ОПРЕДЕЛЕНИЕ
12.04.2018 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито
заседание на дванадесети април 2018 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа гр. дело № 1004 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на М.А. *** срещу
„Ариел 2015“ ЕООД – гр. Септември и се движи по реда на глава 25 от ГПК. Иска
се отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед от 10.01.2018 г.,
възстановяването му на длъжност шофьор в дружеството ответник и присъждане на
обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението в продължение
на два месеца в размер 1160 лв. Евентуално, ако не се уважат тези искове, се
иска присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението
в продължение на един месец.
Съдът изготви следния доклад на делото:
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по
трудово правоотношение с ответника от 05.01.2018 г. до уволнението си с
оспорваната заповед. В нея било посочено, че уволнението е по взаимно съгласие,
а съгласие за прекратяване на трудовото си правоотношение ищецът не бил
изразявал. Според него е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ. Преди
уволнението той получавал трудово възнаграждение в размер 580 лв. месечно и
върху този размер претендира обезщетенията.
Представят се писмени доказателства – копия от
трудовия договор и от заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска.
Преди всичко счита, че той е недопустим, тъй като е подадена извън срока,
посочен в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, а освен това ищецът не се е легитимирал
надлежно за правото си да завежда този иск. Оспорва иска и по основателност –
ищецът бил изразил желание за прекратяване на трудовото правоотношение,
трудовият договор е бил с изпитателен срок и явно за ищеца изпитването е
приключило два дни след сключването му. Счита, че чл. 333, ал. 4 от КТ е
неприложим в случая; невярно е твърдението, че ищецът е получавал трудово
възнаграждение в размер 580 лв. – той не е могъл да получи толкова, след като е
работил само два дни; голословни и недоказани са твърденията за оставане без
работа в резултат на уволнението, освен че обезщетение не се дължи поначало,
тъй като няма незаконно уволнение, но дори и да се дължи, то следва да се
изчисли в размер 105,46 лв., върху размера на получените от ищеца 52,73 лв. за
двата отработени дни. Неприложим е и чл. 222, ал. 1 от ГПК по отношение на
евентуалното искане.
Ответникът също представя писмени доказателства.
Исковете са с правна квалификация по чл. 344, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 от КТ, съответно по чл. 222, ал. 1 от КТ – за евентуално
съединеното искане.
Не е спорно, че ищецът е работила по трудово
правоотношение при ответника и че то е било прекратено. Ответникът носи
тежестта да докаже твърдението си, че трудовото правоотношение е прекратено по
писмено искане на работника. Ищецът носи тежестта да установи оставането си без
работа след прекратяването и размера на трудовото си възнаграждение за
последния отработен месец.
Писмените доказателства, представени от страните, са
допустими и относими към предмета на делото.
По изложените съображения и на осн. чл. 312
от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените от ищеца с исковата молба и от
ответника с отговора писмени доказателства – по опис.
Указва на страните в едноседмичен срок да вземат
становище във връзка с доклада по делото и разпределянето на тежестта на
доказване, както и евентуално да направят допълнителни доказателствени искания.
При неспазване на срока страните губят възможност да направят по-късно
исканията по доказателствата, които са можели да направят в срок.
Насрочва съдебно заседание на 24.04.2018 г. от 10,00 ч.
Препис от определението да се връчи на страните, а
на ищеца – и от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: