно
въздействие в областта на лявата му половина, поради което уврежданията могат да бъдат
причинени и при наличие на поставен обезопасителен колан. На следващо място – при
конкретния механизъм на произшествието и преобръщането на автомобила по таван, при
липсата на поставен колан пострадалият би получил тежки увреждания в областта на
главата, шията, гръдния кош и евентуално би изпаднал от автомобила. Такива увреждания не
са констатирани, поради което експертизата счита, че в момента на произшествието
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника с
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634 КК, със застрахователна полица, сключена с
"ДЗИ - О.з." ЕАД, валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год.
Видно от представената в о.с.з. на 19.11.2024 год. от ответника писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С. Е. С. – вх. № 94-Н-234/12.09.2023
год., по същата е била образувана преписка по щета № 43072952300224, като с писмо изх. №
0-92-15381/12.12.2024 год. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
7
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената в о.с.з. на 19.11.2024 год. от ответника
писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С. Е. С. – вх. № 94-Н-
234/12.09.2023 год. по описа на "ДЗИ - О.з." ЕАД, по която е била образувана преписка по
щета № 43072952300224 и по която с писмо изх. № 0-92-15381/12.12.2024 год.
8
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с
ДК № X 8634 КК – А. З. Б., който в зоната на ПТП е изгубил контрол над управлявания от
него автомобил, излязъл е извън пътното платно и е самокатастрофирал, обръщайки се по
таван. От горното заключение и протокола за оглед бе опровергана очевидно защитната теза
на водача, че ПТП е станало поради спукана гума – в протокола е описано изрично, че
гумите на автомобила са били здрави, а и на местопроизшествието е нямало оставени
специфичните за такъв случай следи от гуми, указващи странично приплъзване.
По делото бе установено и че причинените на ищеца травматични увреждания,
описани в исковата молба, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента,
причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в чл.20, ал.1 от ЗДвП. Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца
телесни увреждания и търпените от него физически болки и страдания.
Описаните в и.м. телесни увреждания, от които ищецът търпи физически болки и
страдания, са :
- счупване на пубиса, закрито,
- прорезни рани на десен горен крайник и
- оток на десен лакът.
Раните на десен горен крайник и отокът на десен лакът, макар и неотразени в
документите от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, представени по делото, бяха установени със
свидетелските показания на св. А.В. и св. С.М.
От представената от ищеца с и.м. медицинска документация /приложената на л.50 от
9
делото образна диагностика № 96620 на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД/ и от заключението на
КСМАТЕ обаче се установяват и други увреждания, получени при ПТП, болките и
страданията от които обаче не са предмет на настоящия спор –
- счупване на сакрума /кръстцовата кост/ вляво,
- контузия на лявото коляно и
- рани в областта на гърба.
Конкретно фрактурите на различни кости на малкия таз – на срамната кост /пубиса, os
pubis / и на сакрума /кръстцовата кост, os sacrum/, следва да са били известни на ищеца
преди предявяване на иска, доколкото е бил диагностициран със същите и е разполагал с
удостоверяващата ги медицинска документация, поради което за диференцирането им не са
били необходими специални знания. Такива знания още по-малко се изискват за
изброяването на останалите увреждания като контузия на ляво коляно и рани в областта на
гърба. Не е имало пречка горните увреди да бъдат посочени още в и.м., но доколкото същите
са били посочени едва с молба от 21.02.2025 год. между първото и второто заседание по
делото под формата на уточнение на иска, съдът е приел, че същото съставлява изменение
на основанието на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, срокът за което е
бил пропуснат. Поради изложеното впоследствие посочените увреждания от ПТП не следва
да бъдат обсъждани с настоящото решение, доколкото неимуществените вреди от същите не
са предмет на настоящия спор.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634
КК, управляван при ПТП от деликвента А. З. Б., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица, валидна от
01.08.2022 год. до 31.07.2023 год., т.е. към датата на ПТП, 20.07.2023 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания, предмет на настоящия спор – счупване на пубиса, прорезни
рани на десен горен крайник и оток на десен лакът.
В случая следва да се отбележи, че видно от заключението на КСМАТЕ, неоспорено в
тази му част от страните, възстановителният период при счупване на лявото рамо на
срамната кост /пубиса/ без разместване е около 1.5 – 2 месеца – за разлика от счупването на
сакрума, при което този период е около 5 – 8 месеца. В.л. сочи, че лечението на фрактурата е
10
било оперативно, като е било извършено закрито наместване на същата без вътрешна
фиксация. В резултат на травмите пострадалият е търпял значителни по интензитет болки и
страдания, силни в началото и със затихващ интензитет в рамките на посочения
възстановителен период /1.5 – 2 месеца/. Усложнения не са регистрирани, а в момента
болезненост има при физическо натоварване и промяна на времето. Към момента на
прегледа на ищеца, 20.01.2025 год., същият е напълно възстановен – походката му е
самостоятелна, движенията в долните крайници са без ограничения, мускулатурата е със
съхранен обем и сила.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищеца увреждания – физически болки и страдания от
изброените в и.м. травми, налагат определяне на обичайния определян в практиката на
съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което
следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 20 000 лева.
Предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен в частта му
за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД,
направено с отговора на и.м. – за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който
със своите действия да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – заключението
на КСМАТЕ е категорично, че с оглед механизма на ПТП може да се направи извод, че в
момента на произшествието пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан – в
противен случай при преобръщането на автомобила по таван би получил тежки увреждания
в областта на главата, шията, гръдния кош и евентуално би изпаднал от автомобила, а такива
увреждания не са констатирани. КСМАТЕ е категорична и че тъй като механизмът на
получаване на фрактурите на таза е силно ударно въздействие в областта на лявата му
половина, уврежданията са могли да бъдат причинени и при наличие на поставен
обезопасителен колан.
Върху сумата от 20 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 12.09.2023 год. год. до
окончателното й заплащане – датата, на която е удостоверено, че застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца е била получена от "ДЗИ - О.з." ЕАД. Не бе удостоверено, че
същата е била изпратена по пощата по-рано – на 11.09.2023 год., както се твърди в и.м.,
поради което предявеният иск по чл.429, ал.3 от КЗ следва да се отхвърли в частта му за
претендираната лихва за периода от 11.09.2023 год. до 12.09.2023 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 1096/02.05.2024 год. на САС по ч.гр.д. № 1159/2024 год.
ищецът е бил освободен от заплащане на ДТ и внасяне на разноски по настоящото
производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
11
се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
иска по чл.432, ал.1 от КЗ в размер на 800 лева, както и направените разноски от бюджета на
съда за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ в размер на 400 лева.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ №
148117/18.02.2025 год., сключен между ищеца и адвокат П. Д. от САК, същият е за оказване
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и осъди ответника да заплати така
определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност –
същото е приключило в две заседания с разпити на четирима свидетели и изслушано
заключение на една експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. минимални размери на
адвокатските възнаграждения /сега – Наредба 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за
адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на
преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида
и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата с оглед уважения
размер на иска, 20 000 лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.3
възлиза на 2 200 лева, което съдът намира, че е съответно на фактическата и правна
сложност на делото, поради което следва да осъди ответника да заплати тази сума на
пълномощника; върху така определеното възнаграждение няма основание за начисляване на
ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на
редукция съразмерно на отхвърлената част на исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3
от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 760
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ и за призоваване на
свидетели и ДТ за издаване на две съдебни удостоверения. Тъй като ответникът е
12
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 200 лева – с оглед изложените съображения за фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия с участието на страните; не са налице
основанията по чл.25, ал.2 от Наредбата за увеличаването му. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 685.71
лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "ДЗИ - О.з." ЕАД, ЕИК да заплати
на С. Е. С. от гр. С., ул. „Никола Корчев“ № 51, с ЕГН **********, сумата от 20 000 лева
/двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди –
физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване
на пубиса, закрито, прорезни рани на десен горен крайник и оток на десен лакът, причинени
в резултат на ПТП, настъпило на 20.07.2023 год. около 13.40 часа на второклА. път II № 82,
км. 42.000 (С – С.), по вина на А. З. Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634 КК, със застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
01.08.2022 год. до 31.07.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
12.09.2023 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432,
ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./
и предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ в частта му за претендирана лихва за периода от
11.09.2023 год. до 12.09.2023 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК "ДЗИ - О.з." ЕАД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 1 200 лева /хиляда и двеста лв./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и направените разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "ДЗИ - О.з." ЕАД, ЕИК да заплати на адвокат П.
Б. Д. от САК, с ЛН **********, със служебен адрес гр. С., пл. „Позитано“ № 2, сумата от
2 200 лева /две хиляди и двеста лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2
от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК С. Е. С. от гр. С., ул. „Никола Корчев“ № 51,
с ЕГН **********, да заплати на "ДЗИ - О.з." ЕАД, ЕИК сумата от 685.71 лева /шестстотин
осемдесет и пет лв. и седемдесет и една ст./, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
13
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14