Решение по дело №8916/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 742
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия: Татяна Димитрова
Дело: 20211100508916
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова

Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508916 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 462 във вр. с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по подадена от А.И. ООД, ЕИК **** жалба срещу разпределение от
23.04.2021 г., направено по изпълнително дело № 20208400400846 по описа на ЧСИ М.Ц. с
рег. № 840 и район на действие СГС.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпределение е неправилно и
незаконосъобразно, защото е извършено докато все още е висящо ч.гр.д. № 2187/2021 г. по
описа на СГС, което е образувано по подадена от него жалба срещу определените в
поканата за доброволно изпълнение разноски. Освен това оспорва по размер разпределената
в полза на присъединения взискател НАП сума за публични задължения. Сочи, че
разпределението е извършено без да е завършена публичната продан, тъй като той е подал
възражение срещу определената от вещото лице цена на имота, но ЧСИ не е назначил друго
вещо лице, както и не му е дал възможност да обжалва отказа му. Твърди и че по делото е
налице жалба от трето лице, което твърди, че продаваният имот не е собственост на
длъжника, като освен това намира, че ЧСИ не индивидуализирал коректно имота, който се
продава. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното разпределение. Претендира
разноски за производството.
В срок по делото не е постъпил отговор от страна на взискателя К.Н.Б., както и от
присъединения взискател – НАП.
На основание чл. 436, ал.3 от ГПК по делото са постъпили мотиви от ЧСИ, с които се
излагат доводи за неоснователност на подадената жалба и се прави цялостно изложение на
обстоятелствата по изпълнителното дело и за начина на пресмятане и разпределяне на
1
събраните суми по него.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена срещу акт, които подлежи на обжалване, в законоустановения
срок по чл. 462, ал.2 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима и следва да
се разгледа по същество.
Видно от представените писмени доказателства изпълнително дело №
20208400400846 е образувано по писмена молба на взискателя К.Б., чрез адв. И.М. срещу
длъжника А.И. ООД, ЕИК **** въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2020г. по гр.д.
1721/2014г. на Апелативен съд София за събиране на парично вземане: 27 000 евро, ведно
със законна лихва, считано от 27.09.2011г. до окончателното изплащане и на основание
чл.55, ал.1, от ЗЗД сумата от 6 500 евро, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2011г.
до окончателното и изплащане. С молбата е поискано изпълнението да се насочи срещу
недвижим имот, съставляващ ГАРАЖ с площ от около 135 кв. м, находящ се в подземно
ниво на кота - 2.90, находящ се в подземния паркинг/гараж в жилищната сграда на ул. **** с
идентификатор 68134.202.52.1, ЗАЕДНО със съответните идеални части от общите части на
жилищната сграда на ул. ****, ЗАЕДНО със съответните идеални части от правото на
строеж върху УПИ 5 /ПИ с идентификатор 68134.202.53, ЗАЕДНО с 7,978 % идеални части
от ДВОРНО МЯСТО, улица ****, ЗАЕДНО с разпределеното ползване на ПАРКОМЯСТО
№ 12 и ПАРКОМЯСТО № 13, подробно описани в актовете по делото.
На 13.11.2020 г. на жалбоподателя, в качеството на длъжник по изпълнителното дело,
е връчена покана за доброволно изпълнение за следните суми: 65 520,30 лв. главница,
60 881,12 лв. лихви, 42 лв. допълнителни разноски, 96 лв. разноски по ИД, 6 952 лв. с ДДС
такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ и други разноски във връзка с ИД като ДТ, адвокатско
възнаграждение и пр. в размер на 2 223 лв.
Срещу така определените разноски по ИД длъжникът е подал жалба по реда на чл.
435 ГПК пред СГС, по която делото е висящо и към момента.
Направена е оценка на процесния имот с вх. № на ЧСИ 13515/10.12.2020 г. ,
заключението от която е връчено на жалбоподателя, чрез управителя му, на 04.01.2021г.
Срещу определената пазарна цена е подадено възражение от взискателя и от
длъжника, в резултат от което с разпореждане от 12.01.2021 г. ЧСИ е дал възможност на
длъжника да посочи вещо лице за изготвяне на нова оценка. Съобщението до длъжника е
връчено на 26.01.2021 г. чрез залепване на уведомление.
С молба от 17.02.2021 г., приета в куриерска фирма на 16.02.2021 г., длъжникът е
посочил вещо лице за изготвяне на повторна оценка, ведно с молба за освобождаване от
задължението за заплащане на такса за оценката. С разпореждане от 17.02.2021 г. ЧСИ е
оставил без уважение молбата за освобождаване от задължението за заплащане на депозит за
вещо лице и е прекратил процедурата по извършване на втора оценка на имота по искане на
длъжника. Съобщението е връчено чрез залепване на уведомление до длъжника на
2
05.03.2021 г. (счита се за връчено на 19.03.2021 г.). Арбитриране на оценката е извършено
обаче по искането на взискателя, като с разпореждане от 04.03.2021 г. ЧСИ е приел пазарна
цена на недвижимия имот от 171 348,50 лв. Началната цена е определена на 137 078,80 лв.
без ДДС. Публичната продан е насрочена за периода от 15.03.2021 г. до 15.04.2021 г.
На 15.03.2021 г. по ИД е постъпило възражение от И.Н., с което се твърди, че част от
имота, който се продава на публична продан е негова собственост и се владее от него.
Твърди се, че неговия имот съставлява гараж без № с площ от 16,60 кв.м., които се включват
в 135 кв.м. гараж. Същото лице е подало и жалба срещу действията на ЧСИ по реда на чл.
435, ал.4 ГПК.
С протокол от 26.03.2021 г. ЧСИ е обявил за купувач на процесния имот взискателя
К.Б. при цена от 137 200 лв.
С разпореждане от 23.04.2021 г. ЧСИ е направил разпределение на сумата от 137 200
лв. получена при продажбата на имота, което е предявено на същата дата в присъствието на
представител на жалбоподателя. В срок последният е подал настоящата жалба по реда на чл.
462 ГПК.
При така установеното съдът намира следното:
Съгласно чл. 460 от ГПК разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели.
Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане
на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се
разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочитателно
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от
ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземанията с еднакъв ред.
Съответно същността на разпределението е съдията изпълнител да посочи от
събраната сума, недостатъчна да покрие вземанията на всички взискатели, кое вземане в
какъв ред ще се удовлетвори и съответно на това - в какъв размер. Недоволната от това
разпределение страна следва да има възражения по отношение на въпросите, свързани с
посочения ред и размер на удовлетворяване на съответното вземане. В тази връзка
неотносимо и неподлежащо на разглеждане е възражението, че процесния имот не е бил
коректно индивидуализиран при провеждането на публичната продан, както и
възраженията, свързани със спазването на реда за провеждане на публичната продан и
определянето на пазарната и съответно началната цена на имота.
Неоснователно се явява и възражението, че подадената от трето лице жалба по реда
на чл. 435, ал.4 ГПК е основание да се отмени направеното разпределение. Съобразно чл.
438 ГПК подадената жалба не спира изпълнението, освен ако съдът е разпоредил друго, за
каквото друго няма данни по делото. Доколкото изпълнителният способ е извършен(
3
публичната продан), то ЧСИ следва и да разпредели постъпленията от него съобразно
правилата на чл. 136 ЗЗД. Неоснователно се явява и възражението, че разпореждането за
разпределение на събраната при публичната продан продажна цена е незаконосъобразно,
тъй като към момента на постановяването му е налице висящо гражданско дело, чийто
предмет е жалба срещу определените в поканата за доброволно изпълнение разноски по
изпълнителното дело. Разноските в изпълнителното производство са динамични и се
променят при извършването на всяко следващо изпълнително или друго действие( напр.
направена справка), предвид което всеки един акт, с който ЧСИ определя размера на
разноските във всеки един момент подлежи на самостоятелно обжалване. В това число
определените от ЧСИ разноски по изпълнителното производство в разпределението също
могат да бъдат оспорени от длъжника по реда на чл. 462 ГПК и при наличието на такова
оспорване съдът ще следва да проведе контрол за това какви такси и други разходи са били
начислени от ЧСИ в хода на изпълнителното производство. В настоящата жалба обаче
липсват възражения насочени към определения размер на разноските в разпределението,
поради което съдът не може да упражни контрол върху тях.
С обжалваното разпределение правилно ЧСИ на първо място е удовлетворил
вземанията за разноски на първоначалния взискател, които са свързани с реализирания
изпълнителен способ, а именно: таксата за възбрана - 18 лв., удостоверение за вещни
тежести- 10 лв., данъчна оценка -17 лв., възбрана – 15 лв., вещо лице- 300 лв. или общо 360
лв., които правилно са прихванати от дължимата продажна цена на основание чл. 461 ГПК.
В този ред са събрани и разноските по т.26 ТТР към ЗЧСИ съобразно със събраната сума от
изпълнителния способ в размер на 1899,58 лв. с ДДС. На следващо място съобразно с
привилегиите по чл. 136, т.6 ЗЗД са разпределени средства от продажната цена на имота за
задължения към държавата в размер на 101 571,54 лв. Сумата съответства на посочената в
удостоверението за публични задължения, представено по делото от присъединения
кредитор НАП, като евентуални оспорвания във връзка с размера на тези задължения се
правят по реда на ДОПК пред съответния компетентен орган и не могат да се разглеждат в
рамките на това производство, както и да са обект на преценка от ЧСИ. Остатъкът от
продажната цена правилно е прихваната срещу задължението за заплащане на продажната
цена за погасяване на вземания на взискателя К.Б. до размера от 35 268,46 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че извършеното разпределение е правилно и
законосъобразно, извършено е съобразно разпоредбите на чл. 456 - 463 ГПК и чл. 136 ЗЗД,
както и Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК от 26.06.2015г., поради което следва
да бъде потвърдено.
В рамките на настоящето производство не се разпределят разноски между страните.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за разпределение от 23.04.2021 г., постановено по
изпълнително дело № 20208400400846 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 и район на
4
действие СГС.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5